Аз съм професионален терапевт с 10-годишен опит в работата с

Аз съм професионален терапевт с 10-годишен опит в работата с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с мнението на актуалните учители, че децата ни стават все по-лоши и по-лоши в доста аспекти. Това е мнението на всеки преподавател, който срещам. По време на десетгодишната ми кариера следя непрестанен спад в общественото, прочувственото и академичното действие на децата, както и внезапно увеличение на когнитивните (познавателните) увреждания, наред с доста други интелектуални проблеми.

Днешните деца отиват на учебно заведение прочувствено неспособни за учене, като факторите в нашия съвременен живот, които способстват за това са няколко. Всички знаем, че мозъкът предстои на развиване. Чрез средата, в която живеем, можем да го създадем „ по-силен “ или „ по-слаб “. Настина имам вяра, че макар всичките ни положителни планове, за жалост, развиването на мозъците на децата ни отива в изцяло неправилна посока и интелектуалното равнище непрестанно спада. Ето аргументите:

Технологиите

Използване на актуалните технологии като „ безвъзмездни бавачки “ в действителност въобще не излиза гратис. Със сигурност ще се наложи и ние, и децата ни, да платим в един по-късен миг. И ще заплатим с нервната система на нашите деца, с неналичието им на опция за внимание и централизация, с липса на качества за самообладание при постигането на резултат, в която и да е област от живота им.

В съпоставяне с виртуалната действителност, всекидневието е скучно. Когато децата идват в класната стая, те са изложени на действителни, човешки гласове и съответна образна стимулация, вместо да бъдат бомбандирани с графични детонации и специфични резултати, които са привикнали непрекъснато да виждат от екраните. След часове, прекарани във виртуалната действителност, обработката на инфорамацията в една класна стая, става все по-трудно за децата, тъй като мозъците им привикват да бъдат изложени и да реагират на високите равнища на стимулация, която компютърните игри им обезпечават. За мозъка става невероятно да обработва информация на по-ниски равнища, а това оставя децата уязвими към университетски провокации. Още по-лошото е, че технологиите ни откъсват прочувствено от децата и околните ни. Родителската прочувствена наличност е главният хранителен детайл за мозъка на детето. За страдание, ние последователно лишаваме децата си от това хранително вещество.

Децата получават всичко сега, в който са го поискали

„ Гладен съм! “ – „ Сега ще спрем да ти купя нещо. “ „ Жаден съм! “ – „ Ето тук има автомат за питиета. “ „ Скучно ми е! “ – „ Поиграй си с телефона ми. “
Способността да се отсрочи удовлетворението е един от основните фактори за предстоящ триумф. Всички имаме най-хубавите планове да създадем децата си щастливи, само че за жалост, ги вършим щастливи единствено на момента и извънредно нещастни в дълготраен проект. Да бъдеш кадърен да отлагаш удовлетворението значи да бъдеш в положение да функционираш под стрес. Децата ни последователно стават по-малко готови да се оправят с изцяло незначителни стресови фактори, което в последна сметка става голяма спънка за триумфа им в живота. Невъзможността да се отсрочи удовлетворението постоянно може да се види в класната стая, в комерсиалните центрове, в заведенията за хранене, в магазините за играчки, сега, в който детето чуе „ Не “, тъй като родителите са научили мозъка му, че ще получи всичко, което желае незабавно.

Децата ръководят света

„ Синът ми не обича зеленчуци “, „ Тя не обича да си ляга рано “, „ Той не обича да закусва “, „ Тя не обича играчки, само че доста я бива с айпад-а “, „ Той не желае да се облече самичък “, „ Мързи я да се храни сама “. Това са неща, които непрекъснато слушам от родителите. От по кое време децата диктуват по какъв начин да бъдат отглеждани? Ако ги оставите всичко да зависи от тях, това, което ще вършат, е да ядат единствено сладолед и шоколад, да гледат телевизия, да играят на таблетите си и в никакъв случай да не си лягат. Какво положително им вършим, като ги оставяме да вършат това, което си изискат, в случай, че знаем, че то не е добре за тях? Без вярно хранене и задоволително нощен сън, децата ни ще отиват на учебно заведение раздразнителни, неспокойни и невнимателни. В допълнение, ние им изпращаме безусловно неправилно обръщение. Те научават, че могат да вършат каквото си желаят и умерено могат да не вършат нищо от това, което не желаят. Концепцията за „ нуждата нещо да бъде направено “ отсъства. За страдание, с цел да реализираме задачите си в живота, ни се постанова да вършим това, което е належащо, и то не постоянно подхожда на това, което ни се прави сега. Например, в случай че едно дете желае да бъде студент, ще би трябвало да учи интензивно. Ако желае да бъде сполучлив футболист, ще би трябвало да тренира всеки ден. Нашите деца знаят доста добре какво желаят, само че имат съществени проблеми да създадат това, което е належащо за постигането на тази цел. Това води до непостижими цели и оставя децата разочаровани.

