Грета Тунберг вече е героиня и на кинофестивал |
„ Аз съм Грета “ е американски филм на режисьора Нейтън Гросман, който ще гледаме като част от програмата на фестивала „ София ДокуМентал “. Историята на тийнейджърката - активистка е разказана в лентата посредством завладяващи, невиждани до момента фрагменти. Документалният филм следва нейното световно влияние, което стартира от стачки в учебно заведение и стига до образуване на митинги по целия свят.
Това е единствено един от 40 кино лентата, които ще бъдат показани от 7 до 14 септември в границите на фестивала „ София ДокуМентал “.
Организаторите от Балкански документален център, Фондация „ Конрад Аденауер “ и Чешки Център са селектирали най-хубавото от актуалното международно писмено кино с награди от „ Сънданс “ и „ Берлинале “, номинации и оценки „ Оскар “. Общото сред всички заглавия е фокусът върху човешките права и смелостта на хората да отстояват свободния си избор, воля, вяра, политическа принадлежност, полова еднаквост, право на глас. Затова и уредниците са избрали слогана “Do cross the line ”, с който канят феновете да се освободят от задръжки и предубеждения, да прекрачат всички граници и да гледат едно по-различно и смело кино. След миналогодишното издание, провело се по насила онлайн, в този момент срещата с публиката ще е очи в очи на определени арт места - в подкуполното пространство на Ларгото, Дома на Киното ” и Чешкия Център.
Тематично филмите са обединени в седем секции. „ Аз съм Грета “ “ е част от секцията „ Природа: SOS ” или „ С(рещу) природата ”. Друга лента, която изследва комплицираните взаимоотношения сред индивида и природата е “ Възстановяването на Парадайс “ (2020, САЩ) на Рон Хауърд. Режисьорът снима историята на един от най-смъртоносните пожари в Съединени американски щати във кино лентата Той споделя за опустошителната огнена стихия на 8 ноември 2018, обхванала живописния град Парадайс, Калифорния. По време на гасенето му пожарът убива 85 души, изселва 50 000 поданици и унищожава 95% от локалните здания.
Организатори на фестивала ще създадат подарък на публиката с безплатната прожекция на “ Моят преподавател октопод “ (2020, Южна Африка), притежател на тазгодишния „ Оскар “ за най-хубав документален филм. Крейг Фостър снима край нос Добра вяра в Африка. След дни и седмици на гмуркане в студените води, той среща млад октопод, който демонстрира удивително любознание. Посещавайки го всеки ден, Крейг печели доверието му и основава невиждана до момента връзка сред човек и октопод в естествената му среда. Авторът разкрива изцяло непознати до момента за учените особености в държанието на морското животно, демонстрира за следващ път за какво би трябвало да действаме навреме, с цел да спасим океаните си, само че всичко е пречупено през надълбоко персонална позиция и завладяващи подводни фотоси.
“Конфликтна зона ” е програмата, която демонстрира местата по света, за които войната и раните от нея не са останали в предишното. В тази секция е включен откриващият филм „ Земята е синя като портокал “ на Ирина Цилик, спечелил премия за най-хубава постановка - " World Cinema Documentary ”, 2020 Sundance, показан и на последното „ Берлинале.
" Да се изправиш против статуквото “ е името на програмата с основни герои, които имат смелостта да се опълчват на политически режими и социална неправда, като платят с цената на репресии и гонене. Едно от топ заглавията в тази тематична секция е Дисидентът (2020, САЩ) – номинация за Оскар 2021 ). Във фокуса на кино лентата е убийството на писателя от Саудитска Арабия и колумнист на „ Вашингтон поуст “ Джамал Хашоги. Режисьорът Вогъл смесва политическо кино, шпионски трилър, криминално-процесуална драма, любовна история и хорър. Умело преплитайки другите жанрове, той изследва визиите за власт, технология, държавно спонсорирано принуждение и държавна робия в една самобитна ода за свободата на словото. Друго доста мощно заглавие е „ Машината на порока “ (2018, Канада, Реж. Сара Фоуди). Филмът е удивително удостоверение за един неприличен интервал от историята на Канада след Втората международна война. На фона на параноята от Студената война, Канада стартира следствие на федерални чиновници, които може да са податливи на изнудване от руски шпиони. Хомосексуалността, тогава считана за „ уязвимост на характера “, става съображение за наблюдаване и разпит от страна на кралската канадска конна полиция. Чрез тъй наречените „ Плодова машина (Fruit machine ) - устройство, сходно на полиграф, канадското държавно управление се пробва да разпознава ЛГБТ чиновници и да ги в профил от държавна работа. В продължение на четири десетилетия кариерата на хиляди мъже и дами е унищожена, а животът им е погубен.
