Тука има, тука нема Луковмарш
Автор: Веселина Седларска, "Редута "
Преразказ с детайли на размишление. Българска социалистическа партия разгласява „ Обръщение към министър-председателя Бойко Борисов във връзка плануваното осъществяване на „ Луковмарш “. Това е доста прочувствен партиен документ, а всекидневно спестовно използвани думи като фашизъм и неоназицъм са наръсени в него по рецептата „ колкото поеме “ на готвач с едра шепа. И вярно. Хайде да вземем да назоваваме нещата с същинските им имена. В един миг обаче – ни в чеп, ни в ръкав – в този момент пък по рецептата „ гозба с грозде “, – се появява изречението: „ Народният съд от 1945 година е едно належащо и неизбежно военновременно правораздаване. “ Ей по този начин, посред зверствата на фашизма и попълзновенията на нацизма, има и такова изречение.
Както може да се чака, медиите виждат тъкмо това изречение и го извеждат в заглавията. Забелязват го не просто тъй като не се връзва с другите фрази, а тъй като да наречеш Народния съд правораздаване, се желае или доста да си неграмотен, или доста да си нагъл. Всички се занимават с тъкмо това изречение, а не с апела да не се организира Луковмарш.
Изведнъж изречението изчезва. Не му било мястото там. Не че било неверно. Кой го е поставил? Ако осъждам по стила, вика Александър Симов, Жаблянов. И още, вика, по-важното е, че ген. Луков е фашист. Наистина е по-важното. Самото послание е адресирано до премиера. Това по всяка логичност значи едно нещо: в случай че Луковмарш се организира, отговорността пада върху премиера, ние сме чисти, обяснихме ви за какво не трябва да се организира.
Да си представим в този момент един човек, който се колебае дали да взе участие в марша. Някак на две е. Не му ли мина към този момент времето на този марш, пита се индивидът. И в този миг прочита, по какъв начин Българска социалистическа партия е споделила, че Народният съд е належащо и неизбежно военновременно правораздаване. Народният съд, както знаем е видял сметката на много фенове на ген. Луков. О, по този начин ли, споделя си индивидът, ще отида на марша да видят те, че нищо не е забравено и нищо не е простено, тъй като вместо да си изживяват вините, са тръгнали да изясняват, че те били изгоди. И се обажда индивидът на още няколко индивиди да ги стимулира да се строят в марша.
Това направи Българска социалистическа партия със своето послание – с едната ръка удари плесница на участниците, с другата подтикна колебаещите се да станат участници. На това му се вика и вълкът утолен, и председателството изядено. А виновникът е посочен в адреса.
От своя страна държавното управление реагира с наказание на планувания Луковмарш. Тук също има удивително изречение, то принадлежи на заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев. Той сподели: „ Бих се радвал, в случай че този марш на омразата не се организира. “ Би се радвал. Той би се радвал. Нещо като „ бих бил щастлив “. Бил съм се бил напънал да родя планина, но се роди мишка.
Робърт Сингър, вицепредседател на Световния еврейски конгрес съобщи на премиера Борисов петиция, в която стоят 175 000 подписа, протестиращи против провеждането на събитие на името на човек, имащ близки връзки с Третия райх.
Десните хора в България са оставили този дерт на ръководещите и на опозицията. Нито една дясна партия не е издигнала глас против планувания Луковмарш, даже че биха били радостни не откриха сила да произнесат. Няма ги – в смисъла на „ никак ги няма “, само че също по този начин и липсват.
Общинските съветници се записаха с декларация. И не щеш ли идваме да мнението на доста значим човек, от който зависи редът в столицата, кмет Йорданка Фандъкова. Тя сподели: “Режимът е осведомителен. Получихме преди няколко месеца съобщение за осъществяване на такова събитие. Поисках мнение от способените органи – Министерство на вътрешните работи, Столична дирекция на вътрешните работи, Главна прокуратура и ДАНС за това, че мероприятието крие риск за нарушение на публичния ред и с рекомендация да бъде изменен маршрутът. На съображение на тези писма съм изготвила съобщение, че не е в съгласие осъществяване на факелно шествие. Единствено могат да бъдат поднесени цветя на паметника на ул. „ Тракия. “ Получих съобщение – изготвих съобщение. Невинна.
След всичко това уредниците на Луковмарш отсякоха, че шествие ще има и съгласуват маршрута му със Столична дирекция на вътрешните работи. Което ни повече, ни по-малко значи, че с едната ръка държавното управление стопира марша, а с другата сочи накъде да марширува.
