С Мирослав Илич сме пили цяла нощ: Стоичков
Аз съм тръгнал от ЦСКА, това е най-великият български тим, споделя Камата в изявление за сръбска медия
Голмайсторът на Мондиал`94 футбол Христо Стоичков - единственият българин номиниран от " Франс Футбол " измежду 110 най-велики футболисти за всички времена, даде изявление особено за Sportal.rs.
Сръбските публицисти дефинираха кавалера на " Златната топка " като един от най-големите футболисти в историята, като го накараха да показа мислите си по отношение на идния мач сред Цървена звезда и Барселона в Шампионска лига.
- Колко се е трансформирал футболът от времето, когато Вие доминирахте на терените в Европа?
- Страшно доста! И освен на терена, само че най-много към него. Светът е различен! Сега обществените мрежи са сe трансформирали в епицентъра на футбола. На живота! Интернет дава голяма опция на звездите от терена да имат директен достъп до почитателите. Дори аз през днешния ден имам мой профил и контактувам интензивно с хората.
В дадени моменти излизах от играта поради неточни играчи, след това отварях отново профилите и влизах и по този начин до момента в който привикна. Срещу времето, напредъка и природата не се върви. Интернет промени света и футбола.
Днес футболистите имат доста по-модерни способи за възобновяване, за разузнаване на съперници и за реклами и за… бизнес от въздуха даже. Затова бих определим моето време като една сантиментална ера. Ние бяхме преходът сред старите и новите времена.
- Следващата сряда в Шампионска лига ще играят Цървена звезда и Барселона. Кой ще подкрепите?
- Е, този въпрос го одобрявам като да вземем за пример да ме попитате " Откъде изгрява слънцето? ". Уважавам безпределно доста Цървена звезда, само че няма по какъв начин да предам тима на моето сърце. Имах достойнството и привилегията да съм част от Дрийм отбора на Барса и голмайстор на националния тим на България преди 30 години, когато ликувах със " Златната топка ".
Спечелих пет трофеи в Испания и имах за треньор великия Йохан Кройф. Барса е надълбоко в моето сърце и няма по какъв начин да не се веселя на триумфите на Ханзи Флик и неговия тим. Сега съм благополучен не толкоз от успеха в Ел Класико против Реал. Тя нито е първа, нито ще е последна. Щастлив съм, че Барселона сподели на света какъв брой значимо е да имаш работеща школа. " Ла Масия " е пример. " Ла Масия " е съкровищница, от която се вадят диаманти.
Академия за огромен футбол, която сподели, че даже в днешния тотално комерсиален свят може да успееш без да хвърляш луди пари за задгранични звезди.
- Какво е Вашето мнение за Цървена звезда като клуб?
- Цървена звезда е горделивост за Балканите. Както и Стяуа, несъмнено. Това са двата тима със звезда на гърдите, които съумяха да станат европейски първенци. Цървена звезда ми наподобява на Барселона – и в двата клуба обичат да градят свои звезди и имат невероятна и вярна аудитория.
- Имате доста другари в Сърбия, следите ли сръбския клубен и народен футбол?
- Не единствено, че имам, само че и… не мога да ги изброя. И ще ви доверя – без значение къде ги срещам всички те най-после ме канят на дюлева ракия в Белград. Затова с този провокативен въпрос ме хвърляте в капан – да не обидя някого, който няма да загатна. Разбира се, преди всичко Цървена звезда се въплъщава с Драган Джаич.
Гледал съм го като дребен и съм му се възхищавал. Целият тим от финала за КЕШ през 1991 година ми е пред очите. С съвсем всички от тях съм другар. Треньорът Люпко Петрович беше направил сплав от най-хубавите на някогашна Югославия. След това маестрото на сръбския футбол работи доста сполучливо и в България. У нас е неговата биография със особено послание към мен. Чел съм я и си я вардя като скъп трофей при премиите вкъщи.
- Кой е най-хубавият сръбски футболист, който сте гледали или срещнали на терена?
- Най-много мемоари имам от Пикси Стойкович. Невероятен футболист. Яд ме е, че не съумя да направи повече като треньор на Сърбия на Евро 2024. Също по този начин и Предраг Миятович. Били сме противници на терена с Барселона и Реал. Много го одобрявам и ми е доста добър другар. Как казвате вие – прочут момак!
- Какви са Вашите мемоари от фотосите на клипа за песента " Цяла нощ пия, приятелю " с Мирослав Илич? Сцената с вас двамата в екипи е впечатляваща.
- Футболът и музиката вървят ръка за ръка. Досега приказвах за славни сътрудници, в този момент ме пращате при славни другари. Вярно е – с Мирослав Илич сме пили цяла нощ. И да ви кажа – устоя! Скоро обаче не съм го проверявал, само че го възнамерявам.
