Токсичен прах: Турция е в риск от здравно бедствие след земетресенията
Азбест, силициев диоксид, живак, олово. Това са част от хилядите отрови, освободени във въздуха след тежките трусове през февруари, които убиха повече от 54 000 души в Турция и Сирия. Има риск голямото количество прахуляк от разрушените здания да аргументи съществени климатични и здравословни проблеми за години напред, написа в просторен материал по тематиката Reuters, базирайки се на диалози с специалисти в региона на опазването на здравето и околната среда. Някои от тях разясняват, че „ вторично злополучие “ от токсично замърсяване може да бъде даже по-тежко от самите трусове. То може да засегне съществено здравето на 3 милиона души, съгласно оценка на Мехмет Шейхмус Енсари, строителен инженер и ръководител на Турската асоциация на специалистите по ремонт на азбест. Организацията на обединените народи пресмята, че бедствието е генерирало минимум 10 пъти повече парчета, в сравнение с последното огромно земетресение в Турция през 1999 година, които хората се втурнаха да разчистват и изхвърлят безсистемно, съгласно многочислени отчети на очевидци и телевизионни фрагменти, показва Reuters. Агенцията прецизира, че Министерството на околната среда, урбанизацията и изменението на климата на Турция, Министерството на здравеопазването и Органът за ръководство на бедствия (AFAD) не са дали отговор на настояванията за коментар на публикацията.
Колосални сметища
Земетресенията оставиха опустошения, които може да костват на Турция повече от 103 милиарда $, което се равнява на една осма от Брутният вътрешен продукт на страната за 2021 година, съгласно държавното управление.
Те опустошиха голям брой градове в 11 провинции, събориха домове и лечебни заведения, джамии и културни монументи.
В засегнатите райони повече от 300 000 здания са срутени, постанова се да бъдат съборени или са умерено развалени, съгласно изказване от март на Мурат Курум, министър на околната среда, урбанизацията и изменението на климата.
Ако бъдат сложени дружно в една голяма група, това са към седем пъти повече здания, в сравнение с остров Манхатън, Ню Йорк, показва Reuters. Според програмата за развиване на Организация на обединените нации размерът на руините, генерирани от земетресенията, ще надвиши 100 милиона кубични метра – към 10 пъти повече от размера на руините след огромното земетресение, блъснало Хаити през 2010 година
Ако си ги представим вкупом, отломките съставляват еквивалента на над 38 големи купчини, всяка с размера на Хеопсовата пирамида в Гиза, Египет.
Getty Images / Сгради в Хатай в първите дни след земетресенията
Мащабът на рисковете за здравето
С население от 1,7 милиона души и част от област, известна като Плодородния полумесец, провинция Хатай, най-засегнатият район в Турция, демонстрира мащаба на разгръщащите се рискове за здравето.
Хатай е от решаващо значение за селскостопанското произвеждане и хранително-вкусовата индустрия, като съставлява 14,5% от брутния вътрешен артикул на Турция, съгласно Организацията на Организация на обединените нации за издръжка и земеделие.
Действията по изхвърлянето на отпадъците след земетресенията са били толкоз безредни там, че някои локални поданици провеждат митинги, призоваващи за по-добра отбрана. През април група медици, инженери в региона на околната среда и юристи заведоха дело за прекъсване на изхвърлянето на боклуци наоколо до домове, лечебни заведения, места за поклонение, маслинови горички и крайбрежни влажни зони.
Те настояват, че строителните боклуци, съдържащи 85 000 токсични субстанции, са били изхвърлени на минимум 15 места.
Агенция Reuters показва, че не е съумяла да удостовери това посредством самостоятелни източници, добавяйки, че локалният съд към момента не се е произнесъл по жалбата.
Вредните последици от това ще се проявят след десетилетия, споделят специалистите, представени от организацията.
Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред най-тежката предизборна борба след две десетилетия ръководство на фона на гнева, който продължава да кипи в регионите на земетресенията.
След рецензиите, че държавното управление му не е реагирало задоволително бързо в първите дни след бедствието, Ердоган концентрира огромна част от акцията си върху обещания за бързо възобновяване на разрушените региони.
В седмиците след земетресенията повече от 13 000 камиони и багери са впрегнати в разчистването на планините от бетон в засегнатите региони, съгласно организацията за ръководство на бедствия.
Заместник-министърът на околната среда Мехмет Емин Бирпинар написа в Twitter на 25 февруари, че управляващите ще отделят от руините материали, които са рискови, или могат да се рециклират.
Той уточни, че се употребяват системи за угнетяване на праха, с цел да се предотврати циркулацията на нездравословни субстанции като азбест, както и че местата за предпазване на боклуци се ръководят несъмнено. По думите му местоположението на сметищата е било определено по критерии като елементарно превозване, само че са взети поради и екологични фактори като раздалеченост от влажни или предпазени зони, селскостопански и жилищни региони.
