Кога се счупи усещането ни за справедливост
Аз не съм правист и това е значимо и честно да се знае. Аз съм потребител на правораздаване. Повечето българи са такива. Нормите кое е редно и кое не е са разказани в религиозния морал и нравственос. Останалото се назовава закони. Качеството им се мери с броя ремонти или с годността им да бъдат прилагани. За рейтинга на Народното събрание не желая да приказвам, само че към този момент сме пред казуса да се основават
общи закони за частно прилагане и това е ужасно за обществото
Не, не се назовава лобиране! Лобирането е регламентирана активност, друга от рушвета. У нас тя просто не е регламентирана - въобще.
И най-съвършената машина в ръцете на дивака се трансформира в куп желязо. Ние сме в тази догадка, тъй като и положителните, и неприятните закони се ползват и извършват от хора! Точно те са под напън, тъкмо те са пристрастни, тъкмо те работят по силата на неписаните правила на олигархичната омерта, която партийните велможи постановат. И аз мога да кажа общително, че не всички са такива, че има честни админи, честни прокурори, честни съдии. И какво от това, откакто цялата система наподобява, че не дава правдивост. Няма чувство за правдивост, и то от дълго време. Отпреди 30 години, когато касапите от концлагерите не бяха наказани, а се возеха в трамваите до нас.
Кой да има вяра в правораздаването?
Помните ли банковите банкрути? Не на КТБ, на многото банки през 90-те - 12 ли бяха,13 ли? Парите ги няма, банкерите ги няма. Някой да е в пандиза? Помните ли пирамидите, които изсмукаха парите на хората като прахосмукачки? Нищо не се е трансформирало в правораздаването, не го е имало. Босовете на мутренските групировки - някои се изпозастреляха, само че никой не влезе в пандиза. Имаше някаква имитация, че Цветан Цветанов ги ровел като картофи в равнища... Няма наказани.
Усещане за правдивост няма. То е " имагинерно " разбиране - като чувството за корупция. Преди абсурда с жилищата имахме единствено чувство за корупция, в този момент имаме действителност.
Отпреди 30 години нямаме правдивост
Не единствено при Цацаров, при неговите прародители също. Всичките наподобяват по идентичен метод. Проблемът не е в Татарчев, Филчев или Цацаров. Така е конструирана системата.
Днес системата сюблимира и рухва под личната си тежест, тъй като гнилите дъски не държат. Ето пример. Ако на следващия ден се окаже, че на последна инстанция някогашната районна кметица на " Младост " Десислава Иванчева е отговорна, ще повярват ли всички? А ако се окаже, че е почтена, ще повярват ли? И в двата случая отговорът е не! Това значи, че никой не има вяра в правораздаването у нас независимо от отчетите на европейски институции и държавни департаменти. Никой не има вяра, че правосъдната система приключва с самостоятелен съдия, който преценя дали са престъпени законите на страната.
Нещо повече, всеки вижда, че престъпността на бедните и маргиналните не се лекува с обучение и закони, а с рокери, палежи и съборени къщи. Престъпността на огромните е нелечима, защото те вземат решение по кое време да спре един градеж, дали да се изследва за шистов газ, коя компания да се „ разкара “ от автомагистрала " Хемус ", какъв да е ръководител на Народното събрание, на кого да се построи частен стадион с държавни пари и така нататък
Останаха тези по средата, които
имат избор да се опасяват или да не се страхуват
През 2010 година станах жертва на джебчийска кражба. Дребна работа. Откраднаха коледните надбавки за хората във компанията ми. Бе ми обяснено да не се занимавам, че няма смисъл. А аз неотклонно взех решение, че ще го преживея, само че в случай че същите откраднат пенсията на някоя баба, тя е изгубена. Установих отговорните самичък, открих и занесох видеозапис в полицията, разпознавахме се, съдихме се с години. Сега сме 2019 година. Не съм получил парите си, само че от нещо " дребно " направих извод, че за нещо едро е напряко парадокс да се чака правдивост, и то при положение че съвсем се самообслужих. Представяте ли си Нюрнбергският развой да бе траял толкоз - 9 години? Или Лайпцигският? Аз приказвам за джебчийство. Не се окайвам, просто давам най-смешния образец, с цел да покажа безсмислието на съществуването на системата в днешния й вид.
Системата има сили единствено да се отбранява
и нищо повече, и то в случай че нас не ни е боязън, другояче няма кой да я нападна. Страхът на юристите е, че те ще бъдат упрекнати в противозаконни дейности, в случай че изискат смяна по недодялан и принудителен протестен метод. Страхът на не-юристите е, че ще изгубят, в случай че не съумеят да преборят системата. Ейбрахам Линкълн е споделил в миналото: " Вероятността да паднем в битката не би трябвало да ни пречи да оказваме поддръжка в идея, която считаме за обективна, на мен тази възможност няма да ми попречи. "
Та преценете вероятностите и решете дали желаете децата ви да наследят този проблем. И след това им кажете, че ги обичате.
