Политиците са ни скъпи
Автор Светозар Гледачев
В последните 2 хилядолетия няма човешки или публични връзки, в които да не е намесена стопанската система. Разбирайте - парите. Не вярвате ли? А питали ли сте се, за какво павечето богати хора са обичани и имат доста другари? А скромните нормално са самотни и подритвани от ориста?
Същото е и при политиците. Успешните измежду тях от дълго време са се трансформирали в търговци, окупирали храма на демокрацията. В България идват следващите избори, а те са еманация на икономическите връзки. На тях се показват икономическите ползи в най-изострена им и очевидна форма. Какво значи? Ами това е въпросът за „ баницата “. Преди време Ахмед Доган сподели една чиста истина по въпроса кой разпределя частите и всички го намразиха до гроб. Така е в историята. Вестоносецът на неприятните вести го убиват. Кое обаче не е правилно? Че не той разпределя баницата или че няма баница за разпределение? Въпрос с предупреден отговор. Всичко е правилно.
Каква е цялата истина?
Нито Доган, нито някой различен е най-големият и главен разпределител на публичните средства. Това е занятие на цялата политическа класа по света. Едва ли е останал българин, който да има вяра, че политикът е почтен човек, изпълнен с отговорност към нацията и народа си, който желае да отбрани интереса на всеки обособен жител и на обществото като цяло. Че по цели нощи не може да заспи от терзания по какъв начин да ни помогне да заживеем по-добре. Ако оптимизмът, че има такива политици, към момента ви държи, евентуално сте останал в детството и вярвате в „ положителния остарял вълк “. Такъв няма. Така съществува светът и това не е нещо неприятно. Егоизмът е мотора на напредъка.
В изборно време обаче вълците смянат своята кожа. Нрава си, естествено, не. Те постоянно лъжат, само че го вършат най-шумно по време на избори! Защо ли? За да бъдат определени. Това нормално става с предизборни обещания, завършени като управнически стратегии. Печели този, който обещае най-вече невъзможни неща на най-многолюдната част от популацията. Защото тя има най-голяма тежест при гласуването. „ Умните “, които не се хващат на лъжите, нормално не вървят до урните. Във всяка страна най-лесно се лъжат най-бедните и неуките. И най-после точно те избират политиците.
По експертна оценка ресурсът, с който разполагат политиците, с цел да обслужват личните си ползи и тези на своите „ спонсори “, е сред 10 до 30 милиарда лв. годишно. Формира се от лобистки възнаграждения за основаването на избрани закони и наредби, проценти от печелившите по публични поръчки, от пряк политически рекет, от застъпничество над сивия бранш, контрабандата и престъпния контингент. Естествено, тук в разпределянето на порциите вземат участие и представители на правосъдната власт.
Нека да помечтаем. Ако Вие разпределяте държавния бюджет, ще заделите ли някой лев за себе си, за другари, за партията, за любовницата и за хората, които да Ви поддържат? Не? Нито стотинка? Хайде бе! На света не се е родил политик, който да е изключнение от правилото, най-вероятно и Вие няма да сте първият. Въпросът е в мярката, тъй като от дълго време е известно – дозата прави отровата.
Колко от публичните средства изтичат в сметките на политиците под формата на корупция зависи не от персоналните качества на политиците, а от степента на народна власт и правов ред в съответната страна.
Добри ли са те в България?
Не. И в това е казусът. Затова би трябвало да гласуваме на 4 април, с цел да станат българските народна власт е правов ред по-добри. А не за оня, който споделя, че ще ни нахрани най-добре. Той лъже. Истината е, че ние го храним със своя труд, налозите си и изборните гласове.
Изборите са времето, в което политиците разпределят порциите. Докато се държим като очевидци на огромното плюскане и се задоволяваме с „ трохите “, няма по какъв начин да стигнем до главното ядене.
Мислете, преди да гласувате, с цел да не ни излизат все по-скъпо политиците, а ние да ставаме все по-бедни.
Корупцията е причина за бедността
Според отчет към ЕП България губи поради сивия бранш всяка година над 11 милиарда евро или 14% от Брутният вътрешен продукт. Ако течът спре и парите стигнат до хората, то всеки българин ще получи по 1561 Евро или 3053 лв..
Сумата е 20 пъти повече от бюджета на полицията; 6 пъти повече от парите за образование; 2.4 пъти повече от разноските за възрастните хора; 360 пъти повече от парите по заетост; съвсем 2 пъти повече от всички обществени разноски и така нататък И това е нещо, което се вижда извън. А корупцията е като айсберг, по-голямата и част е невидима.
И това са директните загуби, а другите, от не основаване на нов Брутният вътрешен продукт, на повече бизнес, на по-високи заплати....трябва да умножим само че 10. В този смисъл не би трябвало да лекуваме бедността, а корупцията.
