Ралф Якш: Пътят към еврото ще бъде катастрофален за България
Автор за " Гласове ": Ралф Якш, шеф на българския офис на фондация " Конрад Аденауер " 2004-2008 г.
С присъединението си към еврозоната България ще стане част от съюз на отговорностите. Това значи, че без значение дали ѝ харесва или не, България ще бъде солидарно виновна за задълженията на другите.
Това е обръщение, което кара хората да извърнат внимание и да се вслушат. Хърватия таман вкара еврото, а към този момент се появяват от ден на ден известия, че цените са се повишили на всички места, по този начин да се каже, за една нощ. Това не е изненада – това събитие се следи и в други страни при въвеждането на еврото. То се дължи на обстоятелството, че доставчиците на артикули и изключително на услуги (особено в хранителния бранш) постоянно закръгляват цените си нагоре при преизчисляването им, тъй че на потребителя по-късно му се постанова да заплаща от време на време доста по-висока сума. Досега това не е било проблем за множеството страни, защото прекосяването към еврото се случваше в интервали на висока ценова непоклатимост. В случая с България обаче обстановката е напълно друга. Българите така и така към този момент страдат от съвсем галопираща инфлация, която безмилостно гълтам цената на спестяванията им. Така че последното нещо, от което се нуждаят българските консуматори, е спомагателен подтик на инфлационната серпантина.
Краткосрочният и еднократен инфлационен подтик при прекосяване към еврото обаче е единствено най-малкият риск за България, в случай че тя фактически поеме по този изпълнен с неравности път. Всъщност един взор върху (сравнително кратката) история на тази валута демонстрира какъв брой нежна и нестабилна е тя. Всеки би трябвало да се замисли, че рецесия като тази в Гърция би довела съвсем до срив на цялата евроструктура, макар че самата Гърция съставлява единствено 3% от икономическото произвеждане в еврозоната.
Слабостите и минусите в устройството на еврото са съществени и не престават да съществуват и до през днешния ден. Първата и най-сериозна уязвимост в структурата на еврото е разделянето на паричната и фискалната политика. Това значи, че фискалната, както и икономическата и обществената политика остават в ръцете на националните страни, до момента в който в това време паричната политика – т.е. определянето на главните лихвени проценти – се реализира на европейско ниво, по-специално посредством Европейската централна банка. Но това не може да приключи добре. Дори икономическите лаици бързо схващат, че надали е здравословно толкоз фундаментално разнообразни стопански системи като гръцката и холандската да имат еднакъв главен лихвен %. Резултатът е, че силата на стопанските системи в еврозоната не се е изравнила, както се очакваше, а единствено е задълбочила разминаването сред тях. Италия, Гърция, Испания и други страни използваха изкуствено занижените лихвени проценти, с цел да натрупат още повече задължения посредством евтини заеми. Но не с цел да модернизират стопанските системи си посредством вложения, а с цел да успокоят жителите си посредством разширение на обществените помощи, с цел да могат да бъдат избрани отново. Резултатът е унищожителен и подкопава стабилността на еврото в дълготраен проект. Фактически дългът се е нараснал в редица страни, в някои случаи фрапантно. В резултат на това през днешния ден съвсем никоя страна в еврозоната не дава отговор на критериите за непоклатимост, които в миналото бяха нужни за присъединение към еврото.
Всъщност правилото за непоклатимост, което се прилагаше (поне официално), беше, че нивото на държавния дълг на страната членка на еврозоната не трябва да надвишава 60% от брутния вътрешен артикул. Междувременно еврозоната изцяло изостави тези критерии за непоклатимост. Държавният дълг на Испания възлиза на 114% от брутния вътрешен артикул (БВП), на Франция – на 117%, на Италия – на 144%, а на Гърция – даже на 171%. Дори равнището на дълга на новата членка Хърватия от 79,8% доста надвишава критериите. Нищо не демонстрира по-ясно, че предходното заричане, че еврото ще бъде толкоз устойчиво, колкото тогавашната немска марка, към този момент не коства нищо.
И по този начин, какво би означавало за българите присъединението към еврото? Нищо положително.
