Отхвърляйки бащата
Автор: М.В. Луковникова
Превод от съветски: Виолета Спасова
Оригинално заглавие: “ Отвергая отца… “
„ При първата среща (момче на 6 години, тежко невротично разстройство):
– С кой живееш?
– С мама.
– А баща?
– Него го изгонихме.
– Как по този начин?
– Разведохме се с него… той ни унижава… той не е мъж… провали най-хубавите ни години…
При първата среща (тийнейджър на 14 години, тежки мигрени, припадъци, незаконно поведение):
– А за какво не си нарисувал татко си, нали сте едно семейство?
– Него по-добре въобще да го нямаше, подобен баща…
– Какво искаш да кажеш?
– Той провали целия живот на майка, държи се като свиня… в този момент не работи…
– А към теб персонално по какъв начин се отнася татко ти?
– Ами, не се кара за двойките…
– … и това е всичко?
– Всичко, … какво от него?… даже парите за развлечения самичък си изкарвам…
– А по какъв начин ги изкарваш?
– Плета кошници…
– А кой те научи?
– Баща ми… той доста неща ме е научил и риба мога да ловя… мога да карам кола… малко, из селото… ето, пролетта измазахме лодката с катран, с татко ми ще отидем на лов на риба.
– Как седиш в една лодка с човек, който е по-добре да го няма на този свят?
– … ами, с него имаме такива… забавни отношения… когато майка замине, на нас ни е хубаво…. тя не се схваща с него, а аз мога и с майка и с баща да се разбирам, когато не са заедно…
При първата среща (момиче на 6 години, проблеми с общуването, не внимава, нощни кошмари, заекване, гризе си ноктите…):
– Защо си нарисувала единствено мама с братчето, къде сте татко ти и ти?
– Ами, ние сме на друго място, с цел да може мама да е в положително настроение…
– А в случай че всички сте дружно?
– Това е лошо…
– Как е неприятно?
– … … (момичето плаче)
След известно време:
– Само не казвайте на мама, че обичам и баща, много…
При първата среща (тийнейджър с тежки невротични нарушения):
– … Вашият наследник в действителност ли има вяра, че татко му е умрял?
– Да! Ние особено му го казахме,… а то, не дай Боже, да изиска да се срещне с него, след това не може да излезем на глава… само че ние с бабата единствено положителни неща приказваме за бащата, с цел да не се тревожи и да се стреми да стане добър човек.
При първата среща (момче на 8 години, тежка меланхолия и голям брой други заболявания):
– … Ами баща?
– Не знам…
Обръщам се към майката:
– Вие не говорите ли за гибелта на бащата?
– Той знае, говорили сме за това…. (майката плаче), той даже не пита и фотоси не желае да гледа.
Когато майката излиза от кабинета запитвам момчето:
– … на теб забавно ли ти е да научиш за баща си?
Момчето се оживява и за първи път ме поглежда в очите.
– Да, само че не трябва…
– Защо?
– Мама отново ще се разплаче, не би трябвало.
За времето, през което съм работила с деца в своята процедура съм се сблъскала със следните обстоятелства:
• Децата обичат своите родители еднообразно мощно без значение от тяхното държание.
• Детето възприема майката и бащата като едно цяло и като най-важната част от самото себе си.
• Отношението на детето към бащата и на бащата към детето постоянно се оформя от майката. (Жената се явява медиатор сред бащата и детето, и точно тя превежда на детето: кой е татко му, какъв е той и по какъв начин то би трябвало да се отнася към него).
Майката има безспорна власт над детето и умишлено или неумишлено тя прави с него всичко, което изиска. Тази мощ е дадена на дамата от природата, с цел да може потомството да оцелее без ненужно подозрение. Първоначално майката е целият свят на детето, а по-късно посредством себе си тя вкарва детето в света. Детето опознава света посредством майката, вижда света през очите й, концентрира се върху това, което е значимо за майката. Съзнателно и неумишлено майката интензивно образува усещането на детето. Майката среща детето с бащата, тя превежда степента на значителност на бащата. Ако майката не се доверява на брачна половинка си, то детето ще заобикаля татко си.
