Аз се заех да изучавам особеностите и наклонностите на тъй

Аз се заех да уча особеностите и пристрастеностите на така наречените „ низши животни " и да ги съпоставям с особеностите и пристрастеностите на индивида. И коства ми се, резултатът от това съпоставяне е извънредно позорен за мен. Той ме принуждава да се отметна от Дарвиновата доктрина за произхода на индивида от низшите животни, тъй като за мен в този момент е ясно, че тази доктрина би трябвало да бъде изоставена в интерес на друга - по-нова и по-близка до истината, - която да се назовава доктрина за произхода на индивида от висшите животни.

Известно ми е, че доста хора, натрупали толкоз милиони, колкото в никакъв случай не ще съумеят да изразходват, се лакомят лудо за още и са подготвени да лишават последния грош на простоватите и безпомощните, с цел да задоволят частично тази своя жадност. Ето за какво аз дадох опция на стотици типове домашни и диви животни да натрупат големи ресурси храна, само че нито едно не понечи да направи това. Вярно, катеричките, пчелите и някои птици посъбраха нещичко - само че единствено едвам изкарат зимата - и се отхвърлиха да натрупат повече било по почтен, било по непочтен път. За да укрепи разтърсената си известност, мравката се престори, че натрупа огромни ресурси, само че не съумя да ме подведе. Аз познавам мравката. Тези опити затвърдиха в мен убеждението, че сред индивида и висшите животни съществува следната разлика: той е лаком и сребролюбец, а те не са.
В хода на тези опити аз се убедих също, че индивидът е единственото животно, което помни нанесените му обиди и оскърбления, таи завист в душата си и чака комфортен случай да си отмъсти. Жаждата за отплата е непозната на висшите животни.
Петлите поддържат харем, само че единствено със единодушието на своите наложници - затова в това няма нищо неприятно. И мъжът поддържа харем, само че благодарение на груба мощ, закрилян от жестоки закони, в чието правене другият пол не се позволява. В това отношение индивидът стои доста по-ниско от петела.
Котките са леконравни, само че те не осъзнават това. Човекът, слизайки по стълбицата от котката надолу, е запазил в себе си нейната разхайтеност, само че той към този момент я осъзнава, т.е. при него липсва това, което оправдава котката. Котката е почтена, а индивидът не.
Неприличието, вулгарността, порокът са присъщи единствено на човека; той ги е измислил. Сред висшите животни няма и диря от тях. Те нищо не крият и от нищо не се срамят. Човекът, създание с изопачен разум, облича своето тяло. Той даже в гостната не смее да влезе гол до кръста - толкоз му е развинтена фантазията. Човекът е „ животното, което се смее ". Но както показва Г. Дарвин, маймуната също се смее, смее се и австралийската птица, наречена дрозд-присмехулник. Не, индивидът е „ животното, което се изчервява ". Другите животни не се изчервяват - те нямат аргументи за това.

От всички животни единствено индивидът се отличава с свирепост. Единствен той е кадърен да аргументи болежка просто за наслаждение. Такава податливост у висшите животни няма да намерите. Котката си играе с уплашената мишка, само че тя има опрощение - тя не знае, че тормози мишката. Котката е умерена, безчовечен умерена; тя единствено плаши мишката, само че не й предизвиква болежка: не вади очите й, не одира кожата й, не забива клечки под ноктите й - това е в характера единствено на човека; когато й омръзне да играе с мишката, тя я налапва внезапно и поставя завършек на страховете й.
Човекът е Жестоко животно. Жестокостта е присъща единствено за него.
Висшите животни влизат от време на време в самостоятелни битки, само че в никакъв случай не водят война като проведени маси. Човекът е единственото животно, което се занимава с тази свирепост на жестокостите - войната. Само той е кадърен да събере към себе си свои братя и най-хладнокръвно и индиферентно да изтребва себеподобните. Той е единственото животно, което за пари (подобно на хесениите по време на нашата война за самостоятелност или на младия принц Наполеон в зулуската война) е готово да оказва помощ в изтребването на свои събратя в чужбина, които нищо не са му сторили и с които няма какво да дели.

Човекът е единственото животно, което лишава по-слабия си брат от татковина, като завзема страната му, изгонва го от нея или пък го унищожава. Човекът е постъпвал така през всички епохи. В света няма и педя земя, която да се намира в ръцете на своя легален притежател, която да не е прекосявала ера след ера от един притежател в различен, и то насила, с клане.

Човекът е единственият плебей. И единственото животно, което обрича на иго себеподобните си. Той постоянно е бил плебей в една или друга форма и постоянно в една или друга форма е държал други в иго. В наши дни той робува на други хора за пари и работи за тези хора; а този плебей има други плебеи, които работят пък за него, за по-малко пари. Само висшите животни работят единствено за себе си и сами си изкарват прехраната.

Човекът е единственият родолюбец. Той се огражда от всички останали хора в своя лична страна, под свое лично знаме, презира другите народи и държи на разположение безчет униформени, скъпо струващи убийци, с цел да заграбва парчета от страните на други нации и да се защищава да не би те да посегнат на неговата. А в промеждутъците сред акциите умива кръвта от ръцете си и работи за „ братството сред всички хора " - работи с устата.

