Когато се сбъдне кошмарът на всеки собственик на електричка
Автор от carscoops е претърпял най-страшния призрачен сън, до момента в който тества Audi Q8 e-tron. Нека съпреживеем с него премеждие от актуален вид и чуем неговите мисли в главите си.
Преживяхме кошмара, от който се опасяват евентуалните купувачи на електрически транспортни средства. Ето какво се случва, когато на идващия ден ви следва огромно пътешестване, а инфраструктурата за зареждане откаже изцяло.
Времето ми с Audi Q8 e-tron 2024 съвсем беше изтекло. То беше покорило планините на Колорадо в продължение на няколко дни и наред ме върна в някогашния ми дом в Колорадо Спрингс. На идващия ден рано сутринта трябваше да го откарам до Денвър, където да се разделя с него. Тогава стартира моят призрачен сън с електрическия автомобил и той нямаше нищо общо с кончето с 402 к.с., което Audi ми даде да покарам.
Паркирах Audi-то в една от дребното централно ситуирани станции за бързо зареждане DC в Колорадо Спрингс и отидох на вечеря с другари. Преди да си потегли, потвърдих, че автомобилът споделя, че се зарежда, лампичката е зелена, самото зарядно устройство наподобява зарежда и целият свят наподобява благоразположен към мен. Самият Бог беше благоразположен към моето зареждане.
Когато се върнах съвсем два часа по-късно, видях екрана нагоре. За средностатистическия притежател на електрически автомобил, който има зарядно устройство в дома си, това може да не е огромен проблем. Автомобилът имаше още към 33 км пробег, а жилището ми беше единствено на към 10 км. Мястото, където бях отседнал, обаче беше апартамент и нямаше инфраструктура за зареждане. Споменах ли, че в този момент е 21:00 ч. и би трябвало да върна автомобила в Денвър (на 144 км) в 6:00 ч. сутринта?
Тогава с най-хубавия ми другар влязохме в интернет да търсим други зарядни станции в региона. Не се нуждаехме безусловно от нещо безумно бързо като станция с мощ 350 kW, защото Audi по този начин или другояче може да се зарежда единствено със 170 kW. Това, от което се нуждаехме, беше нещо относително бързо и относително близо.
За да намерим такава рационална зарядна станция, се обърнахме към редица източници като A Better Routeplanner, ChargeHub.com и ChargeFinder.com. Тези уеб сайтове са отдадени на подобряването на прекарването, само че това, което открихме, е, че те в действителност го направиха по-неприятно.
Това е по този начин, тъй като тези уеб сайтове и приложения не всеки път дават надеждно точна информация за мястото за зареждане. Разбрахме това едвам откакто отидохме на втори обект, който трябваше да обезпечава 50 kW, с цел да установим, че в действителност оптималната му скорост е 7 kW. Сега имахме малко над 16 км пробег, а беше съвсем 22:00 ч. Малко повече от половин час по-късно имахме към 32 км пробег.
Оттам намерихме трета зарядна станция посредством композиция от Гугъл Maps и гореспоменатите уеб сайтове, която сякаш оферираше 150 kW, само че когато пристигнахме, тя не работеше. Това беше станция на ChargePoint и макар всички вероятни способи да платим за зареждане, тя просто не инициира зареждане на нашето Audi.
Използвахме физическа карта с чип, опитахме да докоснем и даже изтеглихме приложението на два разнообразни телефона с вярата, че ще проработи. Нищо от това нямаше значение. Пробегът на автомобила още веднъж беше по-малък от 32 км. Паниката започваше да пропуква маските на видимо успокоение като утринна магма, която като че ли те следи, преди да излезе на повърхността и да се трансформира в лава от суматоха.
Друго зарядно устройство, този път с оптималната мощ от единствено 50 kW, се намираше на към 4.8 км от нас и изглеждаше, че има прилични мнения в Гугъл Maps. То беше относително покрай други две с по-слаби мнения, ако се наложи да се откажем и да опитаме пето. Познайте какво?
То също не работеше. Този път това беше зарядна станция на EVGO и сходно на зарядното устройство на ChargePoint, нищо от това, което направихме, не проработи. Обхватът беше толкоз дребен, че изоставихме автомобила за малко, с цел да отидем да проучим околните варианти за зареждане с джип с ДВГ.
Може би повода беше във времето на неявяване, а може би в нещо друго, само че когато се върнахме от експедицията, станцията EVGO най-сетне проработи, когато я пробвахме за финален път. Кошмарът обаче не беше приключил. Беше минало 22:00 ч. и не забравяйте, че това е станция за зареждане с мощ 50 kW, което значи, че не е тъкмо бърза.
Станциите за зареждане EVGO също по този начин имат 60-минутно ограничаване, което значи, че за един час можехме да заредим единствено до към 45%. Технически видяно, това е задоволително, с цел да стигнем до Денвър едва-едва. Все отново не поверявам грижата за SUV на стойност 91 000 $ на техническа детайлност, тъй че в края тутакси трябваше да изключа Audi-то, да го включа още веднъж и да рестартирам обстановката със зареждането.
Знаейки, че ще го оставя да се зарежда още един час, продължих напред, заключих Audi и потеглих назад към дома. Когато дойдох вкъщи, научих, че когато съм заключил автомобила, сесията за зареждане е завършила. Така че трябваше да се обърна, да се върна и да повторя процеса.
Все отново бях научил урока, който стартира още на оня паркинг в центъра на Колорадо Спрингс. Грижете се за зарядното устройство, до момента в който не сте изцяло сигурни, че то прибавя електрически сок към батерията. След като се уверите в това, тръгнете единствено в случай че сте сигурни, че то ще продължи да се зарежда.
Ветераните притежатели на електрически автомобили евентуално се смеят на комедията от неточности, които позволих през вечерта. За мен това беше мъчителен урок за това какъв брой жизненоважно е намирането на благонадежден източник на зареждане, без значение дали това е вкъщи, в офиса или някъде другаде.