- Мирослав споделя, че е желал да Ви докара в Цървена звезда. Знаете ли за тази история и какъв брой реалистична е тя?
- Имаше интерес и покана. Но нямаше по какъв начин да се случи. Аз бях в Барселона при великия Йохан Кройф. Играх с едни от най-хубавите футболисти в света, в този момент някои от тях са и измежду най-известните треньори. Аз съм тръгнал от ЦСКА, най-великия български тим. И постоянно съм носил звездата на гърдите си. Такава има и Цървена звезда. Но в никакъв случай не е имало действителен вид да играя за " звездашите ". Но пък ще ви опиша едно паметно за мен прекарване на " Мала Маракана ".
Есента на 1996-а. Играем реванш в евротурнирите след 3:1 за Барса в първия мач. В тима съм тогава с новобранеца Роналдо, преди да стане Феномена. Излизаме и по време на загрявката публиката ме приветства и приветства. Викам му " Виждаш ли, момче, какво става, а? Много самун има да изядеш, до момента в който те посрещнат по този начин ". Почна обаче мача и 90 минути по този начин мощно ме псуваха и освиркваха от трибуните, че ме беше пъкъл. И когато съдията свири край при 1:1 отново започнаха да ме приветстват навиячите. Чудо някакво, което в никакъв случай няма да не помни.
- Когато бяхте младеж, е известно, че доста хора в България бяха привлечени от нашата музика и спорт. Кои бяха обичаните Ви играчи от някогашна Югославия, когато бяхте млад?
- Първо ще ви кажа, че в случай че имаше Югославия през 1992-а за мен тимът щеше да стане европейски първенец. Така го мислех тогава, по този начин мисля и в този момент. Колкото за звездите от 80-те, които гледах като млад най-вече ме впечатляваха Сушич, Заец, Катанец и Джуркович… Все екстра класа футбалери. Помня и драмата в Сплит, когато Югославия ни победи с 3:2 в последната минута и се класира на Евро`84. Също и по какъв начин ние ви бихме с 2:1 в София и отидохме на международното Мексико`86 след два страхотни гола на моя огромен другар Пламен Гетов. Това животът, това е футболът. Радост и горест. И мемоари. Щастливец съм, че за мен доста повече са хубавите моменти. Поздрави на Сърбия!
създател: СЛАВА
...
Голмайсторът на Мондиал`94 футбол Христо Стоичков - единственият българин номиниран от " Франс Футбол " измежду 110 най-велики футболисти за всички времена, даде изявление особено за Sportal.rs.
Сръбските публицисти дефинираха кавалера на " Златната топка " като един от най-големите футболисти в историята, като го накараха да показа мислите си по отношение на идния мач сред Цървена звезда и Барселона в Шампионска лига.
- Колко се е трансформирал футболът от времето, когато Вие доминирахте на терените в Европа?
- Страшно доста! И освен на терена, само че най-много към него. Светът е различен! Сега обществените мрежи са сe трансформирали в епицентъра на футбола. На живота! Интернет дава голяма опция на звездите от терена да имат директен достъп до почитателите. Дори аз през днешния ден имам мой профил и контактувам интензивно с хората.
В дадени моменти излизах от играта поради неточни играчи, след това отварях отново профилите и влизах и по този начин до момента в който привикна. Срещу времето, напредъка и природата не се върви. Интернет промени света и футбола.
Днес футболистите имат доста по-модерни способи за възобновяване, за разузнаване на съперници и за реклами и за… бизнес от въздуха даже. Затова бих определим моето време като една сантиментална ера. Ние бяхме преходът сред старите и новите времена.
- Следващата сряда в Шампионска лига ще играят Цървена звезда и Барселона. Кой ще подкрепите?
- Е, този въпрос го одобрявам като да вземем за пример да ме попитате " Откъде изгрява слънцето? ". Уважавам безпределно доста Цървена звезда, само че няма по какъв начин да предам тима на моето сърце. Имах достойнството и привилегията да съм част от Дрийм отбора на Барса и голмайстор на националния тим на България преди 30 години, когато ликувах със " Златната топка ".
Спечелих пет трофеи в Испания и имах за треньор великия Йохан Кройф. Барса е надълбоко в моето сърце и няма по какъв начин да не се веселя на триумфите на Ханзи Флик и неговия тим. Сега съм благополучен не толкоз от успеха в Ел Класико против Реал. Тя нито е първа, нито ще е последна. Щастлив съм, че Барселона сподели на света какъв брой значимо е да имаш работеща школа. " Ла Масия " е пример. " Ла Масия " е съкровищница, от която се вадят диаманти.
