Къде са дървата за огрев
Авторът е шеф на Изпълнителната организация по горите (ИАГ), сега е в неплатен отпуск, тъй като е кандидат-депутат от листата на " Продължаваме промяната ". Анализът е изработен въз основата на обществените данни на уеб страницата на ИАГ, както и на превозената дървесина на Югозападното държавно дружество (ЮЗДП), което също като организацията е конструкция на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Поводът за него е, за който се сочат както стопански, по този начин и предизборни и корупционни аргументи. " Дневник " е подготвен да разгласява и други гледни точки по тематиката.
Близо 20% от дървесината, за която е позволена сеч, в това число и дървата за огрев, си остават недобити в гората като количество, като множеството се трансферира за сеч за идната година. Това ще се случи и тази година, макар мощното търсене.
А дървесината, която въпреки всичко е добита, съгласно груба оценка на данните от фоторегистъра на ЮЗДП за последните месеци се разпределя по този начин: към 5% отива като дърва за експорт за Гърция и други прилежащи страни, 20% отива като трупи за бичене за преправка до дъски, греди или фурнир (преобладаващо за износ), още над 20% отива в огромните дървопреработвателни заводи, 5% отива за произвеждане на пелети и към 50% отива за доставяне на локалното население с дърва за огрев.
Шест аргументи
Благодарение на огромната бистрота в горите, която се постанова през последните години и която беше главен акцент в работата на ИАГ през последните 4 месеца, всеки жител може да ревизира за какво има дефицит на дърва за огрев и на дървесина за индустрията и за какво цените скачат.
Причина номер 1 е засиленото търсене на дървесина за индустрията заради възкръсване на стопанската система, в това число и търсенето на интернационалния пазар като експорт на подготвена продукция - дъски, пелети, хартия, ПДЧ, мебели. Това е една от аргументите за дефицита на дърва за огрев за локално население, защото същите тези дърва се употребяват и от огромните преработвателни заводи. Същите заплащат и по-високи цени от тези, които са подготвени да заплащат ползвателите на дърва за огрев.
Затова дърводобивните компании (които имат контракти за сеч с страната, общините или други притежатели на гори) и локалните търговци доставят с дървесина предпочитано огромните ползватели, а не локалното население. Стига се до такава степен, че за огромните заводи за целулоза или ПДЧ се транспортира даже и скъпа строителна дървесина, употребена предпочитано в мебелното произвеждане и строителството.
Причина номер 2 за лимитираното предложение е дефицитът на работна ръка в горите - доста от служащите напущат България поради по-добри условия и възнаграждение в чужбина. Особено огромен става казуса, когато напусналите секачи са с дълготраен опит и по-уважително отношение към гората.
Причина номер 3 е незадоволителната машинизация на дърводобива , което оскъпява дървесината, изключително при липса на работна ръка. Голяма част от дърводобива се прави с кончета и остарели камиони ЗИЛ (т. нар. джугани), макар че добивът с кончета е най-природосъобразен. Инвестиции в по-модерна техника си разрешават по-големите компании и тези, които работят в гори с едра строителна дървесина, каквито са иглолистните гори и семенните широколистни гори.
Причина номер 4, в това число за несигурността във връзка с вложенията в машинизация и квалифицирани фрагменти, е към момента лимитираната конкуренция и потреблението на политически връзки на част от компаниите (т.нар. наши фирми) за нелоялно позициониране на пазара и за основаване на нелоялна конкуренция, даващи им преимущества като по-благоприятни условия за дърводобив, по-ниски цени, по-слаб надзор в горите и така нататък
Причина номер 5, особено за дървата за огрев, е презапасяването и кампанийното търсене на дърв а през есента, което при избори разрешава и политически спекулации от страна на локалните управляващи и обвързваните с тях дърводобивни компании, водещи до предпочитано доставяне с дърва на околните до локалната власт гласоподаватели и бизнеси.
