Автор: Стефан Антонов за ГласовеХеродот разказва за персийския император Камбрий

Автор: Стефан Антонов за " Гласове "

Херодот споделя за персийския император Камбрий втори, който подрежда един от съдиите му – Сисамнес – да бъде одран жив. След това с кожата му тапицират стол, на който слага сина му Отанес също да бъде арбитър. Излишно е да разясняваме дали в подобен стол и при отсъжданията си синът не се е ръководел постоянно от мисълта какво го чака, в случай че се корумпира и императорът научи. 

В Съединените щати при започване на този век е работила скица, при която съдии получават подкупи от частни затвори за малолетни, с цел да издават строги и продължителни присъди за дребни престъпления каквито са даже кражбите от магазин. Децата влизали в частните затвори, а държавното управление плащало на тези затвори на глава. Както в българското обучение „ парите следват студента “, по този начин в тази ситуация в Съединени американски щати „ парите следват малолетния нарушител “.

Някои от тези нарушители, натикани зад решетките още като деца, в никакъв случай не се възвръщат от контузиите, които понасят, до момента в който излежават присъдите си. След излизане стават наркомани и даже стигат до самоубийство. След като аферата се разплита, абсурдът добива известност като „ деца против кеш “. Щатът Пенсилвания анулира 4000 присъди, а отговорните съдии са наказани да платят компенсации на обща стойност 200 милиона $ на жертвите си. Един от тези съдии, Майкъл Конахан е наказан на 17 години затвор още през 2011 година. Той, дружно с негов сътрудник пращат 2300 малолетни и малолетни зад решетките, някои още на осем годишна възраст. В подмяна получават от операторите на тези затвори 2.8 милиона $. Заради здравните проблеми, които коронавирусът основава в щатските затвори е освободен предварително и мярката му е сменена с домакински арест, който би трябвало да изтече през 2026 година.

В средата на декември към този момент някогашният президент на Съединени американски щати Джо Байдън помилва Конахан (в същия ден със сина си Хънтър) и той към този момент е свободен човек. Едно от момчетата, които се самоубиват, попада в пандиза за осем месеца, тъй като е било на празненство с консумация на алкохол и опиати. По подигравка на 19 януари, ден преди Тръмп още веднъж да встъпи в служба като президент, Байдън помилва нова кохорта от наказани, измежду които максимален дял имат точно притежателите и разпространители на опиати.

„ Америка е построена върху заричане за благоприятни условия и втори благоприятни условия. Като президент имам великата привилегия да демонстрирам благосклонност към хора, които са показали смирение и са се поправили, да възвръщам опцията за присъединяване в ежедневния живот и да способстват към общностите си, правейки крачката да отстрани неоправдателните ограничавания за нарушители, направили ненасилствени нарушавания, изключително тези, които са наказани за закононарушения свързани с опиатите “, е позицията на Джо Байдън.

Той прави всеобщо опрощение на 1500 души и в случай че някой си мисли, че помилванията на Тръмп от първите дни на втория му мандат са прекалено много, дано намерения отново (списък с всички амнистии на Джо Байдън). 

Президентските помилвания в Съединените щати имат няколко форми. Амнистията – позната като pardon – съставлява анулация на присъдата. Помилването – познато като clemency – съставлява връщане на свободата на хора, които си остават с присъдите, само че осъществяването им се редуцира. Самото редуциране на присъдата се назовава commuting. Може и се издава прошка за към този момент умряли, наказани. 

Причините и проявленията на двата акта са разнообразни. Отменят се към този момент изтърпени присъди, с цел да може човек да каже просто, че е неосъждан, макар, че към този момент е прекарал време в пандиза. Това е от голяма важност за достъпа до разнообразни типове работа, право за владеене на оръжие и общо за репутацията на индивида. Понякога става дума за преразглеждане на отношението към персони от историята на Съединени американски щати в светлината на новите полезности, или информация, която не е била налична преди този момент. От времето, когато Джералд Форд издава прошка за дейностите на предшественика си Ричард Никсън, институтът на президентските помилвания се възприема и като форма на отбрана от политически реваншизъм и преследвания. Джо Байдън помилва към този момент някогашния ръководител на комитета на обединените шеф щабове военачалник Марк Мили и основният доктор на Съединени американски щати, управляващ отговора против пандемията от корона вирус Антъни Фаучи. 

Единият е застрашен от наказателна отговорност, тъй като разреши въоръжените сили да се употребяват за политически цели и разпалване на следващата културна война в Съединени американски щати. Другият – поради трагичните резултати от американския отговор на пандемията с ковид. 

Кога обаче в досегашната история на Съединени американски щати президент е помилвал наказан за корупция арбитър, с потвърдена история на приемане на подкупи против издаване на присъди, които основават бизнес за корумпиращите и нанасят вреди влошили пожизнено качеството на живот на хора, или довели до гибелта им. 

Справка с амнистиите на Тръмп от първия му мандат, демонстрира, че той се концентрира към хора, които са направили закононарушения в предишното и към този момент са изтърпели наказванията си. Друга огромна група са военни, които са направили закононарушения, в това число убийства в Близкия изток – по отношение на иракски и афганистански бунтовници. Помилват се перачи на пари, измамници, и какви ли още не. Сега Тръмп е подложен на критика и за помилванията на наказани за щурма на Капитолия. Последното буди смях, като се замислим какви безобразия се правят даже и у нас, подклаждани от организации, които получават, или са получавали финансиране от „ Америка за България “. 

Справка демонстрира, че до встъпването на Тръмп на власт във втория си мандат, той е на шесто място по брой помилвания (в двете им форми съгласно американското законодателство), като от тях са се възползвали 238 души. Байдън от своя страна е първи с 1699 души. 

От „ нощта на белия рейс “ до конфликтите с полицията през лятото на 2020 година, у нас на похищенията към обществени здания и политици се гледа като на нещо похвално, а полицията е неприятна, че постанова ред и до момента в който го прави се случва почтени хора, попаднали на неверното място в неверния миг да го отнесат.

Като се запознае даже с дребна част от помилванията на американските президенти, човек няма по какъв начин да не почувства горчивата истина, че справедливостта не постоянно е „ за всички “, както се споделя в клетвата към американското знаме. Отчасти е налице и американска версия на същата грозотия, ставаща в България – идва нова власт и преследва някой от предходните. У нас този проблем се взема решение с корупция до край, с цел да може след това човек да се откупи и да преживее до реставрацията на своите хора. В Съединени американски щати тези, които си знаят, че ще бъдат преследвани авансово се помилват. Редом с потвърдени нарушители.

Не единствено от нашия завършек на планетата. От където и да се огледа, само че най-много през очите на жертвите и техните фамилии най-скандалните помилвания са чиста подигравка с правораздаването и справедливостта. Ироничната истина е, че  ако американците си имаха прокуратура като българската или съветската, нямаше да се постанова президентите им да помилват нарушители. И назад – тъкмо тъй като си нямат, имат президенти, които да разрушават чувството за правдивост.