Няма дебат за климата, партиите изостават от очакванията на българите
Авторът е гост-изследовател в Софийския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Текстът и детайлностите от национално представително изследване, извършено от " Алфа Рисърч " в края на май, са предоставени извънредно на " Дневник ".
Въпреки, рискови стихии, засушавания и отрицателни резултати върху земеделската продукция през миналите години, тематиката по отношение на въздействието на климатичните промени и ограниченията на страната в битката с тях продължава да липсва в общественото пространство. Климатичен спор не се и състоя по време на неколкократните надпревари сред политическите партии през последните две години, макар формалното потвърждаване от страна на страната на все по-амбициозните европейските задължения.
Въздържането на България от битката с климатичните промени
Поредица от проучвания на обществените настройки сочат, обаче, че зеленият преход е тематика, която има капацитет за необятна социална поддръжка, в случай че българският политически хайлайф беше по-активен и по-ангажиран с нея.
На фона на резединяващо се публично мнение по настоящите тематики на деня, се усилва и целенасоченото говорене срещу " зелените " политики, които се показват като непознати и спуснати извън. Докато политиците странят от тази тематика, нуждата от незабавни дейности в региона на климата остава на назад във времето на фона на войната на Русия в Украйна, на здравна, икономическа и енергийна рецесия. Управляващите наподобява не разпознават сигналите за идната рецесия, за която следва да се подготвим, а точно климатичната такава.
След задълбочено проучване от 2021 година върху настройките на българското общество по отношение на климатичните политики в България и Европа, софийският офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и тази година изследва обществените настроения и тяхната динамичност въз основа на национално представително изследване, извършено от " Алфа Рисърч ".
Климатичните промени би трябвало да бъдат предпочитани в политическите стратегии на партиите
77.4% от запитаните от " Алфа Рисърч " считат, че климатичните промени са проблем от изключителна значимост. През 2021г. този дял беше 85.8%. Около 1/3 от респондентите считат, че както на национално, по този начин и на европейско равнище ограниченията за битка с отрицателните последици от световното стопляне закъсняват, а към 1/5 от тях губят доверие в успешността им. Данните от извършеното изследване демонстрират, че българската публика е сензитивна във връзка с климатичните въпроси. Сблъсъкът със социално-икономически компликации обаче постоянно слага публичната поддръжка в битката с изменението на климата на назад във времето.
64.3% от интервюираните считат, че климатичните промени би трябвало да бъдат предпочитани в политическите стратегии на партиите. Този % е понижен от 70.5% преди единствено две години. Това евентуално се дължи на целенасочени анти-зелени акции, които набират известност в подтекста на последните енергийни рецесии, както и неналичието на осведомителна акция от страна на обществените институции. Последното е и причина, заради която тематиката по отношение на атмосферното замърсяване да не бъде сложена правилно в общественото пространство и да се интерпретира неправилно вследствие на икономическите ползи на замърсяващата промишленост, съпроводени от кръгове, които се афишират срещу задачите и правилата на Европейски Съюз.
Значимостта на персоналния принос и ролята на страната
Българите осъзнават значимостта на своя принос за ограничение на замърсяването на околната среда и доста дребен дял от запитаните трансферират отговорността за осъществяването на ограниченията върху страната. Данните демонстрират, че към 20-30% от участниците в анкетата към този момент ползват ограничения, свързани с разделно събиране на боклуци и преработване. В същото време, най-непопулярни се оказват ограниченията, свързани с смяна на държанието в транспортния бранш и потреблението на нискоемисионни транспортни средства. Приблизително 35% от участниците признават, че нямат желание да преминат към електрически или хибридни коли, а 27% не биха заменили стандартните пътни средства като рейсове и самолети с железопътен превоз за пътешестване на дълги дистанции.
По отношение на енергийния преход, жителите към момента не разпознават своята роля в него и чакат енергийните планове да бъдат подпомагани от страната, въпреки че доста от тях могат да бъдат осъществени напълно с частно финансиране. Доминантната позиция на държавните сдружения в енергийния бранш и свързването на всички огромни енергийни планове наложително с вложение на обществени средства е евентуалната причина за това мнение, макар че тази формула надалеч не води до положително ръководство и заслужено систематизиране на изгоди и разноски в енергийния бранш. България остава към момента една от дребното страни, в която жителите са възпрепятствани както механически, по този начин и от редица административни бариери да се трансфорат в дейни консуматори и производители на възобновима сила за лични потребности или в съсобственици на енергийна инфраструктура.
Въпреки упованията към страната, огромна част от българите не постоянно са осведомени или утвърждават с настоящите национални политики. Близо 1/3 от участниците в изследването признават, да вземем за пример, че не знаят нищо за Националния проект за възобновяване и резистентност ", който е един от инструментите, които насочват обществено финансиране към съответни планове и промени в региона на зелената промяна и дигитализацията.
Въпреки, че Европейската зелена договорка пък заема централно място в медиите през последните три години, към момента 11 на 100 от интервюираните не са чували за нея.