В горския бранш като причина за дефицита на дървесина се смятат и рестриктивните мерки за рандеман във вековни гори, което се опровергава от формалните данни за спада в темповете на рандеман по стопански аргументи през последните 3 години. Тези ограничавания не са самоцелни, защото строгата отбрана на 10% от всички горски територии за опазването на вековните гори и на други скъпи горски местообитания е измежду водещите цели на европейските тактики за биоразнообразието и за горите. За дърводобив са оставени останалите 90%, само че в тях използването на дървесина продължава да не надвишава 80% от позволеното. Т.е. дървата са в гората!
© Александър Дунчев
През последните 3 години последователно спада размерът на реализираната сеч в българските гори.
Решения на проблемите
1. Пълна бистрота на придвижването на добитата дървесина за по-детайлни разбори и ограничения. Нужен е и проект за допустимо най-ефективно и оправдано потребление на дървесината в България като стеснен естествен запас, включително с ограничения за подкрепяне на локалното население за прекосяване към различни и по-ефективни системи за отопление, както и тласъци за основаването на предприятия за артикули от дървесина с по-висока добавена стойност.
2. Елиминиране на корупцията и политическите обвързаности в горските стопанства, възстановяване на изискванията на живот и работа в горите, включително посредством прекъсване източването на финансовите запаси в горската система, с което да върнем служащите от чужбина и да дадем опция на бизнеса за повече сигурност, с цел да влага в машинизация и подготовка на служащите. Това ще реши и казуса с политическата предизборна далавера при снабдяването с дърва за огрев за локалното население.
3. Добивът в държавните и общинските гори да бъде обособен от продажбата на качествена дървесина , тъй че същата да се продава от централни или краткотрайни хранилища в гората, което да разреши прекъсване на кражбите, прекъсване на обезценяването и неразумното прилагане на дървесината (напр. потреблението на скъпа строителна дървесина като дърва за огрев) и повече бистрота и конкуренция при доставяне на преработвателните предприятия с дървесна суровина. Това ще разреши предпочитано и в точния момент да бъдат заделяни нужните количества дърва за огрев за местноjf население, като при нужда от обществено подкрепяне за компенсиране цените на дървата ще би трябвало да се търсят пари не от горовладелците, а от общественото министерство.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Близо 20% от дървесината, за която е позволена сеч, в това число и дървата за огрев, си остават недобити в гората като количество, като множеството се трансферира за сеч за идната година. Това ще се случи и тази година, макар мощното търсене.
А дървесината, която въпреки всичко е добита, съгласно груба оценка на данните от фоторегистъра на ЮЗДП за последните месеци се разпределя по този начин: към 5% отива като дърва за експорт за Гърция и други прилежащи страни, 20% отива като трупи за бичене за преправка до дъски, греди или фурнир (преобладаващо за износ), още над 20% отива в огромните дървопреработвателни заводи, 5% отива за произвеждане на пелети и към 50% отива за доставяне на локалното население с дърва за огрев.
Шест аргументи
Благодарение на огромната бистрота в горите, която се постанова през последните години и която беше главен акцент в работата на ИАГ през последните 4 месеца, всеки жител може да ревизира за какво има дефицит на дърва за огрев и на дървесина за индустрията и за какво цените скачат.
Причина номер 1 е засиленото търсене на дървесина за индустрията заради възкръсване на стопанската система, в това число и търсенето на интернационалния пазар като експорт на подготвена продукция - дъски, пелети, хартия, ПДЧ, мебели. Това е една от аргументите за дефицита на дърва за огрев за локално население, защото същите тези дърва се употребяват и от огромните преработвателни заводи. Същите заплащат и по-високи цени от тези, които са подготвени да заплащат ползвателите на дърва за огрев.
Затова дърводобивните компании (които имат контракти за сеч с страната, общините или други притежатели на гори) и локалните търговци доставят с дървесина предпочитано огромните ползватели, а не локалното население. Стига се до такава степен, че за огромните заводи за целулоза или ПДЧ се транспортира даже и скъпа строителна дървесина, употребена предпочитано в мебелното произвеждане и строителството.