Не беше инцидентно, че Европейската централна банка (ЕЦБ) беше толкоз нерешителна в битката си с инфлацията и доста постепенно повишаваше лихвените проценти, с цел да спре обезценяването, до момента в който в това време Федералният запас на Съединени американски щати повишаваше лихвените проценти доста по-енергично. Колебанието на ЕЦБ имаше елементарна причина, а точно, че финансовите министри на най-задлъжнелите страни от еврозоната сметнаха, че високата инфлация е тъкмо това, от което се нуждаят. В последна сметка инфлацията гълтам освен активите, само че и задълженията. Ако се одобри, че инфлацията е 10%, държавният дълг на дадена страна се понижава с 10% годишно, без да се постанова страната да подхваща непопулярни ограничения за икономии. Ето за какво може да се планува, че страни като Гърция, Италия, само че и Франция нямат никакъв интерес от твърда и постоянна валута. Същевременно страните от Юга, които от много време се отличават с високи равнища на задлъжнялост, имат болшинство в Управителния съвет на ЕЦБ, който взема решения по отношение на паричната политика. Накратко, съотношението на болшинството в Управителния съвет на ЕЦБ не основава предпоставки да чакаме, че паричната непоклатимост внезапно ще придобие предпочитано значение за ЕЦБ.
Какво значи това за българския жител? За България и нейните жители сходен курс би бил чисто и просто пагубен. България, която през днешния ден има доста сдържан държавен дълг от към 20% от Брутният вътрешен продукт, автоматизирано би станала част от една свръхзадлъжняла валутна зона. Позоваването от страна на последователите на присъединението към еврозоната на това, че сходно развиване може да бъде предотвратено, защото тогава и България ще бъде показана в Управителния съвет на ЕЦБ, е най-обикновена карнавална смешка. Южните страни, отпред с Франция, наричани с подигравка " Клуб Мед " в банковите среди, в обозримо бъдеще са бетонирали съотношения на болшинството в своя изгода. Дори страни, насочени към непоклатимост, като Холандия и даже огромната Германия, постоянно получават по-малко гласове. Идеята, че България може да спре това развиване в Управителния съвет на ЕЦБ, наподобява напряко комична.
Друго е реалистичното развиване: с присъединението си към еврозоната България ще стане част от съюз на отговорностите. Това значи, че без значение дали ѝ харесва или не, България ще бъде солидарно виновна за задълженията на другите. Това към този момент ясно проличава в упоменатото нерешително отношение към битката с инфлацията. Инфлацията постоянно е в интерес на длъжника и в ущърб на спестителя, защото тя гълтам както дълга, по този начин и спестяванията. Така че сега, в който задлъжнелите страни от " Клуб Мед " се измъкнат от дълга посредством инфлация, спестяванията в други страни на процедура постъпателно се отчуждават. За България това би означавало обществена злополука. Днес България има изключително неподходяща демографска обстановка, в дадения случай – бързо застаряващо общество, а застаряващите общества би трябвало да обръщат изключително внимание на стабилността на спестяванията си – обезценяването на спестяванията и обвързваното с това обезценяване на пенсиите би имало пагубни обществени и стопански последствия за едно застаряващо общество като българското. При това състояние България има единствено две благоприятни условия – и двете са неприятни. Или българската страна ще би трябвало да усили пенсиите, с цел да компенсира загубата на покупателна дарба. Това обаче значи, че българската страна няма да разполага с тези пари на друго място или че ще би трябвало да усили налозите, което ще докара до безпаричие измежду жителите. Или пък страната би трябвало да остави пенсионерите на произвола на ориста, което би означавало обедняване на огромна част от популацията. Възможността за отбягване на отговорност за други лица няма да съществува за България след присъединението към еврото. България би се отказала от определянето на личната си парична политика посредством националната си банка и би станала играчка на непознати ползи. Никой, който мисли положително за България и българите, не може да предложи този път.
