Зловещата история на Парижките катакомби
Айфеловата кула, Лувърът, булевардът „ Шанз-Елизе “, Триумфална арка – това са единствено част от световноизвестните забележителности, намиращи се във френската столица Париж.
Всяка година те са посещавани от милиони туристи от целия свят. На не по-малка известност се радва и една надалеч по-зловеща забележителност – катакомбите под града.
Известни и като „ Обществените костници “, те съставляват мрежа от тунели, намиращи се на към 20 м. под улиците на Париж. Коридорите, по които туристите могат да преминат, са дълги почти 2 км. Самата обиколка не се предлага за хора, страдащи от клаустрофобия, сърдечни или респираторни болести. Децата на възраст до 14 години пък наложително би трябвало да бъдат съпроводени от възрастен.
В идващите редове може да научите няколко любопитни обстоятелството, свързани с историята на Парижките катакомби:
Костите на 6 млн. души
През XVIII век непрестанно разрастващият се Париж се изправил пред един сериозен проблем. Гробищата в града се оказали незадоволително огромни, с цел да поберат телата на всички покойници. На всичкото от горната страна, някои от тях били поставяни в прекомерно плитки гробове, което довело до разпространението на рискови заболявания.
Paris catacombs
— Amazing world – past and present (@bk_amazingworld)
В последна сметка управляващите решили да реалокират част от телата на друго място – в подземията на Париж. Според историците в интервала сред 1780 и 1814 година там били откарани тленните остатъци на към 6 млн. души.
Колко дълги са тунелите под Париж?
Част от катакомбите, в които са разпръснати останките на въпросните 6 млн. души, през днешния ден са известна туристическа забележителност. Любопитна детайлност е, че към тях има доста други коридори, употребявани в предишното като каменни кариери. Някои от тези тунели към момента не са проучени. Според изчисленията на учените, общата дължина на подземията евентуално е към 320 км.
Засилен интерес
Парижките катакомби провокирали интереса на по-привилегированите поданици на града още със основаването си. Първият важен клиент бил графът на Артоа (по-късно крал Шарл Х) през 1787 година Публичните визити почнали след реновацията на тунелите и края на Наполеоновите войни през 1815 година Първоначално достъпът до подземията бил разрешен единствено няколко пъти годишно, само че последователно обиколките с гид почнали да зачестяват.
Недоволството на Църквата
Напливът от гости нанесъл съществени вреди на катакомбите, вследствие на което през 1830 година бил въведен специфичен пропускателен режим. Само три години по-късно подземията били изцяло затворени. Една от главните аргументи за това била намесата на Църквата, която не желала да бъдат излагани на показ „ свещени “ кости. През 1850 година възбраната била отчасти анулирана.
Първоначално били позволени единствено четири визити в границите на една година, само че публичният напън предиздвикал управляващите да усилят доста броя на разрешените влизания в катакомбите.
„ Царството на гибелта “
Входът към катакомбите се намира в западния павилион на някогашната градска врата, известна с името „ Адската врата “. След слизане по тясно спираловидно стълбище, дълго 19 метра и прекосяване на проход от измазан камък, посетителите се озовават пред статуя, основана още преди тунелите да се трансфорат в голяма гробница. Тя съставлява модел на парижката цитадела Port-Mahon. Близо до нея се намира и входът към костницата – каменен портал, на който на френски език са изписани думите „ Спрете! Това е Царството на гибелта “.
Зловещи украшения
Подредбата на костите, сложени в катакомбите, изумява всеки, имал опцията да види тази необикновена и злокобна забележителност. Някои от черепите да вземем за пример са подредени под формата на сърца или кръгове. Вероятно най-известната украса е така наречен „ Бъчва “. Тя се състои от колона, към която са подредени огромен брой черепи и други кости. Експертите означават, че „ Бъчвата “ освен наподобява впечатляващо, само че и извършва функционалността на подпорен дирек, който не разрешава на тавана да се срути.
