Автор: Стефан Антонов, Гласове Следвайте ни в ТелеграмОще през 2013 година

...
Автор: Стефан Антонов, Гласове Следвайте ни в ТелеграмОще през 2013 година
Коментари Харесай

Англия е зле след Брекзит, но бъдещето на Еврозоната и ЕС изглежда по-зле

Автор: Стефан Антонов, " Гласове " Следвайте ни в Телеграм

Още през 2013 година за първи път се сблъсках с тъжната действителност, че част от най-здраво трудещите се хора в Обединеното кралство, остават най-ниско платени макар напъните, които поставят в най-немислимите часове на денонощието. Точно 10 години по-късно към този момент и междинната класа има проблеми с издръжката. След брекситното, постковидно и квазивоенно положение на безвремие, се трансформира в рецесия на разноските за живот (cost of living crisis) изисква тези, които резервират работата си, да поемат отговорностите на съкратените сътрудници, постоянно натоварването им да нарасне с до 40 - 50%, при минимално, или даже нулево нарастване на надниците.

Отоплителният сезон на 2022 против 2023 година излезе двойно по-скъп по отношение на предходния и макар в пъти увеличените облаги в енергийния бранш държавното управление на консервативната партия жонглира с хрумвания за облагане на нездравословните храни и се хвали, че няма по какъв начин да вкара налог върху месото, вместо да огледа колосалния трансфер на благосъстояние от междинната класа към дребен брой бизнеси, които не са сторили нищо с цел да станат по-привлекателни. Облагане на свръхпечалбите обаче беше отхвърлено на миналогодишната партийна конференция, а на тази даже не присъстваше като мисъл, която да се предложи за разискване. 

Затворени след 28 години на пазара. Поредният дребен бизнес, станал жертва на геостратегически избор като Брекзит

Въпреки обещанието и след Брекзит фермерите да получават дотации, животновъди и техните фирмени магазини към този момент затварят, неспособни да понесат спадащото търсене от потиснатите семейства и растящите разноски. 

Верен на безчувствеността си един от най-мразените измежду необятната общност депутати на Консервативната партия – Джейкъб Рийс Мог изясни по време на партийната конференция в Манчестър, че австралийското, хормонално подтиквано месо е ужасно и на ниска цена и вносът му би трябвало да се разреши, с цел да се набират количествата, които локалните фермери не могат да доставят. 

Управляващата към този момент 12 години консервативна партия в никакъв случай не е изглеждала толкоз отдалечена от хората. При Борис Джонсън и Лиз Тръс въпросът беше има ли сиво вещество в нейния хайлайф, а в този момент при Риши Сунак питането е има ли искреност. За разлика от Тръс и Джонсън Риши Сунак е несъмнено образован човек, потвърдил се първо в частния бранш като капиталов банкер. Той обаче, както самичък признава, в никакъв случай не е имал небогати хора в обкръжението си и е превъзходен заслон, зад който да се крият най-консервативните кръгове и едрия бизнес. 

Вместо да оферират решение за повече от 1.2 милиона души, които чакат и не са получили здравна помощ, министър председателят изяснява, че това се случва поради протестиращи медици и още по-безотговорните им сътрудници, които са напуснали системата в търсене на по-добър живот. Джеръми Хънт, който е финансов министър вижда проблемите на бюджета в прекомерно многото гладни гърла, тежащи на обществената система.

Така за 12 месеца настъпи следващото развенчаване на новия организиран закостенял водач. Преди година определеният за водач на Консервативната партия и министър председател, Риши Сунак изглеждаше като „ възрастният в стаята “ и избавление на фона на кашата, забъркана от управлявалата единствено два месеца Лиз Тръс с нейните проекти за свръхдефицит и данъчни облекчения за най-незасегнатите браншове.

Сунак беше задоволително умен да уточни, че Обединеното кралство не може да си разреши сходна политика, тъй като към този момент е само̀ и централната му банка няма мощта на Федералния запас или ЕЦБ. Надеждите, че с трезвата му преценка ще настъпи и нов метод към вътрешната политика, най-много в областта на стопанската система, към този момент са мъртви. Да, той видя глупостта на сътрудниците си, само че единствено толкоз. Безизходицата, която се оформи от високата задлъжнялост на Обединеното кралство, проблемите, породени от Брексит и войната в Украйна, като че ли е решено да остане на самотек. 

Единствената опция е да се предложи нещо ново, което би тласнало предлагането, а запаси да се търсят в облагане на високите приходи и секторите, които очевидно печелят от войната и несигурността. Последното обаче съгласно ДНК-то на консервативната партия единствено ще внесе още неустановеност и заради това се изключва като вид. Затова и максимумът, който се предложи на хората е орязване на плана за супержелезница от Лондон до Мънчестър като знак  за спестителност и извиване на сделките по зелената договорка за да се отсрочи или спре нормативното повишаване на цени в браншове, отделящи значими количества въглероден двуокис. Задължителната подмяна на бензинови коли също се отсрочва, като се планува и взаимната им приложимост. 

Обобщено - предлагането на Консервативната партия е минимална интервенция и оставяне на нещата да се оставят на един тип натурален асортимент. Да се провежда еволюционно съревнование по оцеляване за обществото и стопанския бранш. 