При първата среща:
– Моята щерка е на 1 година и 7 месеца. Тя бяга с крясъци от татко си, а когато той я вземе в ръце тя плаче и се отскубва. Напоследък стартира да споделя на татко си: „ Махай се, не те бичам. Ти си неприятен ”.
– А какво изпитвате вие към брачна половинка си?
– Много съм му обидена… до сълзи.
Отношението на бащата към детето също се образува от майката. Например, в случай че дамата не почита бащата на детето, то мъжът може да откаже да му обръща внимание. Често се повтаря една и съща обстановка: задоволително е дамата да промени вътрешното си отношение към бащата на детето и той ненадейно демонстрира предпочитание да види детето и да взе участие в неговото образование. Това се случва даже когато бащата е пренебрегнал детето дълги години.
• Ако е нарушено вниманието или паметта, има несъответстваща самокритика, а от държанието има какво да се желае – то в душата на детето пагубно не доближава бащата.
• Отхвърлянето на бащата в фамилията постоянно води до прояви на интелектуални и психологични усложнения в развиването на детето.
• Ако е нарушена отзивчивата сфера, има висока тревога и страхове, а детето не се е научило да се приспособява към живота и на всички места се усеща непознато – значи не може да откри в сърцето си своята майка.
• Децата по-лесно се оправят с проблемите на порастването, в случай че усещат, че майката и бащата ги одобряват напълно такива, каквито са.
• Детето пораства прочувствено и физически крепко, когато се намира отвън зоната на проблемите на своите родители – на всеки поотделно и/или като двойка. Тоест, то заема своето детско място в фамилната система.
• Детето постоянно „ подвига знамето “ за отхвърления родител. Затова в своята душа ще се свърже с него по всевъзможни способи.
Например, то може да повтори тежката му орис, темперамент, държание и така нататък И колкото по-силно майката не приема тези особености, толкоз по-ярко се демонстрират те в детето. Но незабавно щом майката откровено позволи на детето да наподобява на своя татко и да го обича намерено в детето се появява избор: да се свърже с татко си посредством обремененостите или да го обича непосредствено – със сърцето си.
Детето е еднообразно лоялно към майката и към бащата, то е обвързвано с тях посредством любовта. Но когато връзките в двойката стават тежки, детето със силата на своята преданост и обич надълбоко се включва в тежкото нещо, причиняващо болежка на родителите. То взима върху себе си толкоз, че в реалност незабавно доста облекчава душевните премеждия на единия или и на двамата родители. Например, детето може да стане психически равно на родителите: приятел или сътрудник. И даже да се окаже добър психотерапевт. А може да стане и повече от тях, заменяйки психически техните родители. Такъв товар е непостижим както за физическото, по този начин и за психическото здраве на детето. Все отново, в последна сметка, то остава без своята опора – без родителите си.
Когато майката не обича, не се доверява, не почита или просто е афектирана на бащата на детето, то гледайки детето и виждайки в него доста проявления на бащата, умишлено или неумишлено дава на детето да разбере, че неговата „ мъжка част “ е неприятна. Тя като че ли споделя: „ Това не ми харесва. Ти не си мое дете, в случай че приличаш на татко си. “ И от обич към майка си и още по-точно от бездънен блян да оцелее в дадената фамилна система детето въпреки всичко се отхвърля от татко си, а затова и от мъжкото в себе си.
За сходен отвод детето заплаща прекомерно висока цена. В душата си то в никакъв случай не си прости това изменничество. И наложително ще се накаже за това с провалена орис, неприятно здраве, крах в живота. Да живееш с тази виновност е отвратително, даже и в случай че тя не постоянно е осъзната. Но това е цената за неговото оцеляване.
