В Пловдив спасяват дете с рядка и опасна аномалия
Аз съм от щастливите майки, които имат шанса и шанса да се погрижат за детето си, да бъдат покрай него и да не го оставят в обществена институция даже краткотрайно. Това споделя 34-годишна пациентка на отделението по неонатология в УМБАЛ " Пловдив “, чиято дъщеричка идва на бял свят със синдром на Пиер Робин – лицева особеност, при която долната челюст на новороденото е много по-малка. Езикът е ситуиран надълбоко в устната празнина и затваря отчасти входа на ларинкса.
Вродената малформация на бебето е причина за затруднено дишане, тъй като дихателните пътища са отчасти запушени, то не може и да преглъща. При опит за хранене през устата съществува огромен риск от аспирация и аспирационна пневмония. За да оцелее, диша през специфична тръбичка и се храни със сонда.
По принцип синдромът е реализуем, тъй като челюстта се развива с течение на времето, само че първият месец от живота на детето е сериозен за него и непосилен за родителите, споделя майката. В България всяка година се раждат до 5 деца със синдром на Пиер Робин. Заради минималната численост грижата за тях не е канализирана - родителите се чудят какво да вършат, с цел да оказват помощ на децата си, обикалят от болница на болница. Накрая стигат до Домовете за медико-социални грижи, тъй като са единствените профилирани заведения, където малчуганите имат късмет да оцелеят, само че там те постъпват сами. Не са редки и случаите, когато оттова изясняват на родителите какъв брой мъчно се отглежда такова дете и по този начин елементарно ги склоняват да се откажат от него.
Нашият път беше доста друг – ориста се беше погрижила за нас, уверена е 34-годишната счетоводителка. Най-напред я среща с проф. доктор Юрий Анастасов и неговия екип в УМБАЛ " Св. Георги “, които я насочват към отделението по неонатология в някогашната Окръжна болница. Началникът доктор Диана Аргирова незабавно одобри щерка ми, а 24 часа по-късно с нея постъпих и аз, с цел да съм покрай нея, споделя дамата. В момента се образова по какъв начин да слага сондата и по какъв начин да храни дребната. Нашето предпочитание е откакто стабилизираме детето, да покажем на майката по какъв начин да се грижи за него в домашна среда, до момента в който преодолее казуса, изяснява доктор Аргирова.
Затова настоявам, че съм от щастливите майки, споделя пациентката и прегръща дребната си дъщеричка. Докато беседваме в специфичната стая за кенгуру грижа, с която само разполага неонатологията на УМБАЛ " Пловдив “, бебето кротува и даже не се обажда.
" Детето си е към този момент у дома, майката се образова да се грижи сама за него, дадохме й на заем аспиратор и екран, изясни доктор Аргирова. - Сега се чака, само че към този момент в домашна среда, детето да порасне още малко и пластичните хирурзи да поправят дефекта на челюстта. “
Вродената малформация на бебето е причина за затруднено дишане, тъй като дихателните пътища са отчасти запушени, то не може и да преглъща. При опит за хранене през устата съществува огромен риск от аспирация и аспирационна пневмония. За да оцелее, диша през специфична тръбичка и се храни със сонда.
По принцип синдромът е реализуем, тъй като челюстта се развива с течение на времето, само че първият месец от живота на детето е сериозен за него и непосилен за родителите, споделя майката. В България всяка година се раждат до 5 деца със синдром на Пиер Робин. Заради минималната численост грижата за тях не е канализирана - родителите се чудят какво да вършат, с цел да оказват помощ на децата си, обикалят от болница на болница. Накрая стигат до Домовете за медико-социални грижи, тъй като са единствените профилирани заведения, където малчуганите имат късмет да оцелеят, само че там те постъпват сами. Не са редки и случаите, когато оттова изясняват на родителите какъв брой мъчно се отглежда такова дете и по този начин елементарно ги склоняват да се откажат от него.
Нашият път беше доста друг – ориста се беше погрижила за нас, уверена е 34-годишната счетоводителка. Най-напред я среща с проф. доктор Юрий Анастасов и неговия екип в УМБАЛ " Св. Георги “, които я насочват към отделението по неонатология в някогашната Окръжна болница. Началникът доктор Диана Аргирова незабавно одобри щерка ми, а 24 часа по-късно с нея постъпих и аз, с цел да съм покрай нея, споделя дамата. В момента се образова по какъв начин да слага сондата и по какъв начин да храни дребната. Нашето предпочитание е откакто стабилизираме детето, да покажем на майката по какъв начин да се грижи за него в домашна среда, до момента в който преодолее казуса, изяснява доктор Аргирова.
Затова настоявам, че съм от щастливите майки, споделя пациентката и прегръща дребната си дъщеричка. Докато беседваме в специфичната стая за кенгуру грижа, с която само разполага неонатологията на УМБАЛ " Пловдив “, бебето кротува и даже не се обажда.
" Детето си е към този момент у дома, майката се образова да се грижи сама за него, дадохме й на заем аспиратор и екран, изясни доктор Аргирова. - Сега се чака, само че към този момент в домашна среда, детето да порасне още малко и пластичните хирурзи да поправят дефекта на челюстта. “
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