Атанас Буров – човекът, който обичаше България
Аз не съм черноглед. Аз съм надълбоко уверен, че идеята на България не е изгубена и бих желал да вдъхна във вас същата религия, да повдигна вашите сърца,да ви дам малко от моя оптимизъм, тъй като оптимизмът е извор на религия и сила,а българският народ има потребност в днешния миг от едното и от другото, с цел да търпи,да се надява и да действува…
Тези думи принадлежат на един българин, чиято обич към България е неизмерима. Българин, в чиято мъдрост би трябвало да се вслушаме и да си вземем поука. За нас той е от тези политици, за които работата е предопределение. Той е общественик в същинския и цялостен смисъл на тази дума. В този ред на мисли, считаме, че изключително през днешния ден е доста значимо да се вгледаме в живота му и да си напомним що за управници са се раждали в тази страна. Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и стопанска система в Сорбоната в Париж през 1903.
Брат му Иван Буров също следва образованието си в чужбина. Завършва Търговската Академия във Виена, а след завръщането си поема ръководството на свищовския клон на „ Българска комерсиална банка ”. Подобна орис има и Атанас.След завръщането си от Париж той също навлиза в банковото дело. Всъщност това не е инцидентно. Бащата, Димитър Буров, основава през 1895 година в Русе точно „ Българска комерсиална банка ”. По традиция бизнесът на бащата е трябвало да бъде стихотворец от синовете му.
Атанас Буров е човек на деяние, което е потвърдил и нееднократно. Банковото дело му отеснява и той уголемява ползите в публицистиката и политиката. Става член на Народната партия, която прочее е основана от банката на татко му и съставляващите я предприятия. Трибуна на политическите му възгледи се трансформира вестник “Мир ”, където са изложени едни от най-запомнящите му се цитати и мисли, показателни за отношението му към публичния живот на България.
Фактът, че произлиза от богат и изтъкнат жанр, не го стопира да взе участие в Балканската война като подпоручик. Той се отличава в боевете и е награден с медал „ За смелост ”. Това е следващият негов акт, който изкачва престижа му в йерархията на публичния и политически живот. На 1 юни 1913 година Атанас Буров е назначен за министър на търговията и промишлеността в кабинета на Стефан Данев. Мимолетното ръководство на това държавно управление, както и неспокойната конюнктура в страната, го карат да премисли възгледите си. Не след дълго идва и Първата международна война, против чието присъединение към страната на Тройния съюз се афишира Буров. Той е корав бранител на Антантата. Неведнъж предсказва гибелен завършек на войната, за което се оказва и прав.
OLYMPUS DIGITAL CAMERAКатастрофалният излаз от военния спор води и до преустрояване в политическия живот на страната. За малко Буров е министър на търговията в държавното управление на Стамболийски. За една година той прави значими промени, нужни в след военна България. Чрез тях кредитната система на страната последователно се стабилизира. Ефектът се вижда след 1923 година, когато с големи старания и с цената на нови косвени данъци бюджетните дефицити последователно са преодолени. Търговията се оживява, а инфлационното отпечатване на пари се изоставя с въвеждането на по-модерни форми на разплащане – полици и банкови чекове.
През ноември 1920 година се сплотяват Народната и Народнопрогресивната партия в Обединена Народнопрогресивна партия, за секретар на която е определен точно Буров. Неговата политическа активност се свързва с опитите му за сливане на всички десни партии, които се опълчват против режима на Български земеделски народен съюз, както и акциите на Българска комунистическа партия. Този миг слага в действителност и черно леке в биографията му след измененията от 1944 година. Именно в хода на тази активност се оформя и Демократическия сговор. В центъра му стоят Буров и Ляпчев. През 23-та година, директно преди Деветоюнския прелом, в “сговора ” се оформят две крила. Едното можем да назовем умерено, защото то желае демократични правила в ръководството. То е водено точно от Буров и Ляпчев. Другото, което е коренно по същина, е показано от проф. Цанков и ген. Вълков.
През 1926 година идва и времето на Буров. Властта взима държавното управление на Андрей Ляпчев, а за външен министър е назначен огромният български банкер. Сложната вътрешна и външна конюнктура изисква много старания от страна на външния министър, който дружно с финансовия министър Владимир Моллов реализира редица триумфи, измежду които отпущането през 1928 година на заем, наименуван „ Стабилизационен ”. Целта е стабилизиране на националната валута и развиването на превоза. Едно от големите достижения на Буров е намаляването на “Репарационния дълг ” от Първата международна война. Въпреки отрицателното и надменно отношение на Великите сили към България, страната ни съумява доста да понижи вноските си към победителките от Първата международна война.
Следващите няколко години от живота на Буров не са доста дейни в политическия живот. Превратът от 1934 година на процедура ликвидира парламентаризма, с което се лимитира и активността му. От своята естрада – вестник “Мир ”- той неведнъж приканва народа да не утвърждава този вид ръководство.
буров2Макар ослепителен политик и банкер, комплицираната политическа конюнктура от този интервал в България му основава спънки. В края на 30-те години далновидният Буров предусеща настъпването на нов международен спор. Неведнъж той постоянно декларира, че този ще е с доста по-сериозни последици даже от Първата международна война. Виждайки накъде отиват нещата, той има концепция да се сътвори антифашистки фронт, само че по този начин и не съумява да убеди политическите водачи. Съгласява се да влезе в държавното управление на К. Муравиев, което ръководи едвам няколко дни, защото идва датата 9-ти септември. За него това е последният късмет България да бъде избавена.
Нататък събитията са ясни. Обявената ни от Съюз на съветските социалистически републики война води след себе си съществени промени. Старият политик остава последовател на парламентаризма и демокрацията, което се оказва евентуално и повода за бъдещите събития. Осъден от Народния съд, той лежи в пандиза, а през 1948 година е изселен в Дряново. През 1951 година още веднъж е арестуван и наказан от Народния съд на 20 години затвор. Макар че Буров води заслужен живот, надалеч не може да се каже, че гибелта му е подобаваща, а дори в противен случай – отношението на ръководещите към него е унизително и обидно. Той, както мнозина други, си отива от този свят, отблъснат от новата власт. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 година от продължителен миокардит и цялостна сърдечна непълнота на 79 – годишна възраст.
Ние от “Българска история ” не можем да останем безразлични към личността на този огромен български държавник и интелектуалец. За разлика от доста други, той влиза в политиката само с желанието да даде своя принос за удобното развиване на страната. През целия си умишлен живот Атанас Буров е бил воден единствено и само от патриотизма и любовта си към България. Това се удостоверява и от писмото, което изпраща на брачната половинка си Смарайда:
Мисля за България, бленувам за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на мозъка и живота ми, другата на възприятията и на сърцето ми. И двете сте ми еднообразно благи, еднообразно нужни, еднообразно най-важните тласъци на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си
Инфо: bulgarianhistory
