Възможно ли е приятелството между родители и деца?
Автор на текста е 18-годишната Стиляна Кондакова, ученичка в Софийската математическа гимназия. Той е част от поредицата на " Дневник " - " Тийнейджърът у дома ", в която поканихме няколко девойки и момчета, които да опишат за вълненията, ползите и проблемите си в тази възраст от първо лице. Поредицата е с поддръжката на BIODERMA.
От персонален опит знам, че първичният отговор на този въпрос е " не ", тъй като считаме, че родителите ни няма да ни схванат и постоянно ще получим рецензия от тяхна страна. Но след дълги размисли осъзнах, че не е тъкмо по този начин – замислих се, че и те са били на моята възраст и те са прави сходни неща като мен, татко ми да вземем за пример е взимал колата на дядо ми без негово познание. Както ни е ясно на всички, разликата във възрастта въздейства върху гледната точка и мнението на хората, само че имаме и втори фактор – с годините методът на живот се трансформира.
Най-големият проблем при връзките родител – дете е неналичието на връзка сред тях
и той е подбуден от липса на взаимни отстъпки от двете страни.
Както в една връзка сред двама души би трябвало да се вършат взаимни отстъпки, по този начин е и в тази. Компромисите, които би трябвало да одобряват и двете страни, са, че някои от нелепостите (не чак толкоз фаталните) би трябвало да ги създадем, с цел да си вземем поука, а ние, децата, би трябвало да приемем, че родителите са, с цел да им споделяме и да ни оказват помощ и подлагат на критика.
Родителите би трябвало да осъзнаят, че времената се трансформират и не могат да се държат с децата си по същия метод, по който техните родители са се държали с тях, а децата да одобряват рестриктивните мерки и рецензиите, макар че не им харесват. Те би трябвало да схванат, че родителите не им се карат, тъй като по този начин им харесва, а тъй като желаят да ги създадат по-добри хора.
Ставала съм очевидец на връзката сред мои съученици и техните родители – някои имат построена другарска връзка между тях, само че други са стегнати и напрегнат, тъй като не споделят с родителите си и се тормозят инцидентно да не се разбере нещо, което не е казано. Това съгласно мен се дължи на прекомерно строги родители, които желаят децата им да са съвършени. Няма нищо неприятно в това им предпочитание, само че някои прекаляват и притискат децата си прекомерно доста, а това им пък вреди на душeвността на младежите.
От персонален опит знам, че
най-хубавият метод да се закрепи връзката сред родителите и децата е след един сериозен диалог
Аз организирах подобен с моите родители – започнах тематиката с това, че към този момент съм на 18 и както те ми споделяха преди години, към този момент сама давам отговор за себе си и нося отговорност за дейностите си. Споделих им, че не е нужно да се тормозят за мен, тъй като са си свършили работата по отношение на възпитанието ми доста добре и аз към този момент не мисля като дете, а като възрастен. Отне им няколко дни, след което единствено ги осведомих какво считам да върша и разказвах по какъв начин е минало то. Оттогава насам рестриктивните мерки ми спаднаха до най-малко, рецензията я одобрявам с усмивка, тъй като разбирам, че те го вършат за мое положително. Споделям всичко на родителите си и, да, даже пакостите ми, въпреки всичко дано не забравяме, че това са най-близките ни хора, които постоянно ще са до нас и ще ни оказват помощ.
Комуникацията с родителите ни води до доста плюсове:
описват по какъв начин е минал денят им, срещат ни с това какво ни чака в бъдеще, когато станем независими, тъй като не може постоянно мама и тати да се грижат за нас. Това звучи като изреченото от самите родители, само че фактически е по този начин – рано или късно децата се отделяме от фамилията и би трябвало сами да се грижим за себе си. Всичко е част от кръговрата на живота – раждаме се, възпитават ни и ни демонстрират какъв е животът, след което поемаме нашия в лични ръце и дефинираме какви да бъдем, а родители ни в тази фаза са постоянно до нас, в случай че инцидентно имаме потребност от помощ и да се гордеят с нас, че са основали хора, които се издигат в живота с помощта на това, че са ни възпитали вярно.
Всички познаваме възбраните: " Не можеш да правиш това ", " Не може да идеш " и така нататък, а неразрешените територии са най-желани. Точно затова някои родители дават да децата си да пробват някои неща в тяхно наличие (например алкохол), с цел да могат децата да не " опитват " някъде другаде, тъй като не се знае в каква компания ще попаднат, добра или неприятна.
Наркотиците – това са новите бонбонки – вълшебните хапчета, прахчета и прочие, които ни карат да се усещаме добре за интервал от време, само че в това време нанасят вреди върху организма ни, част от които са непоправими. Някои младежи ги одобряват просто ей по този начин, когато им падне, тъй като им е скучно, други тъй като считат, че по този начин ще избягат от проблемите. Ролята на родителите по отношение на опиатите е да осведомят децата си толкоз добре, че да не протягат ръка към тях. Като цяло мама и тати са тези, които ни срещат със света към нас, до момента в който растем. Затова родителският надзор би трябвало да се постанова ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Най-лесният метод за него е да се сътвори другарство сред родителите и децата, с цел да може децата да одобряват разпоредбите, като съвет от другар и да го изпълнят.
Ако желаете да създадете другарство с родителите си
отделете няколко часа и им споделете всичко, което в миналото не сте им казвали, кажете им за какво не сте го споделили с тях.
В този диалог може да се включи и това, което не харесвате в тях – въпреки всичко никой не ги учи по какъв начин да бъдат родители, по тази причина не се тормозете – и те са хора, и те бъркат от време на време, може да са прекомерно сурови, обяснете им го. Така доверието в фамилията се заздравява и в бъдеще проблемите спадат до най-малко.