Темата за половата еднаквост и другата полова ориентировка е застъпена и във кино лентата „ Цветовете на Тоби “ (2021, Унгария) – част от програмата „ Свободата няма възраст ”. Филмът показва портрет на едно семейство, борещо се с тийнейджърска полова дисфория на 16-годишният Тоби, като насочва за следващ път посланието, че любовта е всичко, от което се нуждаем. Всички произведения в тази секция ни срещат с младежи, които имат смелостта да бъдат свободни, каквото и да им коства това.
„ Новото обикновено “ е термин, който Ковид епидемията вкара в всекидневието ни в последната година и половина. Няма по какъв начин това не се отрази и на киното. На фона на разпадащия се бранш на опазване на здравето в Гърция, филмът „ В сегашното “ на Йоргос Аверопулос следи основните настоящи лица, които се пробват да овладеят новата рецесия, сполетяла човечеството. Наблюдавайки в продължение на година опита на родината си да се оправи с това гигантско предизвикателство, режисьорът съумява да улови една универсална действителност и слага сериозни въпроси за ерата след Ковид, в която светът занапред ще навлиза. Още в предходния си филм В „ АGORA II – Chained (2020, Гърция) “ той преглежда експлоадирането на пандемията от Covid-19 като третата поредна рецесия за европейския континент след въвеждането на еврото и бежанската вълна и която за следващ път слага под въпрос европейските полезности.
България се показва на фестивала с 3 кино лентата. Два от тях са част от секцията „ Тихи герои “, отдадена на елементарни хора с невероятни ориси. Сред тях е новата лента на Стефан Командарев „ Живот от живота “. И тук режисьорът употребява познатия ни от последните му 3 игрални кино лентата прийом да пресече пътищата на няколко изцяло непознати и несвързани между тях герои - 39-годишен публицист, 37-годишен рекламен сътрудник, 23-годишен студент, 51-годишен фитнес инструктор и 35-годишен фермер. Общото сред тях е потребността от животоспасяваща трансплантация на органи. Един от тях към този момент е претърпял сполучлива трансплантация, до момента в който останалите към момента чакат. Надявайки се, че някой ден въобще ще им пристигна времето „ Генералната цел на този документален филм е донорството на органи и насърчаването на трансплантациите да станат естествена част от културата и полезностите на обществото в България “ – споделя режисьорът.
Другото българско присъединяване в тази секция е " Тихо завещание " на режисьорката Петя Накова. Филмът споделя за фамилията на слухово-речевия рехабилитатор и жестов преводач Таня Димитрова. Повечето българи чуха за нея за първи път около жестомичичните й преводи по време на брифингите на Националния действен щаб. Тя е създател на рехабилитационния център за глухи деца " Яника ". Свикнала от дребна с тишината поради глухотата на родителите си, Таня се отдава на апостолската задача да учи глухите деца с кохлеарни импланти и слухови апарати да приказват, тъй като е уверена, че колкото по-рано стартира образованието на девойките и момчетата без слух, толкоз по-лесно те ще се осъществят в обществото.
За първи път от 10 години български документален филм е копродуциран от HBO Европа и през стрийминг платформата HBO GO влезе в домовете на фенове от 23 европейски страни.
Третото българско заглавие е „ Музика за филм “,включено в секцията „ Малки градчета, огромни истории “.
Още музика ще звучи на фестивала. За последната вечер в програмата е заложен „ Сестри на радиочестоти “ (2020, Англия на режисьорката Лиза Ровнер). Филмът споделя неразказаната до момента забележителната история на пионерките на електронната музика, които прегърнаха машините и технологиите, с цел да трансформират изцяло метода, по който произвеждаме и слушаме музика през днешния ден.
И както прилича за закриването на сходно събитие, след прожекцията, Ларгото ще бъде огласено от афтър празненство с жива музика.
Фестивалът ще има спортна стратегия, която цели да насърчи млади дами режисьори в жанра на документалното кино. Специална премия ще връчи и публиката. Много от прожекциите ще бъдат последвани от полемики, в които ще се включат креативните екипи на филмите, а измежду гостите от чужбина са режисьорите Антония Килиян, Дейвид Осит, операторката Таня Хорилчук и други.
