Аз съм дете на 80-те години. След комунизма много от

Аз съм дете на 80-те години. След комунизма доста от фамилиите, живеещи наоколо имигрираха: Германия или Америка. Не се връщаха с години и на мен фантазията ми беше да отпътува в чужбина. На 18 ме разубедиха и останах в България, приключих Пловдивски университет, след това приключих магистратура в Свищов, и започнах работа в Пловдив. Трябваше ми начален старт и стаж, работата беше чудесна, само че заплащането не. Затова отпътувах за едно лято като камериерка в едно малко населено място сред Инсбрук и Бернер. Това беше през 2009 година. Попаднах в дребен фамилен хотел, в който притежателят се оказа млад мъж, неженен, без деца, самостоятелен и със мощно майчино наличие. Беше лято, след работа ми беше скучно, в почивните дни си правех излети, само че без познати и другари в близост ми беше доста самотно.
След работа ме канеха да пия кафе на рецепция, само че постоянно отказвах, гледах да се изпаря колкото се може по-скоро от очите на шефа.

С готвача и мияча на чинии живеехме в една къща и двамата бяха благи с мен. И от досада, вървях да оказвам помощ на готвача вечер, когато миячът на чинии почиваше. Няколко пъти шефът ме засече в кухнята, само че нищо не сподели.
Докато един ден не ме предложения на излет с една група германци. Каза ми, че не мога да потегли с елементарни анцунг и маратонки, а със специфична „ екипировка “ панталони за излет, специфична риза и обувки. Подари ми риза и панталон, а аз изтичах и си купих от близкия магазин „ Саломон “. Оказа се, че не били типичните за излет обувки, трябвало да са по-високи, над глезена. Но ме одобри и с тях на излета. Въпреки, че ми беше толкоз неуместно, като че ли в България не съм ходила на излет и не съм тичала по горите даже и със сандали! Брех!Беше отлично да съм измежду нови хора, германците ме питаха и разпитваха за България и за живота там. за какво съм пристигнала тук и така нататък

Вечеряхме и се прибрахме, само че аз се усещах поласкана, че съм провокирала по някакъв метод интереса на шефа. След това ме извика един ден на терасата и ми сподели, къде какво планувал да строи, желал да си направи по-голям апартамент и така нататък И в случай че предприемел тази стъка, трябвало в този момент да го направи, а не след 10 години, когато е на 50.Но за какво го разказваше на мен, звучеше като, че ли желае аз да му стана жена. Обля ме едно толкоз топло възприятие на благополучие, което в никакъв случай преди в никакъв случай по-късно не съм изпитвала. След това ме предложения една вечер в Инсбрук, разхождахме се и ме хвана за ръка. Аз не спирах да се обръщам към него с „ Г-н Х…. “ и някак този почит опонираше с хващането на ръце. Беше ми необичайно, бях объркана, не знаех какво да върша и дали да се поддам на изкушението и опитам от неразрешения плод. Не бях обвързана и в България нямах вероятност, желаех семейство, деце, времето си споделяше думата и поех предизвикването.

Попаднах в клопката. Станахме двойка.
На края на сезона желаех да си купя нов преносим компютър и той ми поръча от компанията, която поддържа сървъра и компютрите на хотела. От личния състав останах единствено аз. Даде ми задача да изчистия апартаметните главно на първия етаж. И най-после на октомври ми сподели, че през октомври ме е пуснал на 1/2 работно време, удържал си е парите за преносимия компютър и ми връчи по-малко от половин заплата. Тогава беше първото ни съществено счепкване, при което споделих, че ме употребява и не съм съгласна с това. А той рече: “Щом те употребявам, можеш да се прибереш в България “. Бях влюбена, разпореждах огромни очаквания и останах! Поредната неточност, провокирана от операция и пагубни страсти. Останах и работих на черно, без контракт и без възнаграждение от 01.ноември до момента в който получих позволение за работа за зимния сезон.

Какво работех ли: той реновираше стаи в хотела. аз чистех, пренасях тухли и така нататък По през целия ден работехме, на обед сядахме да ядем, майка му готвеше за нас и служащите, които участваха в ремонтите. Говореше се на акцент, който не разбирах, не ме включваха в диалозите, все едно съм А зимата започнах като сервитьорка. НАй-противното ми нещо, да обслужвам на хората. Сутрин приготвях закуската, бюфет, сервирах, носих на хората кафе или чай по масите…
Отсервирвах, чистех масите, приготвях за вечеря. С мен работеше едно момиче на 16 години, практикантче. Докато и тя напусна, тогава останах сама заран и с една келнерка вечер. Рано ставане, късно лягане, след обяда сред 13.30 и 17ч бях сама, тъй като господинът беше на рецепция и се обясняваше меко и леко на рацепционистка или с посетители. Но нямаше време за мен. И ето, че желанието ми да работя по новогодишните празници се извърши!

