Колонката на мениджъра: Оцеляваме или успяваме?
Аз съм дете, умишлено израснало през 90-те, и доста добре помня живота, който живеехме в безвластие, безпътие и безбъдеще. Тогава имахме надзор върху малко неща, които можеха да трансформират бъдещето ни – образованието, знанията и уменията ни.
Но и това не беше толкоз елементарно, тъй като трябваше да се вземе решението да смениш безпътието с път, който води на открито – отвън страната, фамилията, приятелите и средата. За множеството от нас, които взеха това решение, крайната цел беше да се установиш и намериш по-добър живот на Запад.
Така направих и аз през 2003 година, когато отпътувах да изучавам първо в Германия, а по-късно и в Съединени американски щати.
Но и това не беше толкоз елементарно, тъй като трябваше да се вземе решението да смениш безпътието с път, който води на открито – отвън страната, фамилията, приятелите и средата. За множеството от нас, които взеха това решение, крайната цел беше да се установиш и намериш по-добър живот на Запад.
Така направих и аз през 2003 година, когато отпътувах да изучавам първо в Германия, а по-късно и в Съединени американски щати.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




