Автор: Мая Божинова, 24 часа2400 семейства в Газа са изцяло

Автор: Мая Божинова, " 24 часа "

2400 фамилии в Газа са напълно изтрити от лицето на Земята. Няма нито един оживял. 931 от тях са бебета - деца до една годинка. От тези 931 родени незабавно починали са 365, т.е. родени и убити. 2/3 от съществуващите коли за спешна помощ са унищожени. Да не приказваме, че целият сграден фонд е опустошен. Бомбардирана беше реанимация в “Насър ” с дрон, с цел да се убие публицист, който се е лекувал там. Това сподели в изявление за " 24 часа " българската лекарка Милена Ангелова, която работи в Газа.

Доктор Милена Ангелова-Чи (вдясно) дружно с сътрудниците ѝ в Газа

- Д-р Ангелова, разкажете ни повече за себе си - какъв е вашият професионален път и по какъв начин стигнахте до решението да заминете за Газа?

- По специалност съм анестезиолог-реаниматор. Завършила съм в България, само че от дълги години работя в Лондон. Съпругът ми, който е австралиец, както и детето ми са в България, тъй че постоянно пътувам сред Лондон и София.

Когато стартира геноцидът в Газа, взех решение да се срещна по-дълбоко с историята на района и попаднах на неща, които не ми бяха познати. Навремето по комунистическите години България беше доста деен покровител на палестинската идея. Конфликтът някак си има прилика с българската история. Аз почувствах близка битката в Газа с нашите великденски въстания. Населението там е третото потомство след Накбата през 48-а година, когато коренното население на Палестина е избутано в частта от Синайската пустиня, която първо е принадлежала на Египет. 

Те живеят там като в концентрационен лагер. След 2004 година режимът доста се стяга и Газа е изцяло изолирана за дълги години. Има обсада, която не разрешава да се вкарват помощи, разрушени са летищата и пристанището. 

Ситуацията ми припомня за турското наличие, когато през Априлското въстание хората се надигат, знаейки, че са обречени, само че са желали да привлекат международното внимание към района и са съумели. Този обезверен опит за привличане на вниманието от “Хамас ” доста ми припомня за нашите борци. Да - ние в този момент ги назоваваме борци за независимост и живеем на улици и учим в учебни заведения с техните имена, само че това са си били терористи в очите на Османската страна. Крадели са кораби, убивали са чорбаджии - те са си били живи терористи.

Един народ, който е подтиснат, има право да се пази. Палестинците се пробват да създадат точно това. Дали методите са възможни, или не, е напълно обособен въпрос. Има си решение на Организация на обединените нации за границите, което е намерено подценявано от едната страна. 

Аз се чудех по какъв начин да оказа помощ в спора като доктор. Във Англия има организации, които пращат лекари в горещи точки по света. Medical Aid for Palestinians е най-голямата. Аз пътувах с една по-малка фондация - Ideals. Мисиите са нормално от две седмици до един месец. Исках да остана повече, само че не ми беше разрешено и диря опция да се върна назад.

- Защо не ви беше разрешено?

- Условията на организацията не разрешават човек да остане самичък, тъй като логистиката става комплицирана. Аз не можех да се движа независимо в Газа, не съм излизала от болничното заведение. Имаше постоянно локален от фондацията, който ме придружаваше с кола. Всяко придвижване се съгласува с Израелската войска, с Организация на обединените нации - назовава се демилитаризация на пътя. Те (IDF) знаят къде сме, с цел да не ни бомбардират. Не е доста несъмнено, само че това е концепцията.

- Как реагираха фамилията и приятелите ви първия път, когато схванаха, че ще заминете за Газа?

- В началото доста се тревожиха, бяха доста срещу, само че откакто схванаха, че няма по какъв начин да ме спрат, станаха моя доста мощна поддръжка. Съпругът ми ми оказа помощ да събера неща, които ми трябват за полевите условия. После се гордееха. Аз разбирам, че им е било доста тежко, дори си мисля, че в случай че брачният партньор ми беше на мое място, аз нямаше да му разреша да замине. Именно по тази причина съм доста признателна за поддръжката на всички.

- Страхувахте ли се за живота си?

- Не съм се чувствала физически застрашена. Все отново ние не сме задачата на израелската войска и тя няма никакъв интерес да ни обстрелва, най-малко по този начин мисля. Ако ни беше уцелила, щеше да е огромна случайност. Нищо не е несъмнено обаче, тъй като те уцелиха къщата на Организация на обединените нации, в която беше господин Марин Маринов. Това би трябвало да е безусловно предпазено място, а IDF са го обстрелвали два пъти. Няма несъмнено място в Газа

 - Как протичаше един елементарен ден в болничното заведение, в която работехте? 

