Автор: Тодор Токин, ТрудКак ще се отрази победата на крайнодясната

Автор: Тодор Токин, " Труд "

Как ще се отрази успеха на крайнодясната Партия на свободата в Нидерландия в Европа? Затваря ли тя дефинитивно вратата на България за Шенген? Според Димитър Гърдев интеграцията на петте милиона мигранти, които пристигнаха в Европа през 2015 година, е невъзможна и методът е бил сгрешен. Има коренна смяна в структурата на левите гласоподаватели в Европа, синдидатите изчезнаха. Какви са аргументите за това. Отговорите на тези и други въпроси от дипломата и политик Димитър Гърдев.

- Нидерландия и Европа били потресени от триумфа на крайнодясната партия на Герт Вилдерс на изборите, настояват интернационалните анализатори. Толкова ли непредвиден бе триумфът му, господин Гърдев?

- Вилдерс години наред върви към едно по-добро показване и неговият напредък е обвързван с позитивна и възходяща наклонност на неговата партия. Така че всеки който споделя, че е сюрпризиран от Герт Вилдерс, не познава нидерландския политически развой. Той най-малко от 20 години е охраняван от полицията, тъй като в Нидерландия са убивани политици и то - десни политици. Неговият предходник беше погубен от мигранти.

- Добре де, Нидерландия е една от най-либералните страни в Европа, в случай че не и най-либералната, тя е основателка на Европейски Съюз... А Вилдерс желае да прави референдум за излизането ѝ?

- Тук към този момент са разликите с неговото политическо семейство, той е в едно и също семейство с Льо Пен. Неговите не толкоз антиевропейски, а анти Европейски Съюз тези са задоволително разпространявани от него самия, само че тъкмо по този въпрос съгласно мен ще има развиване в политическата му линия. Защото той сега е изправен пред извънредно сложен избор да откри съдружни сътрудници за вероятно бъдещо държавно управление. Дясната партия, която е на четвърто място след изборите, се явява натурален негов съдружник, само че още през цялото време те споделиха, че са срещу излизането на Нидерландия от Европейски Съюз. Така че биха приели една коалиция с Герт Вилдерс единствено в случай, че той отстъпи от това свое заявление. Няма да се учудя, в случай че той отстъпи краткотрайно или да го разтегли в някакъв времеви интервал, който обаче да му разреши да направи тази коалиция и надлежно държавно управление. Ще забележим едно удължаване във времето, по този начин както „ Възраждане “ споделиха, че са за влизане в еврозоната, само че след 20 години. Такива маневри можем да чакаме от Вилдерс. Но това, което притегля нидерландците, е неговото внезапно говорене против ислямизма, против ислямизацията, против гетата. Това в действителност изкара освен неговата Партия на свободата, само че и другите антимигрантски партии на напред във времето, а точно сбъркания модел на консолидираното на мигрантите в западните общества. Това е повода да получава още веднъж и още веднъж поддръжка Виктор Орбан в Унгария, това е повода за растежа на Алтернатива за Германия в Германия, повода да завоюва Фицо в Словакия и да имаме сега подобен процес в Нидерландия, а най-вероятно същото ще се повтори и в Австрия. Там на път е да пристигна на власт Херберт Кикл, водач на Партията на свободата.

- Бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел ли е отговорна за всичко това с нейната покана към мигрантите „ Елате, елате “!

- Меркел стана изразител на фантазиите на огромна част от индустриалния капитал. В Западна Европа имаме мощно индустриализирани страни, които са от третата вълна на индустриалната гражданска война - машинно произвеждане, коли, влакове, съставни елементи на тази промишленост, която се нуждае от непрекъснат приток на работна ръка. Която обаче да не е високотехнологична, не приказваме за лекари, инженери, IT експерти - т. е. за хора, които тяхната просветителна система си създава, а приказваме за автомонтьори, за работещи на поточни линии. Такива хора бяха мечтани като възможен приток на работна ръка. Ще го класифицирам по този начин - просветителната система на високотехнологичните европейски народи създава високообразовани инженери, лекари, IT експерти. Другата каста - тази под нея, през 60-те и 70-те години в Германия беше заемана от турските гастарбайтери. Само че този прилив от гастарбайтери към този момент се интегрира в западните общества, тъй като те идват от една всемирски насочена Турция - тогава го нямаше още Ердоган. И ползвайки западноевропейската просветителна система, техните деца и внуци също станаха инженери, лекари и т. н. Да припомня коя е втората партия в Нидерландия и кой я оглавява.

