Автор: Mizane TVЗа мен като евреин, потомък на евреи от

Автор: Mizane TV

" За мен като евреин, потомък на евреи от Централна Европа, е непочтено да виждам по какъв начин моите предшественици, изтребени от нацистите, са използвани от една власт, която ги употребява, с цел да оправдае друго всеобщо заличаване на човешки живот - това е непоносимо, безусловно долно, нетърпимо ", казва Рони Броман, френски доктор и някогашен президент на „ Лекари без граници “ в интервю за Mizane TV. Ето още акценти от него:

- Тази война ясно се разпростира в изискванията на геноцид, всеобщи изтезания, депортиране, систематично заличаване на всички уреди, нужни за живот, разрушение на цялото общество посредством заличаване на земеделските земи, канализациите, публичните архиви, местата за свещенодействие, учебните заведения, университетите. Накратко, смазването на цялото това общество, плюс методичното заличаване на цивилни. Всичко това придава на тази война образа на геноц, който от ден на ден се признава през днешния ден. И западните сили, които претендират за народна власт, за правова страна, Европа, за която правото е висша полезност, тъй като то размени войната, която европейските страни водеха едни против други епохи наред, това право е безусловно потъпкано и то освен със единодушието, само че и с присъединяване на европейските страни, защото те не са бездейни или пасивни в тази обстановка. Те са дейни и не престават да признават правото на Израел да се назовава народна власт, да се възползва от съглашението за свободна търговия, което му дава на процедура свободен достъп до този доста значим пазар, който е Европейският съюз. И, несъмнено, той продължава да получава, във всеки случай, от американците и от германците муниции, оръжия, оръжейни системи, които му разрешават да продължава тази война.

- Насилието ражда принуждение. Насилието не ражда фантазии за мир, а тъкмо противоположното - фантазии за възмездие, в това число възмездие против хора, които не са в основата на насилието. В някакъв смисъл палестинците заплащат възмездието на нацистите. Ако имаше някакъв акт на правдивост в признаването на еврейска страна след войната, той трябваше да се извърши в Германия. В Бавария трябваше да се направи тази еврейска страна, тъй като точно немското население издигна нацистите и най-малкото одобри Холокоста, ужасите на лагерите. Но не би. Именно палестинците заплатиха със земята и живота си цената за издевателствата, осъществени от германците.

- Днес хората ясно се нареждат - вие сте “за ” или “против ” геноцида в Газа? Ако сте срещу, добре пристигнали.

- Израел е в положенсието на Южна Африка, държава-парий, и това, което желая, са равни права за всички сред реката и морето. Така тълкувам тематиката за “Свободна Палестина ”, в която персонално се различавам, в случай че това е тъждество на правата за всички, а не етническо пречистване в едната или другата посока. Това е доста значимо да се посочи.

- Има палестински Мандела, той се споделя Маруан Баргути, човек с изключителна значителност, тъй като през днешния ден е единственият политик, кадърен да сплоти всички фракции. Това е повода, заради която израелците избраха, при размяната против Гилат Шалит, да освободят по-скоро Яхия Синуар, в сравнение с Маруан Баргути, което желаеха “Хамас ”, “Фатах ”, всички желаеха той да бъде освободен. Израелците отхвърлиха. Но Мандела, един от най-големите политици от края на ХХ век, имаше против себе си човек, който може би нямаше неговата значителност, само че човек, който разбра, че епохата се е трансформирала. Това беше министър-председателят по това време Фредерик де Клерк, който се съгласи на секрети договаряния, след това на обществени договаряния и със своя прагматизъм способства за премахването на апартейда, замислено и квалифицирано от Нелсън Мандела. Маруан Баргути ще бъде палестински водач със същата значителност като Нелсън Мандела.

8 август 2025 година

- Докато гладът в Газа продължава, израелското държавно управление заяви, че ще разшири военните се интервенции в линията Газа и даже ще подреди цялостна окупация на анклава. Какво да чакаме от идните военни интервенции в Газа? Ще спре ли гладът? Ще окажат ли политически напън върху Тел Авив известията за идно признание на Палестина? Имам удоволствието да посрещна през днешния ден Рони Броман. Добър ден!

- Добър ден!

