Мартин Карбовски: Аз не мога да разбера хората, които не вярват в Бог
Аз не мога да схвана хората, които не имат вяра в Бог. Бог е още едни диалози – до момента в който се ненавиждаме. Което ние (или Той!) си даваме всеки ден като късмет. щом не умираме дружно от токсичен газ, значи Бог беше тук през вчерашния ден. О, и може да му се надяваме и на следващия ден. Така написа в собствен коментар Мартин Карбовски, оповестен в неговия уебсайт Lentata. Той разсъждава за положителното и злото, Бог, справедливосттам възмездието и други неща.
SafeNews разгласява коментара без редакторска интервенция:
Веднъж една другарка ми сподели: желая да имам гигантски сили на кино воин, с цел да въздам правдивост над всички, които унижават и унищожават тази страна.
Представих си я като superwoman, малко тръткава, несимпатична и луда, само че бореща се със своите свръх сили против свръх силите на Бойко Борисов и Пеевски.
Ако преди години на истината и справедливостта им трябваха 300 години, с цел да излязат на дневен ред, в този момент същата обективна мощ работи за две три години. Заради технологиите, не поради увеличение броя на рицарите на истината.
Забелязвате ли, че ДОБРОТО печели?!
Относително е кое е положителното, ясно.
Но последователно гламавите нелогични постановки на американските демократи започнаха да се чупят като вафли.
Примерно през днешния ден Виктория Нюланд слиза от сцената. Една покруса, стартирана със същата магьосница продължава. Но вещицата е гола, безсилна и остаряла.
Видяхте ли, че съдът разреши на Тръмп да играе в президентската конкуренция? Ето, синдромът на Доброто към този момент н мъждука, то свети там нещо, има късмет.
Войната не е по този начин жестока, като че ли не е. От кои хора сте? От тези, които считат, че губят или от тези, които печелят?
Истината е, че няма облага и загуба. Доброто надвива над злото. Не без помощта на мравките. Не без помощта на тебе, който четеш.
Махалото в никакъв случай не отива до дъно в зоната на злото и гибелта, което за мен е доказателство за наличността на Бог. Отметката е вярна – щом не умираме дружно от токсичен газ, значи Бог беше тук през вчерашния ден. О, и може да му се надяваме и на следващия ден.
Стига да не полудяваме по фашисткия метод – да желаеме тия да умрат, ония да изчезнат. Явно концепцията е да се седи дружно в това, яйце, което някои хора назовават планета.
Аз не мога да схвана хората, които не имат вяра в Бог.
Бог е още едни диалози – до момента в който се ненавиждаме. Което ние (или Той!) си даваме всеки ден като късмет. Е, някои хора губят. Но те са единствено тия, които постоянно, всеки ден, във всяка идеология са мразели нещо без причина. Водели са война на непозната територия. И не става въпрос за територия на непознато племе.
Има територия, която е на Бог. И тя е мястото, където логиката е да обичаш. Там друго не можеш да правиш. А в случай че мразиш – губиш.
Просто е. Кое не разбирате?
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категория Коментари