Академия за огромен футбол, която сподели, че даже в днешния тотално комерсиален свят може да успееш без да хвърляш луди пари за задгранични звезди.
- Какво е Вашето мнение за Цървена звезда като клуб?
- Цървена звезда е горделивост за Балканите. Както и Стяуа, несъмнено. Това са двата тима със звезда на гърдите, които съумяха да станат европейски първенци. Цървена звезда ми наподобява на Барселона – и в двата клуба обичат да градят свои звезди и имат невероятна и вярна аудитория.
- Имате доста другари в Сърбия, следите ли сръбския клубен и народен футбол?
- Не единствено, че имам, само че и… не мога да ги изброя. И ще ви доверя – без значение къде ги срещам всички те най-после ме канят на дюлева ракия в Белград. Затова с този провокативен въпрос ме хвърляте в капан – да не обидя някого, който няма да загатна. Разбира се, преди всичко Цървена звезда се въплъщава с Драган Джаич.
Гледал съм го като дребен и съм му се възхищавал. Целият тим от финала за КЕШ през 1991 година ми е пред очите. С съвсем всички от тях съм другар. Треньорът Люпко Петрович беше направил сплав от най-хубавите на някогашна Югославия. След това маестрото на сръбския футбол работи доста сполучливо и в България. У нас е неговата биография със особено послание към мен. Чел съм я и си я вардя като скъп трофей при премиите вкъщи.
- Кой е най-хубавият сръбски футболист, който сте гледали или срещнали на терена?
- Най-много мемоари имам от Пикси Стойкович. Невероятен футболист. Яд ме е, че не съумя да направи повече като треньор на Сърбия на Евро 2024. Също по този начин и Предраг Миятович. Били сме противници на терена с Барселона и Реал. Много го одобрявам и ми е доста добър другар. Как казвате вие – прочут момак!
- Какви са Вашите мемоари от фотосите на клипа за песента " Цяла нощ пия, приятелю " с Мирослав Илич? Сцената с вас двамата в екипи е впечатляваща.
- Футболът и музиката вървят ръка за ръка. Досега приказвах за славни сътрудници, в този момент ме пращате при славни другари. Вярно е – с Мирослав Илич сме пили цяла нощ. И да ви кажа – устоя! Скоро обаче не съм го проверявал, само че го възнамерявам.
- Мирослав споделя, че е желал да Ви докара в Цървена звезда. Знаете ли за тази история и какъв брой реалистична е тя?
- Имаше интерес и покана. Но нямаше по какъв начин да се случи. Аз бях в Барселона при великия Йохан Кройф. Играх с едни от най-хубавите футболисти в света, в този момент някои от тях са и измежду най-известните треньори. Аз съм тръгнал от ЦСКА, най-великия български тим. И постоянно съм носил звездата на гърдите си. Такава има и Цървена звезда. Но в никакъв случай не е имало действителен вид да играя за " звездашите ". Но пък ще ви опиша едно паметно за мен прекарване на " Мала Маракана ".
Есента на 1996-а. Играем реванш в евротурнирите след 3:1 за Барса в първия мач. В тима съм тогава с новобранеца Роналдо, преди да стане Феномена. Излизаме и по време на загрявката публиката ме приветства и приветства. Викам му " Виждаш ли, момче, какво става, а? Много самун има да изядеш, до момента в който те посрещнат по този начин ". Почна обаче мача и 90 минути по този начин мощно ме псуваха и освиркваха от трибуните, че ме беше пъкъл. И когато съдията свири край при 1:1 отново започнаха да ме приветстват навиячите. Чудо някакво, което в никакъв случай няма да не помни.
- Когато бяхте младеж, е известно, че доста хора в България бяха привлечени от нашата музика и спорт. Кои бяха обичаните Ви играчи от някогашна Югославия, когато бяхте млад?
- Първо ще ви кажа, че в случай че имаше Югославия през 1992-а за мен тимът щеше да стане европейски първенец. Така го мислех тогава, по този начин мисля и в този момент. Колкото за звездите от 80-те, които гледах като млад най-вече ме впечатляваха Сушич, Заец, Катанец и Джуркович… Все екстра класа футбалери. Помня и драмата в Сплит, когато Югославия ни победи с 3:2 в последната минута и се класира на Евро`84. Също и по какъв начин ние ви бихме с 2:1 в София и отидохме на международното Мексико`86 след два страхотни гола на моя огромен другар Пламен Гетов. Това животът, това е футболът. Радост и горест. И мемоари. Щастливец съм, че за мен доста повече са хубавите моменти. Поздрави на Сърбия!
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