- Добре пристигнали в Mizane TV, благодаря, че приехте поканата ни! Ще напомня, че вие сте доктор, посветил се на филантропична активност от 1977 година Изпълнили сте доста задачи по време на разселването на население и въоръжени спорове. Бяхте президент на “Лекари без граници ” от 1982 до 1994 година и сте създател на доста книги, измежду които Guerres humanitaires? Mensonges et INTOX (Хуманитарни войни? Лъжи и измами), La Médecine humanitaire (Хуманитарната медицина), Penser dans l’urgence (Да мислиш неотложно) и Utopies sanitaires (Здравни утопии). Рони Броман, вие, като човек, който има огромен опит в филантропичната активност и във военни зони, бяхте ли виждали обстановки, които могат да се съпоставят с ужаса, жестокостта, предизвикания апетит, с всички тези страшни подиуми с деца, трансформирали се в скелети, които биват екзекутирани, отивайки да търсят храна, убивани от израелски бойци? Обичайни ли са за вашата специалност този вид подиуми или е премината някаква граница в ужаса?

- Бих споделил и двете. За страдание, други обстановки на война, на революция, на репресии са предизвиквали всеобщи кланета. Сещам се за изключително жестоката революция, която потопи Сирия в кръв в продължение на няколко години, сред 2010- 2011 и 2018 година Там имаше бомбардировки на жилищни квартали с бомби с пирони, имаше всеобщи мъчения. Бих могъл да изтъквам и други образци - в Конго или Судан. Все отново, даже и да е мъчно да се приказва за прекрачване на прага, тъй като постоянно се възпирам да сътворявам стълбица на ужаса, тъй като за жертвите няма такава, те претърпяват ужаса, има има присъщи неща, които разрешават да разберем какво е характерното във войната в Газа.

Първото нещо е, че има голяма диспропорция сред силите на “Хамас ” или въоръжените сили на палестинското население в Газа и израелската войска, която е извънредно мощна войска, доста добре екипирана в софтуерно отношение. Важен подробност е, че бомбардировките засягат пленено население. Това е невиждано! В Судан, в Демократична република Конго, в Сирия, даже и тези спорове да бяха жестоки, популацията имаше опция да избяга, да откри зона отвън бомбардировките, не отвън спора, тъй като те към момента бяха застрашени, само че да се измъкне от пъкъла на бомбардировките. В Газа това е невероятно - територия от 400 кв. км, 90% от която през днешния ден е окупирана от израелската войска и която е херметически затворена. Така че няма никаква опция за жителите на Газа да избягат от десетките тонове бомби, които се стоварват върху тях.

Втората специфичност на тази война е, че тя през днешния ден ясно се разпростира в изискванията на геноцид, всеобщи изтезания, депортиране, систематично заличаване на всички уреди, нужни за живот, разрушение на цялото общество посредством заличаване на земеделските земи, канализациите, публичните архиви, местата за свещенодействие, учебните заведения, университетите. Накратко, смазването на цялото това общество, плюс методичното заличаване на цивилни. Всичко това придава на тази война образа на геноц, който от ден на ден се признава през днешния ден. И западните сили, които претендират за народна власт, за правова страна, Европа, за която правото е висша полезност, тъй като то размени войната, която европейските страни водеха едни против други епохи наред, това право е безусловно потъпкано и то освен със единодушието, само че и с присъединяване на европейските страни, защото те не са бездейни или пасивни в тази обстановка. Те са дейни и не престават да признават правото на Израел да се назовава народна власт, да се възползва от съглашението за свободна търговия, което му дава на процедура свободен достъп до този доста значим пазар, който е Европейският съюз. И, несъмнено, той продължава да получава, във всеки случай, от американците и от германците муниции, оръжия, оръжейни системи, които му разрешават да продължава тази война.

Друг значим детайл е, че тази война се води при закрити порти от медийна позиция, защото за две години нито един задграничен публицист - което също е извънредно, даже жестока война като тази в Сирия позволяваше на публицисти да влизат в обсадените градове, да пътуват в страната, несъмнено, на техен риск, и те заплатиха за това, - само че тя позволяваше наличието на публицисти. Нито един публицист няма позволение, единствено филантропични служащи могат да обхванат и то все по-трудно и с все по-малко запаси могат да влязат в линията Газа.

Следователно херметически затворена територия, потоп от бомби, частично така наречен умни бомби, които се прицелват, унищожавайки всичко в близост, и купища други бомби, които избиват всички, поразявайки доста тежко домове и квартали. Всичко това съставлява подтекста на една особена свирепост с дейното единодушие на тези, чиято роля би трябвало да бъде тъкмо противоположната - да се борят против това. Ще напомня, че Конвенцията за попречване и унищожаване на геноцида задължава подписалите тази спогодба, т.е. съвсем всички страни в света, да предотвратяват геноцид, а освен да го санкционират, откакто той е осъществен. Виждаме обаче, че Международният углавен съд е унизен от израелците. Спирам дотук. Мисля, че описах това, което отличава тази война против палестинците в Газа от други войни.

