Аюрведа е част от откровението на светите мъдреци, които са

Как да преодолеем апатията и да намерим сили и енергия за живот

Аюрведа е част от откровението на светите мъдреци, които са придобили изцяло знание за Вселената. В нея се споделя, че в случай че човек напредва в духовния живот, това би трябвало да проличава по два признака:

Човекът става все по-щастлив с всеки минал ден.

Отношенията му с другите хора се усъвършенстват.

Ако тези признаци не се виждат, то без значение от това с какъв брой добра духовна или религиозна процедура се занимава човек, той деградира.

Истинското благополучие идва от даването, от саможертвата, тъй като можем да усещаме обич единствено когато даваме. Един себелюбив, лаком, ревностен човек не може да обича и надали някой ще го обича и ще желае да поддържа връзка с него. Следователно той не може да бъде благополучен. А ние можем да даваме доста, в случай че не сме подвластни от този свят. Колкото по-малко привързани сме към него, толкоз повече сме способни да даваме и надлежно - да обичаме.

Ако желанието да вземате, да получавате, е по-голямо от желанието да давате, значи сте подвластни. Този, който получава, е подвластен, а този, който дава – не е.

Аюрведа, най-старата здравна система, която удивлява със своята дълбочина и мъдрост, твърди, че в основата на всички заболявания и премеждия са персоналният интерес и завистта, защото тези качества усилват егоизма, егоцентризма и алчността.

А какво става с орган или клетка, които не желаят да работят за цялото тяло, а единствено да получават и употребяват ресурсите му? Такива органи стават ракови и в случай че то не се отърве от тях, умира. По същия метод и Вселената като цяло се стреми да се отърве от раковите кафези - егоистичните хора или даже цивилизацията като цяло - като преди всичко престане да им дава сила.

Просветените аюрведи показват в своите догми, че цивилизациите умират не поради войни, естествени бедствия и така нататък, а тъй като всеки стартира да мисли единствено за себе си, единствено за това да взема, а не да дава. А главният принцип на хармонията е обменът на сили. Само тя отваря сърцата на хората за любовта и трансформира света в щастливо място.

Духовна хомеостаза

Егоизмът, персоналният интерес са рискови, тъй като унищожават хомеостазата. Хомеостазата е положение на цялостна естетика сред вътрешния и външния свят.

За да е налице хомеостаза, живото създание би трябвало да освобождава сила. Ако това не се случва, то става подвластно от околната среда. Основният принцип на самостоятелност от света е освобождението на сила от живото създание.

Хомеостазата стартира на духовно равнище и се разгръща на физическо и химическо. За да има духовна хомеостаза, не би трябвало да подвластен от света. Защото колкото повече сме подвластни от света в която и да е сфера, толкоз по-бързо ще бъдем унищожени от измененията в този свят.

Трябва да престанем да бъдем консуматори, би трябвало да даваме доста повече. Но в случай че даваме на физическо, прочувствено и така нататък равнище, би трябвало да вземем отнякъде. А можем да вземем сила единствено на божествено равнище, където тя участва в безкрайно количество.

Тази най-чиста Висша духовна сила минава през нас тогава, когато не потискаме възприятието на обич, когато усещаме, че точно то би трябвало да ни ръководи, когато се сложим на второ място, когато запазим възприятието на обич даже тогава, когато загубим човешките чувства (пари, авторитет, обичан човек и т.н.). Чрез възприятието за безусловна обич към нас минава главната сила, която се изразходва за всичко.

Храната ни дава сила на Външно равнище, само че ни я лишава на Вътрешно равнище. Забележете, че хората, които от време на време постят, са доста по-енергични от някой, който яде доста. Затова когато се разболеем, не ни се яде, посредством гладуването тялото се пречиства и възвръща силата.

Целият този свят - с неговия непрекъснат стрес - както и храната, недуховното другарство, безразборният секс, грижите лишават сила, до момента в който постът, уединението я дават. Но най-голямото струпване на сила идва посредством непрекъснатото чувство за обич.

Затова едно от първите правила за здраве е да обичаш света с всичките му дефекти, себе си (какъвто и да съм), ориста си във всички обстановки, при всички житейски условия.

Направете всичко допустимо, с цел да се отървете от егоизма и персоналния интерес. Поставете си цел в живота - придобиване на Божествена обич, тъй като от задачата ние черпим сила, а мощният блян към Божествена обич самичък по себе си ни изпълва с по-висока сила.

Обърнете внимание, че нашата цивилизация живее под мотото: " Консумирай, консумирай, консумирай! ". В същото време броят на щастливите и здрави хора понижава с всеки минал ден. Проблемите на национално и интернационално равнище нарастват с всеки минал ден. И не оказват помощ нито новите медикаменти, нито другите методики от поредицата " Как да станем щастливи и здрави ", нито многото публични организации. Броят на хората, страдащи от " синдрома на хроничната отмалялост ", се усилва с всеки минал ден. Как би могло да бъде другояче? В края на краищата просветените мъдреци от всички духовни школи, актуалните прогресивни учени споделят: всичко, което идва от подправеното его, от егоистични подбуди, даже и външно да наподобява като положително дело, води до съсипия и страдалчество. А всичко, което идва от душата, т.е. от възприятието за безусловна обич, води до самодоволство, здраве и цялостна естетика на индивида и неговата среда.

Кога получаваме фината сила?

Получаваме фина сила, когато:

- гладуваме;

- вършим дихателни упражнения;

- по време на уединение;

- даваме обет за безмълвие за избран интервал от време;

- се разхождаме (или просто стоим) край морето, в планината, гледайки красивата природа;

- се занимаваме се безкористно с творчество;

- възхваляваме заслужен човек за неговите възвишени качества и постъпки;

- се смеем, радваме се, усмихваме се от сърце;

- безкористно оказваме помощ на някого;

- демонстрираме смирение;