Димитър Иванов: Радвам се, че не ампутираха крака ми, Пената ме наричаше Иванчо
Авторът на най-бързия гол в дербитата сред ЦСКА и Левски - Димитър Иванов даде изявление за " 24 часа ". Той остава вечно в историята с попадението си в 36-ата секунда на мача сред двата гранда, игран на 30 октомври 1999 година и приключил 1:0 за ЦСКА.
Митко, помниш ли гола си в 36-ата секунда против Левски на 30 октомври 1999 година, за който още се приказва като за най-бързия гол, постиган в миналото във безконечното дерби?
- Как няма да го помня, нали с този най-бърз гол в мачовете сред ЦСКА и Левски съм в историята на българския футбол. От Левски извършиха център, ние откраднахме топката. Организирахме офанзива и завършихме с гол. Доколто си припомням, Бербатов извърши тъч, подаде на Методи Деянов, той центрира отляво, топката трансферира всички и отиде в Румен Христов. Той центрира отдясно, за топката скочи Бербатов и тя направи такава парабола, че попадна у мен. Стрелях с глава, вратарят на Левски - Димитър Иванков леко закачи с пръсти кълбото и то отиде в напречната греда. Аз последвах летежа на топката към терена и отново с глава я вкарах в мрежата. След два удара с глава, всичко стана доста бързо, за 36 секунди. Така и приключи този мач - 1:0 за нас. Но би трябвало да призная, че през 1999-а Левски беше по-добър тим, въпреки че ги бихме. На ЦСКА бе неразрешено да картотекира нови играчи поради неразбории с Митко Трендафилов.
Много хора споделят, че в такива моменти като при гола ми против Левски шансът те покрива. Вярно е, че с цел да има голове, би трябвало и шанс, както с параболата на топката от главата на Бербатов в оня миг. Но с моя другар Петко Петков - именития голмайстор на Берое, доста пъти сме разговаряли. Той има една приказка: значимото е къде ще се пласира нападателят, постоянно би трябвало да е на такава позиция, че да може да приключи офанзивата с гол.
В този мач носиш алена фланелка с номер 8?
- В ЦСКА играех най-често с номер 8. Зная, че за тима този номер е именит след Стоичков, само че с Христо не съм играл. Когато пристигнах в ЦСКА, той към този момент си беше тръгнал. По принцип желаех да играя с номер 13 още от дребен, само че Димитър Пенев не ми позволяваше и доста рядко това ми се случваше. А и тогава към момента футболистите носеха общоприетите номера от 1 до 11.
Кой те притегли в тим като ЦСКА?
- Треньорът Георги Василев ме взе от Чирпан за шампионата 1996/1997 година. Тогава играех за Чирпан в " Б " група. Малко преди този момент, през 1993-а, тимът бе към момента във " В " група. Тогава се игра популярният 1/16 край за Купата на България, в който Чирпан в профил ЦСКА с победа вкъщи с 1:0, с гол на Стоев в 119-ата минута на продълженията. Аз обаче не играх в този мач по... административни аргументи. Тъкмо бях пристигнал от Розова котловина.
По това време треньор на Чирпан бе Тенчо Тенев от Пловдив, а притежателят на клуба Таньо Вълев - Малкото Тани, бе решил да прави тим за " Б " група и ми се обади. Аз преди този момент си бях в Чирпан, по-късно за година и половина Евгений Янчовски ме притегли в казанлъшките " рози ", в този момент отново трябваше да се върна. Дори бях картотекиран и играх няколко мача за чирпанлии във " В " група, само че за мача с ЦСКА се тормозиха, че не съм имал някаква записка от Розова котловина, в смисъл, че тимът няма искания към мен, и взеха решение превантивно да не ме пускат, с цел да няма след това затруднения служебно. Така пропуснах успеха над ЦСКА, само че по подигравка на ориста таман аз заиграх след това при " армейците ".