- Как се оправдава съгласно вас, в случай че това към момента може да бъде целесъобразно, поддръжката на западните страни - на европейските страни и Съединени американски щати, за този геноцид?

- Не си го изяснявам, тъй като това е безусловно възмутително, безусловно отвратително! Но можем да го проучваме, слушайки обясненията, които дават обособени страни, Франция, да вземем за пример, го изяснява с обстоятелството, че Израел се счита за народна власт и че една народна власт има право да чака от своите демократични сътрудници непоколебима поддръжка. Да отбележим въпреки всичко, че от няколко седмици и изключително през последните дни, тази поддръжка стартира да се пропуква. За благополучие, към този момент стартират да се чуват реакции, в това число тази вълна за признание на палестинската страна. Но мисля, че преди всичко става дума за тази взаимност сред демокрациите или на хипотетичните демокрации. Лично аз не признавам демократичния статут на Израел. Демокрация, която превзема, анексира, изтезава, краде земята на половината поданици, която управлява, не може да се счита за народна власт. Мисля, че втората причина е по-деликатна, това е колониалното несъзнавано, което продължава да упражнява властта си върху нас.

Израело-палестинската война е преди всичко война за колонизация, което доста постоянно се не помни - една страна със своето население се стреми да наложи своя закон във щета на друго общество, друго население, на палестинското общество. В взаимозависимост от метода, по който го описваме от 100 години, или от 75 години, или от 57 години, според от това дали ще я датираме от Балфуровата декларация и първите прояви на ционистка протодържава в Палестина, или от основаването на Израел през 1948 година, в действителност от 1947 година с войната от 1948 година, или пък от окупацията, последвала Шестдневната война. Във всеки случай, това, което е безусловно фундаментално, е колонизацията, която е по едно и също време приета като такава, в същото време от Международния съд на Организация на обединените нации - във Франция има голистка традиция, която се противопоставяше на окупацията на територии след Шестдневната война. Но всичко това препраща към нашето лично френско колониално минало, към някакво съучастничество сред някогашната колониална мощ и днешната колониална мощ. Струва ми се, че това са основните детайли на това единодушие.

- Станахме очевидци на интервенции по мятане на храни от коалиция от шест страни - ОАЕ, Йордания, Египет, Германия, Белгия и Франция. Историкът Жан-Пиер Филию напомни, че американският общоприет щаб заключава напролет на 1991 година, по време на войната в Ирак, че спускането с парашут в зона на спор е “най-неефикасният метод на разпределяне ”. Въпреки това страните, които показах, направиха този избор. Защо не оказаха напън върху Израел да пусне камионите с филантропична помощ, които към този момент чакат на египетската граница?

- Мисля, че повода е, че до неотдавна концепцията да наложат наказания, да водят насилствена политика по отношение на Израел, се смяташе за скандал. Страните, които евентуално са в положение да наложат такива наказания, възприемаха като висша засегнатост, като висш срам, да бъдат считани за антисемити. Сякаш глобите против Израел бяха “Кристална нощ ” и затова бяха някакво табу, непреодолима стена. Това е и повода Израел да не стопира да колонизира, в това число в границите на така наречен кротичък развой, процесът от Осло от 1993 година Целият този интервал беше белязан от засилена колонизация, която в нито един миг не беше подложена на критика уверено и не беше глобена. Споразумението за свободна търговия с израелците, което мисля датира от 2000 година, в никакъв случай не беше поставяно под въпрос до последните дни и то доста страхливо от няколко европейски страни. Затова наблягам обстоятелството, че израелската колониална политика постоянно е срещала фактическа поддръжка, даже и на думи да е била подложена на критика или определяна като неуместна. Всичко това бяха смътни изказвания тук и там, само че университетският продан, комерсиалният, спортният, културният продан доближиха доста високо равнище и Израел получаваше поддръжка, беше окуражаван да продължи незаконната си политика. Така че това е непоколебима последователност и само гладът с гледката на измършавели деца, безусловно умиращи от апетит на един или два километра от чакащите няколко тона - провокира митинги. С други думи, 150-те хиляди тона бомби - наблягам - 150 хиляди тона бомби! - повече бомби, в сравнение с бомбардировките в края на Втората международна война над Германия, не провокираха никаква реакция. Позоваваха се на правото на Израел да се пази, което е върхът!