Превод от немски език: Мартин Патрушев
06 Яну 2023171404 Яну 2023694103 Яну 2023578731 Дек 2022544929 Дек 2022418928 Дек 20221298КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Яну 20231256924 Дек 2022325704 Яну 2023338528 Дек 2022710
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
С присъединението си към еврозоната България ще стане част от съюз на отговорностите. Това значи, че без значение дали ѝ харесва или не, България ще бъде солидарно виновна за задълженията на другите.
Това е обръщение, което кара хората да извърнат внимание и да се вслушат. Хърватия таман вкара еврото, а към този момент се появяват от ден на ден известия, че цените са се повишили на всички места, по този начин да се каже, за една нощ. Това не е изненада – това събитие се следи и в други страни при въвеждането на еврото. То се дължи на обстоятелството, че доставчиците на артикули и изключително на услуги (особено в хранителния бранш) постоянно закръгляват цените си нагоре при преизчисляването им, тъй че на потребителя по-късно му се постанова да заплаща от време на време доста по-висока сума. Досега това не е било проблем за множеството страни, защото прекосяването към еврото се случваше в интервали на висока ценова непоклатимост. В случая с България обаче обстановката е напълно друга. Българите така и така към този момент страдат от съвсем галопираща инфлация, която безмилостно гълтам цената на спестяванията им. Така че последното нещо, от което се нуждаят българските консуматори, е спомагателен подтик на инфлационната серпантина.
Краткосрочният и еднократен инфлационен подтик при прекосяване към еврото обаче е единствено най-малкият риск за България, в случай че тя фактически поеме по този изпълнен с неравности път. Всъщност един взор върху (сравнително кратката) история на тази валута демонстрира какъв брой нежна и нестабилна е тя. Всеки би трябвало да се замисли, че рецесия като тази в Гърция би довела съвсем до срив на цялата евроструктура, макар че самата Гърция съставлява единствено 3% от икономическото произвеждане в еврозоната.
Слабостите и минусите в устройството на еврото са съществени и не престават да съществуват и до през днешния ден. Първата и най-сериозна уязвимост в структурата на еврото е разделянето на паричната и фискалната политика. Това значи, че фискалната, както и икономическата и обществената политика остават в ръцете на националните страни, до момента в който в това време паричната политика – т.е. определянето на главните лихвени проценти – се реализира на европейско ниво, по-специално посредством Европейската централна банка. Но това не може да приключи добре. Дори икономическите лаици бързо схващат, че надали е здравословно толкоз фундаментално разнообразни стопански системи като гръцката и холандската да имат еднакъв главен лихвен %. Резултатът е, че силата на стопанските системи в еврозоната не се е изравнила, както се очакваше, а единствено е задълбочила разминаването сред тях. Италия, Гърция, Испания и други страни използваха изкуствено занижените лихвени проценти, с цел да натрупат още повече задължения посредством евтини заеми. Но не с цел да модернизират стопанските системи си посредством вложения, а с цел да успокоят жителите си посредством разширение на обществените помощи, с цел да могат да бъдат избрани отново. Резултатът е унищожителен и подкопава стабилността на еврото в дълготраен проект. Фактически дългът се е нараснал в редица страни, в някои случаи фрапантно. В резултат на това през днешния ден съвсем никоя страна в еврозоната не дава отговор на критериите за непоклатимост, които в миналото бяха нужни за присъединение към еврото.
Всъщност правилото за непоклатимост, което се прилагаше (поне официално), беше, че нивото на държавния дълг на страната членка на еврозоната не трябва да надвишава 60% от брутния вътрешен артикул. Междувременно еврозоната изцяло изостави тези критерии за непоклатимост. Държавният дълг на Испания възлиза на 114% от брутния вътрешен артикул (БВП), на Франция – на 117%, на Италия – на 144%, а на Гърция – даже на 171%. Дори равнището на дълга на новата членка Хърватия от 79,8% доста надвишава критериите. Нищо не демонстрира по-ясно, че предходното заричане, че еврото ще бъде толкоз устойчиво, колкото тогавашната немска марка, към този момент не коства нищо.
И по този начин, какво би означавало за българите присъединението към еврото? Нищо положително.