В последните 2 хилядолетия няма човешки или публични връзки, в които да не е намесена стопанската система. Разбирайте - парите. Не вярвате ли? А питали ли сте се, за какво павечето богати хора са обичани и имат доста другари? А скромните нормално са самотни и подритвани от ориста?
Същото е и при политиците. Успешните измежду тях от дълго време са се трансформирали в търговци, окупирали храма на демокрацията. В България идват следващите избори, а те са еманация на икономическите връзки. На тях се показват икономическите ползи в най-изострена им и очевидна форма. Какво значи? Ами това е въпросът за „ баницата “. Преди време Ахмед Доган сподели една чиста истина по въпроса кой разпределя частите и всички го намразиха до гроб. Така е в историята. Вестоносецът на неприятните вести го убиват. Кое обаче не е правилно? Че не той разпределя баницата или че няма баница за разпределение? Въпрос с предупреден отговор. Всичко е правилно.
Каква е цялата истина?
Нито Доган, нито някой различен е най-големият и главен разпределител на публичните средства. Това е занятие на цялата политическа класа по света. Едва ли е останал българин, който да има вяра, че политикът е почтен човек, изпълнен с отговорност към нацията и народа си, който желае да отбрани интереса на всеки обособен жител и на обществото като цяло. Че по цели нощи не може да заспи от терзания по какъв начин да ни помогне да заживеем по-добре. Ако оптимизмът, че има такива политици, към момента ви държи, евентуално сте останал в детството и вярвате в „ положителния остарял вълк “. Такъв няма. Така съществува светът и това не е нещо неприятно. Егоизмът е мотора на напредъка.
В изборно време обаче вълците смянат своята кожа. Нрава си, естествено, не. Те постоянно лъжат, само че го вършат най-шумно по време на избори! Защо ли? За да бъдат определени. Това нормално става с предизборни обещания, завършени като управнически стратегии. Печели този, който обещае най-вече невъзможни неща на най-многолюдната част от популацията. Защото тя има най-голяма тежест при гласуването. „ Умните “, които не се хващат на лъжите, нормално не вървят до урните. Във всяка страна най-лесно се лъжат най-бедните и неуките. И най-после точно те избират политиците.
По експертна оценка ресурсът, с който разполагат политиците, с цел да обслужват личните си ползи и тези на своите „ спонсори “, е сред 10 до 30 милиарда лв. годишно. Формира се от лобистки възнаграждения за основаването на избрани закони и наредби, проценти от печелившите по публични поръчки, от пряк политически рекет, от застъпничество над сивия бранш, контрабандата и престъпния контингент. Естествено, тук в разпределянето на порциите вземат участие и представители на правосъдната власт.
Нека да помечтаем. Ако Вие разпределяте държавния бюджет, ще заделите ли някой лев за себе си, за другари, за партията, за любовницата и за хората, които да Ви поддържат? Не? Нито стотинка? Хайде бе! На света не се е родил политик, който да е изключнение от правилото, най-вероятно и Вие няма да сте първият. Въпросът е в мярката, тъй като от дълго време е известно – дозата прави отровата.
Колко от публичните средства изтичат в сметките на политиците под формата на корупция зависи не от персоналните качества на политиците, а от степента на народна власт и правов ред в съответната страна.
Добри ли са те в България?
Не. И в това е казусът. Затова би трябвало да гласуваме на 4 април, с цел да станат българските народна власт е правов ред по-добри. А не за оня, който споделя, че ще ни нахрани най-добре. Той лъже. Истината е, че ние го храним със своя труд, налозите си и изборните гласове.
Изборите са времето, в което политиците разпределят порциите. Докато се държим като очевидци на огромното плюскане и се задоволяваме с „ трохите “, няма по какъв начин да стигнем до главното ядене.
Мислете, преди да гласувате, с цел да не ни излизат все по-скъпо политиците, а ние да ставаме все по-бедни.
Корупцията е причина за бедността
Според отчет към ЕП България губи поради сивия бранш всяка година над 11 милиарда евро или 14% от Брутният вътрешен продукт. Ако течът спре и парите стигнат до хората, то всеки българин ще получи по 1561 Евро или 3053 лв..
Сумата е 20 пъти повече от бюджета на полицията; 6 пъти повече от парите за образование; 2.4 пъти повече от разноските за възрастните хора; 360 пъти повече от парите по заетост; съвсем 2 пъти повече от всички обществени разноски и така нататък И това е нещо, което се вижда извън. А корупцията е като айсберг, по-голямата и част е невидима.
И това са директните загуби, а другите, от не основаване на нов Брутният вътрешен продукт, на повече бизнес, на по-високи заплати....трябва да умножим само че 10. В този смисъл не би трябвало да лекуваме бедността, а корупцията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