- Ще ви задам един сложен въпрос, Рони Броман: ще оцелее ли палестинският народ в този развой на изтребване онлайн, на който сме очевидци? Ще напомня, че терминът “геноцид ” значи развой на изтребване. Въпреки че в тази зона не могат да влязат публицисти и мнозина бяха убити, има фрагменти. Имайки поради вашия опит и изискванията, които израелците постановиха там, употребявайки глада като оръжие за всеобщо заличаване, ще изчезнат ли палестинците? Това е сложен въпрос, само че всички мислят за това.

- Не мисля. Палестинският народ ще страда още извънредно доста, без значение дали в Газа или на Западния бряг на река Йордан, в малко по-различни условия, само че които водят до еднакъв резултат. Да забележим какво е популацията в този район сред реката и морето, както се споделя, сред Йордания, река Йордан, и Средиземно море, сред Ливан и Египет, с цел да обрисуваме територията на историческата, подмандатната Палестина. Там има към 15 млн. души. Половината са евреи, половината са палестински араби. Седем милиона евреи няма да унищожат седем милиона палестинци. Просто не е допустимо. Това прави още по-смущаваща израелската тактика, която се разпростира по този начин като че ли крайната цел е това. И не се колебая, че е в мозъка на избран брой израелци…

- Има такива изказвания на най-екстремистките израелски министри.

- Точно по този начин. Те имат ясна стратегия, желаят да изгонят 6 милиона от 7 милиона, въпреки всичко да запазят някои за пазачи или за разчистване на улиците. Това е ориста, която плануват за популацията, което считат за остатъчно. Мисля, че просто няма да го реализиран. В този мащаб не е изпълнимо. Струва ми се, че потеглиха към безкрайна война - това беше оповестено, т.е. разширена война в Газа с върхове и спадове, на Западния бряг на р. Йордан още повече преследвания, тактика на безсилие, тормоз, психическа и материална война, водена против палестинското население. Но съпротивата е извънредно мощна, хората демонстрират храброст и дарба да устоят на това, на което израелците ги подлагат. Това е безусловно изумително, бих споделил съвсем плашещо, и мисля, че израелците няма да реализират крайната си цел.

- Какви ще бъдат физическите последици за оживелите от тези военни закононарушения? Говорихме за глада като военно оръжие, само че и в психически проект какви ще бъдат последствията? Какво да чакаме в идващите години за палестинското население, изключително това в Газа - ужасяващи увреждания, недохранване, недъгавост при децата, както и от психическа позиция? Можете ли да ни дадете някаква информация?

- Някаква информация, тъй като това е неповторима обстановка в тази война и е доста рисковано да се представяме какви съответно ще бъдат следствията. Но в общи линии можем да си представим. Вече има няколко десетки хиляди ранени, десетки хиляди хора, които ще имат потребност от грижи през целия си живот или които ще страдат от раните, които са получили по време на бомбардировките. Психологическите рани също са безбройни. Стотици хиляди хора ще излязат от това в положение на свръхбдителност с огромна паника, меланхолия, кошмари. Млади хора ще израснат с концепцията за възмездие, ще бъдат обзети от натрапчива мисъл да възвръщат някакво сходство на тъждество сред страданията, т.е. ще желаят да убиват израелци и кой може да ги укорява за това? Както беше мъчно да укоряваме евреите от Централна Европа след Втората международна война, че мечтаят единствено за едно - да отровят водоизточниците на германците, и можеха единствено да се радват от разрушаването на немските градове от бомбардировките на съдружниците. Ще се случи нещо от този порядък. Ще се възползвам от опцията да кажа две думи за това младо момиче, студентката, която трябваше да следва политически науки. Знам, че туитовете, които тя препубликува и популяризира, бяха ужасни, непоносими.

Но това младо момиче беше на 25 години. Тоест тя е родена при започване на 2000 година Тя е била на пет години, когато Газа беше “деколонизирана ”, както се споделя, от Израел. Тя не е виждала израелци от петгодишна до 25-годишна възраст. Тя е виждала израелци единствено под формата на атакуващи хеликоптери, специфични сили, идващи да разрушат домове измежду нощ, водачи, бомбардировачи, които изсипват потоп от бомби. С две думи, за нея израелецът е смъртна заплаха. Той няма друго лице, с изключение на смъртна заплаха. Как при тези условия можем да се ужасяваме от обстоятелството, че тя вади същинска нечистотия? Да приканва Хитлер, е нечистотия. Но тази нечистотия ѝ е била внушена от живота в пъкъла, който е живяла през последните две години и от затворения живот, които е водела, защото нейният периметър е бил почти 10-15 км към дома ѝ и нищо друго, а израелците са имали единствено фигурата на килъра, злодея, нарушителя. Така че има нещо в това младо момиче, която евентуално е от положително семейство, тъй като към този момент е следвала, от буржоазно семейство, тъй като има палестинска буржоазия, само че тя е била обзета от тази ненавист. Израелците поддържат тази ненавист, отглеждат я, уголемяват я и тя явно ще бъде част от последствията, които ще следим.

