„Аз съм в нищото. На дъното съм все още. Объркана

„ Аз съм в нищото. На дъното съм към момента. Объркана съм доста, не знам тъкмо какво ми се случва, по какъв начин да се измъкна. Истината е, че се усещам като едно малко дете, което го е боязън от незнайното, единствено, изгубено в гората”, споделя пред Мон Дьо в „ Събуди се” по Нова ТВ актрисата Александра Сърчаджиева, 40 дни след загубата на най-близкия ѝ човек, нейния сътрудник и сателит в живота - Иван Ласкин.

„ Не мога да се събера. Аз съм в ступор някакъв. Изпитвам доста страсти в себе си. Не мога да плача. Имам възприятието, че не ми се случва на мен. Искам да мятам, да крещя, да викам, да плача. Имам голяма потребност. Искам да изпотроша всичко, да излея всичките си страсти, дъното да ударя, чисто прочувствено, само че да излезе всичко това, което сега е в мен, тъй като то ме задушава и не мога да си поема въздух”, споделя Сърчаджиева.

„ Не знам дали съм стегната, тъй като имам дете. Знам че нямам избор, би трябвало да продължа напред, тъй като това дете оттук насетне ще разчита само и единствено на мен. Страх ме е по какъв начин ще си отгледам детето. Моята визия за най-лошото сред мен и Иван бе, че някой ден може да се случи това, ние да се разделим трагично. Не съм си представяла живота си по този метод в никакъв случай. Не съм си представяла, че ще изгубя най-любимия си човек за повторно, в този момент мъжа до себе си, че би трябвало да давам отговор на въпросите на едно дете за какво Господ прибира положителните хора, а неприятните ги оставя? Нас кой ще ни пази. Ако в този момент и ти умреш, аз сама ли ще остана? Иван беше всичко за мен. Знам, че би трябвало да съм мощна, само че истината е, че се уморих да съм силна”.

„ Ударих дъното по всевъзможен метод – физически, душевен, прочувствено, финансово”, признава актрисата и прибавя, че доста хора се пробват да ѝ оказват помощ.

„ Тъга! Моят живот е момента е спрял, не го пребивавам. Викам си: „ Какво съм била в предходния живот, какво съм предизвикала на хората, че да мина през това, през тази болка”, счита Сърчаджиева. „ Моята болежка я остави, само че за какво и детето ми, тя с какво го заслужава?”
Актрисата признава, че болката не минава, а става по-силна. „ Вечерите са трудни”.

Когато е споделила на щерка си за гибелта на татко ѝ, момичето е било ядосано. „ Каза, че съм най-гадната майка на света. Как може една майка да каже такова нещо на дето си? След което ми сподели, че е трябвало да ѝ го кажа като стане на 10 години.”
„ Сега е вкопчена в мен, тъй като я е боязън да не си отида и аз. Казва ми: Ти си тъжна. Смееш се, само че очите ти са тъжни. А тя е на 8”, споделя Сърчаджиева.

„ Най-страшната панорама, която съм виждала през живота си – малко дете с букетче цветя на свеж гроб. Тя попита: Той тук ли е? Аз ѝ споделих: Да. Можеш ли да го изровиш, да го прегърна”.

„ Трябва да се отърся от това – какво ще кажат хората? Тая тук е пристигнала да изяснява, сякаш е единствената. Просто моята покруса е обществена. Всички те гледат по какъв начин страдаш”, показва Сърчаджиева.

Тя е възмутена от писанията на жълтата преса за нея след гибелта на Иван Ласкин. „ Смирете се малко, замълчете малко, дайте късмет на човек да поеме глътка въздух”, приканва Сърчаджиева.

„ Вкъщи като се обърна и всичко е той. Тази обич, която ми се случи в моя живот, може би на не всеки човек би могла да се случи. Тя е голяма, тя е неистова. Аз съм била толкоз обичана, прегръщана, милвана. Не съм заспивала непрегърната. Липсва ми всичко – смехът му, възприятието му за комизъм, бележките заран, кафето, което ми приготвяше”.

„ Той не искаше да почине. Когато се видяхме с него на 20 декември, той ми сподели: Ей, Саше, ще се оправя, ще изляза от тук, ще си отгледам детето, ще отидем на едно малко пътешестване. И аз му споделих: Да, ще отидем. Плакахме доста тогава и двамата. И той отиде на пътешестване. Но аз останах на гарата”, споделя Александра Сърчаджиева за последния си диалог с Иван.