CISAC: Авторските възнаграждения в България отново най-ниски
Авторите в България получават едни от най-ниските хонорари за труда си. Това отбелязва Световната организация на сдруженията на създатели и композитори – CISAC, в Доклада за световните доходи от авторски хонорари за 2021 година, който бе оповестен през днешния ден.
От отчета излиза наяве, че световните доходи за създателите бележат растеж от 5,8% за 2021 година, като доближават 9,6 милиарда евро, само че към момента са под равнищата отпреди пандемията. Резултатите осветяват отрицателното влияние за създателите от локдауна на концертния бранш, както и от големите запаси, генерирани от цифровите платформи, доста дребна част от които доближават до създателите. Докладът на CISAC дава изчерпателни данни и разбор на събраните авторски хонорари от всички репертоари, в това число музика, аудиовизия, образни изкуства, драматургия и литература.
Данните в отчета демонстрират, че събраните в България хонорари за създатели в музикалната и филмовата промишленост са толкоз ниски, че даже не попадат в класациите, оповестени от CISAC. Единствено по индикатор „ събрани авторски хонорари на глава от популацията годишно “ България се подрежда на опашката с 0,79 евро на глава от популацията през 2021 година, до момента в който междинната стойност за целия свят през същата година е съвсем два пъти повече – 1,49 евро.
Тази сума включва възнагражденията, които задграничните създатели получават от потреблението на техния репертоар на територията на България, както и възнагражденията за българските създатели. Приходите на последните са още по-ниски поради по-малкото ползване на български репертоар в България по отношение на задграничния.
Според организацията на авторско-правните сдружения това значително се дължи на неспособността на страната да сътвори съответна среда за професионално развиване и заслужено възнаграждение на създателите.
В отчета си CISAC показва, че цената за лъчение на музикално наличие от малките екрани в България не е променяна от 2001 година. Това е резултат от неналичието на ясна законодателна процедура, която да обезпечава равнопоставеност при договарянията на авторските сдружения с ползвателите на творби. С приемането на законодателни текстове страната също би трябвало да подсигурява, че този развой ще приключи с приемане на съответни цени, които да носят обективни хонорари на създателите от малките екрани, радиостанции, кабелни оператори, цифрови платформи и други.
CISAC обръща внимание, че държавното управление работи постепенно, като дава за образец две наставления за авторското право и сродните му права – за избрани онлайн излъчвания (Директива (ЕС) 2019/789) и за цифровия обединен пазар (Директива (ЕС) 2019/790) – които трябваше да бъдат транспонирани през 2021 година. Това обаче не се случи и не бяха подхванати никакви ограничения, което накара Европейската комисия да започва наказателна процедура против страната.
Всичко това, както и все по-задълбочаващите се несъответствия в креативните промишлености в България бяха мотив за основаването на Алианса за развиване на креативните сили (АРТС). Чрез него организациите за групово ръководство Музикаутор, Филмаутор и Артистаутор се стремят към смяна и резистентен напредък в бранша, като подкрепят виновните институции в намирането на верните решения, които да подсигуряват бистрота, правдивост и по-добри условия за креативните промишлености. През тази година към обединяването се причислиха още Асоциацията на професионалните фотографи и Асоциацията на филмовите продуценти.
Инициативата бе припозната от CISAC и по този начин българският образец беше разказан в Доклада за световните доходи от авторски хонорари за 2021 година наред с тези от още седем страни.
От отчета излиза наяве, че световните доходи за създателите бележат растеж от 5,8% за 2021 година, като доближават 9,6 милиарда евро, само че към момента са под равнищата отпреди пандемията. Резултатите осветяват отрицателното влияние за създателите от локдауна на концертния бранш, както и от големите запаси, генерирани от цифровите платформи, доста дребна част от които доближават до създателите. Докладът на CISAC дава изчерпателни данни и разбор на събраните авторски хонорари от всички репертоари, в това число музика, аудиовизия, образни изкуства, драматургия и литература.
Данните в отчета демонстрират, че събраните в България хонорари за създатели в музикалната и филмовата промишленост са толкоз ниски, че даже не попадат в класациите, оповестени от CISAC. Единствено по индикатор „ събрани авторски хонорари на глава от популацията годишно “ България се подрежда на опашката с 0,79 евро на глава от популацията през 2021 година, до момента в който междинната стойност за целия свят през същата година е съвсем два пъти повече – 1,49 евро.
Тази сума включва възнагражденията, които задграничните създатели получават от потреблението на техния репертоар на територията на България, както и възнагражденията за българските създатели. Приходите на последните са още по-ниски поради по-малкото ползване на български репертоар в България по отношение на задграничния.
Според организацията на авторско-правните сдружения това значително се дължи на неспособността на страната да сътвори съответна среда за професионално развиване и заслужено възнаграждение на създателите.
В отчета си CISAC показва, че цената за лъчение на музикално наличие от малките екрани в България не е променяна от 2001 година. Това е резултат от неналичието на ясна законодателна процедура, която да обезпечава равнопоставеност при договарянията на авторските сдружения с ползвателите на творби. С приемането на законодателни текстове страната също би трябвало да подсигурява, че този развой ще приключи с приемане на съответни цени, които да носят обективни хонорари на създателите от малките екрани, радиостанции, кабелни оператори, цифрови платформи и други.
CISAC обръща внимание, че държавното управление работи постепенно, като дава за образец две наставления за авторското право и сродните му права – за избрани онлайн излъчвания (Директива (ЕС) 2019/789) и за цифровия обединен пазар (Директива (ЕС) 2019/790) – които трябваше да бъдат транспонирани през 2021 година. Това обаче не се случи и не бяха подхванати никакви ограничения, което накара Европейската комисия да започва наказателна процедура против страната.
Всичко това, както и все по-задълбочаващите се несъответствия в креативните промишлености в България бяха мотив за основаването на Алианса за развиване на креативните сили (АРТС). Чрез него организациите за групово ръководство Музикаутор, Филмаутор и Артистаутор се стремят към смяна и резистентен напредък в бранша, като подкрепят виновните институции в намирането на верните решения, които да подсигуряват бистрота, правдивост и по-добри условия за креативните промишлености. През тази година към обединяването се причислиха още Асоциацията на професионалните фотографи и Асоциацията на филмовите продуценти.
Инициативата бе припозната от CISAC и по този начин българският образец беше разказан в Доклада за световните доходи от авторски хонорари за 2021 година наред с тези от още седем страни.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