- Освен това я има и суровостта на израелските практики, говорихме за глада и изтезанията. Членове на испанското държавно управление не се поколебаха да приказват за “нацистка процедура ” за налагането на апетит като военно оръжие.

- Две думи за това, които са леко спорни. Сравнението с Третия райх и неговата упоритост да колонизира цяла Европа, десетките милиони убити, които тази война аргументи, са в мащаб, който е непостижим с това, което се случва в територия, огромна, колкото Бретан, и визира няколкостотин хиляди души. Така че сравнението има своите граници, само че не вярвам на някой, който не изпитва надълбоко в себе си надигането на загатна за нацистите при зрелището, което се разкрива в Газа, пред жестокостта на израелската войска, пред метода, по който стреля в гърба на хора, които тичат с торба брашно, надявайки си, че ще избегнат гибелта, и които са уцелени от снайперист в засада, без да съставляват никаква заплаха. Тези бойци, които на Западния бряг нахълтват в 3 часа през нощта, тероризират цели фамилии, арестуват, даже изтезават, без досие, без улики, без юрист, без арбитър, без никаква рамка. Следователно това са практики на принуждение, които целят да основат възприятието за непрекъсната заплаха за цялото население - приказвам за Западния бряг, тъй като ми се коства извънредно значимо да се приказва за Палестина като цяло.

- Можем да приказваме и за спомените за лагерите на гибелта по време на Втората международна война. Бихме могли да приказваме и за Босна, за Сребреница, за фрагментите, на които зад огради от бодлива тел виждахме босненци, наподобяващи на скелети. Казахме “Никога повече това! ”, а през днешния ден това, което виждаме в Палестина, единствено ускорява тази болежка. Ще прибавя и завръщането във Франция на френско-израелските жители, които са взели участие в тези военни закононарушения и които се радват на безотговорност. Те не са разпитвани за дейностите си, връщат се към френския живот, до момента в който тази млада жена, за която вие припомнихте, беше експулсирана.

- Двойният стандарт ни хваща за гърлото, незабавно щом погледнем която и да е обстановка, в това число Русия, да вземем за пример, която нападна Украйна, атакува, колонизира, депортира население, завзема земи, нарушава границите. Срещу нея има 18 или 19 пакета от наказания, а против Израел едвам стартират да мислят за минимални наказания, до момента в който той нападна, атакува, краде, убива, депортира, както вършат руснаците в Украйна и то доста по-отдавна. Мисля, че Европа няма да се освободи от този двоен стандарт и след последствията на тази война за палестинското население, има и други - за Израел и за Европа, чийто морално въздействие изцяло се е сринало пред останалия свят.

- Казват, че интернационалното право е умряло в Газа.

- Не съм склонен с тази дефиниция. Международното право умря в Европа. То умря в Косово, умря в Украйна, умря във Виетнам, умря в Афганистан, умря на още доста други места. Навсякъде имаше военни нашествия, нарушаване на границите, депортиране, всеобщи закононарушения. Но всички тези войни бяха обект на неодобрение. Европа се изправяше, не безусловно като един човек, само че Европа доказваше волята си да отбрани правото. Тук нищо такова не се случи, по тази причина мисля, че то умря точно в Европа. Но моралният заем на Европа претърпя терминална офанзива. Струва ми се, че това също е една от последствията на тази война. Но Израел в никакъв случай няма да се възвърне от това заради две разнообразни аргументи. Първата е, че Израел се представяше като средище на сигурност за евреите по света след ужасите на Холокоста, хитлеризма и така нататък Нагледно се видя неговата некадърност да отбрани популацията си и през днешния ден можем да считаме, че Израел - това е правилно от известно време, само че още повече през днешния ден - е страната, в която евреите са в най-голяма неустановеност, първият неуспех на този защитителен проект…

- Мнозина стартират да напущат Израел. 10 хиляди израелци са отпътували за Гърция, да вземем за пример.

