София, септември 1944 г. Митинг пред Съдебната палата в София.

София, септември 1944 година Митинг пред Съдебната палата в София. Снимка: Българска телеграфна агенция, Т. Андоноф/архив

На 1 февруари 1945 година са произнесени смъртните присъди на наказаните от Първи и Втори състав на Народния съд. Първи състав преглежда делата против регентите, министър-председателите и министрите в пет правителства, дворцовите съветници, а Втори състав – делата против народните представители от 25-то Обикновено национално заседание (129 души) и против други цивилен и военни лица. Осъдени на гибел са 2730 души, като измежду тях са тримата регенти – принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22 министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и четирима от кабинета на Иван Багрянов), 67 народни представители, 47 генерали, полковници и други  На 30 септември 1944 година Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането България в международната война против съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея. 

На 26 август 1996 година с решение 172 Върховният съд анулира присъдите от 1 февруари 1945 г. 

Съдът има 13 висши състава, 68 регионални състава, които заседават от 20 декември 1944 година до 2 април 1945 година Общият брой на водените процеси е 135, повдигнати са обвинявания на 11 122 души. Произнесени са 1921 доживотни присъди и 4949 присъди за разнообразни периоди. На всички наказани са наложени санкции, конфискации на имуществото и отнемане от избрани права.

В бюлетин „ Дневни новини “ на Българска телеграфна агенция от 1 февруари 1945 година е оповестена присъдата, произнесена от Народния съд:

София, 1 февруари 1945 година Днес Първият висш състав на Народния съд произнесе присъдата на регентите, дворцовите съветници, министрите и депутатите, виновници за третата национална злополука и за злодеянията над българския народ по време на тяхното ръководство в услуга на прогерманския империализъм. 

В 3,30 часа бяха въведени в правосъдната зала подсъдимите сред кордон от полицаи, всички някогашни партизани. Подсъдимите бяха подредени: тримата регенти и първият кабинет на Филов, вторият кабинет на Филов, кабинетът на Добри Божилов и кабинетът на Багрянов и кабинетът на Муравиев. 

В 4 часа остарелият правосъден разсилен гръмко извести: „ Съдът влиза, всички прави “. Председателят на съда Богдан Шулев разгласи съвещанието за намерено и разпореди на подпредседателя Ст. Манов да прочете присъдата. 

Подсъдимите, които до тоя миг разговаряха между тях се изправиха, лицата им побледняха, челюстите им мощно стиснати и измежду гробно безмълвие, подпредседателят Ст. Манов зачете присъдата. Подсъдимите бледнеят с всеки изминат момент и след всяка дума, която ги подрежда в присъдата на народа. Те слушат и е ясно по изражението на смъртно бледите им лица, че мнозина от тях не схващат ясно и отсечено произнесените думи на присъдата. 

Филов с ръце в джобовете се мъчи да се овладява. Той мисли за своя Фюрер, който не е надалеч от неговото състояние. Князът гледа, лишен от всякакво възприятие на схващане, военачалник Михов е също бледен и не желае да повярва – несъмнено се мъчи да си спомни стотиците смъртни присъди, които е удостоверил като боен министър и регент, останалите не се поглеждат и даже не се пробват да се приведат в схващане. 

Манов чете присъдата на Народния съд и колкото гласът му става по-твърд, толкоз лицето му се изопва и очите му, изплакали толкоз тъга по загубен наследник жертва на тези, чиято присъда чете, се концентрират в словата на присъдата. Това не е персонална присъда, това не е присъда на индивида над индивида, това е присъда над една система. 

В бюлетин „ Служебен обзор на непознатия щемпел “ от 1945 г са оповестени публикации от разнообразни издания, поместваме част от тях: 

Народният съд в София

„ Апойевматини “ /1.I.1945 г./, излизащ в Цариград, написа: „ Процесът в София, или по-вярно процесите, тъй като в българската столица работят два съда, са много присъщи за ситуацията, което доминира там до появяването на съветски войски в Южна Добруджа, недалече от Руce. На тия процеси се появиха дори видове, които припомнят Разпутин. Много работи са били вършени зад кулисите  и са били маркирани забавни намеси в доставки на танкове и самолети.