- Дилан Йешилгьоз-Зегериус, турска имигрантка...

- Да, само че тя е родена там и е образована по тяхната система. И виждаш по какъв начин този прилив от гастарбайтери към този момент се интегрира в тяхното общество и започнаха да стават и политици. И по тази причина Европа реши да одобри емигранти от Афганистан, Ирак, Алжир, Тунис с някаква вяра, че може да се случи същото. Само че тези хора са други. Те са мощно ислямизирани, а апела на Меркел беше изразител на този промишлен капитал, който се надяваше, че ще се случи това, което са го правили преди с турците и с хората от Източна Европа. И към този момент се вижда, че това няма по какъв начин да се случи, че тези хора - през 2015 година те одобриха пет милиона, и за близо 10 години тази интеграция е невъзможна. И стартира задният ход на махалото - тези партии, които бяха срещу тогава, в този момент откриха съображение, че са били прави. И животът удостовери това и ще следим тези трендове в упоменатите страни. Пикът на Алтернатива за Германия е обвързван тъкмо с мигрантските талази.

- Стана дума за наследничката на Марк Рюте, която е етническа туркиня. На Англия министър председателят е Риши Сунак, на Шотландската национална партия и пръв министър е Харам Харун Юсаф...

- На Риши Сунак родът му е от Пакистан. Но дано да обърна внимание, че тези хора от дълго време нямат нищо общо с тези етноси. Те са артикул на просветителната и транснационалната просвета. Риши Сунак е артикул на транснационалните банкови структури на банката „ Голдън сакс “, а не на Пакистан. Това е проявяване на една друга наклонност в западните общества - сливането на транснационалните корпорации с политическата власт и преливането им от една страна в друга и виждаме по какъв начин един човек, който е построил цялата си кариера в една транснационална американска банка - и неговият тъст е там - по какъв начин внезапно става водач на една национална страна. Това е образец по какъв начин транснационалния банков капитал е толкоз интегриран, че навлиза към този момент и в националните страни, откъдето е произтекъл и са интегрирани в тези транснационални структури. Това е извънредно забавен миг.

- На срещата на Г-20 Путин участва, въпреки и виртуално, за първи път от началото на експанзията му в Украйна. Означава ли това, че може би към този момент е почнало да се търси някакъв кротичък излаз?

- Реалистично видяно, тук имаме две линии. Едната е войната, която се води на бойното поле, другата е войната, която се води в медиите и в мозъците на хората. Като се опитам да ги наложа двете, се получава все едно друга планета. И отсам идват и ще идват тази какофония и това последователно нагласяне за визията за тази война и действителностите, които имаме. И ще забележим и нови такива процеси. В момента на бойното поле виждаме несполучливото нахлуване на украйнската войска. Което значи, че желанието за бърза победа и връщането на окупираните територии, за които се написа и приказва в медийното пространство, не съответствува с действителността на бойното поле. И оттова е напълно обикновено да се търси поправяне на визията с действителността. Сун Дзъ е споделил, че мирът е това, което се случва разследване на войната, а не противоположното.

- Борбата в Европа в този момент е сред либерализма и консерватизма. С успехите на Вилдерс, Фицо и предстоящата на Кикл в Австрия, с престиж като Орбан, значи ли това, че Европа се измъква от демократичната хватка, в която попадна през последните години?

- В Европа опълчването към този момент не е сред леви и десни. Левицата доста се промени и сега - изключваме България, тъй като ние сме отвън света - левите партии са доста по-близки до либералите. Защото се получи коренна смяна в структурата на левите гласоподаватели в Европа. Първото което е, че съгласно комунизма и комунистическата идеология, присъща за предишния век, главната маса от левите бе пролетариатът и синдикатите. Едрият капитал взе извънредно съществени ограничения да отдръпне тази маса от левите партии и реализира обилни триумфи. В цяла Европа синдикатите към този момент ги няма. Защото доста от обществените им претенции бяха действително задоволени - трудов контракт, платена отпуска, петдневна работна седмица, почасова ставка. Всичко това влезе като законодателни отговорности за капитала и настояванията на синдикатите бяха реализирани в цялостен размер. Другото, което бе направено и за което малко се приказва, е смяната на членската маса на пролетариата. В момента левите партии в Европа в действителност са изразители на малцинствата и на гастарбайтерите, пристигнали в западните страни. Социалната конструкция на пролетариата се промени и левите партии започнаха да стават изразители на приемливост, на мултикултура, на ЛБГТИ и се сляха с демократичните партии. Затова сега опълчване на ляво и дясно няма, а има такова сред европейския консерватизъм и левите либертарианци и мултикултурализма. Това е конфликтът сега.