Организаторите от Балкански документален център, Фондация „ Конрад Аденауер “ и Чешки център, фестивалният шеф Мартичка Божилова, програматорът Еви Карагеоргу, подкрепени от Национален фонд “Култура ”, Столична община и Американско посолство в България, имат упоритостта да трансфорат „ София ДокуМентал “ в едно от най-значимите събития в културния календар на София.
Това е единствено един от 40 кино лентата, които ще бъдат показани от 7 до 14 септември в границите на фестивала „ София ДокуМентал “.
Организаторите от Балкански документален център, Фондация „ Конрад Аденауер “ и Чешки Център са селектирали най-хубавото от актуалното международно писмено кино с награди от „ Сънданс “ и „ Берлинале “, номинации и оценки „ Оскар “. Общото сред всички заглавия е фокусът върху човешките права и смелостта на хората да отстояват свободния си избор, воля, вяра, политическа принадлежност, полова еднаквост, право на глас. Затова и уредниците са избрали слогана “Do cross the line ”, с който канят феновете да се освободят от задръжки и предубеждения, да прекрачат всички граници и да гледат едно по-различно и смело кино. След миналогодишното издание, провело се по насила онлайн, в този момент срещата с публиката ще е очи в очи на определени арт места - в подкуполното пространство на Ларгото, Дома на Киното ” и Чешкия Център.
Тематично филмите са обединени в седем секции. „ Аз съм Грета “ “ е част от секцията „ Природа: SOS ” или „ С(рещу) природата ”. Друга лента, която изследва комплицираните взаимоотношения сред индивида и природата е “ Възстановяването на Парадайс “ (2020, САЩ) на Рон Хауърд. Режисьорът снима историята на един от най-смъртоносните пожари в Съединени американски щати във кино лентата Той споделя за опустошителната огнена стихия на 8 ноември 2018, обхванала живописния град Парадайс, Калифорния. По време на гасенето му пожарът убива 85 души, изселва 50 000 поданици и унищожава 95% от локалните здания.
Организатори на фестивала ще създадат подарък на публиката с безплатната прожекция на “ Моят преподавател октопод “ (2020, Южна Африка), притежател на тазгодишния „ Оскар “ за най-хубав документален филм. Крейг Фостър снима край нос Добра вяра в Африка. След дни и седмици на гмуркане в студените води, той среща млад октопод, който демонстрира удивително любознание. Посещавайки го всеки ден, Крейг печели доверието му и основава невиждана до момента връзка сред човек и октопод в естествената му среда. Авторът разкрива изцяло непознати до момента за учените особености в държанието на морското животно, демонстрира за следващ път за какво би трябвало да действаме навреме, с цел да спасим океаните си, само че всичко е пречупено през надълбоко персонална позиция и завладяващи подводни фотоси.
“Конфликтна зона ” е програмата, която демонстрира местата по света, за които войната и раните от нея не са останали в предишното. В тази секция е включен откриващият филм „ Земята е синя като портокал “ на Ирина Цилик, спечелил премия за най-хубава постановка - " World Cinema Documentary ”, 2020 Sundance, показан и на последното „ Берлинале.
" Да се изправиш против статуквото “ е името на програмата с основни герои, които имат смелостта да се опълчват на политически режими и социална неправда, като платят с цената на репресии и гонене. Едно от топ заглавията в тази тематична секция е Дисидентът (2020, САЩ) – номинация за Оскар 2021 ). Във фокуса на кино лентата е убийството на писателя от Саудитска Арабия и колумнист на „ Вашингтон поуст “ Джамал Хашоги. Режисьорът Вогъл смесва политическо кино, шпионски трилър, криминално-процесуална драма, любовна история и хорър. Умело преплитайки другите жанрове, той изследва визиите за власт, технология, държавно спонсорирано принуждение и държавна робия в една самобитна ода за свободата на словото. Друго доста мощно заглавие е „ Машината на порока “ (2018, Канада, Реж. Сара Фоуди). Филмът е удивително удостоверение за един неприличен интервал от историята на Канада след Втората международна война. На фона на параноята от Студената война, Канада стартира следствие на федерални чиновници, които може да са податливи на изнудване от руски шпиони. Хомосексуалността, тогава считана за „ уязвимост на характера “, става съображение за наблюдаване и разпит от страна на кралската канадска конна полиция. Чрез тъй наречените „ Плодова машина (Fruit machine ) - устройство, сходно на полиграф, канадското държавно управление се пробва да разпознава ЛГБТ чиновници и да ги в профил от държавна работа. В продължение на четири десетилетия кариерата на хиляди мъже и дами е унищожена, а животът им е погубен.