- Да и то още преди войната в Газа и в този момент това ще продължава - 82 хиляди, съгласно формалните числа на израелските управляващи, може би още повече - са напуснали страната през 2024 година Освен това цялата демократична буржоазия на Израел, с интелектуални и финансови благоприятни условия да се откри другаде, ще избяга от страната, тъй като тези хора не желаят децата им да порастват в атмосфера, белязана от опасността, от насилието и още повече от разпространяването навън расистки, супремасистски дискурс, безусловно непоносим, в това число в очите на хора, които са ционисти, без да осъзнават, че ционизмът е колониализъм, и затова носи в себе си зародиша на този супремасизъм. Това не пречи да има хора, които са по-скоро либерали и не толерират и не се разпознават с расисткия дискурс. Те не виждат бъдещето на децата си в Израел.

Но бих желал да приказвам за тези младежи, които ще отбият военната си работа и които в груповия резултат на брутализация се държат като пазачи на ГУЛАГ или като пазачи на лагер по отношение на едно население, което подчиняват и атакуват. Говорих за тези нахълтвания измежду нощ, за издигнатите загради, за тези убийци, като оня, който умъртви млад деятел на Западния бряг на р. Йордан, прекара една нощ в пандиза и два дни под домакински арест, а в този момент се разхожда свободно на мястото, където е направил закононарушението си, до момента в който бяха задържани дамите, които носят траура за това ликвидиране.

Като убийството на Ширин Абу Акле, журналистката от “Ал Джазира ”, убита невъзмутимо пред всички и пред смеещите се израелци. Поведение на брутални фашисти! Неизбежно човек си спомня за нацизма…

- Самите израелци също носят тази памет, тъй като има доста европейски евреи от диаспората. Имаше едно социологическо изследване, което сподели, че 81 или 82% от израелците поддържат депортирането на палестинците. Именно това шокира доста международното публично мнение - по какъв начин могат да следват подобен политически модел?

- Работата е там, че насилието ражда принуждение. Насилието не ражда фантазии за мир, а тъкмо противоположното - фантазии за възмездие, в това число възмездие против хора, които не са в основата на насилието. В някакъв смисъл палестинците заплащат възмездието на нацистите. Ако имаше някакъв акт на правдивост в признаването на еврейска страна след войната, той трябваше да се извърши в Германия. В Бавария трябваше да се направи тази еврейска страна, тъй като точно немското население издигна нацистите и най-малкото одобри Холокоста, ужасите на лагерите. Но не би. Именно палестинците заплатиха със земята и живота си цената за издевателствата, осъществени от германците.

Връщам се към това, точно с цел да посочи обстоятелството, че има прелъщение за криминализиране на това съпоставяне с  нацистите и считам, че самото съпоставяне с нацистите е неуместно, тъй като не става дума за същото нещо. Но чувството, че си имаме работа с нацистко държание е безусловно наудържимо. И прочее израелците са първите, които се назовават “нацисти ”, когато имат несъгласия, те първи нарекоха 7 октомври, издевателствата и жестокосите, осъществени от Хамас, “мини Холокост ”, свеждат всичко до Холокоста, като в същото време не разрешават самата приложимост на термина “нацист ”, смятайки го за фактор за подбудителство към расистко закононарушение, към антисемитизъм. Те не разрешават използването на думата “нацист ” за всичко, което ги слага в усложнение, и си я присвояват изцяло, като че ли нацизмът е в някакъв смисъл тяхна благосъстоятелност като наследници или по-скоро като хора, които се осланят на наследството на жертвите на Холокоста. За мен като евреин, потомък на евреи, произлизащи от Централна Европа, е непочтено да виждам по какъв начин моите предшественици, изтребени от нацистите, са използвани от една власт, която ги употребява, с цел да оправдае друго всеобщо заличаване на човешки живот - това е непоносимо, безусловно долно, нетърпимо.