Първият Народен съд съди някогашните регенти, министър-председатели, министри, а вторият съд - депутати и ръководители на Народното събрание.

От това, което заяви АА, разбираме, какви са били мислите и активността на българските фашисти и империалисти, които според клаузите от споразумението по примирието се съдят и за осъществени закононарушения в окупираните земи на Югославия и Гърция; обаче, всички разпитани до в този момент обвинени само че се признават за отговорни.

Представят се ката почтени гълъби всички, с изключение на някогашният ръководител на Народното събрание Н. Логофетов, който дал показания, че знаел за вършени жестокости и протестирал срещу тях, но в съвещанието на болшинството, а не в съвещанието на Народното събрание, председателствало от  него, само нещо, което можеше да има значение “.

***

Митинг в София

„ Журнал д’Ориан “ /21.I.1945/ помества известие от специфичния сътрудник АА в София: „ По самодейност на комитет на Отечествен фронт се състоя огромен протест в българската столица; като резултат от този протест се изнесе резолюция, с която се желае от Народния съд да не протака процесите и да издаде смъртни присъди за виновниците за третата национална злополука. Иска се също при процесите починът да не мине в ръцете на отбраната.

Резолюцията се посрещна от участващите в митинга с крясъци: „ Смърт на фашистите! “ След това една делегация се избра сред манифестантите, с цел да съобщи резолюцията на Народния съд. Председателят на съда прекъсна съвещанието, с цел да одобри делегацията и я успокои, като съобщи, че процедурата би трябвало да следва естествения си път и че няма да има отсрочване.

Подпредседателят Манови членовете на делегацията се явиха на прозореца на Съдебната палата. Г-н Манов изясни на манифестантите, че съдът не се въздейства от никого, че присъдите ще бъдат издадени въз основа на Закона за националния съд и че никой няма да избегне наказване за отговорността си. След като се върна на своето място Манов съобщи: „ Народът упражнява напън, тъй като намира, че процесите се протакат. Съдът прави зов към бранителите и обвинените да не слагат непотребни въпроси “.

***  

Гръцки щемпел

Около съденето на виновниците за войната

„ Апойевматини “ /3.II.1945/, излизащ в Цариград написа: „ По-главните виновници за държанието и дейността на България от 1941 година до 9 септември предходната година бяха наказани на гибел и присъдите се извършиха.

Приключи се по подобен метод работата на Народния съд от двата състава, която се състояха от съдии, учители и хора от народа, земеделци н служащи.

Сега стартира работата на новия Народен съд, който ще съди български митрополити и други духовни лица, станали умишлено оръдия на немската агитация и отишли в Катин и Виница, с цел да показват като жертви на други, полските офицери и бойци, убити от германците. Изглежда, че и този развой ще бъде забавен, както са забавни и процепите от преди няколко дни в Пловдив, Борисовград (дн. Първомай) и Варна на подсъдими генерали, регионални шефове, офицери и жандарми, които са убивали антифашисти, опожарявали къщите им, изтезавали юноши, вадили очи им и прочие

С привършването на тия процеси ще бъдат осъдени и нарушителите към своята страна и към своите сънародници, само че ще остане да бъдат съдени лица, които са правили престъпения в гръцките и югославянски  територии, окупирани от българите.

Моралните виновници за тия закононарушения, които са ги насърчавали и одобрявали, са към този момент екзекутирани, само че остават да бъдат осъдени ония, които са направили закононарушенията. За тях, несъмнено, ще бъде показан на софийското държавно управление лист, с цел да бъдат наказани “.

***

Около издадените присъди от Софийския Народен съд

„ Ефимерис “ /З. II.1945 г./ написа: „ Вчера ненадейно се заяви от София за доста смъртни присъди над всякакви, подсъдими, някогашни сановници, регенти управници н депутати. Други телеграми оповестяват за състоялия се протест от 150 000 души, които са поискали да бъдат наказани на гибел виновниците за войната.