Причина номер 2 за лимитираното предложение е дефицитът на работна ръка в горите - доста от служащите напущат България поради по-добри условия и възнаграждение в чужбина. Особено огромен става казуса, когато напусналите секачи са с дълготраен опит и по-уважително отношение към гората.
Причина номер 3 е незадоволителната машинизация на дърводобива , което оскъпява дървесината, изключително при липса на работна ръка. Голяма част от дърводобива се прави с кончета и остарели камиони ЗИЛ (т. нар. джугани), макар че добивът с кончета е най-природосъобразен. Инвестиции в по-модерна техника си разрешават по-големите компании и тези, които работят в гори с едра строителна дървесина, каквито са иглолистните гори и семенните широколистни гори.
Причина номер 4, в това число за несигурността във връзка с вложенията в машинизация и квалифицирани фрагменти, е към момента лимитираната конкуренция и потреблението на политически връзки на част от компаниите (т.нар. наши фирми) за нелоялно позициониране на пазара и за основаване на нелоялна конкуренция, даващи им преимущества като по-благоприятни условия за дърводобив, по-ниски цени, по-слаб надзор в горите и така нататък
Причина номер 5, особено за дървата за огрев, е презапасяването и кампанийното търсене на дърв а през есента, което при избори разрешава и политически спекулации от страна на локалните управляващи и обвързваните с тях дърводобивни компании, водещи до предпочитано доставяне с дърва на околните до локалната власт гласоподаватели и бизнеси.
В горския бранш като причина за дефицита на дървесина се смятат и рестриктивните мерки за рандеман във вековни гори, което се опровергава от формалните данни за спада в темповете на рандеман по стопански аргументи през последните 3 години. Тези ограничавания не са самоцелни, защото строгата отбрана на 10% от всички горски територии за опазването на вековните гори и на други скъпи горски местообитания е измежду водещите цели на европейските тактики за биоразнообразието и за горите. За дърводобив са оставени останалите 90%, само че в тях използването на дървесина продължава да не надвишава 80% от позволеното. Т.е. дървата са в гората!
© Александър Дунчев
През последните 3 години последователно спада размерът на реализираната сеч в българските гори.
Решения на проблемите
1. Пълна бистрота на придвижването на добитата дървесина за по-детайлни разбори и ограничения. Нужен е и проект за допустимо най-ефективно и оправдано потребление на дървесината в България като стеснен естествен запас, включително с ограничения за подкрепяне на локалното население за прекосяване към различни и по-ефективни системи за отопление, както и тласъци за основаването на предприятия за артикули от дървесина с по-висока добавена стойност.
2. Елиминиране на корупцията и политическите обвързаности в горските стопанства, възстановяване на изискванията на живот и работа в горите, включително посредством прекъсване източването на финансовите запаси в горската система, с което да върнем служащите от чужбина и да дадем опция на бизнеса за повече сигурност, с цел да влага в машинизация и подготовка на служащите. Това ще реши и казуса с политическата предизборна далавера при снабдяването с дърва за огрев за локалното население.
3. Добивът в държавните и общинските гори да бъде обособен от продажбата на качествена дървесина , тъй че същата да се продава от централни или краткотрайни хранилища в гората, което да разреши прекъсване на кражбите, прекъсване на обезценяването и неразумното прилагане на дървесината (напр. потреблението на скъпа строителна дървесина като дърва за огрев) и повече бистрота и конкуренция при доставяне на преработвателните предприятия с дървесна суровина. Това ще разреши предпочитано и в точния момент да бъдат заделяни нужните количества дърва за огрев за местноjf население, като при нужда от обществено подкрепяне за компенсиране цените на дървата ще би трябвало да се търсят пари не от горовладелците, а от общественото министерство.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