Нищо ново в действителност. Този спектакъл се разиграва към този момент петнайсет години. Очакваше се тази година да е друго. Не, несъмнено, поради това, че събитието е срамно и рисково, а тъй като е несъвместимо с европредседателството. Още при започване на месец ноември предходната година Йорданка Фандъкова изпрати писмо до министъра на вътрешните работи Валентин Радев, че е забранила провеждането на факелното шествие през 2018 година. Ето най-сетне една безапелационна дума: забранила. Тя беше казана задоволително рано, преди три месеца. Какво се случи в това време, та органите на министерството, което беше известено, че маршът е неразрешен, в този момент съгласуват маршрута му?
Да се изяснява кой е ген. Луков и дали е бил фашист е ненужно изпитание по доста елементарна причина – или знаеш какъв е бил генералът, или не си склонен, че е бил подобен. Така че тук прескачам неговата персона. Много по-важно е какви са участниците. Видяхме ги наскоро във кино лентата на Адела Пеева „ Да живее България “. Общият им профил е явен. Млади хора от бялото гето. Неудовлетворени, търсещи. Най-вече търсещи нещо, с което да се извисят над други хора, да се почувстват освен това от себе си. А това най-лесно става като мразиш други хора и с това ги поставяш под себе си. Кои са най-лесни за мразене? Циганите. Колкото повече вътре в себе си се чувстваш като тях, толкоз повече обезщетително ги мразиш, с цел да превържеш раната, че в действителност си като тях – некултурен, безпаричен, безперспективен. Следващите – евреите. Защо? Ами…,защото Хитлер ги е ненавиждал. Ясно. След това идват турците, хомосексуалните… Така се потегля и се стига до инвалидите, червенокосите, зеленооките. В началото на червенокосите и зеленооките не им пука за ромите, евреите и турците. После към този момент е късно.
Чувала съм какво се крещи на подобен марш: „ Свободен! Национален! Социален! “ Съединете последните две думи. Нациналсоциализъм. В България се използва по-краткия синоним – нацизъм. Понякога и хитлеризъм.
Да оставим ген. Луков на историците. Съмнявам се дали тези младежи, облечени в черно, захлупени с качулки, понесли факли, крещящи на сякаш траурно шествие знаят кой е ген. Луков. Те са там не поради него. Те са там, тъй като са гневни, комплицирани, неудовлетворени, незначителни. И ще бъдат все по-незначителни в страна, в която нищо няма значение, затова ще стават по-гневни. И от ден на ден.
А тези, които ги удариха с една ръка и поддържаха с другата, си измиха ръцете. И седнаха на коалиционно-опозиционната софра. Клатушкаща се, само че въпреки всичко софра.
Преразказ с детайли на размишление. Българска социалистическа партия разгласява „ Обръщение към министър-председателя Бойко Борисов във връзка плануваното осъществяване на „ Луковмарш “. Това е доста прочувствен партиен документ, а всекидневно спестовно използвани думи като фашизъм и неоназицъм са наръсени в него по рецептата „ колкото поеме “ на готвач с едра шепа. И вярно. Хайде да вземем да назоваваме нещата с същинските им имена. В един миг обаче – ни в чеп, ни в ръкав – в този момент пък по рецептата „ гозба с грозде “, – се появява изречението: „ Народният съд от 1945 година е едно належащо и неизбежно военновременно правораздаване. “ Ей по този начин, посред зверствата на фашизма и попълзновенията на нацизма, има и такова изречение.
Както може да се чака, медиите виждат тъкмо това изречение и го извеждат в заглавията. Забелязват го не просто тъй като не се връзва с другите фрази, а тъй като да наречеш Народния съд правораздаване, се желае или доста да си неграмотен, или доста да си нагъл. Всички се занимават с тъкмо това изречение, а не с апела да не се организира Луковмарш.
Изведнъж изречението изчезва. Не му било мястото там. Не че било неверно. Кой го е поставил? Ако осъждам по стила, вика Александър Симов, Жаблянов. И още, вика, по-важното е, че ген. Луков е фашист. Наистина е по-важното. Самото послание е адресирано до премиера. Това по всяка логичност значи едно нещо: в случай че Луковмарш се организира, отговорността пада върху премиера, ние сме чисти, обяснихме ви за какво не трябва да се организира.
Да си представим в този момент един човек, който се колебае дали да взе участие в марша. Някак на две е. Не му ли мина към този момент времето на този марш, пита се индивидът. И в този миг прочита, по какъв начин Българска социалистическа партия е споделила, че Народният съд е належащо и неизбежно военновременно правораздаване. Народният съд, както знаем е видял сметката на много фенове на ген. Луков. О, по този начин ли, споделя си индивидът, ще отида на марша да видят те, че нищо не е забравено и нищо не е простено, тъй като вместо да си изживяват вините, са тръгнали да изясняват, че те били изгоди. И се обажда индивидът на още няколко индивиди да ги стимулира да се строят в марша.