Не беше инцидентно, че Европейската централна банка (ЕЦБ) беше толкоз нерешителна в битката си с инфлацията и доста постепенно повишаваше лихвените проценти, с цел да спре обезценяването, до момента в който в това време Федералният запас на Съединени американски щати повишаваше лихвените проценти доста по-енергично. Колебанието на ЕЦБ имаше елементарна причина, а точно, че финансовите министри на най-задлъжнелите страни от еврозоната сметнаха, че високата инфлация е тъкмо това, от което се нуждаят. В последна сметка инфлацията гълтам освен активите, само че и задълженията. Ако се одобри, че инфлацията е 10%, държавният дълг на дадена страна се понижава с 10% годишно, без да се постанова страната да подхваща непопулярни ограничения за икономии. Ето за какво може да се планува, че страни като Гърция, Италия, само че и Франция нямат никакъв интерес от твърда и постоянна валута. Същевременно страните от Юга, които от много време се отличават с високи равнища на задлъжнялост, имат болшинство в Управителния съвет на ЕЦБ, който взема решения по отношение на паричната политика. Накратко, съотношението на болшинството в Управителния съвет на ЕЦБ не основава предпоставки да чакаме, че паричната непоклатимост внезапно ще придобие предпочитано значение за ЕЦБ.
Какво значи това за българския жител? За България и нейните жители сходен курс би бил чисто и просто пагубен. България, която през днешния ден има доста сдържан държавен дълг от към 20% от Брутният вътрешен продукт, автоматизирано би станала част от една свръхзадлъжняла валутна зона. Позоваването от страна на последователите на присъединението към еврозоната на това, че сходно развиване може да бъде предотвратено, защото тогава и България ще бъде показана в Управителния съвет на ЕЦБ, е най-обикновена карнавална смешка. Южните страни, отпред с Франция, наричани с подигравка " Клуб Мед " в банковите среди, в обозримо бъдеще са бетонирали съотношения на болшинството в своя изгода. Дори страни, насочени към непоклатимост, като Холандия и даже огромната Германия, постоянно получават по-малко гласове. Идеята, че България може да спре това развиване в Управителния съвет на ЕЦБ, наподобява напряко комична.
Друго е реалистичното развиване: с присъединението си към еврозоната България ще стане част от съюз на отговорностите. Това значи, че без значение дали ѝ харесва или не, България ще бъде солидарно виновна за задълженията на другите. Това към този момент ясно проличава в упоменатото нерешително отношение към битката с инфлацията. Инфлацията постоянно е в интерес на длъжника и в ущърб на спестителя, защото тя гълтам както дълга, по този начин и спестяванията. Така че сега, в който задлъжнелите страни от " Клуб Мед " се измъкнат от дълга посредством инфлация, спестяванията в други страни на процедура постъпателно се отчуждават. За България това би означавало обществена злополука. Днес България има изключително неподходяща демографска обстановка, в дадения случай – бързо застаряващо общество, а застаряващите общества би трябвало да обръщат изключително внимание на стабилността на спестяванията си – обезценяването на спестяванията и обвързваното с това обезценяване на пенсиите би имало пагубни обществени и стопански последствия за едно застаряващо общество като българското. При това състояние България има единствено две благоприятни условия – и двете са неприятни. Или българската страна ще би трябвало да усили пенсиите, с цел да компенсира загубата на покупателна дарба. Това обаче значи, че българската страна няма да разполага с тези пари на друго място или че ще би трябвало да усили налозите, което ще докара до безпаричие измежду жителите. Или пък страната би трябвало да остави пенсионерите на произвола на ориста, което би означавало обедняване на огромна част от популацията. Възможността за отбягване на отговорност за други лица няма да съществува за България след присъединението към еврото. България би се отказала от определянето на личната си парична политика посредством националната си банка и би станала играчка на непознати ползи. Никой, който мисли положително за България и българите, не може да предложи този път.
Превод от немски език: Мартин Патрушев
06 Яну 2023171404 Яну 2023694103 Яну 2023578731 Дек 2022544929 Дек 2022418928 Дек 20221298КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Яну 20231256924 Дек 2022325704 Яну 2023338528 Дек 2022710
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