Темата за половата еднаквост и другата полова ориентировка е застъпена и във кино лентата „ Цветовете на Тоби “ (2021, Унгария) – част от програмата „ Свободата няма възраст ”. Филмът показва портрет на едно семейство, борещо се с тийнейджърска полова дисфория на 16-годишният Тоби, като насочва за следващ път посланието, че любовта е всичко, от което се нуждаем. Всички произведения в тази секция ни срещат с младежи, които имат смелостта да бъдат свободни, каквото и да им коства това.
„ Новото обикновено “ е термин, който Ковид епидемията вкара в всекидневието ни в последната година и половина. Няма по какъв начин това не се отрази и на киното. На фона на разпадащия се бранш на опазване на здравето в Гърция, филмът „ В сегашното “ на Йоргос Аверопулос следи основните настоящи лица, които се пробват да овладеят новата рецесия, сполетяла човечеството. Наблюдавайки в продължение на година опита на родината си да се оправи с това гигантско предизвикателство, режисьорът съумява да улови една универсална действителност и слага сериозни въпроси за ерата след Ковид, в която светът занапред ще навлиза. Още в предходния си филм В „ АGORA II – Chained (2020, Гърция) “ той преглежда експлоадирането на пандемията от Covid-19 като третата поредна рецесия за европейския континент след въвеждането на еврото и бежанската вълна и която за следващ път слага под въпрос европейските полезности.
България се показва на фестивала с 3 кино лентата. Два от тях са част от секцията „ Тихи герои “, отдадена на елементарни хора с невероятни ориси. Сред тях е новата лента на Стефан Командарев „ Живот от живота “. И тук режисьорът употребява познатия ни от последните му 3 игрални кино лентата прийом да пресече пътищата на няколко изцяло непознати и несвързани между тях герои - 39-годишен публицист, 37-годишен рекламен сътрудник, 23-годишен студент, 51-годишен фитнес инструктор и 35-годишен фермер. Общото сред тях е потребността от животоспасяваща трансплантация на органи. Един от тях към този момент е претърпял сполучлива трансплантация, до момента в който останалите към момента чакат. Надявайки се, че някой ден въобще ще им пристигна времето „ Генералната цел на този документален филм е донорството на органи и насърчаването на трансплантациите да станат естествена част от културата и полезностите на обществото в България “ – споделя режисьорът.
Другото българско присъединяване в тази секция е " Тихо завещание " на режисьорката Петя Накова. Филмът споделя за фамилията на слухово-речевия рехабилитатор и жестов преводач Таня Димитрова. Повечето българи чуха за нея за първи път около жестомичичните й преводи по време на брифингите на Националния действен щаб. Тя е създател на рехабилитационния център за глухи деца " Яника ". Свикнала от дребна с тишината поради глухотата на родителите си, Таня се отдава на апостолската задача да учи глухите деца с кохлеарни импланти и слухови апарати да приказват, тъй като е уверена, че колкото по-рано стартира образованието на девойките и момчетата без слух, толкоз по-лесно те ще се осъществят в обществото.
За първи път от 10 години български документален филм е копродуциран от HBO Европа и през стрийминг платформата HBO GO влезе в домовете на фенове от 23 европейски страни.
Третото българско заглавие е „ Музика за филм “,включено в секцията „ Малки градчета, огромни истории “.
Още музика ще звучи на фестивала. За последната вечер в програмата е заложен „ Сестри на радиочестоти “ (2020, Англия на режисьорката Лиза Ровнер). Филмът споделя неразказаната до момента забележителната история на пионерките на електронната музика, които прегърнаха машините и технологиите, с цел да трансформират изцяло метода, по който произвеждаме и слушаме музика през днешния ден.
И както прилича за закриването на сходно събитие, след прожекцията, Ларгото ще бъде огласено от афтър празненство с жива музика.
Фестивалът ще има спортна стратегия, която цели да насърчи млади дами режисьори в жанра на документалното кино. Специална премия ще връчи и публиката. Много от прожекциите ще бъдат последвани от полемики, в които ще се включат креативните екипи на филмите, а измежду гостите от чужбина са режисьорите Антония Килиян, Дейвид Осит, операторката Таня Хорилчук и други.
Организаторите от Балкански документален център, Фондация „ Конрад Аденауер “ и Чешки център, фестивалният шеф Мартичка Божилова, програматорът Еви Карагеоргу, подкрепени от Национален фонд “Култура ”, Столична община и Американско посолство в България, имат упоритостта да трансфорат „ София ДокуМентал “ в едно от най-значимите събития в културния календар на София.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