- Бях в три лечебни заведения. Започнахме в Европейската болница, която беше бомбардирана и по-късно ѝ беше подредено да се изтегля. В момента е изравнена със земята. Тя по този начин или другояче беше доста недостъпна за пациенти и нямаше доста здравна интензивност. Идеята е да се задушат лечебните заведения последователно и по-късно да се разрушат.

След това прекарах един ден в болничното заведение “Насър ”, където сложих упойка късно вечерта на бременна жена в 28-ата седмица. Беше простреляна в корема, имаше огромна кръвозагуба, само че за благополучие, всичко мина добре - и детето, и дамата оцеляха. След това отидох в болничното заведение на Палестинския червен кръст - “Ал Амал ”, която е на към километър от “Насър ”. Тя е по-малка и се занимава с рутинни случаи. Не можех да допускам, че във време на война се оперираха жлъчки, сливици на дечица. Аз се занимавах с анестезията на тези деца - доста ми беше приятна работата, тъй като в операционната не се чуваше нищо, даже и бомбардировките не се чуваха, а децата бяха естествени и идваха с проблем, който може да бъде проблем на всички места по света. Имаше едно възприятие за нормалност. Липсваше интензивна медицина обаче, тъй като нямаха генератор, който да създава кислорода, необходим за вентилаторите. 

Имаше доста повече работа за нас в “Насър ” и след към седмица в “Ал Амал ” се върнахме назад. От рано сутринта до късен следобяд работих в реанимация, а по-късно поставях каквито упойки има потребност, с цел да оказа помощ на останалите, и вечерта, както и през нощта - не че няма лекари, само че те са доста изтощени. Денят ми започваше в 8 ч сутринта, свършвахме към 1-2 през нощта. В реанимацията имаше нормално 12 кревати, общо бяха към 28-29, разпрострени в разнообразни здания, тъй като нямаше пространства, а имаше доста пациенти. Трудни условия бяха.

- Кои бяха най-сериозните провокации за вас като доктор?

- Без никакво подозрение неналичието на запас. Това е медицината на войната. Там нямаше нищо на процедура. Хора, които може би биха оживели в други условия, умираха. Няма никакви консумативи и медикаменти. В “Насър ” нямаха микробиология, тъй като тя е била евакуирана предходната година. Нямаха и доста други неща - каквото се сетите, липсваше. Един от пациентите - младеж, беше със строшен гръбначен дирек и имаше потребност от пейсмейкър. Нямаше обаче и не му сложиха. Лекувахме го с всякакви лекарства, чието странично деяние е да забързат сърцето, което не е оптималното за човек на 21 години, само че това е ситуацията.

- Как наподобява достъпът до филантропична помощ – стига ли въобще до хората?

- (Информацията е към 4 юни, когато бе взето изявлението с доктор Ангелова - б.а.) Абсолютно нищо не влиза в Газа. Израел затвори границите и нищо не е влизало с месеци наред. Това включва безусловно всичко - храна, лекарства, консумативи, газ. Имам данни - от 38 лечебни заведения 22 не функционират, разрушени са От 105 първоначални медицински центъра - това са нещо като поликлиники, единствено 30 съществуват отчасти. Няма никаква наличност на 43% от медикаментите, както и на 64% от консумативите. 41% от всички пациенти на диализа са умряли. 

От 35 генератора за О2 24 са изцяло разрушени. 12 скенера и 7 ядрено-магнитни резонанса са унищожени. Няма нито един ЯМР в Газа, само че и не знам кой там би могъл да си направи, тъй като шрапнелите са несъвместими с ЯМР, а всички в анклава са с шрапнелни поразявания.  От електрическите генератори единствено 49 от 110 действат. В Газа действително няма електричество. То беше прекратено още в самото начало на войната преди 2 години. Болниците разчитат напълно на генератори. 