- Смятате ли, че след евроизборите следващата година през юни ще има генерални промени в Европейския парламент?

- Категорично да, тъй като там към този момент е разногласието за Европа, за мигрантите, за обществената функционалност на страната, публикувана към всички, които в дефицит на пари стартират лична активност. Това се вижда и в бюджетите. Например във Англия, която не е член на Европейски Съюз, само че това се вижда и в Германия. Повишават се налозите и нещо, което следим в продължение на една година - повишението на лихвения % на ЕЦБ досега е 10 пъти и лихвата, която стартира от 0,7, в този момент е 4,9 на 100. Това рефлектира върху обществените групи, които са подвластни от заемите и към които е ориентирана обществената политика на подкрепяне. Това катастрофира грубо със обществените помощи, които се взимат от мигрантите. Затова тези партии, които са десни и за тях по принцип не би трябвало да гласоподават упоменатите обществени групи, гласоподават за тях, с цел да си защитят обществените придобивки.

- Ако Вилдерс направи държавно управление в Нидерландия, ще бъде ли вратата за Шенген дефинитивно затворена за България, господин Гърдев?

- Много зле бяхме при Рюте и нищо не се промени. Ако беше останал той, отново щяхме да имаме същите проблеми, тъй че за нас Нидерландия с единия или с другия няма да има изненада. Но желая да кажа друго, което съгласно мен може да се търси. Първо, българската дипломация би трябвало наложително да си промени метода, обвързван с Шенген. Сега той е сбъркан. Ние никога не трябваше да се поддаваме и да одобряваме условия, които са отвън контракта за Европейския съюз и да одобряваме условия, които въобще не са свързани с този контракт - битката с корупцията и върховенството на закона са общоевропейски развой, с който имат проблеми всички европейски страни. Затова беше изменен и мониторингът, който беше единствено за България и Румъния, само че от тази година се изготвя за всяка европейска страна. Което значи, че Европейски Съюз е изучил всички страни и на всички места съществуват тези два казуса. Второ, България се беше съсредоточила върху европейските институции - Европейска комисия и Екологичен потенциал. Да, там получихме позитивните отчети и декларациите на европарламента, само че се оказа, че този метод е сбъркан, тъй като националните парламенти на страните-членки могат да блокират и да обезсмислят решенията на европейските институции.

- И по какъв начин би трябвало да бъде заменен методът? 

- Много по-засилена работа с Нидерландия и Австрия на двустранно ниво. И отсам смяната в Нидерландия дава една нова опция на българската дипломация, в случай че се преориентира и стартира директни двустранни диалози с новите парламенти в тези две страни. Има някои неща, които ни доближават до позицията на Герт Вилдерс. Първото е неговата внезапна позиция за усилването на контрола по границите на Европейски Съюз. Тук ползите на двете страни могат да се приближат. Нашата позиция е, че нито една страна от Европейски Съюз, била тя и най-силната, не може да се оправи сама с бежанския поток. Което значи, че с цел да има по-ефективен надзор на границата си, България би трябвало да бъде призната в Шенген. Но дано да не ни плаши това, че е пристигнал нов политик. Със остарелия видяхме до каква степен я докарахме - до злополука. Нека забележим новия, с който вероятно можем да имаме някакво развиване.

Нашият посетител

Димитър Гърдев е посланик и политик. Народен представител от Има Такъв Народ в 45-ото и 46-ото Народно заседание. Председател на Комисията по външна политика в 46-ото Народно събрание. Ръководител на делегацията на България в Съвета на Европа. Роден е на 17 ноември 1968 година в Сливен, само че израства в София. По специалност е посланик. Има магистратури по Международни стопански връзки, Национална сигурност и Информационна сигурност. Международен анализатор с над 100 публикации в “Труд ”, “Стандарт ”, “24 часа ”. Владее британски, немски, съветски и гръцки.

Инфо: " Труд "