Но това не стана внезапно. Помня, че в шампионата 1995/1996 година играх доста мощно за Чирпан. Идваха намясто да ме желаят от всички тимове, класирани сред 2 и 12-о място в " А " група. Дори Берое споделили, че дават за мен 100 хиляди лв. и своя нападател Данчо Митев. Но президентът Таньо Вълев, който е върл цесекар, ми викаше: " Спокойно, Митьо, ще пристигна по-добър тим ". В Чирпан, откъдето бе и жена ми, нас, Димитровците, ни назовават Митьовци... Тогава пристигнала и офертата от ЦСКА, която към този момент приехме. Мисля, че са платили за мен 250 хиляди $, само че не съм сигурен.
Вече си бил подготвен футболист?
- Помня, че бях доста бърз, викаха ми Сина напразно. Бягах 100 метра за 11,2 секунди. Е, пушех по малко, само че това не се отразяваше на формата ми. По-късно журналистът Сашо Диков ми измисли и прозвището " чирпанската кама ", тъй като съм идвал от Чирпан. Впрочем, бях на 21 години, когато се ожених там - на 22 март 1992 година, жена ми беше от Чирпан. С нея се разведохме през 2002 година, а от това лято към този момент съм дядо на шурей, щерка ни се омъжи в Пловдив.
От това време помня и друго - тогава се подиграваха с ЦСКА за моя трансфер: сякаш ще гонят купата, а взели състезател от " Б " група... И в самото начало Георги Василев не ме пускаше титуляр, играех единствено през второто полувреме. Но на мача с Левски излязох за първи път със стартовия състав и вкарах гол, завършихме 1:1, те бяха повели с гол на Тошко Зайцев. Така че голът в 36-ата секунда против Левски не ми е първият, имам общо 3 гола против тях. През тази 1997 година направихме дубъл с ЦСКА - спечелихме и купа, и Купа. А първия си гол с алената фланелка вкарах на Волфсбург, бихме ги с 1:0 в надзорен мач, игран в Германия. Тогава Гочето отново ме пусна в игра след почивката.
Петър Жеков: ЦСКА няма да е първенец, даже да си скъсат трътките, Жеферсон е менте
" Ще бием Левски "
След шампионската купа с ЦСКА през 1997 година ти заминаваш в Южна Корея? Как те откриха корейците?
- Когато ме взеха в ЦСКА през 1996 година, тимът играеше в тогавашния шампионат за Интертото. Имахме мач със Страсбург в София, аз бях титуляр. Корейците от Ю Конг бяха пристигнали за Петър Михтарски, беше се върнал от Испания в ЦСКА, само че харесали мен. Гочето обаче не ме пусна тогава.
След 1 година те отново пристигнаха и този път към този момент ме купиха от ЦСКА. Беше през 1998 година, 4 години по-късно те бяха домакини на международното състезание по футбол дружно с Япония. И футболът им беше на доста високо равнище. Шампионатът им се организираше по забавен правилник - в случай че постоянните 90 минути завършат наедно, се играеха 120 минути, при ново тъждество се бият дузпи. Май и в Сърбия по една време било по този начин... Но при корейците, в случай че биеш в постоянното време - получаваш 3 точки. За победа в продълженията присъждаха 2 точки, при дузпите - единствено една. Групата беше от 10 тима и никой не изпадаше. Имаха и академични тимове с тяхно си състезание, водеха ги по-долна група. Но с цел да има равновесие, най-хубавите футболисти отиваха в по-слабите тимове и назад. Няма изпадащи и влизащи, като в НБА. От моя тим играчите с номера 5 и 10 бяха национали, имената им не помня.
Година и 3 месеца изкарах в Южна Корея, за мен бе добра школа. Докато на Запад за възобновяване на играчите наблягаха на медикаментите, на Изток държаха на здравослоното хранене. Имаха си специалитет - " калво ", това е месо от вратовете на специфична порода телета, печено върху дървени въглища. Сервиха ни го постоянно, тъй като прибирало силите.