Това мъчно можеше да се сервира насмалко зрелища и Сунак подари на масите тирада, утвърждаваща консервативните правила в живота. В заключителното му изявление той успокои изтерзаните хора с същински проблеми, че cancel културата няма да усложнява животите им и биологичните полови признаци ще са тези, които би трябвало да се вземат поради, когато хората се обръщат към различен човек, а не неговото самоопределяне (джендър).
 
Ако човек се разноски из улиците на Лондон, или който да било по-голям град няма по какъв начин да не срещне подписки за връщане към Европейския съюз. И въпреки то да наподобява невероятно като кулминационна точка на политическо придвижване, доста евентуално е в идващите десетилетия да забележим нови предоговаряния на договорката за Брексит, с които Обединеното кралство да стигне статут на нещо като Норвегия, или Швейцария.

Това обаче наподобява не е най-големият проблем. Широко затворените очи на консерваторите за страданията на междинната класа и бедните следващата година ще бъдат сложени на оценка от обществото и изборите могат да доведат до нова властова настройка. Без отговор остава и въпросът в действителност ли Англия се лута в света след напускането на Европейския съюз, или съумя да се измъкне от нещо още по-зло. 

Да, нарушиха се  вериги на доставки, липсват съществени храни през зеленчуци до риба. Сектори, които се устояха с помощи от Брюксел в този момент плачат, в това число и образованието, което в дълготраен проект се оформя като най-силната експортна стока на Англия. „ Владетелката на вълните “ наподобява като лодка, лашкана сред Съединените щати и Китай, до момента в който заблуждава себе си, че може действително да провокира Русия. Стреми се да запази общността на английските народи (т.нар. Commonwealth) от центробежните желания на страни като Австралия, Канада, Нова Зеландия и други да отхвърлят формалната съгласуваност и държавните им глави да спрат да се утвърждават от Краля. 

Всичко това звучи апокалиптично и извънредно, само че още по-лошо и извънредно може да се окаже бъдещето на Европейския съюз и еврозоната, когато настъпи необратимият банкрут. Вече десетилетие държавните управления съвсем не пробват и в случай че опитат се провалят в опитите да раздвижат системата без да вършат промени и да разклащат неефективните браншове, на практика редуващи задлъжнялостта. Европейската централна банка, чийто мандат е да поддържа ниска инфлация – в границите на 2-2.5% и по този начин да способства за устойчивия напредък на стопанската система и стабилността на спестяванията, през днешния ден разчита на високата инфлация да обезцени вземанията, които е акумулирала, купувайки облигации на банкрутирали страни като Италия, Испания, Франция и Гърция, която обаче сполучливо стартира да се изправя на краката си. 

Поддържайки ниски лихви по депозитите и висока инфлация ЕЦБ санкционира спестителите и възнаграждава длъжниците, което е сигнал за наближаващ провал. Корупция, непросветеност и безгрижие са аргументите, отслабили римската империя и единствено едно изключително събитие като хуните е било задоволително да покаже, че системата към този момент не е същата, отключвайки нейния разпад.  Днес европейските водачи, а и Съединени американски щати считат, че могат да пренапишат икономическата доктрина. Пазарите обаче за първи път бягат от акумулирането на американски дълг, което значи че без срив на пазарите на акции, ще става все по-скъпо и за богатите страни да се финансират, камо ли за малчугани като България. 

Вече е основателно да се допусне догадка, че това е първата страна от модерните постиндустриални общества, решила да подложи обществото и стопанския си бранш на шокова терапия от нов вид. Да стопи мазнинките, да принуди част от имиграцията да се махне, да останат единствено най-мотивираните за работа. 

Обединеното кралство, като че ли е от първите, които усетиха, че светът навлиза в нова, надалеч по-несигурна фаза от историческото си развиване и за нея всеки би трябвало да е още по-подготвен. Никой знае какви съюзи може бъдещето да образува, само че всеки с малко трезва визия за действителността знае, че е добре да се работи от позиция на силата и страните да посрещат провокациите си в добра форма. Български админи и министри, взели участие в европейските препоръки преди Брекзит описват, че Обединеното кралство извънредно постоянно е било съпротива против домогванията на Франция и Германия да федерализират Европа под своето водачество и в този смисъл напускането може да не е единствено сантимент на недоволните бачкатори от Севера и селските региони, а съзнателен акт, въпреки да е невероятно да го установим това даже и с относителна степен на убеденост. 

Междувременно обществото ще продължи да се занимава с британската версия на „ Ергенът “ (Love Isalnd) и десетките спортни канали по цифровата телевизия, забравяйки общото чувство за безизходност, че най-вероятно днешните генерации за първи път от над половин век ще живеят по-бедно от родителите си. Както споделя тъжната британска сентенция „ кажи ми пощенския код, на който са те прибрали след раждането, и ще ти кажа какъв ще останеш до края на живота си “. 

Да, само че мизерията при по-висока база, си остава бедност при по-висока база, което е мотив да се замислим какъв брой тъкмо зле е Обединеното кралство. 

 

 

 

Източник: glasove.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР