Аз съм бургазлийката Нели Арнаудова, която живее и работи в

Аз съм бургазлийката Нели Арнаудова, която живее и работи в Англия. Чистя влакове и се варирам като пиша стихове и други дивотии в няколко уеб страницата.
Преди години, на осми март, със брачна половинка ми кацнахме в Лондон. На летището ни посрещнаха с цветя – красиво начало за новия ни живот. Когато си мисля за първите години се увещавам, че да зарежеш всичко несъмнено и познато си беше неразумно и рисковано. Още помня по какъв начин щерка ни (вече жена и майка) се опитваше като малко дете да скрие сълзите си. Не можех да й обясня за какво заключваме уютния си дом и живот и тръгваме,да гоним Михаля “, да й кажа че съм по-объркана и изплашена от нея. Поверих я в ръцете на близка другарка да я утешава и ми я пази. Сега живеем дружно с щерка ни, сина, зетя, внука, кучето и приятелката от сбогуването.

В Англия – страната на усмивките, както я назовавам, ни помогнаха другари. И ние оказваме помощ (казват, че когато го правиш сбъдваш молби отправени към Господ).
А в Бристол – градът, в който живеем, попаднахме инцидентно. Както споделя брачният партньор ми „ дойдохме за малко и забравихме да си тръгнем “. Бяхме като спуснати с парашут в един по-добър свят. И ето ти изненада – хората са отзивчиви, благи и доброжелателни. Те нямат зима със сняг, море с плаж (океанът като си тръгне с отлива – иди го търси с дни) вали с месеци, само че хората се усмихват. Поздравяват те непознати и си приказват с теб за времето, отпуските и по какъв начин ще прекарат уикендите, тъй като в Англия в случай че не знаеш какво ще правиш през почивните дни си напряко загубен. Въпреки това началото беше мъчно, мъчно до неспособност.

Е не сме оцелявали в Сървайвър, само че сме спали в непознати къщи със съмнителна хигиена на продънени матраци. Страх, стрес, сълзи и дребни стъпки напред. Никой не обича да слуша разказите за дните без околните, без смисъл и без работа. Повече харесват втората част за работата ни с контракт и отпуск, почивките, които можем да си позволим, къщата и новата кола. Всеки може да бъде на наше място, както споделя моят брачен партньор, той е по сентенциите: „ просто първите години би трябвало да се изстрадат “. И всеки може да пристигна, желае се храброст с цел да останеш.
Много са разликите сред двете страни, най-съществената за мен е, че тук всичко е направено, измислено, решено в името на индивида и неговото благоденствие в действителност.

Наричат Бристол – „ града на младежите “, тъй като има доста университети. Той е хубав като Бургас. В центъра му минават канали, които се вливат в океана и има улица със заведения съвсем като крайбрежната.
Там са нашите „ Капани “ Има мост с голям брой катинари, оставени от влюбени. И ние оставихме катанец, дружно с другари, които ни гостуваха. Бристол също като Бургас бе разгласен за най-хубавият град за живеене. Окаченият мост -една от забележителностите, не е спирал да работи от 1863 –та година, когато е издигнат. Корабът Европейски Съюз Британия е велико инженерно оборудване на Исамбард Брунел – бристолският инженер. Има доста църкви, музеи и катедрали.

Бристол няма да стане моят роден град и Англия моя татковина. Българите си оставаме такива, където и да живеем. Ние тачим нашите традиции и празници и тъгуваме, пеем и плачем за България!

Поздрави,
Нели Арнаудова – една бургазлийка

Инфо: Новини Лондон