По това време изиграхме контрола с китайския тим Чин Дао. От там ме харесаха, предложиха ми повече пари. Отначало не желаех да вървя, само че по-късно се полакомих, отидох. Бях им първия футболист, който купуват от чужбина. Оказа се, че разликата сред корейския и китайския футбол е като от тука до небето, по това време футболът в Китай беше на доста едва равнище. А и не ми понесоха безкрайните лагери и дълги пътувания. Лагар и летиш, лагер и летиш... След 6 месеца там се върнах в ЦСКА.
Наказвалият Левски на " Герена " Апостол Попов пред ТОПСПОРТ: ЦСКА ще победи с 2:1 в неделя
" Стамен Белчев си схваща от работата "
Тогава ли Димитър Пенев ти е казвал: " Лесно ти беше на тебе в Китай на топло, а ние тук мръзнем "?
- Видяхме се на " Армията ", когато ми сподели по този начин. Не знам за какво, само че той към мен се обръщаше с Иванчо, може би тъй като съм Иванов. А истината беше, че в Китай беше дори по-студено, в сравнение с в България.
Останах в ЦСКА след Китай, тъй като Стойчо Младенов ме излъга, до момента в който преговаряше с мен. Ето я и тази история...
Както ти споделих, когато корейците ме купиха от ЦСКА, треньор беше Георги Василев. Гочето, който ме притегли в тима, доста ме обичаше и косъм не даваше да падне от главата ми. Когато тръгвах за Южна Корея, той ми сподели и няма да не помни думите му: " Митка, като се прибереш в България, първата ти работа е да ми се обадиш на мен ". Аз се прибрах и имахме среща със Стойчо Младенов в едно кафене в квартал " Младост " на София. Казах му, че Гочето е поръчал първо да се обадя на него. А той ме твърди: " Снощи приказвах с него, тази година ще почива, на никое място няма да е треньор ". Преспахме нея вечер в София, на другия ден подписах контракт с ЦСКА в ранния следобед, качих се на колата и непосредствено за морето - в Несебър бяхме на отмора с жена ми. В станцията излязох на терасата да изпуша една цигара.
Тогава бяха на мода тези, огромните мобифони. Звъни ми чужд номер, подвигам: " Митка, здравей, обажда ти се Георги Василев, къде си? ". " На отмора съм ", крещя. " Не, не, в кой тим си? ". " Ами, господин Василев, преди 3 часа подписах с ЦСКА ". Той малко ми се накара по телефона, тъй като желал да ме вземе при себе си в Унион (Берлин), където бил треньор. Каза ми, че Стойчо ме е излъгал. Вече не ми се сърди, след време се видяхме в Кипър, говорихме. Той живееше там, аз бях помощник-треньор в Сандански.
Тогава играхме като нападатели дружно с Димитър Бербатов. Беше доста възпитано, непретенциозно и работливо момче, виж до каква степен стигна. През сезона 1999/2000 година двамата завършихме с по 14 гола за ЦСКА.
Знаменития си гол против Левски помниш в детайлности, а какво си спомняш за онази автомобилна злополука през август 2000 година, която те извади от футбола като състезател?
- Било е през юни или през юли, дори не съм си правил труда да помня точната дата. Знам, че имах подготовка от 4 часа след обяд на Панчарево. Към София по автомагистрала " Тракия " караше жена ми. Тогава имахме южнокорейски джип. Като че качихме на автомагистралата й дадох да кара тя, аз съм задрямал в колата. После тя споделяше, че и тя нямала спомен от това, което е станало. Някъде над Елин Пелин джипът излиза от пътя вдясно и се обръща в едно дере надолу. Десният ми крайник бе строшен при рухването. Месото се беше отлепило от костта и всичко се беше набило с борови иглички от дърветата в близост. Добре, че доктор Цачев в " Пирогов " се наел да го почисти, след това идваше да ми сменя превръзките. Извадих огромен шанс, че нервът ми не беше обиден и не се наложи ампутация. Жена ми беше със счупени ребра и строшен прешлен, помня, че преднамерено я приспиваха, с цел да не усеща болките.
