Автор: Петър Ганев, Институт за пазрна икономика /ИПИ/ През последните

Автор: Петър Ганев, Институт за пазрна стопанска система /ИПИ/

През последните 10 години българската стопанска система търпи съществени промени. Преработващата индустрия последователно се ориентира към производства с по-висока добавена стойност. Броят на наетите лица в обичайни браншове като производството на дрехи или мебели, понижава сензитивно. В същото време, производството на машини, електрически уреди и автомобилни съставни елементи пораства и надлежно усилва броя на наетите в тези браншове. Най-големият растеж на наетите лица в индивидуален бранш обаче не е в класическата индустрия, а в бранш „ Информационните и информационните технологии “ (ИКТ) – растеж от 31 хиляди наети в интервала 2009-2017 година Към началото на 2019 година този растеж продължава, като са добавени още към 8 хиляди нови работни места в ИКТ бранша по отношение на 2017 година

Секторът заслужава внимание не просто тъй като е най-динамичният в българската стопанска система, само че и заради някои други фактори. Първо, растежът в наетите в ИКТ е съвсем напълно за сметка на осведомителни технологии – към този момент близо 50 хиляди са наетите съответно в ИТсектора, по отношение на под 20 хиляди преди 10 години. Второ, най-високите заплати в страната са точно в ИКТ бранша – междинната заплата обичайно се движи към оптималния застрахователен предел. Така е и през настоящата година – междинна заплата надмина 3000 лева през месец март 2019 година Трето, това е бранш, в който новите наети са най-вече млади и квалифицирани хора.

Комбинацията от тези три фактора е извънредно забавна, защото е нова за родната стопанска система. За първи път у нас се образува бранш в областта на услугите, друг от туризма, в който огромен брой младежи могат да получават висока заплата, без наложително да бъдат на мениджърска позиция. Това е значимо, защото слаб бранш на услугите – подобен, който обслужва единствено локалното население и не съумява да предлага високи заплати, е съвсем поръчител за демографски проблеми. Градската среда у нас е най-динамична точно в тези места, където младите могат да намерят различна претовареност с високо възнаграждение.

Именно тези съображения – демографията и градската среда, вършат и районния взор към развиването на ИКТ бранша значим.

Кои са областите, които печелят от растежа на наетите в осведомителните технологии?

Тук отговорът за жалост е къс. При растеж от 31 хиляди на наетите в ИКТ бранша за интервала 2009-2017 година, районната разбивка е следната – растеж от 31 000 в София-столица, 1700 в Пловдив и 1100 във Варна. Всички останали области имат или нищожно нарастване или даже спад на наетите в ИКТ бранша. Тази голяма централизация в София е следващият фактор, който дърпа столицата напред, до момента в който в страната процесите са доста по-трудни.

Всъщност, един от значимите въпроси пред районното развиване в България е до каква степен подемът на ИКТ бранша ще засегне и другите огромни градове в страната? Той е значим не просто от гледна точна на приходи, а и от позиция на градската среда и прекъсването на отлива на младежи, какъвто се следи даже в градове от топ 10 в страната. Положителният образец за резултата от разпростирането на ИКТ бранша от София към други градове е може би най-видим в Пловдив.

През 2008 година наетите в ИКТ бранша в Пловдив са 2250 души, като заплатата им е относително висока – към 1,4 пъти над междинната за региона като цяло.. През 2017 година обаче картината към този момент е друга. Наетите в ИКТ бранша в Пловдив са 4 хиляди души, като заплатата им (средно 2050 лева към 2017 г.) към този момент сензитивно изпреварва другите браншове –2,3 пъти над междинната за региона и 2,2 пъти над междинната за преработващата индустрия в Пловдив. На процедура, развиването на ИКТ бранша към Пловдив е довело до основаване на група от към 1 700 най-вече младежи, които са си намерили доста високо платена работа в областта на услугите. Алтернативата за огромна част от тях би била или най-малко двойно по-ниска заплата в различен бранш, или миграция към столицата или чужбина в търсене на високо възнаграждение.

Едва ли е инцидентно, че в същия интервал се трансформира и градската среда в Пловдив – последното, несъмнено, е подкрепено и от други фактори. В другите огромни градове обаче това сякаш още не се е случило. В Стара Загора да вземем за пример наетите в ИКТ бранша през 2017 година са 690 души, като някакъв растеж се следи едвам през последните 2-3 години (в рамките на 70-80 души), а междинната заплата в бранша едвам изпреварва междинната за региона. Някакви позитивни трендове има и във Велико Търново, където за 3 години (2015-2017 г.) има растеж от към 120 наети в ИКТ бранша и междинна заплата в бранша от близо 1,6 пъти над междинната за региона. Мащабите обаче към момента са относително дребни, с цел да приказваме за осезателен резултат върху локалната стопанска система и градска среда.

Както споменахме първоначално, към 2019 година растежът на наетите в ИКТ бранша продължава, като новите наети след 2017 година са в границите на 8 хиляди души. Все още няма данни какво е районното им систематизиране и действително можем единствено да спекулираме. Безспорно голямата част ще са в София, най-вероятно ще се види растеж и в Пловдив и Варна. Не е ясно обаче дали други области са съумели да се закачат към този растеж. Факт е, че в някои от по-малките регионални градове в страната, в това число в северозапада, има разнообразни начинания, които се пробват да развиват ИКТ бранша на локално равнище. Тепърва обаче ще забележим дали те ще съумеят да предизвикат по-сериозни процеси.

Още разбори от специалистите на ИПИ можете да намерите на: https://ime.bg