Енергийният избор на жителите
Наблюдава се по-високо утвърждение към замяната на въглищата и природния газ с възобновима сила, като единствено 1/4 от запитаните не биха подкрепили такава политика или нямат мнение по въпроса. Прекратяването на разширения рандеман на въглища, подкрепено от забележителен брой участници в анкетата (30% отговорили), отразява възходящата информираност по отношение на неподходящото влияние върху околната среда и използваемостта на плодородни земи за задачите на въгледобива. Резултатите са сходни и с изследването на ЕСВП от 2021г., в което 64% изрично поддържат прекратяване на използването на въглища до 2030г.
Симпатиите на избрани групи от българското общество към Русия се отразяват в тяхното отношение към политическите решения в региона на енергетиката, като съвсем 20% ясно се опълчват на опитите за понижаване на зависимостта на България от съветски енергийни източници, а съвсем 50% поддържат вноса на природен газ от Русия. Изглежда, че за българските жители е останала неразбираема връзката сред зависимостта от съветските енергийни първични материали, енергийната рецесия в Европа и нейното влияние върху инфлацията, в следствие от нарасналите цени на природния газ и електрическата енергия.
Според данни от Стопанския факултет на Софийския университет през 2022г., вследствие на прекъсването на съветските доставки на природен газ към Европа, българските промишлени консуматори са платили от 4 до 10 пъти повече за доставките си на природен газ и от 6 до 10 пъти повече за електрическа енергия. Българското население е било изправено пред инфлационни равнища, оценени на 4-5 пъти по-високи, в резултат на високите цени на суровините на европейските пазари.
Младите остават незаинтересовани
Притеснение поражда от огромния брой млади участници в изследването, които не са осведомени с настоящия климатичен спор и не са чували за климатичните политики както на национално, по този начин и на европейско равнище. В интервютата вземат участие над 150 респонденти в тази възраст и постоянно дават отговор с " Не знам " или " Не мога да преценява ". Относно декларирания самостоятелен принос за битка със замърсяването, техните отговори отразяват много въздържан профил, сходен на този на възрастовата група с участници над 60 години.
Младите хора ще бъдат най-силно наранени от изменението на климата и ще носят отговорност за постигането на амбициозните цели в региона на енергетиката и климата през 2030 година и 2050 година Можем да предположим, че тези наблюдения са резултат от липса на спор и в образованието и в медиите, които младежите наблюдават и които слагат други цели пред тях. Хората в България, които ще би трябвало да се оправят с бъдещата рецесия, не са задоволително готови за нея. Отговорността на тези, които взимат решенията през днешния ден, остава да поемат водачество в климатичния спор, стъпващ на съответни данни по отношение на физическите, финансовите и обществените опасности, свързани с климатичните промени.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Въпреки, рискови стихии, засушавания и отрицателни резултати върху земеделската продукция през миналите години, тематиката по отношение на въздействието на климатичните промени и ограниченията на страната в битката с тях продължава да липсва в общественото пространство. Климатичен спор не се и състоя по време на неколкократните надпревари сред политическите партии през последните две години, макар формалното потвърждаване от страна на страната на все по-амбициозните европейските задължения.
Въздържането на България от битката с климатичните промениПоредица от проучвания на обществените настройки сочат, обаче, че зеленият преход е тематика, която има капацитет за необятна социална поддръжка, в случай че българският политически хайлайф беше по-активен и по-ангажиран с нея.
На фона на резединяващо се публично мнение по настоящите тематики на деня, се усилва и целенасоченото говорене срещу " зелените " политики, които се показват като непознати и спуснати извън. Докато политиците странят от тази тематика, нуждата от незабавни дейности в региона на климата остава на назад във времето на фона на войната на Русия в Украйна, на здравна, икономическа и енергийна рецесия. Управляващите наподобява не разпознават сигналите за идната рецесия, за която следва да се подготвим, а точно климатичната такава.
След задълбочено проучване от 2021 година върху настройките на българското общество по отношение на климатичните политики в България и Европа, софийският офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и тази година изследва обществените настроения и тяхната динамичност въз основа на национално представително изследване, извършено от " Алфа Рисърч ".
Климатичните промени би трябвало да бъдат предпочитани в политическите стратегии на партиите
77.4% от запитаните от " Алфа Рисърч " считат, че климатичните промени са проблем от изключителна значимост. През 2021г. този дял беше 85.8%. Около 1/3 от респондентите считат, че както на национално, по този начин и на европейско равнище ограниченията за битка с отрицателните последици от световното стопляне закъсняват, а към 1/5 от тях губят доверие в успешността им. Данните от извършеното изследване демонстрират, че българската публика е сензитивна във връзка с климатичните въпроси. Сблъсъкът със социално-икономически компликации обаче постоянно слага публичната поддръжка в битката с изменението на климата на назад във времето.