В катакомбите има и други монументи, основани преди повече от три века. Сред тях е фонтанът La Samaritaine, наименуван по този начин поради добавените по-късно гравюри. Съществуват и голям брой ръждиви врати, които блокират достъпа до други, непосещавани елементи на подземията.
Гъби в катакомбите
През XIX век един гражданин на Париж, останал в историята с името мосю Шамбери, решил да влезе в катакомбите. В едно от пространствата, които посетил, се натъкнал на нещо изненадващо – диви гъби. Тогава му хрумнала концепцията, че може да употребява изоставените тунели, с цел да отглежда лични гъби. Условията в мрачните и влажни подземия били идеални за тази цел. Примерът му скоро бил последван и от други градинари. Отглеждането на гъби в катакомбите последователно се трансформирало в рентабилен бизнес. В интерес на истината, тази необикновена процедура продължава и до през днешния ден. Все още има градинари, които отглеждат гъби в някои от рядко посещаваните елементи на катакомбите.
Катакомбите през Втората международна война
Парижките катакомби били употребявани както от немската войска, по този начин и от нейните съперници по време на Втората международна война. В подземията имало няколко немски бункера. Освен това там бил ситуиран и основният щаб на водачите на Съпротивата (той се намирал на едвам 500 м. от един от бункерите). Нейните членове също по този начин употребявали тунелите, с цел да се крият от нацистите и да правят изненадващи офанзиви.
Кражба на вино
През 2017 година новината за едно смело закононарушение притегли вниманието на цяла Франция. Неизвестни лица откраднали 300 бутилки вино от частна маза, намираща се в Париж. Общата им стойност възлизала на почти 250 000 евро.
Любопитното в тази ситуация е, че крадците употребявали катакомбите, с цел да осъществят проекта си. Те съумели да се промъкнат в подземията без никой да ги забележи и прокопали дребен тунел, през който достигнали избата. След това нарушителите изнесли бутилките, преминавайки през дългите коридори под френската столица.
Thieves bore into cellar from Paris catacombs to steal €250,000 of wine
— The Guardian (@guardian)
Още от създателя:
Всяка година те са посещавани от милиони туристи от целия свят. На не по-малка известност се радва и една надалеч по-зловеща забележителност – катакомбите под града.
Известни и като „ Обществените костници “, те съставляват мрежа от тунели, намиращи се на към 20 м. под улиците на Париж. Коридорите, по които туристите могат да преминат, са дълги почти 2 км. Самата обиколка не се предлага за хора, страдащи от клаустрофобия, сърдечни или респираторни болести. Децата на възраст до 14 години пък наложително би трябвало да бъдат съпроводени от възрастен.
В идващите редове може да научите няколко любопитни обстоятелството, свързани с историята на Парижките катакомби:
Костите на 6 млн. души
През XVIII век непрестанно разрастващият се Париж се изправил пред един сериозен проблем. Гробищата в града се оказали незадоволително огромни, с цел да поберат телата на всички покойници. На всичкото от горната страна, някои от тях били поставяни в прекомерно плитки гробове, което довело до разпространението на рискови заболявания.
Paris catacombs
— Amazing world – past and present (@bk_amazingworld)
В последна сметка управляващите решили да реалокират част от телата на друго място – в подземията на Париж. Според историците в интервала сред 1780 и 1814 година там били откарани тленните остатъци на към 6 млн. души.
Колко дълги са тунелите под Париж?
Част от катакомбите, в които са разпръснати останките на въпросните 6 млн. души, през днешния ден са известна туристическа забележителност. Любопитна детайлност е, че към тях има доста други коридори, употребявани в предишното като каменни кариери. Някои от тези тунели към момента не са проучени. Според изчисленията на учените, общата дължина на подземията евентуално е към 320 км.