60 деца са починали от недохранване. Обикновено новородените се ревизират за фенилкетонурия и тиреоидна функционалност - това са безусловно третируеми положения, които с елементарни медикаменти могат да се поправят. Ако не се поправят обаче, настъпват необратими увреждания. Сега няма подобен скрининг на новородените деца в Газа. 2400 фамилии са напълно изтрити от лицето на Земята. Няма нито един оживял. 931 от тях са бебета - деца до една годинка. От тези 931 родени незабавно починали са 365, т.е. родени и убити. 2/3 от съществуващите коли за спешна помощ са унищожени. Да не приказваме, че целият сграден фонд е опустошен. Бомбардирана беше реанимация в “Насър ” с дрон, с цел да се убие публицист, който се е лекувал там.

Стана невероятно да се отбрани това, което се случва в Газа. Бившият представител на Държавният департамент на Съединени американски щати Матю Милър неотдавна сподели, че там се правят военни закононарушения. Англия още преди 10 години изцяло обърна страницата и към този момент приказва доста остро против това, което Израел прави в Газа. Това се отнася и за други европейски страни. 

Палестинците са изстрадал народ. Ако сте чели главата от Библията за Йов, всички там са Йов. Всеки е изгубил всичко. Най-малкото е да си загубиш къщата. Представете си да бомбардират дома ви - да не остане нищо от него, да би трябвало да живеете в палатка и постоянно да получавате смс-и, че мястото, в което живеете, става зона на военни дейности и би трябвало да се изнесете. Има хора, които са се местили по 14 пъти. Няма място, където да се постави палатка към този момент, тъй като всичко е военна зона.

- Какво е настроението на хората в Газа в този момент?

- Не усетих от тях жадност за отплата, не усетих у тях ненавист към еврейския народ. Напротив. Въпреки това, на което са подложени, в случай че еврейският народ пристигна като посетител, те ще ги посрещнат. Всичко, което палестинците желаят, е мир. Те са невероятни хора. Аз съм впечатлена от тяхното държание и устойчивост. Впечатлена съм от ведрината им и какъв брой са усмихнати на фона на ситуацията там. А то е доста тежко - хората са гладни, от време на време има крясъци и конфликти. Но няма по какъв начин, те са в лагер на гибелта. Те си лягат в палатки, които са безусловно незащитени, и не знаят дали ще се разсънят. Не знаят дали ще стигнат живи до у дома, дали ще дойдат живи на работа. Цяла нощ се чуват хеликоптери и дронове. Звукът е доста злокобен и не може да се спи.

Имаше две кланета преди да си потегли. Едното беше в център за систематизиране на помощи, а другото се случи по-късно денем - танк беше изстрелял снаряд по палатки, в които спят деца и цивилни. Видях го с очите си, когато отидох в незабавното поделение. Имаше хора на носилки - краката им бяха на земята в кръв, бяха изцяло апокалиптични подиуми. Най-малкото дете беше сред 9 и 11 години - момченце без едно краче. Никое дете не заслужава това. Защо танкът стреля по палатка в зоната, където на всички им е заповядано да се реалокират? Спомням си и за едно дете от Ал-Маваси на 11 годинки. Докато си играело с хвърчило, го прострелял дрон в коремчето. Едвам го спасихме от кръвозагуба. 

- Как успявате да се съхраните душевен в такава среда? Какво ви държи?

- Хората в Газа доста ми помогнаха. Първо, аз имах доста мощно предпочитание да отида там, това беше моят избор. Имах и мощно възприятие, че извършвам човешки, филантропичен дълг и върша нещо, което е безусловно вярно. Това дава доста мощ и дръзновение. Моите палестински сътрудници също така са невероятни - те ми даваха сили. Решението да се отиде в Газа не е мъчно. Всъщност доста мъчно ми беше да си потегли, изпитвах възприятие на страдание, на виновност. Ако някой ми беше споделил: “Няма да си тръгваш за още месец ”, щях да съм доста удовлетворена. Хората, с които бях, са пътували доста пъти до анклава. Газа е като магнит - влиза ти под кожата и не те оставя. Ставаш палестинец на процедура, по този начин се усещам аз - и българка, и палестинка.

- Веднага ли ви одобриха?

- Да, незабавно. Те бяха доста признателни, че сме там. 

- Как наподобява войната през очите ви? Има ли миг или човек, който вечно ще остане в съзнанието ви?

- Твърде доста са, с цел да избера единствено един. Случаят на доктор Алаа ал - Наджар, която загуби девет от десетте си деца и брачна половинка си, стана международно прочут. Държала съм тази жена в ръцете си и видях цялата покруса на живота ѝ. Това са древен истории, подобен е калибърът на нещастието в Газа. 

