Автор: Петър Ганев, ИПИ Вторият тур на изборите ще отмине

Автор: Петър Ганев, ИПИ Вторият тур на изборите ще отмине и е време да погледнем към хоризонта оттатък стартирането на бюлетината и изборната вечер на коментаторите и безкрайните графики в малките екрани. По традиция, фокусът върху локалната власт бързо ще изчезне и всички ще се втурнат да приказват за бъдещето на държавното управление. Бюджетът е бомба със закъснител – в политически и фискален смисъл, където, в случай че „ сглобката “ не се е раздрусала задоволително от цирка с машинния избор (на първи проект хеш код, на втори проект добре познати аналогови физиономии), разногласието за държавните финанси може умерено да катурне всевъзможни проекти за ротация и политическа непоклатимост. Разговорът за конституцията също ще убие всякаква мисъл за локалната власт. Въпреки всичко, без значение от това дали ще следим разпад в ръководството, изборите дават нова сила на локалната власт, която ще си е там през идващите четири години. Затова е значимо да очертаем някои направления на развиване, които наподобяват евентуални. Очакване за по-високи налози на локално равнище Добре е да го кажем още преди втория тур. Някои локални налози и такси ще се усилят в идващите години. Първо, тъй като са доста ниски и това няма да е постоянно – в страната всеобщо хора заплащат повече за годишна винетка, в сравнение с за налог върху парцела си. И второ, тъй като структурата на държавните финанси е сбъркана, тя изсмуква личните доходи на общините, прави ги подвластни от прехвърляния и дарове от централната власт, и води до хронична липса на запас даже в годините на обилие за държавната хазна. В допълнение към това, упованието постоянно е за някакво покачване на общинските данъци при започване на новия мандат на локалната власт. Тук обаче има значим подробност. Вдигането на локалните налози и такси по-скоро няма да е дело на новите общински препоръки. Най-големият доход за общините нормално идва от налога върху покупко-продажбите с имущество – там обаче всеобщо общините са на максимума по закон и към този момент няма пространство за повишаване на размера на налога. Фокусът по-скоро би попаднал върху облагането на парцелите, само че не върху ставката, а върху данъчната оценка. Административният модел на данъчни оценки не е променян свястно от над 10 години, в него няма динамични съставни елементи свързани с пазарната стойност на парцелите, което значи, че и самата данъчна оценка е пропуснала развиването на имотния пазар в последното десетилетие. Изглежда повече от евентуално Народното събрание да се заеме с данъчните оценки на парцелите (приложение в ЗМДТ), като или ще промени така наречен коефициент за местонахождение (лесният метод за осъвременяване на данъчната оценка) или ще тръгне към някаква форма на квази пазарна оценка за задачите на облагането. И в двата случая, упованието е за сензитивно покачване на налога върху парцелите, предизвикано от промени в закона. Нов модел за финансиране на районни вложения Политическата неустойчивост и неналичието на един мощен състезател, който да държи политическата власт, би следвало да докара до друг модел за финансиране на огромни капиталови планове с районно и общинско значение. Моделът на джипката и черната кутия на централния бюджет – по който можеш да построиш огромен бул. във Варна или два нови стадиона в Пловдив, наподобява мъчно използван сега. Ако неналичието на мощна власт, съсредоточена единствено в една партия, докара до ясни правила за финансиране на районни и общински планове и форма на финансова стратегия, която не е скрита в централния бюджет, а е обществена и гласувана в Народното събрание, това може да е едно от най-смислените достижения на „ сглобката “. По-малко тактики, повече планове и работа През последните три години общините в България хвърлиха голяма сила в стратегическо обмисляне – така наречен проекти за интегрирано развиване за интервала 2021-2027 година, обвързвано главно с усвояването на европейските средства по новите оперативни стратегии. Този развой се трансформира в една безкрайна тъга, която раздра локалната власт сред действителната работа и опитите пъстрият живот в една община да се вмести в кутийките на другите европейски планове. Така или другояче, това към този момент свърши. Новата локална власт няма да има задачата занапред да написа тактики, а ще би трябвало бързо да се ориентира в реализирането на заложените и в някои случаи – към този момент почналите – огромни планове, както и в новите благоприятни условия за финансиране – най-много печално пренаписвания и ленив Национален проект за възобновяване и резистентност. Възможности за финансиране на промяна на локално равнище във всевъзможен смисъл на тази дума сега има и тъкмо по тази причина доста ясно ще се види разликата сред работещите локални управляващи и тези, за които главната задача е била спечелването на изборите. Силна роля на общинските звена за вложения През последните 4-5 години се следи един непрекъснат тренд на оформяне на екипи за привличане на вложения във водещите общини в страната. Моделите са разнообразни – от време на време е обособена общинска организация (като СОАПИ в София), от време на време е мощна дирекция в общината (както е казусът в Стара Загора), а от време на време е деен заместител кмет, който дава отговор за бизнес развиването. Тези екипи стартират все по-често да се появяват на районната карта и даже да търсят благоприятни условия за съдействие между тях. Напълно постижимо е в идващите четири години оформянето на визията и маркетирането на капиталовите дестинации в страната, както и планирането за развиването на индустриални терени, оформянето на висок клас бизнес пространства и партньорства с просветителни институции да се случва в по-голяма степен сред тези екипи, а не най-вече в кабинетите на централната власт. Тук значима ще е и ролята на огромните стопански центрове отвън София, които могат да бъдат доста по-смели в ролята си за смяна на районната карта. Отпушване на диалога за финансовата децентрализация Общият знаменател на всички тези тематики е смяната в структурата на обществените финанси и усилването на ролята на общината. Въпреки наличния капацитет на локално равнище, в това число разнообразни благоприятни условия за финансиране на огромни капиталови планове, без финансова автономия на общините и обвързване на локалния бюджет с локалната стопанска система, кметът в никакъв случай няма да има явен небосвод пред себе си. Пренареждането на локалната власт в страната е най-хубавият мотив за отпушване на диалога за финансовата децентрализация, в това число за шерване на приходите от някои директни налози. Каквито и фондове за вложения на локално равнище да се вършат от централната власт, те не могат да заметат несправедливостта от изсмукването на запас от районите.