Автор: Стефан Антонов за ГласовеГрупа активисти за еврото е подписала

Автор: Стефан Антонов за " Гласове "

Група деятели за еврото е подписала петиция, адресирана до премиера и до ръководителя на Народното събрание, с която упорстват България да изиска изключителни конвергентни отчети от Европейската централна банка и от Европейската комисия за оценка дали изпълняваме критериите от Маастрихт и за приемане в еврозоната още от януари 2026 година. Те настояват, че в случай че това не се случи в България ще се надигне нова вълна от обществени претенции и измама, която може да събори валутния ръб и да аргументи нова Виденова зима. 

„ Като логическа последица виждаме висока възможност от следващо политическо решение за занемаряване на закрепения валутен курс на лв. към еврото, с което ще се прекрати действието на валутния ръб и екзистенциално ще се заплаши стабилността на парично-финансовата и обществената система.

Подчертаваме, че отлагането на настояването на ексклузивен конвергентен отчет за неопределен срок, съчетано с ескалация на политическата измама ще има пагубни последствия за макроикономическата, финансовата и обществената непоклатимост у нас и няма да остане скрита за вложителите: локални и задгранични.

По обществен и макроикономически резултат такава стъпка бихме я сравнили с решението за оповестяване на мораториум по заплащанията по външния дълг от държавното управление на Луканов през 1990 година и решенията на държавното управление на Жан Виденов, довели до невиждана хиперинфлация, валутна и банкова рецесия през 1996-1997, сринала заплатите и пенсиите до едноцифрени стойности и обезценила всички спестявания нацяло потомство “, предизвестяват още подписалите я.

Петицията е цялостна нелепост, тъй като плаши обществото с опасности, които част от създателите на самата петиция са основали, разпалват и пробват да екстраполират, до степен, че се сътвори суматоха измежду обществото. 

Първо, валутен ръб не може да падне под натиска на обществени претенции. Той може да падне при неспособност на страната да финансира дефицитите си с задължения. Може да падне и поради натрупването на значими размери вътрешен дълг, който да се обезценят посредством инфлация и намаление на курса на лв. по отношение на еврото. 

Отзад напред втората догадка е невъзможна, тъй като главната част от българските отговорности с в евро и рухването на борда не оказва помощ за обезпечаването им. Напротив, ще го затрудни, тъй като ще изисква повече левове за обслужването на един и същи номинал евров дълг. Относно невъзможността България да финансира дефицитите си, тя е подбудена от ръководството на „ Продължаваме промяната “ и финансовия министър в последните четири години Асен Василев, при който България регистрира няколко години на бюджетен недостиг от три % по отношение на Брутният вътрешен продукт. Заради последвали преоценки на Брутният вътрешен продукт в посока на горе, отношението за 2023 и 2022 година се свива, само че постфактум и това не би било обхванато и оценено от конвергентни отчети. 

От 2021 година, първата, в която ръководството поеха Асен Василев и Кирил Петков до края на 2023 година по публични отчетни данни държавният дълг пораства с 13 милиарда лв. – от 27 милиарда на 40 милиарда. През предходната година, за която още не е оповестена обхватна статистика, настоящите регистрирания демонстрират нов дълг за 10.4 милиарда лв.. Ако от него се приспаднат към три милиарда изплатени остарели задължения, които са падежирали през предходната година, ще се окаже, че новият дълг през предходната година е повишен със 7 милиарда, добавени към 13-те милиарда за 2021-2023, излиза, че за четирите години ръководство на ПП-ДБ държавния дълг е повишен с три четвърти (74%). 

Единственото експертно пояснение, което допуска не по-малко двуличие и измама за подписалите петицията е, че те правят оценка свръхзадлъжняването като проблем и желаят да влезем в еврозоната, с цел да може Европейската централна банка да финансира покупките на български дълг от банки, и страната ни да се трансформира в следващия неприятен образец за свръхзадлъжняване след присъединение към единната валута. Само дето, като сме в еврозоната, ще има заемодател от последна инстанция, каквато роля е неразрешена на Българска национална банка до момента в който имаме валутен ръб.

Най-смешно е, че петицията е подписана от Георги Ганев, икономист, който беше народен представител от ПП-ДБ, когато се гласуваше бюджета за 2024 година. Какво излиза, до момента в който е на държавна ясла и във властта, няма проблеми да гласоподава дефицити, чиято конструкция допуска хронични дефицити и за обозримия интервал от идващите три години, каквато е прогнозата към макрорамката на гласувания бюджет. И когато излезе от властта към този момент е обезпокоен от същия бюджетен недостиг и задлъжняване, които самичък е одобрил като депутат.  

