Петър Волгин в ПИК: От какъв лидер има нужда БСП?
автор: Петър Волгин, " ПИК "
колаж: " ПИК "
Славой Жижек е един доста забавен актуален мъдрец. Някои го дефинират като коренно ляв, други напряко го назовават " болшевик ". Той не отхвърля тези избрания. Даже май им се радва. Защото Жижек обича да предизвика. Както идеологическите си съперници, по този начин и тези, които минават за негови съидейници.
Преди няколко години той безусловно скандализира цялата лява международна общност с една публикация. В нея словенският мъдрец защитаваше тезата, че в случай че желае да успее, левицата би трябвало да откри водач, сходен на Маргарет Тачър. Разбира се, Жижек нямаше поради демократичните пропазарни възгледи на Желязната лейди, които той никога не харесва. Философът обаче харесва политическата ѝ храброст да се изправи против клишетата, заседнали в главите както на съперниците, по този начин и на последователите ѝ. И в действителност Маргарет Тачър по този начин мощно раздруса английската, а и въобще международната политико-икономическа реалност, че нейните хрумвания продължиха да бъдат налагани в живота, в това число и от политическите ѝ съперници, когато пристигнаха на власт. Неслучайно Тачър твърдеше, че най-голямото ѝ достижение са... " новите лейбъристи " и Тони Блеър. Има такива водачи, твърди Славой Жижек, които са задоволително смели, с цел да преобърнат утвърдените показа и да наложат тотално нов дневен ред.
Ако Българска социалистическа партия желае да измести ГЕРБ от първото място в класацията, тя би трябвало да открие точно подобен водач. Полът в тази ситуация няма никакво значение. Може да е мъж, а може и да е жена. След като в консервативна Англия, и то таман в консервативната партия, пробивът бе изработен точно от жена, за какво и тук да не се случи? В днешната политическа реалност, където всичко е театър, освен това със мощни шоу детайли, ролята на водача е основна за триумфа на една партия. Избирателите нямат нито времето, нито желанието да четат дълги и скучно написани партийни стратегии, да вникват в схоластичните разлики сред ляволибералните и дяснолибералните визии за развиването на стопанската система. Те гледат какво прави партийният водач, по какъв начин се държи, по какъв метод беседва и въз основа точно на тези наблюдения вземат решение за коя партия да гласоподават. Защо Бойко Борисов към този момент 15 години печели съвсем всички избори? Защото му се схваща какво приказва. Избирателите очевидно са подготвени да не помнят даже и най-тежките корупционни кавги към ръководещите, като " Апартаментгейт ", сега, в който Борисов стартира да им изяснява кого от най-приближените си люде е " набил на прът " и какъв брой милиона ще раздаде на едни или други нуждаещи се. Изглежда, че водачът на ГЕРБ има изобилен ресурс от лафове, каламбури и модели на държание, които сменя съгласно подтекста. В тази акция той даже " разведе " двете си съществени еврокандидатки Мария Габриел и Ева Майдел, обръщайки се към тях от самото начало с моминските им имена Неделчева и Паунова. Явно се вслуша в гласовете на тези коментатори, които твърдяха, че гласоподавателите няма да погледнат с положително око на кандидатки с чждоезикови имена. Ще ги гледат съмнително, откакто първото нещо, което въпросните дами са създали след попадането си в Брюксел, е да се омъжат за чужденци и да си сменят семействата. Та по тази причина се наложи Борисов незабавно да им " връща " моминските имена.
Докато водачът на ГЕРБ използваше всевъзможни разрешени и недотам разрешени средства, с цел да върне доверието на гласоподавателите към партията му, съществено накърнено поради имотните кавги, Българска социалистическа партия правеше всичко допустимо, с цел да загуби изборите. Вместо да бият по ГЕРБ, главните социалистически фигури се биеха между тях. Резултатът всички го видяхме. Българска социалистическа партия още веднъж загуби избори, които даже и личните ѝ съперници смятаха, че ще завоюва. От тук насетне пред социалистическата партия има два пътя. Първият, който включва продължение на вътрешнопартийните борби, води непосредствено към пропастта. Ако в Българска социалистическа партия е останало някакво възприятие за самозапазване, тя би трябвало да избере втория път. А точно - този на прекратяването на дрязгите, на консолидацията. Има всички нужни предпоставки това да се случи. Евроизборите, въпреки и изгубени, донесоха и позитиви на партията. За следващ път стана ясно, че Българска социалистическа партия е единствената мощ в лявото политическо пространство. Всички опити на разнообразни партии, както и на " достоверно леви " претенденти да оспорят това, приключиха с плачевни резултати. Видя се, че хората с леви визии, а това са болшинството хора в България, могат да разчитат само на социалистическата партия. Нещо повече, Българска социалистическа партия продължава да бъде единствената опция на ГЕРБ. Жълтопаветните партии с доста, доста напън колкото да съумяха да прокарат един евродепутат. Въпреки всичките им смехотворни искания те нямат нито идейни, нито електорални учредения да бъдат сериозен съперник на ръководещите. В региона на икономическото развиване всичко, което могат да предложат, а точно, неконтролиран от страната пазар, от дълго време се ползва от ГЕРБ. Що се отнася до главния им идеологически коз –антикомунизма, - той също се разиграва от Бойко Борисов, чиито " убити от комунистите " дядовци непрекъснато се усилват. Така че тези избори за следващ път потвърдиха тезата, че в сегашния миг превъзходството на ГЕРБ може да бъде оспорена само от Българска социалистическа партия. Още повече че социалистите имат едно главно преимущество пред ръководещата партия - вътрешнопартийната народна власт. Може ли някой да си показа обстановка, при която Томислав Дончев, Цветан Цветанов, Лиляна Павлова или Мария Неделчева (Габриел) излизат по малкия екран и споделят, че не са съгласни с някое решение на водача? Със сигурност няма човек, който да има такова развинтено въображение. Дори и да допуснем немислимото, а точно, че сходна обстановка е допустима, индивидът, разрешил си сходно волнодумство, вечно ще бъде изхвърлен не просто от ГЕРБ, а въобще от публичността. Докато в Българска социалистическа партия няма никакъв проблем някой от партийното управление не просто да подлага на критика, а да размазва с рецензии водача, без да има никакви репресии против него.
Вътрешнопартийната народна власт може да докара до безкрайни междуособици. Може обаче и да роди таман това, от което Българска социалистическа партия по този начин мощно се нуждае - водач, който да е задоволително самоуверен, с цел да оспорва статуквото, както и задоволително харизматичен, с цел да увлича хората след себе си. Разбира се, в никой случай този човек не трябва да наподобява на Бойко Борисов. Опитите за фалшификати постоянно се израждат във фарс. Пък и сигурен съм, почитатели могат да бъдат привличани освен благодарение на изречения от речниковия ресурс на някоя известна в квартала " батка ". Лидерът на една социалистическа партия би трябвало да е образован. Да е чел книги. При това доста. Да може да мисли независимо, а не да употребява " пищовите ", които му пращат от Брюксел и Вашингтон. Да е визионер, т.е. да има стратегия за няколко години, а не за няколко месеца, напред. Да не се заплесва по всякакви съвременни понятия като джендър, транссексуалност и политическа уместност. Да се интересува на първо място от проблемите на действително работещите хора, а не от измислените драми на офисния столичен планктон. Ако Българска социалистическа партия си избере подобен водач, сигурно ще завоюва идващите избори.
колаж: " ПИК "
Славой Жижек е един доста забавен актуален мъдрец. Някои го дефинират като коренно ляв, други напряко го назовават " болшевик ". Той не отхвърля тези избрания. Даже май им се радва. Защото Жижек обича да предизвика. Както идеологическите си съперници, по този начин и тези, които минават за негови съидейници.
Преди няколко години той безусловно скандализира цялата лява международна общност с една публикация. В нея словенският мъдрец защитаваше тезата, че в случай че желае да успее, левицата би трябвало да откри водач, сходен на Маргарет Тачър. Разбира се, Жижек нямаше поради демократичните пропазарни възгледи на Желязната лейди, които той никога не харесва. Философът обаче харесва политическата ѝ храброст да се изправи против клишетата, заседнали в главите както на съперниците, по този начин и на последователите ѝ. И в действителност Маргарет Тачър по този начин мощно раздруса английската, а и въобще международната политико-икономическа реалност, че нейните хрумвания продължиха да бъдат налагани в живота, в това число и от политическите ѝ съперници, когато пристигнаха на власт. Неслучайно Тачър твърдеше, че най-голямото ѝ достижение са... " новите лейбъристи " и Тони Блеър. Има такива водачи, твърди Славой Жижек, които са задоволително смели, с цел да преобърнат утвърдените показа и да наложат тотално нов дневен ред.
Ако Българска социалистическа партия желае да измести ГЕРБ от първото място в класацията, тя би трябвало да открие точно подобен водач. Полът в тази ситуация няма никакво значение. Може да е мъж, а може и да е жена. След като в консервативна Англия, и то таман в консервативната партия, пробивът бе изработен точно от жена, за какво и тук да не се случи? В днешната политическа реалност, където всичко е театър, освен това със мощни шоу детайли, ролята на водача е основна за триумфа на една партия. Избирателите нямат нито времето, нито желанието да четат дълги и скучно написани партийни стратегии, да вникват в схоластичните разлики сред ляволибералните и дяснолибералните визии за развиването на стопанската система. Те гледат какво прави партийният водач, по какъв начин се държи, по какъв метод беседва и въз основа точно на тези наблюдения вземат решение за коя партия да гласоподават. Защо Бойко Борисов към този момент 15 години печели съвсем всички избори? Защото му се схваща какво приказва. Избирателите очевидно са подготвени да не помнят даже и най-тежките корупционни кавги към ръководещите, като " Апартаментгейт ", сега, в който Борисов стартира да им изяснява кого от най-приближените си люде е " набил на прът " и какъв брой милиона ще раздаде на едни или други нуждаещи се. Изглежда, че водачът на ГЕРБ има изобилен ресурс от лафове, каламбури и модели на държание, които сменя съгласно подтекста. В тази акция той даже " разведе " двете си съществени еврокандидатки Мария Габриел и Ева Майдел, обръщайки се към тях от самото начало с моминските им имена Неделчева и Паунова. Явно се вслуша в гласовете на тези коментатори, които твърдяха, че гласоподавателите няма да погледнат с положително око на кандидатки с чждоезикови имена. Ще ги гледат съмнително, откакто първото нещо, което въпросните дами са създали след попадането си в Брюксел, е да се омъжат за чужденци и да си сменят семействата. Та по тази причина се наложи Борисов незабавно да им " връща " моминските имена.
Докато водачът на ГЕРБ използваше всевъзможни разрешени и недотам разрешени средства, с цел да върне доверието на гласоподавателите към партията му, съществено накърнено поради имотните кавги, Българска социалистическа партия правеше всичко допустимо, с цел да загуби изборите. Вместо да бият по ГЕРБ, главните социалистически фигури се биеха между тях. Резултатът всички го видяхме. Българска социалистическа партия още веднъж загуби избори, които даже и личните ѝ съперници смятаха, че ще завоюва. От тук насетне пред социалистическата партия има два пътя. Първият, който включва продължение на вътрешнопартийните борби, води непосредствено към пропастта. Ако в Българска социалистическа партия е останало някакво възприятие за самозапазване, тя би трябвало да избере втория път. А точно - този на прекратяването на дрязгите, на консолидацията. Има всички нужни предпоставки това да се случи. Евроизборите, въпреки и изгубени, донесоха и позитиви на партията. За следващ път стана ясно, че Българска социалистическа партия е единствената мощ в лявото политическо пространство. Всички опити на разнообразни партии, както и на " достоверно леви " претенденти да оспорят това, приключиха с плачевни резултати. Видя се, че хората с леви визии, а това са болшинството хора в България, могат да разчитат само на социалистическата партия. Нещо повече, Българска социалистическа партия продължава да бъде единствената опция на ГЕРБ. Жълтопаветните партии с доста, доста напън колкото да съумяха да прокарат един евродепутат. Въпреки всичките им смехотворни искания те нямат нито идейни, нито електорални учредения да бъдат сериозен съперник на ръководещите. В региона на икономическото развиване всичко, което могат да предложат, а точно, неконтролиран от страната пазар, от дълго време се ползва от ГЕРБ. Що се отнася до главния им идеологически коз –антикомунизма, - той също се разиграва от Бойко Борисов, чиито " убити от комунистите " дядовци непрекъснато се усилват. Така че тези избори за следващ път потвърдиха тезата, че в сегашния миг превъзходството на ГЕРБ може да бъде оспорена само от Българска социалистическа партия. Още повече че социалистите имат едно главно преимущество пред ръководещата партия - вътрешнопартийната народна власт. Може ли някой да си показа обстановка, при която Томислав Дончев, Цветан Цветанов, Лиляна Павлова или Мария Неделчева (Габриел) излизат по малкия екран и споделят, че не са съгласни с някое решение на водача? Със сигурност няма човек, който да има такова развинтено въображение. Дори и да допуснем немислимото, а точно, че сходна обстановка е допустима, индивидът, разрешил си сходно волнодумство, вечно ще бъде изхвърлен не просто от ГЕРБ, а въобще от публичността. Докато в Българска социалистическа партия няма никакъв проблем някой от партийното управление не просто да подлага на критика, а да размазва с рецензии водача, без да има никакви репресии против него.
Вътрешнопартийната народна власт може да докара до безкрайни междуособици. Може обаче и да роди таман това, от което Българска социалистическа партия по този начин мощно се нуждае - водач, който да е задоволително самоуверен, с цел да оспорва статуквото, както и задоволително харизматичен, с цел да увлича хората след себе си. Разбира се, в никой случай този човек не трябва да наподобява на Бойко Борисов. Опитите за фалшификати постоянно се израждат във фарс. Пък и сигурен съм, почитатели могат да бъдат привличани освен благодарение на изречения от речниковия ресурс на някоя известна в квартала " батка ". Лидерът на една социалистическа партия би трябвало да е образован. Да е чел книги. При това доста. Да може да мисли независимо, а не да употребява " пищовите ", които му пращат от Брюксел и Вашингтон. Да е визионер, т.е. да има стратегия за няколко години, а не за няколко месеца, напред. Да не се заплесва по всякакви съвременни понятия като джендър, транссексуалност и политическа уместност. Да се интересува на първо място от проблемите на действително работещите хора, а не от измислените драми на офисния столичен планктон. Ако Българска социалистическа партия си избере подобен водач, сигурно ще завоюва идващите избори.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