Бирпинар очерта 19 зони за краткотрайно предпазване на парчета в Хатай с обща повърхност от към 1,3 милиона квадратни метра или еквивалента на към 200 футболни стадиони.
Reuters преглежда сателитни фотоси на местата преди земетресението и след изхвърлянето на руините. Обект, западно от град Антакия, е единствено на 50 метра от жилищни здания и е заобиколен от маслинови гори.
На друго място по хълмовете източно от Антакия може да се види купчина от отломки, която се изсипва в дефиле и навлиза в маслинова гора.
51-годишният Алтан Арслан, притежател на фабрика за бетонови произведения, където се намира сметището, споделя, че е дарил земята на държавното управление, с цел да я употребява за запазване на парчета след земетресението.
Той прибавя, че хиляди камиони са дошли всеки ден и отпадъците от руините са се трансформирали в солидна могила. След това булдозерите са изравнили отпадъците и са ги избутали към ската, изпращайки някои парчета в долината и създавайки огромни облаци прахуляк. Бирпинар не е дал отговор на претенции за повече детайлности от страна на Reuters, отбелязва организацията.
Getty Images / Стотиците гробове, ситуирани на не повече от метър един от различен в покрайнините на Антакия, столицата на провинция Хатай са маркирани с елементарни дървени дъски
Турските разпореждания за деяние при бедствия гласят, че служащите, носещи защитни средства, първо би трябвало да се уверят, че мъртвите тела са извадени от отломките.
Всички скъпи предмети би трябвало да бъдат предадени на управляващите, материалите за многократна приложимост би трябвало да бъдат рециклирани назад в стопанската система, а всичко друго да бъде изхвърлено, без да предизвиква замърсяване.
Журналисти на терен обаче уловиха десетки подиуми с хора без защитна екипировка, в това число деца и спасители доброволци, които се движат през прашните отломки след първото земетресение на 6 февруари.
Обработени вярно, отпадъците могат да се трансфорат в скъп артикул, споделя професор Мустафа Йозтюрк, някогашен заместник-секретар в Министерството на околната среда и урбанизацията. „ Ние управляваме тези боклуци по див и неконтролиран метод ”, отбелязва Йозтюрк.
Той и други специалисти показват, че огромна част от строителните боклуци, които са били отстранени от Антакия, столицата на провинция Хатай, са били съхранявани във краткотрайни сметища наоколо, което поражда опасения за замърсяване.
Getty Images / Oтломки от 5-етажна постройка в Османие
Четири места, посетени от публицисти на Reuters, сe оказват покрай селскостопански региони или селища, показва Reuters.
За да се предотврати замърсяването на почвата, въздуха и водата, както и разпространяването на заболявания, Турция би трябвало да ръководи вярно отпадъците от земетресението, споделя биологът Седат Гундогду от университета на Чукурова в обява за списание Science.
„ Въпреки рисковете Турция не е приложила значими ограничения за здравословни и безвредни условия на труд по време на разрушаването на здания, превозването и ръководството на отпадъците “, написа той.
Гюндогду разяснява пред Reuters, че пластмасата, азбестът, тежките метали и други замърсители приключват вечно в хранителната верига.
Getty Images / Деца върху оломки от срутени здания след земетресението в Джендерес, Сирия
Невидим палач
От рисковите материали, азбестът е най-добре контролиран от позиция на турското законодателство, споделя Аслъ Одман, член на катедрата по градско и районно обмисляне на университета Мимар Синан.
По думите ѝ няма проблем във връзка с законодателството, само че то сега е блокирано, заради мащаба на бедствието.
Подизпълнителите, извършващи дейностите по разрушение, работят по свои лични проекти въз основа на офертите, които са получили, споделя още Одман и добавя, че това „ не е в сходство с публичното здраве “.
Определянето на количеството отровен материал измежду отломките може да се окаже невъзможна задача, съгласно Линда Рейнщайн, съосновател на основаната в Съединени американски щати Организация за информираност за азбестовите болести.
Свързаните с азбест болести нормално лишават доста години, с цел да се появят, споделят от Турското торакално сдружение – професионална асоциация, фокусирана върху проучването и лекуването на респираторни болести. Става дума за интервал сред 10 и 50 години, като рискът от болести, свързани с азбеста, се усилва с броя на вдишаните азбестови нишки през целия живот, прибавят от асоциацията.
Аслъ Одман от университета Мимар Синан показва, че служащите, участващи в почистването, нямат огромен късмет да изискат обезщетение, в случай че в бъдеще се окаже, че имат заболяване вследствие на излагането им на отрови.
Те няма да могат да документират къде са били, когато са били изложени на обещано токсично вещество или канцероген, споделя тя, тъй като до този миг ще са трансформирали през доста работни места.
