Георги Иванов бе първият. От нас зависи дали ще напишем продължението.
Аз съм реалист – наясно съм, че времената, когато всяко дете е мечтаело да стане пилот или космонавт, са отминали от дълго време. Но не това ме тормози. Притеснява ме повече това, че полетите на първите се употребяват като бухалки от посредствени хора, които не демонстрират никакъв интерес към науката, само че се пробват посредством тях да санкционират политическите си съперници. “Гагарин в никакъв случай не е летял в космоса ”, споделят едните. “Армстронг не е бил на Луната, всичко е снимано в Холивуд ”, отвръщат другите. Жалки интелектуални напъни на жалки хора, които в никакъв случай не съумяват да прозрат, че достиженията в региона на науката и технологиите са достижения на цялото човечество и по този начин надвишават слабостите на един или различен политически режим. Посегателството над паметта на първите съставлява културен вандализъм. То не е доста по-различно от това да счупиш чисто новия монумент или скамейка в парка, или да надраскаш върху тях “к*р ” със спрей. Даже бих споделил, че е по-лошо. Паметникът и пейката могат да бъдат поправени. Отричането на научно-технологично достижение обрича идващото потомство на черни, безпросветни епохи.
Не по-малко нездравословна е групата на омаловажаващите научно-технологичните триумфи. След започването на рецесията с COVID-19, аз се посветих върху това да пиша позитивни вести за галактическите достижения на човечеството. През последния един месец не минава и седмица, когато, като пусна вест в групи, които сякаш би трябвало да сплотяват хора, интересуващи се от просвета и мислещи сериозно, изскачат хора със следното мнение: “Кой го интересува космонавтиката в тоя миг? ”, “Никой не го вълнува това, което пишеш ”. Абе простаци такива! Във времена, когато няма молове, заведения за хранене, кръчми, чалготеки, футболни мачове, космонавтиката е едно от дребното неща, които остават. Разбира се, галактическите планове изобщо нямат за задача да веселят човечеството – то идва като непряк резултат, тъй като е прелестно да виждаш по какъв начин умни машини се насочат към една или друга планета. Космическите планове не престават, тъй като са със статут на национална сигурност. Струва ми се, че видяният в последно време напор от подобни хора, които плюят по галактическия напредък, има причинна-следствена връзка с това, че чалготеките не работят. Закон за запазването на силата. Нищо не се губи. Ако тези посредствени персони ги няма по кръчмите, ще са в интернет и ще дават ум.
Но както споделих нагоре, аз съм реалист. Далеч съм от мисълта, че космонавтиката е най-важното нещо в живота. Светът е оцелявал и преди Гагарин. Наясно съм, че има надалеч по-важни научно-технологически достижения, най-много в региона на медицината. Но дано да не се лъжем: мрънкачите, които плюят по науката и които се жалват, че не се прави всичко, с цел да се реши казусът с COVID-19, не се интересуват толкоз от решаването на казуса с COVID-19. Те страдат поради това, което са изгубили – купоните, концертите, футболните мачове. И по тази причина мрънкането им е лицемерно. Колко средства дарихте персонално вие за COVID-19?
Изненадващо е хората какъв брой сила влагат за глупости, да вземем за пример, да спорят във Facebook – а в същото време светът не е приключил. Земята към момента е тук и се върти. Каузи има – служащи постоянно не доближават. Никой не е споделил, че би трябвало да се занимавате с космонавтика. Всеки, който желае да помогне, може да го направи – съгласно напъните си. Ако някой доктор или биолог го има на сърце, ще търси метод да сътвори медикаменти и ваксини. Друг може да няма здравно обучение, но е добър в ръцете и желае да помогне – той може да шие маски. Трети би поискал да вдигне духа на народа – той ще написа позитивни вести. А четвърти ще се занимават с космос.
Георги Иванов постави началото на галактическата ни история. Но той, както и основателите на ранните принадлежности като “Интеркосмос-8 ” и “П2 ”, “България-1300 ”, написаха единствено първите страници от присъединяване ни в усвояването на далечните светове. От нас зависи по какъв начин разказът ще продължи. И до момента в който през днешния ден към момента има баби и дядовци, майки и татковци, които помнят Гагарин, Иванов, Александров, въпросът е – а на следващия ден какво ще се приказва за нашето потомство?
Днес живеем в сложни времена. Границите са затворени, само че светът към момента е обвързван с помощта на интернет. Все още има благоприятни условия.
Миналата година поддържах частна галактическа самодейност – и с помощта на това се трансфорах в българина, изпратил книгата си в космоса. Символичен акт, с който желаех да вдъхновя и други българи, че космосът е покрай нас. През 2019-та също по този начин се включих в самодейност на НАСА и Космокуест и в границите на задачата “Озирис-Рекс ” участвах в картографирането на метеорита Бену. Получих премия, само че за мен удоволствието е, че съм оказал помощ на задачата за подбирането на място за втурване и взимане на проби.
Но за какво би трябвало да съм единственият българин, който прави това? Включете се и вие. Възможности има доста. Ето да вземем за пример на сайта Zooinverse има действителни научни планове, към които можете да се включите в свободното си време – планове в региона на медицината, литературата, физиката, историята и, да, дори в соферата на галактическите науки. Например можете да се включите и да работите по данни от галактическия телескоп “Хъбъл ” и да търсите метеорити.
Стига към този момент мрънкане. Време е за деяние! Ние стоим на раменете на колоси – като Нийл Армстронг, Юрий Гагарин, Георги Иванов. Време е да последваме техния образец и да напишем история, почтена за нашите деца и внуци.
