Нитратите в питейната вода – тихият убиец в селските райони
БАБХ: Всеки пети бунар в земеделските региони е рисков за здравето
Замърсяването с нитрати се трансформира в сериозен проблем за България, изключително за хората живеещи в селските региони със мощно развито земеделие. Според последните данни от Българската организация по сигурност на храните (БАБХ), почти 20 % от пробите, взети от частни водоизточници в аграрни региони, демонстрират равнища на нитрати, надвишаващи допустимите правила.
" Нитратите сами по себе си не са изключително токсични, само че в организма могат да се трансфорат в нитрити ", предизвестяват от БАБХ. Именно тези нитрити се свързват с хемоглобина и пречат на преноса на О2 в кръвта, което е изключително рисково при бебета и води до метхемоглобинемия, известна още като " синдром на синьото бебе ".
Но казусът не визира единствено най-малките. Международната организация за проучване на рака (IARC) открива директна връзка сред нитратите и нитритите с нараснал риск от развиване на рак на стомаха, хранопровода и червата. Това слага съществени въпроси пред контролните органи в страната и тяхната дарба да обезпечат безвредна питейна вода за популацията.
Откъде идват нитратите и по какъв начин се озовават в организма ни?
Изкуствените торове и животновъдните боклуци са главните източници на нитратно замърсяване. Те елементарно проникват в подпочвените води, изключително в региони с интензивно земеделие. Според Световната здравна организация оптимално допустимата централизация на нитрати във водата е 50 мг на литър, норма, която е възприета и от българското законодателство в Наредба №9 на Министерството на здравеопазването.
Освен във водата, нитратите се съдържат в огромни количества и в някои храни:
Листни зеленчуци като спанак, маруля, рукола и цвеклоКореноплодни като моркови, репички и картофиПреработени месни артикули, където се употребяват като консерванти под формата на Е251 (натриев нитрат) и Е250 (натриев нитрит)Кой е най-уязвим към въздействието на нитратите?
Най-голям риск от метхемоглобинемия имат кърмачетата под 6 месеца. В заплаха са също бременните дами, хората със стомашно-чревни болести като гастрит и язва, както и пациентите с нарушена чернодробна функционалност.
Особено обезпокоителен е фактът, че в дребните обитаеми места доста фамилии разчитат на лични водоизточници, които рядко се ревизират за нитрати и други замърсители. И до момента в който В и К сдруженията имат обвързване да наблюдават качеството на водата, при частните кладенци отговорността пада напълно върху притежателите.
А институциите? Те, както нормално, са в " подготвеност да реагират ", само че единствено когато казусът ескалира до степен, в която към този момент е мъчно да бъде пренебрегнат. Това държание е изключително цинично, когато става въпрос за здравето на деца и бременни дами.
Как да се предпазим от нитратното замърсяване?
Експертите предлагат няколко съществени ограничения:
Никога не давайте вода от неизпитан бунар на бебета – рискът е прекомерно висок.Проверявайте постоянно качеството на чешмяната и кладенчовата вода – правете годишни проби, изключително в случай че живеете в аграрни регион.Измивайте и бланширайте зеленчуците – това може да понижи наличието на нитрати с до 50 %.Избягвайте несъразмерната консумация на салами и консервирани меса, изключително когато са прегрявани.Приготвяйте храна с добавка на витамин С, който инхибира превръщането на нитратите в рисковите нитрозамини.
Нитратите са незабележим, само че действителен риск за здравето ни. Докато страната продължава да демонстрира индиферентност към казуса, отговорността за предпазването от тези рискови химикали остава напълно в ръцете на жителите.
Замърсяването с нитрати се трансформира в сериозен проблем за България, изключително за хората живеещи в селските региони със мощно развито земеделие. Според последните данни от Българската организация по сигурност на храните (БАБХ), почти 20 % от пробите, взети от частни водоизточници в аграрни региони, демонстрират равнища на нитрати, надвишаващи допустимите правила.
" Нитратите сами по себе си не са изключително токсични, само че в организма могат да се трансфорат в нитрити ", предизвестяват от БАБХ. Именно тези нитрити се свързват с хемоглобина и пречат на преноса на О2 в кръвта, което е изключително рисково при бебета и води до метхемоглобинемия, известна още като " синдром на синьото бебе ".
Но казусът не визира единствено най-малките. Международната организация за проучване на рака (IARC) открива директна връзка сред нитратите и нитритите с нараснал риск от развиване на рак на стомаха, хранопровода и червата. Това слага съществени въпроси пред контролните органи в страната и тяхната дарба да обезпечат безвредна питейна вода за популацията.
Откъде идват нитратите и по какъв начин се озовават в организма ни?
Изкуствените торове и животновъдните боклуци са главните източници на нитратно замърсяване. Те елементарно проникват в подпочвените води, изключително в региони с интензивно земеделие. Според Световната здравна организация оптимално допустимата централизация на нитрати във водата е 50 мг на литър, норма, която е възприета и от българското законодателство в Наредба №9 на Министерството на здравеопазването.
Освен във водата, нитратите се съдържат в огромни количества и в някои храни:
Листни зеленчуци като спанак, маруля, рукола и цвеклоКореноплодни като моркови, репички и картофиПреработени месни артикули, където се употребяват като консерванти под формата на Е251 (натриев нитрат) и Е250 (натриев нитрит)Кой е най-уязвим към въздействието на нитратите?
Най-голям риск от метхемоглобинемия имат кърмачетата под 6 месеца. В заплаха са също бременните дами, хората със стомашно-чревни болести като гастрит и язва, както и пациентите с нарушена чернодробна функционалност.
Особено обезпокоителен е фактът, че в дребните обитаеми места доста фамилии разчитат на лични водоизточници, които рядко се ревизират за нитрати и други замърсители. И до момента в който В и К сдруженията имат обвързване да наблюдават качеството на водата, при частните кладенци отговорността пада напълно върху притежателите.
А институциите? Те, както нормално, са в " подготвеност да реагират ", само че единствено когато казусът ескалира до степен, в която към този момент е мъчно да бъде пренебрегнат. Това държание е изключително цинично, когато става въпрос за здравето на деца и бременни дами.
Как да се предпазим от нитратното замърсяване?
Експертите предлагат няколко съществени ограничения:
Никога не давайте вода от неизпитан бунар на бебета – рискът е прекомерно висок.Проверявайте постоянно качеството на чешмяната и кладенчовата вода – правете годишни проби, изключително в случай че живеете в аграрни регион.Измивайте и бланширайте зеленчуците – това може да понижи наличието на нитрати с до 50 %.Избягвайте несъразмерната консумация на салами и консервирани меса, изключително когато са прегрявани.Приготвяйте храна с добавка на витамин С, който инхибира превръщането на нитратите в рисковите нитрозамини.
Нитратите са незабележим, само че действителен риск за здравето ни. Докато страната продължава да демонстрира индиферентност към казуса, отговорността за предпазването от тези рискови химикали остава напълно в ръцете на жителите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