Какво се случва? Кога осъзнахте, че има проблем? Какво беше по-различно през декември 2023, когато приемахте бюджета за 2024 по отношение на през днешния ден? 

А останалите? Красен Станчев, който през 2010 в изявление за мен, когато работих в „ Дневник “ сподели „ Сегашната политика на ГЕРБ ни води към анулация на борда или стратегия на МВФ “. През есента на 2013 година, когато държавното управление на Пламен Орешарски приготвяше бюджет за 2014 година, същият Красен Станчев сподели: „ Такъв вид политика може да докара до ремонт на валутния съвет “. Явно латерната си има една и съща ария с едни и същи клишета, само че къде беше през трите години, когато Василев правеше дефицити и трупаше задължения? 

От нощта на белия рейс, когато за един милиард лв. нов държавен заем министри и депутати на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи за малко не бяха избити сред Народното събрание и „ Свети Александър Невски “, една и съща сбирщина употребява бюджета като чучело за клетата градска десница и претекст да я насъсква против политическите съперници, когато изпадне от трапезата. 

Този път наглостта стигна до там, че да плашат с валутния бод и сигурността на спестяванията на жителите.

Влизането на България в еврозоната е дълготраен ангажимент,  чиито последствия е невероятно да се предвиждат с безспорна сигурност. Самата Българска национална банка одобри върху себе си позора да създаде изчерпателен отчет, който синтезира изгодите и рисковете от единната валута и към този момент три години отхвърля да го разгласява, на практика заглушавайки мнението на аналитичното си звено по политически съображения и водена от слугинаж пред изпълнителната власт. След това шефът на Българска народна банка даже уточни, че този отчет не бил единствен, а икономисти от Стопанския факултет на „ Софийския университет “ също са създали отчет, само че той не сочил терзанията на икономистите в Българска народна банка. Радев комфортно пропусна да означи, че отчетът на икономистите от СУ не изследва последствията от освобождението на минималните наложителни запаси, които комерсиалните банки заделят в Българска народна банка и които са на 12 пъти по-високо ниво по отношение на тези в еврозоната.

Въпреки това нейни представители постоянно са посочвали рисковете от въвеждане на еврото на този стадий от стопанското развиване на България и на еврозоната.  Последни образци по тази причина са съветникът на шефа на Българска народна банка – Маринела Петрова и членът на управителният съвет Любомир Каримански. Преди седмица Петрова уточни, че конвергентни отчети не би трябвало да се желаят с лекост и изрази подозрение, че с изключение на несъблюдение на инфлационния аршин, България може да се окаже в несъблюдение и на критерия за бюджетен недостиг. Най-странното (и смешно) е, че тя също е измежду подписалите петицията. 

Само преди няколко часа пред Българска национална телевизия Каримански съобщи пред Националната телевизия, че в България има струпване на макроикономически несъответствия и би трябвало да се ревизира какво е тяхното отражение върху стопанската система и конкурентоспособността. В превод – макроикономически дисбаланс е неустойчивото повишаване в пазарната цена на фактори, които може след това да причинят рецесия, когато цената им се върне към естествените равнища. Това може да е повишаване на труда посредством заплатите, на скъпи бумаги през фондовата борса, или на недвижимите парцели. Наличието на макроикономически несъответствия е и измежду аргументите Европейската централна банка да желае прегледи на активите и стрес проби измежду банките на една страна, или цялата еврозона точно с цел да оцени по какъв начин биха потърпевши финансовите институции, когато несъответствията стартират да се поправят под пазарен напън.

През 26 годишната история на еврозоната общата задлъжнялост стига 100% от груповия Брутният вътрешен продукт на участващите страни. Държави като Италия и Франция нямат едничка година с уравновесен бюджет, да не приказваме на остатък. Заради хронични дефицити през финансови рецесии минаха Гърция, Испания и Италия. Проблемът на Ирландия беше обвързван с балони във финансовия бранш, за които политиките на еврозоната също имаха принос. 

За тези 26 години България претърпя международната финансова рецесия, банкрута на КТБ, коронакризата и по този начин и не стигна до финансова рецесия – била тя подбудена от бюджетния  или от банковия бранш. 

И в този момент да излизат хора с принос във образуването на дефицитите и на задлъжняването в последните години, да ни плашат, че без евронота рискуваме да паднем в бездна, е меко казано несериозно. Сякаш са съзнавали, че политиката им е пагубна и през днешния ден пробват да трансферират виновността върху някой различен. Любителите на двойните стандарти олекват сами, когато насаждат боязън, изборно, съгласно това, кой ръководи.