Издадените присади от българския съд фактически направиха доста мощно усещане, защото се считат за небивало фрапантни и без казус в новата българска политическа история. Впрочем, като се има поради, че наказаните не са единствените виновни за политическата тенденция, към която не бяха безучастни желанията и волята на българския народ, и че някогашните български управници следваха една политика, за която мислеха, че служи на вековните фантазии на българския народ, заключението, което се прави от тия присъди е, че би трябвало да се имат поради политическите съображения и политическата целенасоченост, която праща видни управници на въжето не толкоз за задоволство на публичното отзиви, колкото с цел да се услужи на аргументите на тая целенасоченост “.

***

„ Ефимерис “ /5. II.1945 г./ написа: „ Масовите изтезания на много видни политически персони в България, наподобява, че не са намерили добър отзив в Европа, при все това още закъсняват нужните мнения, които несъмнено се чакат. Както и завчера писахме, основната виновност за тия изтезания би трябвало да се търси в  политически подбуди и политическа целенасоченост. С тях днешните фактори в София преследват ликвидирането на една политическа тенденция, която дадоха или следваха екзекутираните и която докара страната до война и злополука. Но тази политика цели десетилетия наред беше национална политика на България и съсредоточаваше мислите и дейностите на всички политици и на всички българи, и в спокойно време и през Европейската война. Тази национална политика се следваше от българите с дребни, доста дребни изключения.

Екзекутираните, от българско становище, бяха родолюбци и предлага една политика, която всички българи мислеха, че води към реализирането на националните идеали. Впрочем, на тия политици ръкопляскаше допреди няколко дни целият български народ. Тяхното екзекутиране е политическо закононарушение и с нищо не се разграничава от военните закононарушения, които ще бъдат осъдени в близко бъдеще “.

В бюлетин „ Служебен обзор на непознатия щемпел “ от 1945 година е оповестено писмо, отправено до в. „ Таймс “ от Михаил Пъдев, който работи като сътрудник на изданието в България и е член на Дружеството на столичните публицисти:

Английски щемпел

Писмо до „ Таймс “

„ Таймс “ /12.II.1945 г./ помества писмо отправено до вестника от М. Пъдев в отговор на публикацията, обнародвана в „ Таймс “ от 3.II: „ Не е право да се произнесем по отношение на смъртните присъди, без да вземем под внимание осъществените закононарушения от екзекутираните регенти и министри. През време на техния режим 29 480 българи бяха убити от жандармерията, полицията и наказателните дружини,  8000 (бел. ред. цифрата в източника не се чете ясно) станаха партизани; мирни селяни и служащи бяха екзекутирани, или по-скоро убити за „ противодържавна активност “. Княз Кирил утвърди персонално 412 смъртни присъди. Филов, Божилов, Багрянов и техните сътрудници бяха наказани за това, че бяха давали заповеди за осъществяване на убийства и зверства или по тази причина, че персонално са ги управлявали. Вярно е, че Багрянов изпрати делегати да изискат помирение, само че не би трябвало да се не помни, че той издаде заповед за „ ликвидацията “ на 67 пленени партизани, в това число и началника на Генералния щаб – военачалник Тричков.

Всички съвещания на Народния съд са открити за публиката. Съставът и процедурата бяха разказани в българския щемпел през м. септември. Обвиняемите имаха опция да се пазят и бяха защитавани от доста български юристи.  

Днешното държавно управление освен, че по никакъв начин не е „ композиция от милитаристи и крайната левица “, както подмята вашият сътрудник, само че е демократическа коалиция на четирите огромни партии: републиканската, земеделската, работническата и социал-демократическата. Демократическата, радикалната и консервативните партии се сляха с републиканската партия. Измежду регентите и 16 министри, единствено министърът на войната е боен. Вашият сътрудник загатва за вероятен конфронтация сред министър-председателя и земеделците. Фактът, че земеделците са след служащите, най-голямата партия на ръководството и че техният лидер Петков е подпредседател на Съвета, опровергава сходни изказвания “.

На 1 февруари почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим и 80 години от смъртните присъди на Народния съд. Датата се отбелязва публично като Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим с решение на Министерския съвет от 20 януари 2011 година по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

Инфо: Българска телеграфна агенция

Следвайте " Гласове " в и