- Вие сте герой за права доста от дълго време и сте понесли доста напън, доста несполуки, това ви навлече значително проблеми. Държа да го подчертая, тъй като чухме доста хора, които може да са подкрепили тези пагубни практики в Палестина и които най-после показват страдание, само че вие от дълго време сте го създали. Рони Броман, бих желал да ви прочета няколко реда от увода в отчета на Организация на обединените нации, направен от Франческа Албанезе, за механизма на геноцид в Палестина. Изключително прецизен отчет: “Колониалните старания и обвързвания с тях геноцид постоянно са били стимулирани и станали вероятни от бизнес бранша. Търговските ползи способстваха за лишаването на локалните нации от тяхната земя, метод на владичество, прочут под името породист колониален капитализъм. Същото важи за израелската колонизация на палестинските земи, неговата агресия в окупираната палестинска територия и институционализирането на колониален режим на апартейд. След като десетилетия наред отхвърляше палестинското самоопределяне, Израел към този момент слага в заплаха самото битие на палестинския народ в Палестина ”. Този отчет показва избрани бизнес браншове, като производители на оръжия, софтуерни компании, строителни компании, банки, пенсионни фондове, застрахователите и така нататък Сред най-известните от тези компании можем да посочим “Майкрософт ”, “Амазон ”, “Хюлет Пакард ”, “БНП Париба ”, “Блек рок ”, “Гугъл ” и така нататък Има извънредно доста компании. Целта е поддържане на израелската окупация, която да направи допустимо разселването на палестинците от земите им и тяхната подмяна. Неразривно обвързвана с колониализма ли е тази скица, която трансформира фирмите в нужен детайл от колониалния план? Има ли други исторически образци за колониализъм, в които се открива същото взаимоотношение сред частни компании и колониална политика?

- Да, несъмнено, във всички колонии, в които е трябвало да се засели население, да се добиват запаси, което включваше съществуването на стопанска система, промишленост, селско стопанство, характерни за заселническата стопанска система - Америка, Южна Африка, Нова Зеландия, Австралия.

- Тоест не е допустима колонизация без това съдействие на бизнес браншове, които доставят технологии на Израел, всевъзможни средства, даже финансиране, тъй като видяхме, че банки и пенсионни фондове финансират “военните старания ”. Имаше цяла серия играчи от частния бранш. Възможна ли е към момента тази политика за Израел?

- Не, мисля, че Израел ще бъде доста по-слаб без милиардите долари, които Съединени американски щати наливат в тази страна, мисля, че над 300 милиарда $ от началото на нейното битие. В последно време минимум 3 милиарда годишно, които зареждат израелската стопанска система и затова военната стопанска система. Но сигурността, софтуерната сигурност, изкуствения разсъдък във военните техники, разузнаването, наблюдаването на популацията, е главният израелски запас през днешния ден. Всички артикули от вида на програмен продукт за сигурността, наблюдаване или ориентиране на снаряди, са експортен запас, който също е обвързван с непрекъсната работа с софтуерни компании, софтуерни компании, тъй като това е най-важната част от израелската стопанска система и те прочее се хвалят намерено, показват продуктите си на оръжейни изложби като тествани на терен, т.е. че са се потвърдили техните пушки, които стрелят под ъгъл, което не е занимателна смешка, а действително оръжие, което разрешава да се стреля иззад ъгъла, шпионските дронове, дроновете-убийци, кучета-роботи убийци, които се изпращат в тунелите. Или пък прословутият програмен продукт за установяване на целите, който разрешава да се усили съвсем 500 пъти скоростта на пресмятане на целите според от траекторията на позвъняването по телефона, промяната на телефона, в резюме, техника за събиране на данни на терен, които по-късно се обработват от изкуствен интелект и се дефинира целта, в това число този програмен продукт, който носи изключително циничното име “Where is Daddy? ” - “Къде е баща? ”, който разрешава да се дефинира местоположението на жилището на член на “Хамас ” и да бъде взет на прицел, до момента в който вечеря. Оттук и “Къде е баща? ” - “Татко е у дома ”, значи това е моментът да бъде убит. Тоест съгласно мястото, на което се намира, несъмнено посредством изкуствен интелект по стълбица от 1 до 100, се пресмята броят на спомагателните жертви. Като цяло те са от 10 до 300. Затова понятието “преднамереност ”, което някои адвокати пуристи, бранители на Израел, акцентират, с цел да кажат “Не, няма желание за ликвидиране. Има съпътстващи вреди, това е грозно, тъжно, скърбим за всички починали цивилни, ние сме първите, които ги оплакват ”. Това са част от повтарящите се престорени изречения. Това е огромна нелепост, несъмнено. Тези хора са убити, тъй като би трябвало да бъдат убити, тъй като са част от категорията “използвани като жив щит ”, “съучастници ” или “убийци терористи ”. Следователно в трите случая имат право да ги убият и да вменят отговорността за клането на “Хамас ”. Така че желанието за ликвидиране на цивилни е налице, то е признато, то е изчислено. Те не споделят “Стреляхме там и след това се случи нещо ненадейно ”. Не, това е част от стратегическата сметка, която израелците си вършат.

