За какво са ни чиновниците от Брюксел, щом нищо не може да спре притока на мигранти към ЕС
Автор: Веселин Киров, " Труд ". Заглавието е на " Гласове "
В институциите на Европейския съюз работят над 60 000 служители. Конкурсите за кандидатстване (освен в случай че не са политически), са тежки и видимо имат за цел да дефинират най-хубавите претенденти. Все отново в техни ръце е ориста на 448-те милиона европейски жители. В последните години и по-точно интервала от 2019-2024 година, Европа бе залята от редица рецесии – дългова, индустриална, здравна, миграционна, демографска, финансова.
В нито една от гореизброените, европейските бюрократи не съумяха да дадат съответно решение, което да ускори вярата на европейците в Съюза. Пример за това е скандалното изявление отпреди няколко дни на изпълнителния шеф на европейската организация за гранична и брегова защита Фронтекс – Ханс Лейтенс, че „ нищо не може да спре притока на мигранти към Европейски Съюз “. В изявление за немския Welt am Sonntag декорираният холандски генерал-лейтенант декларира изненадващо, че „ нито стена, нито ограда, нито море, нито река “ биха могли да спрат мигрантите да пресекат общата граница на Европейски Съюз. Заради това, тактиката, която Лейтенс ще предприеме, е да усили политиките на даване на леговище, вместо да усили ограниченията за сигурност по границите. Изказването звучи като пораженческо за боен от неговия сан и за човек, който е на управителен пост във Фронтекс повече от година.
Нека напомним, че от Арабската пролет насам, Европейски Съюз всяка година е заливан от стотици хиляди мигранти огромна част от които не са нито бежанци, нито хора, които желаят да се интегрират и осъществят в европейската общественост. По публични статистики на Фронтекс и Испанското вътрешно министерство единствено през 2023, броят на незаконни имигранти към Европа е 274 404. Спрямо 2022 година, това е нарастване с 93 718 или с 34% повече единствено за година. Разбира се, работа като Фронтекс с годишен бюджет от 845 милиона евро има задоволително анализатори и е наясно, че проблемите с незаконната миграция започнаха от Арабската пролет през 2010 година и апелът на Ангела Меркел към мигрантите през лятото на 2015 година “Wir schaffen das “ или “Ние ще се оправим “, който стана печално прочут след това. Както за Германия, по този начин и за Европа последва невъобразим взрив на зверства над елементарни европейски жители. Бруталното обезчестяване и ликвидиране на Мария Ладенбургер през 2016 година от афганистанския емигрант, 1200-те дами, над които беше осъществен полов тормоз в градовете Кьолн, Хамбург, Дюселдорф, Франкфурт, Щутгарт, Дортмунд, Билефелд, Падерборн, Боркен, Детмолд и Есен вечерта на 31 декември 2015 година против 1 януари 2016 година от мъже от “северноафрикански и арабски генезис “, изнасилването на полски студент от афганистански мигрант в метрото на Мюнхен през август 2023 година или октомври 2020-а, когато незаконен мигрант тунизиец умъртви 3-ма французи в църквата Нотр Дам в Ница, Франция.
Поради политическа уместност, несъмнено, няма статистика на броя европейци убити или тези, над които е осъществено закононарушение от страна на незаконни мигранти, само че това не е и нужно, защото стотиците случаи, отразени в разнообразни медии на Стария континент свидетелстват за това и наклонността е ясна на елементарния европеец. В този подтекст думите на Ханс Лейтенс „ че нищо не може да се направи “ са директна засегнатост към жертвите и техните фамилии, както и към елементарния европейски поданик, който всеки месец заплаща 15 000 Евро заплата на холандеца.
Само „ стени, огради, море и реки “, не могат да спрат изцяло миграцията, само че в настоящия подтекст, когато на всички места към Европа бушуват спорове, са мощно нужни и политиката на подсилване на външните граници на Европейски Съюз не трябва никога да се подценява. Напротив, нужни са общи старания, включително спомагателна финансова помощ на страните от първа линия, сред които е и България, за подсилване на граничната ограда и спомагателна техника. Всеки, който е ходил на границата ни с Турция, е видял, че тя е в плачевно положение и единствено „ нарязана тел “ няма да послужи. Нужни са също по този начин и политики за възбрана на влизане на незаконни мигранти и тяхното експулсиране от територията на Европейски Съюз, засилено миграционно правоприлагане, както и анулация на статуса на краткотрайна отбрана.
Редно е да се намерения и за съответни миграционни политики като да вземем за пример точковата система на имиграция, каквато е употребена сполучливо в редица страни като Австралия и Нова Зеландия. Крайно време е европейските бюрократи да осъзнаят, че Европа не е обетованата земя, тя губи конкурентоспособността си, изпаднала е в криза и не може да одобри цялото злощастие на останалия свят в границите на своята територия.
Абдикацията на висшия европейски служител е еманация на положението на Съюза, чието управление не може да обезпечи нито сигурността, нито благосъстоянието на своите жители. В този ред на мисли, посланието към тези, които желаят да трансфорат Европейският съюз в страна федерация, е ясно: това няма по какъв начин да се случи, защото една страна може да съществува, единствено в случай че народът в границите на нейните граници изпитва принадлежност към нея, а народите на Европа от ден на ден осъзнават, че сегашните елити ги водят към беднотия и неустановеност. Това ще си проличи и на идните европейски избори, където от ден на ден патриотични обединения ще намерят място в Европейския парламент.
Инфо: " Труд "
Заглавието е на " Гласове "