Докато следвах си мислих, какъв брой ли ще е готино да работиш в заведение, където клиентите се веселят... Тогава 2009-10 ми се даде такава опция. И за КОледа и за Нова година текат огромни мерки. Не знам за какво това, което може да се свърши за час-два би трябвало да се прави 5-6 часа. Буквално без никаква отмора от 7 сутринта до към 1 часа на идващия ден се работи за КОледа и до 4 часа за НОва година. Ествствено тези часове не са заплатени! КАто се почне с преместване на маси, декориране, прегъване на салфетки, слагане на спомагателни принадлежности и чаши, свещи, подготвяне на аперитив… Колуминационният миг беше на НОва година. Меню с шест ястия: предястие + супа+сорбет+ още едно предястие+основно ястие+десерт, ръцете ми към този момент отказваха, боляха ме китките от тежките чинии и непрекъснатото сервиране и отсериране, краката ме боляха, а приятелят ми, шефът даже не оказа помощ, не пита по какъв начин съм, не ме и потърси. Ужасно ми беше и по този начин се самосъжалявах!

Оказа се от горната страна на това, че бях длъжна да му нося шампанско, та хората като идат на бара да посрещат Нова година, да имат с какво да се чукнат, да само че не! Аз не можех да се появя с червени от рев очи. В кухнята не можеха да схванат защо рева, единият готвач сподели: “Това е от стрес! “ Не, сълзите бяха първо от отмалялост, след това от възмущение и недоумение на протичащото се! Аз бях половинката на шефа, аз съм с 2 висши образования и даже те да не са на място в тази работа, то най-малко усещах за обикновено аз да се чукна преди всичко с най-близкия до мен човек и да си пожелаем една хубава година! Вместо това, отсервирай, чисти, мести маси и подготвяй за закуска. А най-близкия ми човек по този начин и не го видях към този момент тази нощ… Последва по-нататък още един диалог, в който го попитах какво чака от мен в бъдеще, не искаше да ми каже, единствено още веднъж сподели, че съм свободна да реше какво да върша с бъдещето си, в случай че не съм удовлетворена. Попитах го какво ще каже на познатите, когато си потегли, а той отговори:

„ Не бери грижа за това! “ Той се затвори в себе си, млъкна, не споделяше нищо, показваше засегната горделивост или може би гняв…! Няколко дни най-малко, по този начин действа. Събрах си багажа, един куфар. Той видя това, само че нищо не сподели, не ме и спря. Не знам за какво и този път останах. Към края на зимата вървях на ледена пързалка, може би за 3-ти път. И без да желая си ударих ръката в стъклената стена на пързалката. Такава болежка не бях изпитвала, до момента в който се прибера бъката беше посиняла. Исках да ида на моя практикуващ доктор, само че той сподели: „ Не, той ще каже, че е счупена и ще ти изпише болнични! Ще отидеш при братовчедка ми! “ Тя е младичка и одеве приключила, и тъкмо тъй като му е родственик не я избрах за доктор. Нямах доверие, като негова родственик, какво могат да ми създадат! Но отидох при нея. И тя на рентген видя, ч еима строшаване на кутрето и ми постави шина за 10 дни.

Бях в болнични, само че отново бях на сървиз, отново работех даже и носейки 1 паница! Четях отвращението на някои от гостите по очите, когато им носех ястията, само че на скъпият ми, н ему пукаше…Не му пукаше, когато ми беше неприятно, с температура и повръщане продължавах да работя! Зимата мина и той пристигна през април в България за 5 дни. Не показваше страсти, нито усеща към мен. Запознах го със семейство си, с познати, той работеше по няколко часа дневно на компа… Не сподели дали му харесва или не, само че от този момент не желае да идва повече в България. Тогава в междусезонието останах за доста малко в България изпитвах потребност да съм с него или по-точно край него, тъй като същински в никакъв случай не сме били дружно, не сме имали време да излизаме някъде или просто да седнем да поговорим.

Отново имаше поправки и още веднъж не ми плащаше, един път сподели: “Нали спиш и ядеш тук! “ Погневих се от тези думи, тъй като той не ме бе намерил на улицата нито съм изпаднала дотолкоз, че да работя на някого и даже на него за спане и храна! Аз да не съм животно. Не искаше да разбере и майка му непрестанно го подклаждаше, насърчаваше и защитаваше против мен. Коя съм аз гяурка, че да имам искания в хотела им! Непреперкъснато бръщолевеше нещо или против чужденците, против бежанците от Чечня или от студентите, които вместо да работят, учели години наред… И аз се усещах директно наранена! Но се върших, че не се засягах. Сега се чудя, каква ли глупачка съм изглеждала тогава???

Работих бременна безусловно до последната минута, работех откакто родих, работех вечер с детската количка и бебе, изложено на цигарен пушек и звук на гостите, тъй като нямаше кой да гледа бебето. Работих бременна и с второто и да са живи и здрави скоро на 5 и на 6 ще станат, деца без занимавка, без режим, затворени в хотела, няма излизане, нищо… На една градина, която вървят от 8 до 12 и след това се щурят из хотела или гледат ТВ или пред компа. Аз работя без почивен ден през сезона, от време на време върша 14 работни часа. А моят любим се прибира сред 1 и 3 часа през нощта, седи и си гледа ТВ самичък откакто затвори хотела. За него единственото значимо нещо са личното му успокоение и да върви безпрепятствено в хотел (да има задоволително личен състав, та той да не би трябвало да прави нищо!)
Та с всичко това желая да кажа на всички дами, да внимават, с кого се захващат и изключително с чужденци, те си търсят единствено интереса!
Публикуваме без редакция писмото на В.В.
Инфо: bgnow.eu