64.3% от интервюираните считат, че климатичните промени би трябвало да бъдат предпочитани в политическите стратегии на партиите. Този % е понижен от 70.5% преди единствено две години. Това евентуално се дължи на целенасочени анти-зелени акции, които набират известност в подтекста на последните енергийни рецесии, както и неналичието на осведомителна акция от страна на обществените институции. Последното е и причина, заради която тематиката по отношение на атмосферното замърсяване да не бъде сложена правилно в общественото пространство и да се интерпретира неправилно вследствие на икономическите ползи на замърсяващата промишленост, съпроводени от кръгове, които се афишират срещу задачите и правилата на Европейски Съюз.
Значимостта на персоналния принос и ролята на страната
Българите осъзнават значимостта на своя принос за ограничение на замърсяването на околната среда и доста дребен дял от запитаните трансферират отговорността за осъществяването на ограниченията върху страната. Данните демонстрират, че към 20-30% от участниците в анкетата към този момент ползват ограничения, свързани с разделно събиране на боклуци и преработване. В същото време, най-непопулярни се оказват ограниченията, свързани с смяна на държанието в транспортния бранш и потреблението на нискоемисионни транспортни средства. Приблизително 35% от участниците признават, че нямат желание да преминат към електрически или хибридни коли, а 27% не биха заменили стандартните пътни средства като рейсове и самолети с железопътен превоз за пътешестване на дълги дистанции.
По отношение на енергийния преход, жителите към момента не разпознават своята роля в него и чакат енергийните планове да бъдат подпомагани от страната, въпреки че доста от тях могат да бъдат осъществени напълно с частно финансиране. Доминантната позиция на държавните сдружения в енергийния бранш и свързването на всички огромни енергийни планове наложително с вложение на обществени средства е евентуалната причина за това мнение, макар че тази формула надалеч не води до положително ръководство и заслужено систематизиране на изгоди и разноски в енергийния бранш. България остава към момента една от дребното страни, в която жителите са възпрепятствани както механически, по този начин и от редица административни бариери да се трансфорат в дейни консуматори и производители на възобновима сила за лични потребности или в съсобственици на енергийна инфраструктура.
Въпреки упованията към страната, огромна част от българите не постоянно са осведомени или утвърждават с настоящите национални политики. Близо 1/3 от участниците в изследването признават, да вземем за пример, че не знаят нищо за Националния проект за възобновяване и резистентност ", който е един от инструментите, които насочват обществено финансиране към съответни планове и промени в региона на зелената промяна и дигитализацията.
Въпреки, че Европейската зелена договорка пък заема централно място в медиите през последните три години, към момента 11 на 100 от интервюираните не са чували за нея.
Енергийният избор на жителите
Наблюдава се по-високо утвърждение към замяната на въглищата и природния газ с възобновима сила, като единствено 1/4 от запитаните не биха подкрепили такава политика или нямат мнение по въпроса. Прекратяването на разширения рандеман на въглища, подкрепено от забележителен брой участници в анкетата (30% отговорили), отразява възходящата информираност по отношение на неподходящото влияние върху околната среда и използваемостта на плодородни земи за задачите на въгледобива. Резултатите са сходни и с изследването на ЕСВП от 2021г., в което 64% изрично поддържат прекратяване на използването на въглища до 2030г.
Симпатиите на избрани групи от българското общество към Русия се отразяват в тяхното отношение към политическите решения в региона на енергетиката, като съвсем 20% ясно се опълчват на опитите за понижаване на зависимостта на България от съветски енергийни източници, а съвсем 50% поддържат вноса на природен газ от Русия. Изглежда, че за българските жители е останала неразбираема връзката сред зависимостта от съветските енергийни първични материали, енергийната рецесия в Европа и нейното влияние върху инфлацията, в следствие от нарасналите цени на природния газ и електрическата енергия.
Според данни от Стопанския факултет на Софийския университет през 2022г., вследствие на прекъсването на съветските доставки на природен газ към Европа, българските промишлени консуматори са платили от 4 до 10 пъти повече за доставките си на природен газ и от 6 до 10 пъти повече за електрическа енергия. Българското население е било изправено пред инфлационни равнища, оценени на 4-5 пъти по-високи, в резултат на високите цени на суровините на европейските пазари.
Младите остават незаинтересовани
Притеснение поражда от огромния брой млади участници в изследването, които не са осведомени с настоящия климатичен спор и не са чували за климатичните политики както на национално, по този начин и на европейско равнище. В интервютата вземат участие над 150 респонденти в тази възраст и постоянно дават отговор с " Не знам " или " Не мога да преценява ". Относно декларирания самостоятелен принос за битка със замърсяването, техните отговори отразяват много въздържан профил, сходен на този на възрастовата група с участници над 60 години.
Младите хора ще бъдат най-силно наранени от изменението на климата и ще носят отговорност за постигането на амбициозните цели в региона на енергетиката и климата през 2030 година и 2050 година Можем да предположим, че тези наблюдения са резултат от липса на спор и в образованието и в медиите, които младежите наблюдават и които слагат други цели пред тях. Хората в България, които ще би трябвало да се оправят с бъдещата рецесия, не са задоволително готови за нея. Отговорността на тези, които взимат решенията през днешния ден, остава да поемат водачество в климатичния спор, стъпващ на съответни данни по отношение на физическите, финансовите и обществените опасности, свързани с климатичните промени.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