Засилен интерес
Парижките катакомби провокирали интереса на по-привилегированите поданици на града още със основаването си. Първият важен клиент бил графът на Артоа (по-късно крал Шарл Х) през 1787 година Публичните визити почнали след реновацията на тунелите и края на Наполеоновите войни през 1815 година Първоначално достъпът до подземията бил разрешен единствено няколко пъти годишно, само че последователно обиколките с гид почнали да зачестяват.
Недоволството на Църквата
Напливът от гости нанесъл съществени вреди на катакомбите, вследствие на което през 1830 година бил въведен специфичен пропускателен режим. Само три години по-късно подземията били изцяло затворени. Една от главните аргументи за това била намесата на Църквата, която не желала да бъдат излагани на показ „ свещени “ кости. През 1850 година възбраната била отчасти анулирана.
Първоначално били позволени единствено четири визити в границите на една година, само че публичният напън предиздвикал управляващите да усилят доста броя на разрешените влизания в катакомбите.
„ Царството на гибелта “
Входът към катакомбите се намира в западния павилион на някогашната градска врата, известна с името „ Адската врата “. След слизане по тясно спираловидно стълбище, дълго 19 метра и прекосяване на проход от измазан камък, посетителите се озовават пред статуя, основана още преди тунелите да се трансфорат в голяма гробница. Тя съставлява модел на парижката цитадела Port-Mahon. Близо до нея се намира и входът към костницата – каменен портал, на който на френски език са изписани думите „ Спрете! Това е Царството на гибелта “.
Зловещи украшения
Подредбата на костите, сложени в катакомбите, изумява всеки, имал опцията да види тази необикновена и злокобна забележителност. Някои от черепите да вземем за пример са подредени под формата на сърца или кръгове. Вероятно най-известната украса е така наречен „ Бъчва “. Тя се състои от колона, към която са подредени огромен брой черепи и други кости. Експертите означават, че „ Бъчвата “ освен наподобява впечатляващо, само че и извършва функционалността на подпорен дирек, който не разрешава на тавана да се срути.
В катакомбите има и други монументи, основани преди повече от три века. Сред тях е фонтанът La Samaritaine, наименуван по този начин поради добавените по-късно гравюри. Съществуват и голям брой ръждиви врати, които блокират достъпа до други, непосещавани елементи на подземията.
Гъби в катакомбите
През XIX век един гражданин на Париж, останал в историята с името мосю Шамбери, решил да влезе в катакомбите. В едно от пространствата, които посетил, се натъкнал на нещо изненадващо – диви гъби. Тогава му хрумнала концепцията, че може да употребява изоставените тунели, с цел да отглежда лични гъби. Условията в мрачните и влажни подземия били идеални за тази цел. Примерът му скоро бил последван и от други градинари. Отглеждането на гъби в катакомбите последователно се трансформирало в рентабилен бизнес. В интерес на истината, тази необикновена процедура продължава и до през днешния ден. Все още има градинари, които отглеждат гъби в някои от рядко посещаваните елементи на катакомбите.
Катакомбите през Втората международна война
Парижките катакомби били употребявани както от немската войска, по този начин и от нейните съперници по време на Втората международна война. В подземията имало няколко немски бункера. Освен това там бил ситуиран и основният щаб на водачите на Съпротивата (той се намирал на едвам 500 м. от един от бункерите). Нейните членове също по този начин употребявали тунелите, с цел да се крият от нацистите и да правят изненадващи офанзиви.
Кражба на вино
През 2017 година новината за едно смело закононарушение притегли вниманието на цяла Франция. Неизвестни лица откраднали 300 бутилки вино от частна маза, намираща се в Париж. Общата им стойност възлизала на почти 250 000 евро.
Любопитното в тази ситуация е, че крадците употребявали катакомбите, с цел да осъществят проекта си. Те съумели да се промъкнат в подземията без никой да ги забележи и прокопали дребен тунел, през който достигнали избата. След това нарушителите изнесли бутилките, преминавайки през дългите коридори под френската столица.
Thieves bore into cellar from Paris catacombs to steal €250,000 of wine
— The Guardian (@guardian)
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