Това ме извади от професионалния футбол като състезател, трябваше да се възвръщам доста време. Сега играя за ветераните, само че не повече. Насочих се към треньорската специалност, имам лиценз " Б " от треньорска школа, в този момент ще запиша и за лиценз " А ". Първо бях асистент на моя треньор от Чирпан Тенчо Тенев в Ботев (Пловдив), минах през разнообразни тимове, в този момент повеждам Тунджа от село Ягода в община Мъглиж. Завършихме полусезона на последно място във " В " група, само че пристигнах при заварено състояние - без селекция, без подготовка. Президентът дава обещание през пролетта нещата да се опраят финансово, има вяра.
Като футболист си играл при разнообразни треньори, все огромни имена, какво научи от тях?
- Истина е, че имах щастието да работя все с положителни треньори - в България упражнявах при Тенчо Тенев, Георги Василев и Димитър Пенев, в Южна Корея треньор ми беше Валери Непомнящий, който беше стигал с Камерун до четвъртфинал на международно състезание през 1990 година. В Китай играх при треньора, който водеше Южна Корея на международното в Мексико през 1986 година и приключи 1:1 с България - не му помня името, за жалост. Дори в един миг Немопнящий ме искаше в Торпедо (Москва), само че от ЦСКА тогава не ме пуснаха.
От всеки съм научил по нещо, разбърквам техните способи в моята работа като треньор. Като нападател обичам атакуващия футбол, само че от тези, при които съм бил, знам едно: можеш да изповядваш подобен футбол, с каквито футболисти разполагаш в тима. Ако са положителни бранителите, ще играеш защитно. Аз персонално постоянно съм харесвал играта на Фернандес от Франция, от българските футболисти - Стоичков и Емил Костадинов. Навремето в действителност имаше положителни футболисти, на които като деца искахме да подражаваме. Аз самият постоянно съм бил от ЦСКА, тъй като в един мач ЦСКА победи Левски с 3:2. Кой знае, в случай че е било противоположното, може би щях да съм левскар. Бил съм на 10 години тогава, таман съм започвал да играя футбол. Това е първият мач, който помня.
А кой те възпламени по футбола, кой ти беше първият треньор?
- В ученическите ми години в родния ми град Елхово треньорите ходеха по учебните заведения в часовете по физическо образование и си набираха подобаващи деца за другите спортове. Васил Маджаров ми стана първият треньор. Той ме извика на стадиона с една група другари, бяхме във втори клас, с цел да упражняваме футбол. Играехме на този пост, на който се освободеше място. Маджаров ме е пускал и бег, и халф, и дясно крило. Но Димитър Торлозов оконателно ме направи нападател, откакто ми сподели, че съм роден за нападател. Първия ми мъжки тим бе Стефан Караджа (Елхово), при мъжете играя от 9 клас.
Растях буйно момче, даже успяхме да се скараме с първия си треньор. Играех при него в тима на Елхово юноши, старша възраст. Веднъж той подреди двустранна игра на главните футболисти против запасите и разгласи, че който падне, ще върти на стадиона толкоз обиколки, с колкото е изгубил мача. Ние паднахме с 5 гола разлика. А беше към този момент мрачно и ние, по-оперените, му се опълчихме, че няма да бягаме. Тогава той ни сподели за напуснем тима. След това другите се върнаха, аз отхвърлих, напук. Почнах да играя за селото на майка ми Мелница - по това време тимът им Граничар беше в " Б " окръжната група. Тогава се случи да изляза против връстниците си от Елхово - бихме ги с 3:2, аз направих хет трик. И тогава Данчо Йорданов от Ямбол, който беше треньор на мъжкия тим на Елхово Стефан Караджа, ме предложения при тях.
Бях на 17 години. Учех в Автотранспортния колеж в Ямбол, само че ритах за мъжете на Елхово. В " А " окръжна група станах голмайстор с 31 гола. Вече като боец на границата в село Раздел отново излизах от поделението да упражнявам и да играя футбол. Тогава Елхово игра бараж за влизане във " В " група против Чирпан. Те ни отстраниха, само че мен ме хареса треньорът им Белчо Цонев и ме взеха в Чирпан. Така стартира пътят ми към огромния футбол.