Безкрайни занимания

Създали сме изкуствено един свят на безкрайни занимания за нашите деца. Няма скучни моменти. В момента, в който забележим, че скучаят, тичаме да ги забавляваме още веднъж, тъй като в противоположен случай, считаме, че не изпълняваме родителския си дълг. Живеем в два обособени свята. Те имат своя „ занимателен “ свят, а ние имаме нашия „ работен “ свят. А за какво децата ни не ни оказват помощ в кухнята или да вземем за пример с прането? Защо не си подредят играчките? Това е монотонната работа, която тренира мозъка да работи и под положение на „ досада “, което също е един „ мускул “, който би трябвало да бъде развъртян, с цел да могат в последна сметка да усвояват материала в учебно заведение. Когато в учебно заведение е нужно да препишат ръкописно текст, техният отговор е: „ Не мога. Това е прекомерно мъчно. Твърде скучно. “ Защо? Защото работният „ мускул “ не се развива посредством безкрайни занимания. Той се получава, когато се учиш на работа.

Ограничено обществено взаимоотношение

Ние всички постоянно сме заети, по тази причина връчваме на децата си цифрови джажди, с цел да държат тях „ заети “ през по-голямата част от времето. Преди децата играеха на открито, където в естествена, неструктурирана среда, се учиха да построяват и практикуват обществените си умения. За страдание, технологиите унищожиха това. Да не приказваме, че технологиите вършат родителите недостъпни за обществено взаимоотношение с децата си. Очевидно е, че нашите деца изостават. Компютърните игри не са в положение да оказват помощ на децата да развият обществени умения. Повечето сполучливи хора имат положителни обществени умения. Това е приоритет!
Мозъкът е мускул, който би трябвало да се тренира непрекъснато. Ако желаете детето ви след време да кара мотор, в този момент би трябвало да го научите да кара велосипед. Ако желаете детето ви да бъде в положение да чака, ще би трябвало да го научите на самообладание. Ако желаете детето ви да бъде способно да поддържа връзка, ще би трябвало да го научите на обществени умения. Същото се отнася и за всички други умения. Няма никаква разлика!

Вие можете да измененията живота на детето си посредством трениране на мозъка му, тъй че то сполучливо да действа и на обществено, и на прочувствено, и на академично равнище. Ето по какъв начин:

Ограничете технологиите и се свържете с тях прочувствено
Наберете им цветя, смейте се дружно, гъделичкайте ги, оставете им блага записка в раницата или под възглавницата, изведете ги на обяд в работен ден, танцувайте дружно, пълзете дружно, бийте се с възглавници. Вечеряйте фамилно, играйте настолни игри, отидете на колоездене, на разходка с фенерче през нощта…

Тренирайте отлагането на удовлетворението

Накарайте ги да чакат!!! Нормално е да има „ Скучно ми е! “ понякога – това е първата стъпка към творчеството. Постепенно увеличавайте времето за изчакване сред „ желая “ и „ получавам “. Избягвайте потреблението на технологии в колата, ресторанта, а вместо това ги научете до момента в който чакат да беседват или да играят на думи. Ограничете яденето на „ отпадъци “ сред главните хранения.

Не се опасявайте да определяте граници. Децата се нуждаят от ограничавания, с цел да порастват здрави и щастливи!

Всеки човек живее съгласно границите си. Направете график за времето за хранене, времето за сън, времето за компютърни игри и гледане на филмчета. Помислете за това, което е положително за тях, а не за това, което желаят или не желаят. Те ще ви благодарят за това по-късно в живота си. Възпитанието е сложна работа. Нужно е да сме изобретателни, с цел да създадем това, което е положително за тях, защото през по-голямата част от времето, това е тъкмо противоположното на това, което желаят. Децата имат потребност от закуска и питателна храна. Имат потребност да прекарват време навън и да си лягат в несъмнено време, с цел да отидат годни за учене в учебното заведение на сутринта. Превърнете нещата, които не харесват да вършат в нещо занимателно и прочувствено стимулиращо.

Учете децата да правят монотонна работа от ранна възраст, защото това е в основата на работоспособността в бъдеще.

Сгъване на прането, нареждане на играчките, слагане на облеклата по закачалките, разопаковане на питателните артикули, оправяне на масата и леглото, да вземем за пример. Бъдете изобретателни. Направете по този начин, че мозъкът им да свързва работата с нещо позитивно.

Учeте ги на обществени умения

Учете ги на шерване, печелене/загуба, взаимни отстъпки, похвали и на „ вълшебните думички “. От моят опит, децата се трансформират сега, в който родителите си трансформират отношението към родителската си роля. Помогнете на децата си да съумеят в живота посредством образование и подсилване на мозъка в точния момент, с цел да не стане прекомерно късно!

Автор: Виктория Прудей

Инфо: www.webstage.bg