ЕС е съюз само на думи. Войната в Украйна накара страните-членки да следват само собствените си интереси
Автор: Ралф Шолхамер, помощник по стопанска система и политически науки в университета Уебстър във Виена, . Следвайте " Гласове " в
Войната в Украйна разкри дълбоките разделения сред държавите-членки
Войната в Украйна беше първият същински тест за способността на Европейския съюз да работи като геополитически състезател. Това беше късмет за Европейски Съюз да показва, че неговата версия на наднационално ръководство може да предложи действителна опция на света на интернационалните връзки, центриран върху националната страна. Това трябваше да бъде раждането на „ геополитическа Европа “, провъзгласена от водачите на Европейски Съюз след нашествието на Русия.
След осем месеца война е ясно, че Европейски Съюз се провали на този тест. Далеч от проектирането на единна позиция на световната сцена, държавите-членки на Европейски Съюз отстояват националните си ползи все по-шумно. Германия и Франция, да вземем за пример, бяха заети с апели единомислещото гласоподаване в Европейския съвет да бъде сменено с болшинство. Това ще им разреши да употребяват икономическата си мощност, с цел да накарат по-слабите членове да гласоподават с Париж или Берлин по значими въпроси. В същото време Полша приканва за „ неотложен експресен път “ към участие в Европейски Съюз за Украйна. Това ще разреши на Варшава да управлява източноевропейски блок в границите на Европейски Съюз.
Появата на обичайната силова политика в границите на Европейски Съюз е забележителна. В края на краищата, първичната цел на европейската интеграция беше в последна сметка да се сътвори нещо сходно на Съединените щати - наднационално образувание, което би било способно да приказва и да работи като обединен артист в световните въпроси. Държавите-членки на Европейски Съюз ще запазят властта над някои области на политиката, като в същото време оставят огромните, стратегически решения на мултинационалния, технократичен хайлайф в Брюксел.
За интервала от 1990-те и началото на 2000-те беше частично правилно, че Европейски Съюз е осъществил тази форма на постнационално, в действителност пост-идеологическо ръководство – значително тъй като всичките му западноевропейски членки споделят почти един и същи мироглед. Но това завърши на 1 май 2004 година Това беше денят, в който Европейски Съюз завърши най-голямото разширение на участието си в своята история. Той одобри 10 нови държави-членки, доста от които бяха някогашни членове на Варшавския контракт или ( в тази ситуация с балтийските държави) на самия Съюз на съветските социалистически републики. Тези новоприсъединени страни не споделяха същите догатки като „ старите “ западни държави-членки, изключително що се отнася до въпросите на външната политика и сигурността. Признаците за това напрежение към този момент бяха забележими в навечерието на водената от Съединени американски щати инвазия в Ирак през 2003 година, която беше мощно подкрепена от страните, които скоро ще станат членки на Европейски Съюз на Изток, само че намерено отхвърлена както от Париж, по този начин и от Берлин.
Тези напрежения изчезнаха под повърхността за известно време, само че избухнаха още веднъж с съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година Въпреки апелите за единение, Европейски Съюз говореше с разнообразни гласове през цялото време. Френският президент Еманюел Макрон следваше лична външна политика посредством телефонни диалози с Владимир Путин. Германия се приготви за бързо украинско проваляне и продължение на нормалния бизнес с Москва, което накара Берлин да предложи съвсем смешни форми на поддръжка на Украйна преди войната, като доставка на 5000 каски и никакви оръжия. Унгария даде обещание филантропична поддръжка, само че даде да се разбере, че не желае нито спор, нито завършек на икономическите връзки с режима на Путин. Това беше позицията, заета и от Австрия, като Виена се ангажира с неутралитет.
Междувременно Полша, балтийските и други централноевропейски страни дадоха обещание съвсем безусловна поддръжка за Киев. Финландия и Швеция аплайваха за участие в НАТО скоро след нашествието, добре осъзнавайки, че Европейски Съюз би бил обезсърчителен съюз по време на боен спор.