Паро пред ТОПСПОРТ: Този Левски е като ЦСКА при " Титан ", Роси да разправя на баба си, че дербито не го интересува!
" Титлата от ден на ден наподобява като мираж за нас "
Митко, помниш ли гола си в 36-ата секунда против Левски на 30 октомври 1999 година, за който още се приказва като за най-бързия гол, постиган в миналото във безконечното дерби?
- Как няма да го помня, нали с този най-бърз гол в мачовете сред ЦСКА и Левски съм в историята на българския футбол. От Левски извършиха център, ние откраднахме топката. Организирахме офанзива и завършихме с гол. Доколто си припомням, Бербатов извърши тъч, подаде на Методи Деянов, той центрира отляво, топката трансферира всички и отиде в Румен Христов. Той центрира отдясно, за топката скочи Бербатов и тя направи такава парабола, че попадна у мен. Стрелях с глава, вратарят на Левски - Димитър Иванков леко закачи с пръсти кълбото и то отиде в напречната греда. Аз последвах летежа на топката към терена и отново с глава я вкарах в мрежата. След два удара с глава, всичко стана доста бързо, за 36 секунди. Така и приключи този мач - 1:0 за нас. Но би трябвало да призная, че през 1999-а Левски беше по-добър тим, въпреки че ги бихме. На ЦСКА бе неразрешено да картотекира нови играчи поради неразбории с Митко Трендафилов.
Много хора споделят, че в такива моменти като при гола ми против Левски шансът те покрива. Вярно е, че с цел да има голове, би трябвало и шанс, както с параболата на топката от главата на Бербатов в оня миг. Но с моя другар Петко Петков - именития голмайстор на Берое, доста пъти сме разговаряли. Той има една приказка: значимото е къде ще се пласира нападателят, постоянно би трябвало да е на такава позиция, че да може да приключи офанзивата с гол.
В този мач носиш алена фланелка с номер 8?
- В ЦСКА играех най-често с номер 8. Зная, че за тима този номер е именит след Стоичков, само че с Христо не съм играл. Когато пристигнах в ЦСКА, той към този момент си беше тръгнал. По принцип желаех да играя с номер 13 още от дребен, само че Димитър Пенев не ми позволяваше и доста рядко това ми се случваше. А и тогава към момента футболистите носеха общоприетите номера от 1 до 11.
Кой те притегли в тим като ЦСКА?
- Треньорът Георги Василев ме взе от Чирпан за шампионата 1996/1997 година. Тогава играех за Чирпан в " Б " група. Малко преди този момент, през 1993-а, тимът бе към момента във " В " група. Тогава се игра популярният 1/16 край за Купата на България, в който Чирпан в профил ЦСКА с победа вкъщи с 1:0, с гол на Стоев в 119-ата минута на продълженията. Аз обаче не играх в този мач по... административни аргументи. Тъкмо бях пристигнал от Розова котловина.
По това време треньор на Чирпан бе Тенчо Тенев от Пловдив, а притежателят на клуба Таньо Вълев - Малкото Тани, бе решил да прави тим за " Б " група и ми се обади. Аз преди този момент си бях в Чирпан, по-късно за година и половина Евгений Янчовски ме притегли в казанлъшките " рози ", в този момент отново трябваше да се върна. Дори бях картотекиран и играх няколко мача за чирпанлии във " В " група, само че за мача с ЦСКА се тормозиха, че не съм имал някаква записка от Розова котловина, в смисъл, че тимът няма искания към мен, и взеха решение превантивно да не ме пускат, с цел да няма след това затруднения служебно. Така пропуснах успеха над ЦСКА, само че по подигравка на ориста таман аз заиграх след това при " армейците ".
Но това не стана внезапно. Помня, че в шампионата 1995/1996 година играх доста мощно за Чирпан. Идваха намясто да ме желаят от всички тимове, класирани сред 2 и 12-о място в " А " група. Дори Берое споделили, че дават за мен 100 хиляди лв. и своя нападател Данчо Митев. Но президентът Таньо Вълев, който е върл цесекар, ми викаше: " Спокойно, Митьо, ще пристигна по-добър тим ". В Чирпан, откъдето бе и жена ми, нас, Димитровците, ни назовават Митьовци... Тогава пристигнала и офертата от ЦСКА, която към този момент приехме. Мисля, че са платили за мен 250 хиляди $, само че не съм сигурен.