- Една дума за признаването на Палестина, което оповестиха, че ще създадат Франция и Англия през септември. Франция, която доставя оръжия на Израел, и можем да се запитаме за последователността на френската политическа позиция. Не е ли това мизансцен, политически театър, с цел да си купят морална съвест на най-ниска цена? Апропо, ще изтъквам изказването в “Монд ”, в което някогашният израелски дипломат във Франция Ели Барнави и откривателят Венсан Льомир обявиха на президента Макрон, изтъквам, “Ако не бъдат наложени незабавни наказания на Израел, най-после ще признаете едно гробище ”. Каква е вашата позиция за признаването на палестинската страна?

- Раздвоен съм, само че въпреки всичко пък съм по-скоро задоволен, виждам известна разтуха. Раздвоен съм, тъй като в действителност виждам извънредно закъснелия темперамент на признаването на една страна, която трябваше да бъде приета преди десетки години и още повече при започване на тази ужасяваща интервенция в Газа. Така че всичко това в действителност е закъсняло и освен по отношение на Газа, само че и по отношение на колониалното състояние на Палестина като цяло.

Ако демократичните страни и по-конкретно страните от Г-7 бяха решили да признаят страната Палестина, израелците нямаше да могат да кажат “Да, това са противоречиви територии. Юдея, Самария постоянно са били еврейски места, затова ни принадлежат. Библията свидетелства за това ” и така нататък “Не, това е страна. Точка. Няма да се настанявате и заселвате там! ”. Но във всеки случай, без значение от закъснелия и опортюнистичен темперамент, изкупването на възприятието за виновност, което основателно споменахте, това е самодейност, която слага израелците в усложнение. Както вярно споделят Барнави и Льомир, малко закъсняло, доста от дълго време трябваше да бъдат признати сакции, само че въпреки всичко съм слисан, да, за мен беше изключителна разтуха да прочета това изказване, оповестено в “Монд ”, откакто предходната седмица самият “Монд ” в уводната си публикация изиска категорично използването на наказания и прекратяване на съглашението за свободна търговия с израелците. Това също са дребни неща, в които виждаме, че безнаказаността на Израел съществено е сложена под въпрос. Но, тъй като има едно “но ”, коства ми се мъчно установяването на палестинска територия върху частите, които са останали през днешния ден. Разделянето на две витални, сигурни страни през днешния ден по-скоро е част от утопията, от дипломатическата мантра, в сравнение с от реализма.

Струва ми се - и това е позиция, която пазя от години, че Израел от ден на ден е в ситуацията на Южна Африка от  80-те години, т.е. страна, трансформирала се в парий, с която не може да се поддържа връзка, и - ще отворя една скоба - това, което прави през днешния ден живота на израелците извънредно сложен, е агресивността, която провокират към себе си. Когато приказват на иврит, хората към тях имат предпочитание да ги наскърбяват, да крещят. Днес хората ясно се нареждат - вие сте “за ” или “против ” геноцида в Газа? Ако сте срещу, добре пристигнали. Но израелското общество като цяло е “за ”, то поддържа, както демонстрират изследванията - 80% са “за ” експулсирането на палестинците от Газа, само че 50%, на процедура половината израелско общество, поддържа експулсирането на израелските палестинци, които са израелски жители. Да си представим, че тук създадат изследване “Съгласни ли сте с експулсирането на евреите от Франция в Испания, Америка, Израел, Австралия и така нататък? ”. Самото изследване основателно ще бъде считано за нещо непоносимо. Но в Израел могат да вършат сходни изследвания и събират такива отзиви за израелски жители, чийто генезис, чиято родословна линия се намират в Палестина - “те би трябвало да се махнат, нямат работа тук, това е нашият дом ”. Затварям скобата, само че това в действителност е ужасно. Просто желая да кажа, че това е обстановката на Южна Африка, държава-парий, и това, което желая, са равни права за всички сред реката и морето. Така тълкувам тематиката за “Свободна Палестина ”, в която персонално се различавам, в случай че това е тъждество на правата за всички, а не етническо пречистване в едната или другата посока. Това е доста значимо да се посочи.

- Мандела организира политика на помиряване, когато беше на власт.

- Има палестински Мандела, той се споделя Маруан Баргути, човек с изключителна значителност, тъй като през днешния ден е единственият политик, кадърен да сплоти всички фракции.

Това е повода, заради която израелците избраха, при размяната срещу