Това направи Българска социалистическа партия със своето послание – с едната ръка удари плесница на участниците, с другата подтикна колебаещите се да станат участници. На това му се вика и вълкът утолен, и председателството изядено. А виновникът е посочен в адреса.
От своя страна държавното управление реагира с наказание на планувания Луковмарш. Тук също има удивително изречение, то принадлежи на заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев. Той сподели: „ Бих се радвал, в случай че този марш на омразата не се организира. “ Би се радвал. Той би се радвал. Нещо като „ бих бил щастлив “. Бил съм се бил напънал да родя планина, но се роди мишка.
Робърт Сингър, вицепредседател на Световния еврейски конгрес съобщи на премиера Борисов петиция, в която стоят 175 000 подписа, протестиращи против провеждането на събитие на името на човек, имащ близки връзки с Третия райх.
Десните хора в България са оставили този дерт на ръководещите и на опозицията. Нито една дясна партия не е издигнала глас против планувания Луковмарш, даже че биха били радостни не откриха сила да произнесат. Няма ги – в смисъла на „ никак ги няма “, само че също по този начин и липсват.
Общинските съветници се записаха с декларация. И не щеш ли идваме да мнението на доста значим човек, от който зависи редът в столицата, кмет Йорданка Фандъкова. Тя сподели: “Режимът е осведомителен. Получихме преди няколко месеца съобщение за осъществяване на такова събитие. Поисках мнение от способените органи – Министерство на вътрешните работи, Столична дирекция на вътрешните работи, Главна прокуратура и ДАНС за това, че мероприятието крие риск за нарушение на публичния ред и с рекомендация да бъде изменен маршрутът. На съображение на тези писма съм изготвила съобщение, че не е в съгласие осъществяване на факелно шествие. Единствено могат да бъдат поднесени цветя на паметника на ул. „ Тракия. “ Получих съобщение – изготвих съобщение. Невинна.
След всичко това уредниците на Луковмарш отсякоха, че шествие ще има и съгласуват маршрута му със Столична дирекция на вътрешните работи. Което ни повече, ни по-малко значи, че с едната ръка държавното управление стопира марша, а с другата сочи накъде да марширува.
Нищо ново в действителност. Този спектакъл се разиграва към този момент петнайсет години. Очакваше се тази година да е друго. Не, несъмнено, поради това, че събитието е срамно и рисково, а тъй като е несъвместимо с европредседателството. Още при започване на месец ноември предходната година Йорданка Фандъкова изпрати писмо до министъра на вътрешните работи Валентин Радев, че е забранила провеждането на факелното шествие през 2018 година. Ето най-сетне една безапелационна дума: забранила. Тя беше казана задоволително рано, преди три месеца. Какво се случи в това време, та органите на министерството, което беше известено, че маршът е неразрешен, в този момент съгласуват маршрута му?
Да се изяснява кой е ген. Луков и дали е бил фашист е ненужно изпитание по доста елементарна причина – или знаеш какъв е бил генералът, или не си склонен, че е бил подобен. Така че тук прескачам неговата персона. Много по-важно е какви са участниците. Видяхме ги наскоро във кино лентата на Адела Пеева „ Да живее България “. Общият им профил е явен. Млади хора от бялото гето. Неудовлетворени, търсещи. Най-вече търсещи нещо, с което да се извисят над други хора, да се почувстват освен това от себе си. А това най-лесно става като мразиш други хора и с това ги поставяш под себе си. Кои са най-лесни за мразене? Циганите. Колкото повече вътре в себе си се чувстваш като тях, толкоз повече обезщетително ги мразиш, с цел да превържеш раната, че в действителност си като тях – некултурен, безпаричен, безперспективен. Следващите – евреите. Защо? Ами…,защото Хитлер ги е ненавиждал. Ясно. След това идват турците, хомосексуалните… Така се потегля и се стига до инвалидите, червенокосите, зеленооките. В началото на червенокосите и зеленооките не им пука за ромите, евреите и турците. После към този момент е късно.
Чувала съм какво се крещи на подобен марш: „ Свободен! Национален! Социален! “ Съединете последните две думи. Нациналсоциализъм. В България се използва по-краткия синоним – нацизъм. Понякога и хитлеризъм.
Да оставим ген. Луков на историците. Съмнявам се дали тези младежи, облечени в черно, захлупени с качулки, понесли факли, крещящи на сякаш траурно шествие знаят кой е ген. Луков. Те са там не поради него. Те са там, тъй като са гневни, комплицирани, неудовлетворени, незначителни. И ще бъдат все по-незначителни в страна, в която нищо няма значение, затова ще стават по-гневни. И от ден на ден.
А тези, които ги удариха с една ръка и поддържаха с другата, си измиха ръцете. И седнаха на коалиционно-опозиционната софра. Клатушкаща се, само че въпреки всичко софра.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