*Статията се базира на присъединяване на създателя във форума " Независим съд - свободна страна! За правото и справедливостта ", проведен от Инициатива " Правосъдие за всеки ".
общи закони за частно прилагане и това е ужасно за обществото
Не, не се назовава лобиране! Лобирането е регламентирана активност, друга от рушвета. У нас тя просто не е регламентирана - въобще.
И най-съвършената машина в ръцете на дивака се трансформира в куп желязо. Ние сме в тази догадка, тъй като и положителните, и неприятните закони се ползват и извършват от хора! Точно те са под напън, тъкмо те са пристрастни, тъкмо те работят по силата на неписаните правила на олигархичната омерта, която партийните велможи постановат. И аз мога да кажа общително, че не всички са такива, че има честни админи, честни прокурори, честни съдии. И какво от това, откакто цялата система наподобява, че не дава правдивост. Няма чувство за правдивост, и то от дълго време. Отпреди 30 години, когато касапите от концлагерите не бяха наказани, а се возеха в трамваите до нас.
Кой да има вяра в правораздаването?
Помните ли банковите банкрути? Не на КТБ, на многото банки през 90-те - 12 ли бяха,13 ли? Парите ги няма, банкерите ги няма. Някой да е в пандиза? Помните ли пирамидите, които изсмукаха парите на хората като прахосмукачки? Нищо не се е трансформирало в правораздаването, не го е имало. Босовете на мутренските групировки - някои се изпозастреляха, само че никой не влезе в пандиза. Имаше някаква имитация, че Цветан Цветанов ги ровел като картофи в равнища... Няма наказани.
Усещане за правдивост няма. То е " имагинерно " разбиране - като чувството за корупция. Преди абсурда с жилищата имахме единствено чувство за корупция, в този момент имаме действителност.
Отпреди 30 години нямаме правдивост
Не единствено при Цацаров, при неговите прародители също. Всичките наподобяват по идентичен метод. Проблемът не е в Татарчев, Филчев или Цацаров. Така е конструирана системата.
Днес системата сюблимира и рухва под личната си тежест, тъй като гнилите дъски не държат. Ето пример. Ако на следващия ден се окаже, че на последна инстанция някогашната районна кметица на " Младост " Десислава Иванчева е отговорна, ще повярват ли всички? А ако се окаже, че е почтена, ще повярват ли? И в двата случая отговорът е не! Това значи, че никой не има вяра в правораздаването у нас независимо от отчетите на европейски институции и държавни департаменти. Никой не има вяра, че правосъдната система приключва с самостоятелен съдия, който преценя дали са престъпени законите на страната.
Нещо повече, всеки вижда, че престъпността на бедните и маргиналните не се лекува с обучение и закони, а с рокери, палежи и съборени къщи. Престъпността на огромните е нелечима, защото те вземат решение по кое време да спре един градеж, дали да се изследва за шистов газ, коя компания да се „ разкара “ от автомагистрала " Хемус ", какъв да е ръководител на Народното събрание, на кого да се построи частен стадион с държавни пари и така нататък
Останаха тези по средата, които
имат избор да се опасяват или да не се страхуват
През 2010 година станах жертва на джебчийска кражба. Дребна работа. Откраднаха коледните надбавки за хората във компанията ми. Бе ми обяснено да не се занимавам, че няма смисъл. А аз неотклонно взех решение, че ще го преживея, само че в случай че същите откраднат пенсията на някоя баба, тя е изгубена. Установих отговорните самичък, открих и занесох видеозапис в полицията, разпознавахме се, съдихме се с години. Сега сме 2019 година. Не съм получил парите си, само че от нещо " дребно " направих извод, че за нещо едро е напряко парадокс да се чака правдивост, и то при положение че съвсем се самообслужих. Представяте ли си Нюрнбергският развой да бе траял толкоз - 9 години? Или Лайпцигският? Аз приказвам за джебчийство. Не се окайвам, просто давам най-смешния образец, с цел да покажа безсмислието на съществуването на системата в днешния й вид.
Системата има сили единствено да се отбранява
и нищо повече, и то в случай че нас не ни е боязън, другояче няма кой да я нападна. Страхът на юристите е, че те ще бъдат упрекнати в противозаконни дейности, в случай че изискат смяна по недодялан и принудителен протестен метод. Страхът на не-юристите е, че ще изгубят, в случай че не съумеят да преборят системата. Ейбрахам Линкълн е споделил в миналото: " Вероятността да паднем в битката не би трябвало да ни пречи да оказваме поддръжка в идея, която считаме за обективна, на мен тази възможност няма да ми попречи. "
Та преценете вероятностите и решете дали желаете децата ви да наследят този проблем. И след това им кажете, че ги обичате.
*Статията се базира на присъединяване на създателя във форума " Независим съд - свободна страна! За правото и справедливостта ", проведен от Инициатива " Правосъдие за всеки ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