Лельо Силвия, големият ти кораб“ отиде нахуй при Москва“
„ Аз съм туркиня, а се боря за българското “ – с този ослепителен афоризъм вуйна ви Силвия Кацарова желае да ви качи на огромния си транспортен съд и да ви лашка по вълните на зрелия социализъм от ранните 80 години на предишния век до повръщане с въвеждането на квоти за българска музика в публичните Българска национална телевизия и БНР. Хитруша е Силвер – и тя като Костя Копейкин, Корнелия и сходните им патриоти незабавно вади смрадливия зелен чорап на „ националния интерес “, с цел да си отбрани насъщното хонорарче.
Да, но „ българското “, „ българщината “, „ българската просвета “ са идейни, а не функционални категории. Те не се обуславят от брой предавания на „ Огън от обич “ или „ Топъл дъжд “ – националното възприятие е артикул на историческо развиване, а не на машинално повтаряне. Автоматично, посредством натискане на бутона „ плей “ работят единствено кадровите гьобелсовци на Путин, до момента в който пържат и последните мозъчни кафези на униформените си орки с „ Вставай, страна огромная “.
Ние, въпреки всичко, колкото и да сме отпадъчен придатък към европейското семейство, живеем релативно надалеч от сянката на „ Роскомнадзор “. Твърде мекичък беше Ицо Хазарта с изказванието си, че музикалните квоти са леговище за некадърници. Те са нещо доста по-лошо – повтаряне на олигархичния модел на постсъветския капитализъм на културния фронт. Вместо монопол на горивата и електрическата енергия, картел на превозвачите и сговор на зърнопроизводителите, това е опит да се сътвори богопомазана прослойка реализатори, за които пазарните правила не важат.
Демек, вуйна ви Силвия, кака й Данчето Христова и останалите сладки динозаври и динозавърки мечтаят за буржоазен доходи, но с изключителните права на социалистическото недоносче „ Концертна дирекция “. Точно както миризливите ни гастарбайтери вървят да мият кенефи в Нидерландия и Швеция за европейски надник, но другояче псуват Европа на педалите и соросоидите и се молят Владимирович да я тресне с някоя ракета „ Сатана “ 2.
Тази шизофрения до средата няма да ни докара. Крайно време е да си отворим очите за следния факт – българската музика няма публика, тъй като е свиреп тъпа. А единствената причина да не е изчезнала изцяло от медийния небосвод е в свойството на лайното с изключение на да мирише, известно време да се носи безметежно по повърхността. Но и това надали ще е постоянно. С недозрелите опити за комсомолски фалшификати на човеконенавистните Йосиф Кобзон, Лев Лещенко и Муслим Магомаев може да си поживееш добре година, петилетка, четвърт век даже, само че рано или късно ще се наложи да молиш за квоти.
Отвратително и подло е обаче да се приказва за национални ползи в едно изречение с шлагерчетата на „ Ритон “ или Орлин Горанов. Не са тъкмо това носителите на българските фолклорни обичаи, нали? Нито са Иван Вазов, нито братя Миладинови. Разбирам, че ги е доста гняв, задето един чичко от плевенските села, дето даже не може да изкара половин парче с подправения си бас-баритон без да седне на стол, им взе бизнеса. Ама да са ръгали чушки в боба като него, вместо 30 години да припяват за скапания си транспортен съд. Който от дълго време е отпътувал нахуй като крайцера „ Москва “.
Да, но „ българското “, „ българщината “, „ българската просвета “ са идейни, а не функционални категории. Те не се обуславят от брой предавания на „ Огън от обич “ или „ Топъл дъжд “ – националното възприятие е артикул на историческо развиване, а не на машинално повтаряне. Автоматично, посредством натискане на бутона „ плей “ работят единствено кадровите гьобелсовци на Путин, до момента в който пържат и последните мозъчни кафези на униформените си орки с „ Вставай, страна огромная “.
Ние, въпреки всичко, колкото и да сме отпадъчен придатък към европейското семейство, живеем релативно надалеч от сянката на „ Роскомнадзор “. Твърде мекичък беше Ицо Хазарта с изказванието си, че музикалните квоти са леговище за некадърници. Те са нещо доста по-лошо – повтаряне на олигархичния модел на постсъветския капитализъм на културния фронт. Вместо монопол на горивата и електрическата енергия, картел на превозвачите и сговор на зърнопроизводителите, това е опит да се сътвори богопомазана прослойка реализатори, за които пазарните правила не важат.
Демек, вуйна ви Силвия, кака й Данчето Христова и останалите сладки динозаври и динозавърки мечтаят за буржоазен доходи, но с изключителните права на социалистическото недоносче „ Концертна дирекция “. Точно както миризливите ни гастарбайтери вървят да мият кенефи в Нидерландия и Швеция за европейски надник, но другояче псуват Европа на педалите и соросоидите и се молят Владимирович да я тресне с някоя ракета „ Сатана “ 2.
Тази шизофрения до средата няма да ни докара. Крайно време е да си отворим очите за следния факт – българската музика няма публика, тъй като е свиреп тъпа. А единствената причина да не е изчезнала изцяло от медийния небосвод е в свойството на лайното с изключение на да мирише, известно време да се носи безметежно по повърхността. Но и това надали ще е постоянно. С недозрелите опити за комсомолски фалшификати на човеконенавистните Йосиф Кобзон, Лев Лещенко и Муслим Магомаев може да си поживееш добре година, петилетка, четвърт век даже, само че рано или късно ще се наложи да молиш за квоти.
Отвратително и подло е обаче да се приказва за национални ползи в едно изречение с шлагерчетата на „ Ритон “ или Орлин Горанов. Не са тъкмо това носителите на българските фолклорни обичаи, нали? Нито са Иван Вазов, нито братя Миладинови. Разбирам, че ги е доста гняв, задето един чичко от плевенските села, дето даже не може да изкара половин парче с подправения си бас-баритон без да седне на стол, им взе бизнеса. Ама да са ръгали чушки в боба като него, вместо 30 години да припяват за скапания си транспортен съд. Който от дълго време е отпътувал нахуй като крайцера „ Москва “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