Вече си бил подготвен футболист?
- Помня, че бях доста бърз, викаха ми Сина напразно. Бягах 100 метра за 11,2 секунди. Е, пушех по малко, само че това не се отразяваше на формата ми. По-късно журналистът Сашо Диков ми измисли и прозвището " чирпанската кама ", тъй като съм идвал от Чирпан. Впрочем, бях на 21 години, когато се ожених там - на 22 март 1992 година, жена ми беше от Чирпан. С нея се разведохме през 2002 година, а от това лято към този момент съм дядо на шурей, щерка ни се омъжи в Пловдив.
От това време помня и друго - тогава се подиграваха с ЦСКА за моя трансфер: сякаш ще гонят купата, а взели състезател от " Б " група... И в самото начало Георги Василев не ме пускаше титуляр, играех единствено през второто полувреме. Но на мача с Левски излязох за първи път със стартовия състав и вкарах гол, завършихме 1:1, те бяха повели с гол на Тошко Зайцев. Така че голът в 36-ата секунда против Левски не ми е първият, имам общо 3 гола против тях. През тази 1997 година направихме дубъл с ЦСКА - спечелихме и купа, и Купа. А първия си гол с алената фланелка вкарах на Волфсбург, бихме ги с 1:0 в надзорен мач, игран в Германия. Тогава Гочето отново ме пусна в игра след почивката.
Петър Жеков: ЦСКА няма да е първенец, даже да си скъсат трътките, Жеферсон е менте
" Ще бием Левски "
След шампионската купа с ЦСКА през 1997 година ти заминаваш в Южна Корея? Как те откриха корейците?
- Когато ме взеха в ЦСКА през 1996 година, тимът играеше в тогавашния шампионат за Интертото. Имахме мач със Страсбург в София, аз бях титуляр. Корейците от Ю Конг бяха пристигнали за Петър Михтарски, беше се върнал от Испания в ЦСКА, само че харесали мен. Гочето обаче не ме пусна тогава.
След 1 година те отново пристигнаха и този път към този момент ме купиха от ЦСКА. Беше през 1998 година, 4 години по-късно те бяха домакини на международното състезание по футбол дружно с Япония. И футболът им беше на доста високо равнище. Шампионатът им се организираше по забавен правилник - в случай че постоянните 90 минути завършат наедно, се играеха 120 минути, при ново тъждество се бият дузпи. Май и в Сърбия по една време било по този начин... Но при корейците, в случай че биеш в постоянното време - получаваш 3 точки. За победа в продълженията присъждаха 2 точки, при дузпите - единствено една. Групата беше от 10 тима и никой не изпадаше. Имаха и академични тимове с тяхно си състезание, водеха ги по-долна група. Но с цел да има равновесие, най-хубавите футболисти отиваха в по-слабите тимове и назад. Няма изпадащи и влизащи, като в НБА. От моя тим играчите с номера 5 и 10 бяха национали, имената им не помня.
Година и 3 месеца изкарах в Южна Корея, за мен бе добра школа. Докато на Запад за възобновяване на играчите наблягаха на медикаментите, на Изток държаха на здравослоното хранене. Имаха си специалитет - " калво ", това е месо от вратовете на специфична порода телета, печено върху дървени въглища. Сервиха ни го постоянно, тъй като прибирало силите.
По това време изиграхме контрола с китайския тим Чин Дао. От там ме харесаха, предложиха ми повече пари. Отначало не желаех да вървя, само че по-късно се полакомих, отидох. Бях им първия футболист, който купуват от чужбина. Оказа се, че разликата сред корейския и китайския футбол е като от тука до небето, по това време футболът в Китай беше на доста едва равнище. А и не ми понесоха безкрайните лагери и дълги пътувания. Лагар и летиш, лагер и летиш... След 6 месеца там се върнах в ЦСКА.