Не единствено служащите, само че и чиновниците по сигурността и защитата са в заплаха, сподели още тя и прибавя: „ Не виждам по какъв начин могат да бъдат предпазени “.
„ Респираторните, белодробните и очните болести, астматичните пристъпи и алергичните реакции ще се усилят “, споделя Али Канатли, началник на делегацията на Асоциацията на турските лекари в засегнатите от земетресението региони.
„ Ще се сблъскаме с тези проблеми през идващите години “, показва той, а ръководителят на Турската асоциация на специалистите по ремонт на азбест Мехмет Шейхмус Енсари предизвестява за заплахата, която дебне в Хатай: „ Ще загубим едно потомство в този район. "
Колосални сметища
Земетресенията оставиха опустошения, които може да костват на Турция повече от 103 милиарда $, което се равнява на една осма от Брутният вътрешен продукт на страната за 2021 година, съгласно държавното управление.
Те опустошиха голям брой градове в 11 провинции, събориха домове и лечебни заведения, джамии и културни монументи.
В засегнатите райони повече от 300 000 здания са срутени, постанова се да бъдат съборени или са умерено развалени, съгласно изказване от март на Мурат Курум, министър на околната среда, урбанизацията и изменението на климата.
Ако бъдат сложени дружно в една голяма група, това са към седем пъти повече здания, в сравнение с остров Манхатън, Ню Йорк, показва Reuters. Според програмата за развиване на Организация на обединените нации размерът на руините, генерирани от земетресенията, ще надвиши 100 милиона кубични метра – към 10 пъти повече от размера на руините след огромното земетресение, блъснало Хаити през 2010 година
Ако си ги представим вкупом, отломките съставляват еквивалента на над 38 големи купчини, всяка с размера на Хеопсовата пирамида в Гиза, Египет.
Getty Images / Сгради в Хатай в първите дни след земетресенията Мащабът на рисковете за здравето
С население от 1,7 милиона души и част от област, известна като Плодородния полумесец, провинция Хатай, най-засегнатият район в Турция, демонстрира мащаба на разгръщащите се рискове за здравето.
Хатай е от решаващо значение за селскостопанското произвеждане и хранително-вкусовата индустрия, като съставлява 14,5% от брутния вътрешен артикул на Турция, съгласно Организацията на Организация на обединените нации за издръжка и земеделие.
Действията по изхвърлянето на отпадъците след земетресенията са били толкоз безредни там, че някои локални поданици провеждат митинги, призоваващи за по-добра отбрана. През април група медици, инженери в региона на околната среда и юристи заведоха дело за прекъсване на изхвърлянето на боклуци наоколо до домове, лечебни заведения, места за поклонение, маслинови горички и крайбрежни влажни зони.
Те настояват, че строителните боклуци, съдържащи 85 000 токсични субстанции, са били изхвърлени на минимум 15 места.
Агенция Reuters показва, че не е съумяла да удостовери това посредством самостоятелни източници, добавяйки, че локалният съд към момента не се е произнесъл по жалбата.
Вредните последици от това ще се проявят след десетилетия, споделят специалистите, представени от организацията.
Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред най-тежката предизборна борба след две десетилетия ръководство на фона на гнева, който продължава да кипи в регионите на земетресенията.
След рецензиите, че държавното управление му не е реагирало задоволително бързо в първите дни след бедствието, Ердоган концентрира огромна част от акцията си върху обещания за бързо възобновяване на разрушените региони.
В седмиците след земетресенията повече от 13 000 камиони и багери са впрегнати в разчистването на планините от бетон в засегнатите региони, съгласно организацията за ръководство на бедствия.
Заместник-министърът на околната среда Мехмет Емин Бирпинар написа в Twitter на 25 февруари, че управляващите ще отделят от руините материали, които са рискови, или могат да се рециклират.
Той уточни, че се употребяват системи за угнетяване на праха, с цел да се предотврати циркулацията на нездравословни субстанции като азбест, както и че местата за предпазване на боклуци се ръководят несъмнено. По думите му местоположението на сметищата е било определено по критерии като елементарно превозване, само че са взети поради и екологични фактори като раздалеченост от влажни или предпазени зони, селскостопански и жилищни региони.
Бирпинар очерта 19 зони за краткотрайно предпазване на парчета в Хатай с обща повърхност от към 1,3 милиона квадратни метра или еквивалента на към 200 футболни стадиони.
Reuters преглежда сателитни фотоси на местата преди земетресението и след изхвърлянето на руините. Обект, западно от град Антакия, е единствено на 50 метра от жилищни здания и е заобиколен от маслинови гори.
На друго място по хълмовете източно от Антакия може да се види купчина от отломки, която се изсипва в дефиле и навлиза в маслинова гора.