Поредицата " Тийнейджърът през днешния ден " е с поддръжката на BIODERMA. Още - тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (9)
От персонален опит знам, че първичният отговор на този въпрос е " не ", тъй като считаме, че родителите ни няма да ни схванат и постоянно ще получим рецензия от тяхна страна. Но след дълги размисли осъзнах, че не е тъкмо по този начин – замислих се, че и те са били на моята възраст и те са прави сходни неща като мен, татко ми да вземем за пример е взимал колата на дядо ми без негово познание. Както ни е ясно на всички, разликата във възрастта въздейства върху гледната точка и мнението на хората, само че имаме и втори фактор – с годините методът на живот се трансформира.
Най-големият проблем при връзките родител – дете е неналичието на връзка сред тях
и той е подбуден от липса на взаимни отстъпки от двете страни.
Както в една връзка сред двама души би трябвало да се вършат взаимни отстъпки, по този начин е и в тази. Компромисите, които би трябвало да одобряват и двете страни, са, че някои от нелепостите (не чак толкоз фаталните) би трябвало да ги създадем, с цел да си вземем поука, а ние, децата, би трябвало да приемем, че родителите са, с цел да им споделяме и да ни оказват помощ и подлагат на критика.
Родителите би трябвало да осъзнаят, че времената се трансформират и не могат да се държат с децата си по същия метод, по който техните родители са се държали с тях, а децата да одобряват рестриктивните мерки и рецензиите, макар че не им харесват. Те би трябвало да схванат, че родителите не им се карат, тъй като по този начин им харесва, а тъй като желаят да ги създадат по-добри хора.
Ставала съм очевидец на връзката сред мои съученици и техните родители – някои имат построена другарска връзка между тях, само че други са стегнати и напрегнат, тъй като не споделят с родителите си и се тормозят инцидентно да не се разбере нещо, което не е казано. Това съгласно мен се дължи на прекомерно строги родители, които желаят децата им да са съвършени. Няма нищо неприятно в това им предпочитание, само че някои прекаляват и притискат децата си прекомерно доста, а това им пък вреди на душeвността на младежите.
От персонален опит знам, че
най-хубавият метод да се закрепи връзката сред родителите и децата е след един сериозен диалог
Аз организирах подобен с моите родители – започнах тематиката с това, че към този момент съм на 18 и както те ми споделяха преди години, към този момент сама давам отговор за себе си и нося отговорност за дейностите си. Споделих им, че не е нужно да се тормозят за мен, тъй като са си свършили работата по отношение на възпитанието ми доста добре и аз към този момент не мисля като дете, а като възрастен. Отне им няколко дни, след което единствено ги осведомих какво считам да върша и разказвах по какъв начин е минало то. Оттогава насам рестриктивните мерки ми спаднаха до най-малко, рецензията я одобрявам с усмивка, тъй като разбирам, че те го вършат за мое положително. Споделям всичко на родителите си и, да, даже пакостите ми, въпреки всичко дано не забравяме, че това са най-близките ни хора, които постоянно ще са до нас и ще ни оказват помощ.
Комуникацията с родителите ни води до доста плюсове:
описват по какъв начин е минал денят им, срещат ни с това какво ни чака в бъдеще, когато станем независими, тъй като не може постоянно мама и тати да се грижат за нас. Това звучи като изреченото от самите родители, само че фактически е по този начин – рано или късно децата се отделяме от фамилията и би трябвало сами да се грижим за себе си. Всичко е част от кръговрата на живота – раждаме се, възпитават ни и ни демонстрират какъв е животът, след което поемаме нашия в лични ръце и дефинираме какви да бъдем, а родители ни в тази фаза са постоянно до нас, в случай че инцидентно имаме потребност от помощ и да се гордеят с нас, че са основали хора, които се издигат в живота с помощта на това, че са ни възпитали вярно.
Всички познаваме възбраните: " Не можеш да правиш това ", " Не може да идеш " и така нататък, а неразрешените територии са най-желани. Точно затова някои родители дават да децата си да пробват някои неща в тяхно наличие (например алкохол), с цел да могат децата да не " опитват " някъде другаде, тъй като не се знае в каква компания ще попаднат, добра или неприятна.
Наркотиците – това са новите бонбонки – вълшебните хапчета, прахчета и прочие, които ни карат да се усещаме добре за интервал от време, само че в това време нанасят вреди върху организма ни, част от които са непоправими. Някои младежи ги одобряват просто ей по този начин, когато им падне, тъй като им е скучно, други тъй като считат, че по този начин ще избягат от проблемите. Ролята на родителите по отношение на опиатите е да осведомят децата си толкоз добре, че да не протягат ръка към тях. Като цяло мама и тати са тези, които ни срещат със света към нас, до момента в който растем. Затова родителският надзор би трябвало да се постанова ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Най-лесният метод за него е да се сътвори другарство сред родителите и децата, с цел да може децата да одобряват разпоредбите, като съвет от другар и да го изпълнят.
Ако желаете да създадете другарство с родителите си
отделете няколко часа и им споделете всичко, което в миналото не сте им казвали, кажете им за какво не сте го споделили с тях.
В този диалог може да се включи и това, което не харесвате в тях – въпреки всичко никой не ги учи по какъв начин да бъдат родители, по тази причина не се тормозете – и те са хора, и те бъркат от време на време, може да са прекомерно сурови, обяснете им го. Така доверието в фамилията се заздравява и в бъдеще проблемите спадат до най-малко.
Поредицата " Тийнейджърът през днешния ден " е с поддръжката на BIODERMA. Още - тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (9)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