Наказвалият Левски на " Герена " Апостол Попов пред ТОПСПОРТ: ЦСКА ще победи с 2:1 в неделя
" Стамен Белчев си схваща от работата "
Тогава ли Димитър Пенев ти е казвал: " Лесно ти беше на тебе в Китай на топло, а ние тук мръзнем "?
- Видяхме се на " Армията ", когато ми сподели по този начин. Не знам за какво, само че той към мен се обръщаше с Иванчо, може би тъй като съм Иванов. А истината беше, че в Китай беше дори по-студено, в сравнение с в България.
Останах в ЦСКА след Китай, тъй като Стойчо Младенов ме излъга, до момента в който преговаряше с мен. Ето я и тази история...
Както ти споделих, когато корейците ме купиха от ЦСКА, треньор беше Георги Василев. Гочето, който ме притегли в тима, доста ме обичаше и косъм не даваше да падне от главата ми. Когато тръгвах за Южна Корея, той ми сподели и няма да не помни думите му: " Митка, като се прибереш в България, първата ти работа е да ми се обадиш на мен ". Аз се прибрах и имахме среща със Стойчо Младенов в едно кафене в квартал " Младост " на София. Казах му, че Гочето е поръчал първо да се обадя на него. А той ме твърди: " Снощи приказвах с него, тази година ще почива, на никое място няма да е треньор ". Преспахме нея вечер в София, на другия ден подписах контракт с ЦСКА в ранния следобед, качих се на колата и непосредствено за морето - в Несебър бяхме на отмора с жена ми. В станцията излязох на терасата да изпуша една цигара.
Тогава бяха на мода тези, огромните мобифони. Звъни ми чужд номер, подвигам: " Митка, здравей, обажда ти се Георги Василев, къде си? ". " На отмора съм ", крещя. " Не, не, в кой тим си? ". " Ами, господин Василев, преди 3 часа подписах с ЦСКА ". Той малко ми се накара по телефона, тъй като желал да ме вземе при себе си в Унион (Берлин), където бил треньор. Каза ми, че Стойчо ме е излъгал. Вече не ми се сърди, след време се видяхме в Кипър, говорихме. Той живееше там, аз бях помощник-треньор в Сандански.
Тогава играхме като нападатели дружно с Димитър Бербатов. Беше доста възпитано, непретенциозно и работливо момче, виж до каква степен стигна. През сезона 1999/2000 година двамата завършихме с по 14 гола за ЦСКА.
Знаменития си гол против Левски помниш в детайлности, а какво си спомняш за онази автомобилна злополука през август 2000 година, която те извади от футбола като състезател?
- Било е през юни или през юли, дори не съм си правил труда да помня точната дата. Знам, че имах подготовка от 4 часа след обяд на Панчарево. Към София по автомагистрала " Тракия " караше жена ми. Тогава имахме южнокорейски джип. Като че качихме на автомагистралата й дадох да кара тя, аз съм задрямал в колата. После тя споделяше, че и тя нямала спомен от това, което е станало. Някъде над Елин Пелин джипът излиза от пътя вдясно и се обръща в едно дере надолу. Десният ми крайник бе строшен при рухването. Месото се беше отлепило от костта и всичко се беше набило с борови иглички от дърветата в близост. Добре, че доктор Цачев в " Пирогов " се наел да го почисти, след това идваше да ми сменя превръзките. Извадих огромен шанс, че нервът ми не беше обиден и не се наложи ампутация. Жена ми беше със счупени ребра и строшен прешлен, помня, че преднамерено я приспиваха, с цел да не усеща болките.
Това ме извади от професионалния футбол като състезател, трябваше да се възвръщам доста време. Сега играя за ветераните, само че не повече. Насочих се към треньорската специалност, имам лиценз " Б " от треньорска школа, в този момент ще запиша и за лиценз " А ". Първо бях асистент на моя треньор от Чирпан Тенчо Тенев в Ботев (Пловдив), минах през разнообразни тимове, в този момент повеждам Тунджа от село Ягода в община Мъглиж. Завършихме полусезона на последно място във " В " група, само че пристигнах при заварено състояние - без селекция, без подготовка. Президентът дава обещание през пролетта нещата да се опраят финансово, има вяра.