51-годишният Алтан Арслан, притежател на фабрика за бетонови произведения, където се намира сметището, споделя, че е дарил земята на държавното управление, с цел да я употребява за запазване на парчета след земетресението.
Той прибавя, че хиляди камиони са дошли всеки ден и отпадъците от руините са се трансформирали в солидна могила. След това булдозерите са изравнили отпадъците и са ги избутали към ската, изпращайки някои парчета в долината и създавайки огромни облаци прахуляк. Бирпинар не е дал отговор на претенции за повече детайлности от страна на Reuters, отбелязва организацията.
Getty Images / Стотиците гробове, ситуирани на не повече от метър един от различен в покрайнините на Антакия, столицата на провинция Хатай са маркирани с елементарни дървени дъски
Турските разпореждания за деяние при бедствия гласят, че служащите, носещи защитни средства, първо би трябвало да се уверят, че мъртвите тела са извадени от отломките.
Всички скъпи предмети би трябвало да бъдат предадени на управляващите, материалите за многократна приложимост би трябвало да бъдат рециклирани назад в стопанската система, а всичко друго да бъде изхвърлено, без да предизвиква замърсяване.
Журналисти на терен обаче уловиха десетки подиуми с хора без защитна екипировка, в това число деца и спасители доброволци, които се движат през прашните отломки след първото земетресение на 6 февруари.
Обработени вярно, отпадъците могат да се трансфорат в скъп артикул, споделя професор Мустафа Йозтюрк, някогашен заместник-секретар в Министерството на околната среда и урбанизацията. „ Ние управляваме тези боклуци по див и неконтролиран метод ”, отбелязва Йозтюрк.
Той и други специалисти показват, че огромна част от строителните боклуци, които са били отстранени от Антакия, столицата на провинция Хатай, са били съхранявани във краткотрайни сметища наоколо, което поражда опасения за замърсяване.
Getty Images / Oтломки от 5-етажна постройка в Османие
Четири места, посетени от публицисти на Reuters, сe оказват покрай селскостопански региони или селища, показва Reuters.
За да се предотврати замърсяването на почвата, въздуха и водата, както и разпространяването на заболявания, Турция би трябвало да ръководи вярно отпадъците от земетресението, споделя биологът Седат Гундогду от университета на Чукурова в обява за списание Science.
„ Въпреки рисковете Турция не е приложила значими ограничения за здравословни и безвредни условия на труд по време на разрушаването на здания, превозването и ръководството на отпадъците “, написа той.
Гюндогду разяснява пред Reuters, че пластмасата, азбестът, тежките метали и други замърсители приключват вечно в хранителната верига.
Getty Images / Деца върху оломки от срутени здания след земетресението в Джендерес, Сирия
Невидим палач
От рисковите материали, азбестът е най-добре контролиран от позиция на турското законодателство, споделя Аслъ Одман, член на катедрата по градско и районно обмисляне на университета Мимар Синан.
По думите ѝ няма проблем във връзка с законодателството, само че то сега е блокирано, заради мащаба на бедствието.
Подизпълнителите, извършващи дейностите по разрушение, работят по свои лични проекти въз основа на офертите, които са получили, споделя още Одман и добавя, че това „ не е в сходство с публичното здраве “.
Определянето на количеството отровен материал измежду отломките може да се окаже невъзможна задача, съгласно Линда Рейнщайн, съосновател на основаната в Съединени американски щати Организация за информираност за азбестовите болести.
Свързаните с азбест болести нормално лишават доста години, с цел да се появят, споделят от Турското торакално сдружение – професионална асоциация, фокусирана върху проучването и лекуването на респираторни болести. Става дума за интервал сред 10 и 50 години, като рискът от болести, свързани с азбеста, се усилва с броя на вдишаните азбестови нишки през целия живот, прибавят от асоциацията.
Аслъ Одман от университета Мимар Синан показва, че служащите, участващи в почистването, нямат огромен късмет да изискат обезщетение, в случай че в бъдеще се окаже, че имат заболяване вследствие на излагането им на отрови.
Те няма да могат да документират къде са били, когато са били изложени на обещано токсично вещество или канцероген, споделя тя, тъй като до този миг ще са трансформирали през доста работни места.
Не единствено служащите, само че и чиновниците по сигурността и защитата са в заплаха, сподели още тя и прибавя: „ Не виждам по какъв начин могат да бъдат предпазени “.
„ Респираторните, белодробните и очните болести, астматичните пристъпи и алергичните реакции ще се усилят “, споделя Али Канатли, началник на делегацията на Асоциацията на турските лекари в засегнатите от земетресението региони.
„ Ще се сблъскаме с тези проблеми през идващите години “, показва той, а ръководителят на Турската асоциация на специалистите по ремонт на азбест Мехмет Шейхмус Енсари предизвестява за заплахата, която дебне в Хатай: „ Ще загубим едно потомство в този район. "
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