Имам един сътрудник ортопед – за него светът не знае, само че той загуби 18 души от фамилията си, до момента в който беше дежурен. Става дума за брачната половинка му, децата му, майка му, татко му, брат му и фамилията на брат му. Той е един от тези, които са останали сами. От неговото семейство всички са починали. Но той продължава да идва на работа. Не наподобява най-малко външно сломен. Усмихва се, оперира други, които са потърпевши от бомбардировки. Не знам от кое място идва тази мощ, може би  от невероятната религия в Бога. Това оказва помощ - упованието на Бога. 

Имах доста диалози с палестинци - те считат, че това е стадий, който ги води към нещо ново. Виждат го като филтриране, не наказване. Там няма възприятие за отплата към Израел. Те имат вяра, че това е проектът на Бога. И ние би трябвало, в случай че сме положителни християни, да мислим по същия метод, когато ни сполитат несгоди. За мен това са едни трагически положителни герои, а израелската страна е изгубила душата си. С доста огромно страдание го споделям, тъй като от народ, който е претърпял каквото еврейският, не съм го очаквала. Те просто убиха историята за Холокоста. Погазиха паметта на почтените починали.

- Виждате ли вяра? Вярвате ли, че е допустимо действително решение за хората в Газа?

- Да, безусловно имам вяра. От Накбата до момента е дребен интервал от историческа позиция. Няма агресор, който да е бил успешен в дълготраен проект. Израел също така се унищожава вътрешно и няма по какъв начин да оцелее. Тези, които се смятат другари на Израел, би трябвало доста твърдо да заемат позиция, че това, което те вършат, е безспорното зло и би трябвало да бъде спряно. Израел би трябвало да потърси пътя към себе си още веднъж. Ако ние сме другари на Израел, би трябвало да застанем зад такава позиция. Когато другар прави зло, не може да стоиш и да гледаш безучастно. Ако нашият глас е мощ, би трябвало да го използваме по какъвто и да е метод, а ние имаме близки човешки връзки с Израел. Моята начална учителка е гражданка на Израел. Аз съм по отношение на нея и до момента, доста я обичам. 

Родена съм в остарелия еврейски квартал в София, под нас живееше еврейско семейство. Играх си с дъщерята, беше ми най-хубава другарка. По-късно отпътуваха за Израел, а аз като дете в никакъв случай не разбрах, че те в действителност са евреи. Имената бяха малко разнообразни, но какво схваща едно дете. Когато станах по-голяма, питах майка ми за какво не ми е споделила, че са евреи. Тя ми сподели: “Не желаех да правиш разлика ”. Това би трябвало да е естественото - да няма разлика, да не вършим разлика кой какъв е.

- Имахте ли подозрения по отношение на ролята си като доктор, съмнявали ли сте се в миналото дали напъните ви в действителност са имали резултат?

Аз имах три значими задания - преди всичко е лекарската. Другата ми значима задача беше да бъда очевидец на това, което става, тъй като няма задгранични публицисти. Ние се превърнахме в публицисти непредпазливо. Третата задача беше да стоим с народа, който страда, да сме с причастни с тях и да осъществим християнския си дълг.

Когато след Втората международна война питат митрополит Кирил за заслугата за спасяването на българските евреи и приноса на църквата, той дава отговор: " Изпълненият дълг не е заслуга ". И аз по този начин го усетих - това не е нещо, с което човек би трябвало да се гордее. Човек би трябвало да го извърши, тъй като не може да не го извърши. Не можех да не направя това, което направих. Това не е подвиг - мен си ме беше боязън от бомбите, както всеки различен. И аз се усещах беззащитна, само че не желая никакво мъжество да ми се преписва. Аз не можех да не отида.

- Как бихте обяснили войната в Газа на едно дете в България?

- По-добре е децата да не знаят това. Не знам дори и децата в Газа по какъв начин схващат обстановката. Бомбите падат, а детските гласове извън отекват, те си играят на улиците като естествени деца. Те са гладни, те се опасяват доста от бомбите, доста от тях са изгубили крачета, изгубили са родители. Трагедията е цялостна, няма по-голямо зло от войната.

Д-р Милена Ангелова е родена в София. По специалност е анестезиолог-реаниматор. Завършва висшето си обучение в България, само че по-късно се мести в Лондон, където от 2015 година насам работи в една от огромните академични лечебни заведения. На фотографията държи ръчно направено хвърчило, защото децата в Газа постоянно си играят с тях. В анклава Хвърчилата са знак на свободата.

Инфо: " 24 часа "