Като футболист си играл при разнообразни треньори, все огромни имена, какво научи от тях?
- Истина е, че имах щастието да работя все с положителни треньори - в България упражнявах при Тенчо Тенев, Георги Василев и Димитър Пенев, в Южна Корея треньор ми беше Валери Непомнящий, който беше стигал с Камерун до четвъртфинал на международно състезание през 1990 година. В Китай играх при треньора, който водеше Южна Корея на международното в Мексико през 1986 година и приключи 1:1 с България - не му помня името, за жалост. Дори в един миг Немопнящий ме искаше в Торпедо (Москва), само че от ЦСКА тогава не ме пуснаха.
От всеки съм научил по нещо, разбърквам техните способи в моята работа като треньор. Като нападател обичам атакуващия футбол, само че от тези, при които съм бил, знам едно: можеш да изповядваш подобен футбол, с каквито футболисти разполагаш в тима. Ако са положителни бранителите, ще играеш защитно. Аз персонално постоянно съм харесвал играта на Фернандес от Франция, от българските футболисти - Стоичков и Емил Костадинов. Навремето в действителност имаше положителни футболисти, на които като деца искахме да подражаваме. Аз самият постоянно съм бил от ЦСКА, тъй като в един мач ЦСКА победи Левски с 3:2. Кой знае, в случай че е било противоположното, може би щях да съм левскар. Бил съм на 10 години тогава, таман съм започвал да играя футбол. Това е първият мач, който помня.
А кой те възпламени по футбола, кой ти беше първият треньор?
- В ученическите ми години в родния ми град Елхово треньорите ходеха по учебните заведения в часовете по физическо образование и си набираха подобаващи деца за другите спортове. Васил Маджаров ми стана първият треньор. Той ме извика на стадиона с една група другари, бяхме във втори клас, с цел да упражняваме футбол. Играехме на този пост, на който се освободеше място. Маджаров ме е пускал и бег, и халф, и дясно крило. Но Димитър Торлозов оконателно ме направи нападател, откакто ми сподели, че съм роден за нападател. Първия ми мъжки тим бе Стефан Караджа (Елхово), при мъжете играя от 9 клас.
Растях буйно момче, даже успяхме да се скараме с първия си треньор. Играех при него в тима на Елхово юноши, старша възраст. Веднъж той подреди двустранна игра на главните футболисти против запасите и разгласи, че който падне, ще върти на стадиона толкоз обиколки, с колкото е изгубил мача. Ние паднахме с 5 гола разлика. А беше към този момент мрачно и ние, по-оперените, му се опълчихме, че няма да бягаме. Тогава той ни сподели за напуснем тима. След това другите се върнаха, аз отхвърлих, напук. Почнах да играя за селото на майка ми Мелница - по това време тимът им Граничар беше в " Б " окръжната група. Тогава се случи да изляза против връстниците си от Елхово - бихме ги с 3:2, аз направих хет трик. И тогава Данчо Йорданов от Ямбол, който беше треньор на мъжкия тим на Елхово Стефан Караджа, ме предложения при тях.
Бях на 17 години. Учех в Автотранспортния колеж в Ямбол, само че ритах за мъжете на Елхово. В " А " окръжна група станах голмайстор с 31 гола. Вече като боец на границата в село Раздел отново излизах от поделението да упражнявам и да играя футбол. Тогава Елхово игра бараж за влизане във " В " група против Чирпан. Те ни отстраниха, само че мен ме хареса треньорът им Белчо Цонев и ме взеха в Чирпан. Така стартира пътят ми към огромния футбол.
Паро пред ТОПСПОРТ: Този Левски е като ЦСКА при " Титан ", Роси да разправя на баба си, че дербито не го интересува!
" Титлата от ден на ден наподобява като мираж за нас "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