Това, което трябваше да бъде определящ миг за общата външна политика и политика на сигурност на Европа, я разобличи поради празния й жест. От февруари съвсем всички 27 държави-членки на Европейски Съюз следват личните си национални ползи, като в най-хубавия случай употребяват рамките на Европейски Съюз като средство за това. За да утежни нещата, Европейската комисия наля масло в огъня с продължаващия спор по отношение на средствата за Полша и Унгария. Все още се твърди, че двете страни нарушават правилата на демократичното ръководство. Като възмездие Полша съживи призрака на Втората международна война, като изиска над 1 трилион евро репарации от Германия. Дори глобите на Европейски Съюз против Русия не се поддържат еднообразно и са изпълнени с изключения – намерено или скрито. Дори ракетният удар на полска земя тази седмица не наподобява евентуално да обвърже Европейски Съюз.
Тези кавги сред държавите-членки се отразяват и в институционалната рамка на Европейски Съюз, където става все по-неясно кой е отпред. Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ли е? Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел? Или Жозеп Борел, висшият представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност? Досега е обществена загадка, че фон дер Лайен и Мишел нямат положителни работни връзки и даже Борел признава, че външнополитическият метод на Европейски Съюз е по едно и също време нефункционален и неустойчив.
Нищо от това не значи, че Европейският съюз е към края си. Бюрокрациите имат склонността да не престават да работят дълго след изчерпването на своята полза. А Брюксел остава привлекателно място, където европейските политици да завършат кариерата си. Точно както Свещената Римска империя от дълго време мина своя пик, по този начин ще се случи и с Европейски Съюз. Но същинските решения в бъдеще евентуално ще се вземат от европейските национални страни. Големият европейски опит може на процедура да завърши.
Ралф Шьолхамер е помощник по стопанска система и политически науки в университета Уебстър във Виена.
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
Източник:
21 Ное 2022387721 Ное 2022165820 Ное 2022158618 Ное 2022499617 Ное 2022782415 Ное 20228601КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани16 Ное 2022196719 Ное 202254718 Ное 2022171524 Sep 20222849
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Войната в Украйна разкри дълбоките разделения сред държавите-членки
Войната в Украйна беше първият същински тест за способността на Европейския съюз да работи като геополитически състезател. Това беше късмет за Европейски Съюз да показва, че неговата версия на наднационално ръководство може да предложи действителна опция на света на интернационалните връзки, центриран върху националната страна. Това трябваше да бъде раждането на „ геополитическа Европа “, провъзгласена от водачите на Европейски Съюз след нашествието на Русия.
След осем месеца война е ясно, че Европейски Съюз се провали на този тест. Далеч от проектирането на единна позиция на световната сцена, държавите-членки на Европейски Съюз отстояват националните си ползи все по-шумно. Германия и Франция, да вземем за пример, бяха заети с апели единомислещото гласоподаване в Европейския съвет да бъде сменено с болшинство. Това ще им разреши да употребяват икономическата си мощност, с цел да накарат по-слабите членове да гласоподават с Париж или Берлин по значими въпроси. В същото време Полша приканва за „ неотложен експресен път “ към участие в Европейски Съюз за Украйна. Това ще разреши на Варшава да управлява източноевропейски блок в границите на Европейски Съюз.
Появата на обичайната силова политика в границите на Европейски Съюз е забележителна. В края на краищата, първичната цел на европейската интеграция беше в последна сметка да се сътвори нещо сходно на Съединените щати - наднационално образувание, което би било способно да приказва и да работи като обединен артист в световните въпроси. Държавите-членки на Европейски Съюз ще запазят властта над някои области на политиката, като в същото време оставят огромните, стратегически решения на мултинационалния, технократичен хайлайф в Брюксел.
