Аз имам съвест бе, еййй! Как така ще взема 100

Аз имам съвест бе, еййй! Как по този начин ще взема 100 лв. и няма да свърша работа на хората?

Така реагира човек от село Три кладенци, Врачанско, когато го питаме можел ли е да вземе парите, които са му дали за изборите, и все пак да гласоподава за който си реши, написа в. Сега.

- Нали ще дойдеш ти да вземем за пример да купуваш гласове за локалните избори октомври. Ще ми платиш ли, в случай че ми излезе, че взимам парите и не гласоподавам за който си споделил?

В селото, което е в община Криводол, победител от изборите е Движение за права и свободи, което се случва за пръв път. Движение за права и свободи има 65 гласа, Българска социалистическа партия - 64, а ГЕРБ - 44. 28 от 44-те гласа за ГЕРБ са с преференция за Емил Радев.

- Аз купих гласовете за Емил Радев й (б.р. ГЕРБ, името, по което се е направлявал и отчитал вота в партията, претендент за идващ основен прокурор) - обажда се човек от прилежащата маса с тип на водач на компанията, която жули биричка в мързеливия следобяд на потъналото в сънливост село от Прекрасния Северозапад на Радичков. Мъжът е по-заможен от останалите, на него се е паднала достойнството (и възможността) да почерпи с мента локалния трудолюбив ром, който всички уговарят да им свърши работа без пари.

- Аз купих гласовете за Емил Радев, с мене би трябвало да приказваш - припомня отново той, обезпокоен, че договорката стартира да се изплъзва. Не съм като тия, дето купуваха за Движение за права и свободи, не мога да ти предложа 65 гласа, единствено 28 имам, само че ги подсигурявам - продължава индивидът.

Понеже към този момент сме обиколили няколко врачански села, знаем, че не това е видът продавачи на гласове и приказките са му единствено парадиране. Да си продавач на гласове обаче внезапно ти подвига статута в обществената подчиненост и индивидът усърдно продължава да си поддържа легендата, която доскоро си е измислил.

- Не мога да те схвана в този момент защо си пристигнал? Ще купуваш ли за локалните избори или няма да купуваш?

- Не бе, публицисти сме, обикаляме селата и се опитваме да разберем по какъв начин са се купували изборите.

- Журналисти - различен път! Ти кажи какъв брой гласа искаш през октомври, вади парите и да приказваме съществено, по този начин единствено си губим времето!

На масите пред кръчмата, в която се продават невероятни продукти в стъклени бутилки като "Етър ", "Ябълка " и злокобна черна течност с надпис "Кола " с усет на водни боички, са седнали 11 души. Осем са българи, трима са роми. Но тъкмо един от ромите взривява блаженото успокоение с непредвиденото самопризнание:

- Аз пък гласувах по съвест. Предлагаха ми пари и не ги взех.
Шокът, който думите му провокират, е неизразим.
- Не взе парите?
- Не ги взех.
- И без пари гласоподава?
- Гласувах.
Настава неудобно безмълвие.

И тогава един от българите гръмогласно се провиква:
- Абе, ром с ром! Утре че те викнем да ми изореш равнищата и нема да ти платим, щом не взимаш пари!

Разговорът отново минава на подбив и се насочва към другия ром - този, за който е въпрос на селска чест да го почерпиш с мента.

- Я кажи в този момент - и ти ли гласоподава, без да вземеш парите!

- Ааааа, не! Аз може да съм `секакъв, само че до момента цел живот с избори не съм се омърсил! Няма да гласоподавам и след това да ми се подиграват хората...
Тръгваме си от село Три кладенци с напомнянето, че октомври, в случай че имаме потребност - добре сме пристигнали.