Азиатските диви кучета са наричани още червени кучета или свирещи

Азиатските диви кучета са наричани още червени кучета или свирещи кучета. Размерът им е непосредствен до този на немската овчарка, само че повече наподобяват на дългокраки лисици. Тези хитри животни са известни с високите си скокове и се причисляват дружно с вълците, койотите и лисиците към семейство Кучеви.

Азиатските диви кучета не са общоприети кучета заради ред аргументи. Не принадлежат към никой подвид, както вълците, да вземем за пример. Имат единствено два кътни зъба на всяка страна на долната челюст, вместо три, а самата челюст е по-къса от тази на елементарните кучета.

Женските човеци имат повече млечни хълмове от другите типове и могат да родят до 12 дребни едновременно.

Тези животни са извънредно атлетични. Могат да бягат доста бързо, плуват добре и скачат на голяма височина. Тези умения са им нужни, когато ловуват на глутници. В някои предпазени територии разделят хабитата си с тигри и леопарди.

Видът естествено се среща в източна и южна Азия, от Сибир на север до Малайзия на юг. Населяват многообразни климати и територии, в това число гъсти гори, степи и даже алпийски райони.

Различават се в разцветката си от мрачно сиво до ръждиво алено и пясъчно, според от местообитанието. Опашките им са покрити с гъста четина, сходна на лисичата и постоянно са черни в края. Най-често коремите им и лапите им са бели.

Възрастните човеци имат дълга опашка и заоблени уши, а мъжките, както при множеството бозайници, са по-едри и тежки от женските. Тези животни са приспособяват доста ловко към средата си, сходно на множеството кучешки типове.

А самата територия, която пазят е внушителна – може да доближи до 88 кв. км. Това е поради непрекъснатата потребност от плячка, която те ловуват на глутници.

Комуникацията сред азиатските диви кучета става чрез много злокобно свирене и високочестотни писъци, които не се срещат на никое място другаде в животинския свят.

Основна плячка и храна на азиатските диви кучета са копитните бозайници – в Индия те се хранят с елени, диви прасета, биволи и диви кози. В Югоизточна Азия с гаури, а в Сибир със северни елени и с овце. Но храната им постоянно включва и горски плодове, гущери и зайци.