Човекът е религиозно животно. Единственото религиозно животно. Единственото животно, изповядващо същинската религия - прочее няколко същински вери. Той е единственото животно, което обича близък си като самия себе си и му прерязва гърлото, в случай че той е на друго мнение по богословските въпроси. Той е трансформирал земното кълбо в гробище, мъчейки се с пот на чело да разчисти пътя на своя брат към благополучие и небесно самодоволство. Той е правил това по времето на цезарите, правил е това по времето на Мохамед, правил е това по времето на инквизицията, правил е това два века във Франция, правил е това по времето на кралица Мери в Англия, правил е това още от оня момент, в който за първи път е видял светлината на деня, прави го и през днешния ден в Крит - както се вижда от цитираните нагоре известия, - а на следващия ден ще го прави другаде. Висшите животни нямат вяра. И ни се споделя, че за тях няма да има задгробен живот. Но за какво? Това е много подозрителен усет.

Човекът е рационално животно. Така се твърди. Но съгласно мен може да се спори по този въпрос. Моите опити да вземем за пример демонстрираха, че той не е рационално животно. Обърнете внимание на неговата история, която нахвърлях нагоре. Достатъчно ясно е, че той може да е всичко друго, само че не и рационално животно. Неговата история е безумната история на фанатик. Най-силният аргумент против неговите искания за разсъдък е фактът, че с такава история зад тила си той с лека ръка се афишира за най-висшето животно, макар че даже съгласно личните му правила той е най-низшето.

В реалност индивидът е неизлечимо малоумен. Той не е в положение да усвои елементарни неща, които другите животни елементарно научават. Аз направих следния опит. За един час съумях да сприятеля една котка и едно куче. И ги сложих в една клетка. След още един час ги сприятелих с един заек. В течение на два дни допълних клетката с лисица, гъска, катеричка и няколко гълъба. А най-после и с една маймуна. Животните си заживяха в мир и даже се привързаха едно към друго.
След това затворих в друга клетка един ирландец-католик от Типърери и щом се поукроти, пуснах вътре един шотландец и презвитерианец от Абърдийн. После турчин от Константинопол: грък-християнин от Крит; арменец; методист от дебрите на Арканзас; будист от Китай; брамин от Индия; и най-после един полковник от Армията на спасението от Уотинг. След като ги оставих в клетката, не се приближих до нея два дни. Когато погледнах да видя резултатите, в клетката с висшите животни цареше мир и обич, само че в другата се валяха в хаос части от чалми, фесове и наметала, а също кости и парчета месо - нито един от тези екземпляри не бе останал жив. Тези рационални животни бяха повели спор по някакъв нищожен богословски въпрос и явно го бяха отнесли до Висшия Съд.

Принуден съм да призная, че по достойнство на характера индивидът даже не се приближава до най-подлото от висшите животни. Ясно е, че той органичен не е кадърен да се издигне до такава висота; че той има някакъв органичен минус, който в никакъв случай не ще му разреши да доближи тези животни, тъй като, няма подозрение, този недостатък е безконечен, не надигнем и неизкореним.
Аз стигнах до убеждението, че този недостатък е Нравственото Чувство. Човекът е единственото животно, което има това възприятие. Тъкмо в него се крие обяснението за деградацията му. Именно то му дава опция да прави зло. Това възприятие няма друга работа. То няма никаква друга функционалност. За нищо друго не е било предопределено. Без него човек би бил некадърен да прави зло. Той незабавно би се издигнал до нивото на висшите животни.
Тъй като Нравственото Чувство има единствено една работа, едно предопределение - да дава опция на индивида да прави зло, - то безспорно му е излишно. Толкова излишно, колкото и една болест. Впрочем то си е болест. Бесът е неприятно нещо, само че не е толкоз неприятно, колкото тази болест. Бесът дава опция на индивида да извърши нещо, което не може да извърши, в случай че е здрав - да убие близък си чрез отровно захапване. Бесът не облагородява индивида. Но Нравственото Чувство дава опция на индивида да прави зло. И то да го прави по хиляди способи. В съпоставяне с Нравственото Чувство бесът е безобидна болест. Следователно Нравственото Чувство напълно не облагородява индивида. И така, кое е най-голямото проклинание, което преследва индивида? Очевидно същото, което е било наложено на неговите прадеди: Нравственото Чувство, способността да разграничава положителното от злото; и дружно с това, несъмнено, и способността да прави зло; тъй като злодеянието става злочинство единствено когато извършващият го осъзнава какво прави.

Но в едно отношение той има несъмнено предимство. Неговият разсъдък няма еднакъв на себе си. Тук висшите животни стоят доста надалеч от него. И най-интересното е, че още не е фиктивен парадайс, който да може да удовлетвори това негово само, неоспоримо качество. Дори в измисления от самия него парадайс той не е планувал никакви интелектуални наслади. Поразителен пропуск. Впрочем това е безмълвно самопризнание, че раят е предназначен единствено за висшите животни. Струва си да се замислим върху този въпрос, да се замислим съществено. И ще ни се натрапи един много тъмен извод: че може би нямаме такова огромно значение, каквото постоянно сме си фантазирали, че имаме.

* The Lowest Animal, 1962, включено в книгата „ Писма от Земята. Автобиография "
Илюстрация: twainquotes.com, снимки ~ noblewinesltd.com, humorinamerica.wordpress.com