Трябва ли да плащаме на баба, за да гледа внуците?
„ Аз моите деца съм си ги отгледала от дълго време! “ – е имитация, която може да се чуе от не една и две баби.
Тъй като познавам и едната, и другата прекаленост, бих желала да насочва към вас покана да споделите своя опит и своето мнение по отношение на това дали бабата е длъжна да гледа внуците си безплатно.
Все отново не става дума за тези баби, които упорстват да си гледат внуците и даже се месят повече, в сравнение с би ви се желало, а за тези, които имат срещу и не го вършат с удоволствие макар безспорната си любов.
От една страна, бабата към този момент в действителност е отгледала своите деца. Грижата за деца е извънредно виновна активност, а на възрастните хора им е още по-трудно, от време на време даже непостижимо да тичат след двугодишното, което е като торпедо и безусловно желае да постави всяко нещо в устата си, да пипне всяка движимост, да счупи и да събори за връх колкото се може повече от скъпите и рисковите движимости вкъщи. Бабата е работила цялостен живот. Не е ли пристигнало времето да обърне внимание на себе си? Може би желае да пътува, до момента в който е към момента витална и има тази опция? Може би желае да оплете най-сетне оня пуловер? Може би желае да прочете книгите, за които по този начин и не й остана време? Може би желае просто да се любува на свободата си и да си почива? Интересно тогава за какво да не й се предлага съответното заплащане за помощта, която предлага? Вместо да вървят на градина или да се грижат детегледачки, вие наемате човек, на който хем няма да се чувствате длъжни, хем ще знаете, че ще извършва ролята си на грижлив „ надзирател “ с обич и внимание. Така че е напълно естествено да предложите възнаграждение за „ услугата “ – през целия ден се уморява, до момента в който вие умерено вършите своите отговорности, а тя даже не може да се наслаждения на старините си. Все отново това са последните години от живота й – не й ли се поставя да ги прекара както й харесва, а не по обвързване?
От друга страна обаче, това въпреки всичко е бабата на детето. Едва ли някой й е плащал, когато се е грижила за вас, по какъв начин би могла да желае пари за личното си внуче – излиза, че не го обича толкоз, колкото вас, по този начин ли? Една кръв сте. Би било обидно да се предлага възнаграждение на родната баба, която би трябвало да приема гледането на внуците си като привилегия и наслаждение, а не като неприятно обвързване или каквото и да е обвързване, подлежащо на заплащане за положения труд.
Какво мислите вие, вашите баби от кой вид са?
Цветелина Велчева ©