За интервала от 1990-те и началото на 2000-те беше частично правилно, че Европейски Съюз е осъществил тази форма на постнационално, в действителност пост-идеологическо ръководство – значително тъй като всичките му западноевропейски членки споделят почти един и същи мироглед. Но това завърши на 1 май 2004 година Това беше денят, в който Европейски Съюз завърши най-голямото разширение на участието си в своята история. Той одобри 10 нови държави-членки, доста от които бяха някогашни членове на Варшавския контракт или ( в тази ситуация с балтийските държави) на самия Съюз на съветските социалистически републики. Тези новоприсъединени страни не споделяха същите догатки като „ старите “ западни държави-членки, изключително що се отнася до въпросите на външната политика и сигурността. Признаците за това напрежение към този момент бяха забележими в навечерието на водената от Съединени американски щати инвазия в Ирак през 2003 година, която беше мощно подкрепена от страните, които скоро ще станат членки на Европейски Съюз на Изток, само че намерено отхвърлена както от Париж, по този начин и от Берлин.
Тези напрежения изчезнаха под повърхността за известно време, само че избухнаха още веднъж с съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година Въпреки апелите за единение, Европейски Съюз говореше с разнообразни гласове през цялото време. Френският президент Еманюел Макрон следваше лична външна политика посредством телефонни диалози с Владимир Путин. Германия се приготви за бързо украинско проваляне и продължение на нормалния бизнес с Москва, което накара Берлин да предложи съвсем смешни форми на поддръжка на Украйна преди войната, като доставка на 5000 каски и никакви оръжия. Унгария даде обещание филантропична поддръжка, само че даде да се разбере, че не желае нито спор, нито завършек на икономическите връзки с режима на Путин. Това беше позицията, заета и от Австрия, като Виена се ангажира с неутралитет.
Междувременно Полша, балтийските и други централноевропейски страни дадоха обещание съвсем безусловна поддръжка за Киев. Финландия и Швеция аплайваха за участие в НАТО скоро след нашествието, добре осъзнавайки, че Европейски Съюз би бил обезсърчителен съюз по време на боен спор.
Това, което трябваше да бъде определящ миг за общата външна политика и политика на сигурност на Европа, я разобличи поради празния й жест. От февруари съвсем всички 27 държави-членки на Европейски Съюз следват личните си национални ползи, като в най-хубавия случай употребяват рамките на Европейски Съюз като средство за това. За да утежни нещата, Европейската комисия наля масло в огъня с продължаващия спор по отношение на средствата за Полша и Унгария. Все още се твърди, че двете страни нарушават правилата на демократичното ръководство. Като възмездие Полша съживи призрака на Втората международна война, като изиска над 1 трилион евро репарации от Германия. Дори глобите на Европейски Съюз против Русия не се поддържат еднообразно и са изпълнени с изключения – намерено или скрито. Дори ракетният удар на полска земя тази седмица не наподобява евентуално да обвърже Европейски Съюз.
Тези кавги сред държавите-членки се отразяват и в институционалната рамка на Европейски Съюз, където става все по-неясно кой е отпред. Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ли е? Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел? Или Жозеп Борел, висшият представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност? Досега е обществена загадка, че фон дер Лайен и Мишел нямат положителни работни връзки и даже Борел признава, че външнополитическият метод на Европейски Съюз е по едно и също време нефункционален и неустойчив.
Нищо от това не значи, че Европейският съюз е към края си. Бюрокрациите имат склонността да не престават да работят дълго след изчерпването на своята полза. А Брюксел остава привлекателно място, където европейските политици да завършат кариерата си. Точно както Свещената Римска империя от дълго време мина своя пик, по този начин ще се случи и с Европейски Съюз. Но същинските решения в бъдеще евентуално ще се вземат от европейските национални страни. Големият европейски опит може на процедура да завърши.
Ралф Шьолхамер е помощник по стопанска система и политически науки в университета Уебстър във Виена.
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
Източник:
21 Ное 2022387721 Ное 2022165820 Ное 2022158618 Ное 2022499617 Ное 2022782415 Ное 20228601КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани16 Ное 2022196719 Ное 202254718 Ное 2022171524 Sep 20222849
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