За да усетите какво се случва в душата на детето, пробвайте се да пандизите очи и да си визиите двамата най-близки за вас индивида, за които вие можете, без да се замисляте, да дадете живота си. А в този момент и тримата, крепко държейки се за ръце, се озовавате в планината. Но планината, на която стоите, неочавано рухва. И се оказва, че вие по знамение сте се задържали на скалата, а двамата ви най-близки хора са увиснали над пропастта, държейки се за ръцете ви. Силите ви свършват и вие разбирате, че няма да може да изтеглите и двамата. Може да спасите единствено единия. Кого ще изберете? В този миг майките като предписание споделят: „ Не, по-добре да умрем всички дружно. Това е извънредно! “ Наистина, по този начин би било по-лесно, само че изискванията в живота са такива, че детето би трябвало да направи неосъществим избор. И то го прави. По-често на страната на майката.
„ Представете си, че въпреки всичко сте пуснали единия човек и сте изтеглили другия.
– Какво ще чувствате към този, който не сте могли да спасите?
– Огромна, изпепеляваща виновност.
– А към този, поради който сте създали това?
– Ненавист ”.
Но природата е мъдра – в детството тематиката за гнева към майката е под грубо табу. Това е целесъобразно, тъй като майката освен дава живот, тя също го поддържа. След отхвърлянето на бащата майката остава единственият човек, който може да ни поддържа в живота. Тогава изразявайки своя яд може да срежем клона, на който седим. Затова този яд се обръща във вътрешността (автоагресия). „ Аз се оправих неприятно, предадох баща, не направих задоволително, за да…. аз и единствено аз. Мама не е отговорна – тя е слаба жена. “ И тогава стартират проблемите с държанието, с психическото и физическото здраве.
Мъжкото е доста повече от приликата със личния татко. Мъжкият принцип е законът. Духовността. Честта и достолепието. Чувството за мярка (вътрешното чувство за приложимост и навременност). Социалната самореализация (работата по сърце, положителният веществен приход, кариерата) е допустима единствено, в случай че в душата си индивидът има позитивен облик на татко си.
Колкото и забележителна да е майката, единствено бащата може да инициира старата част в детето. (Дори в случай че самият татко не е съумял да построи връзките си със личния си татко. За процеса на инициация това не е толкоз значимо.) Вие вероятно сте срещали възрастни хора, които са детски и безпомощни като деца? Започват доста неща по едно и също време, имат доста планове, само че по този начин и не довръшват нито един от тях. Или такива, които се боят да стартират обещано нещо, да бъдат дейни в обществената самореализация. Или такива, които не могат да кажат „ не “. Или не съблюдават дадената дума, на тях е мъчно да се разчита за каквото и да е. Или такива, които непрекъснато лъжат. Или такива, които се боят да имат лична позиция, съгласяват се с другите макар своята воля, „ клякайки “ пред събитията. Или противоположното, такива, които се държат предизвикателно, водят война със заобикалящия ги свят, противпоставяйки се на другите хора, правейки всичко на инат или даже се държат незаконно. Или такива, за които е доста мъчно да живеят в социума, всичко е „ прекалено “ и така нататък Всички тези са хора, които не са имали достъп до своя татко.
Само близо до татко си дребното дете за първи път учи границите. Собствените граници и границите на другите хора. Границите на разрешеното и непозволеното. Своите благоприятни условия и качества. Близко до татко си детето усеща по какъв начин работи законът. Неговата мощ. (С майката връзките се основават на друг принцип: без граници, цялостно сливане).
За образец може да си спомните държанието на европейците (в Европа е мощно изразен мъжкият принцип) и на руснаците (в Русия е мощно изразен женският принцип), когато те се оказват в едно пространство. Европейците, на каквото и малко пространство да се окажат, интуитивно се разместват по подобен метод, че никой на никого да не пречи, никой да не нарушава ничии граници и даже в случай че това е пространство, претъпкано с хора за всеки остава място за неговите ползи.
Ако се появят руснаци, те ще запълнят всичко със себе си. Вече за никой няма да има свободно място към него. Така със своето държание те унищожават непознатото пространство, защото нямат свои лични граници. Започва безпорядък. И тъкмо това се случва, което съставлява женското без мъжкото.
Именно в мъжкия поток се оформят достолепието, достойнството, волята, целеустремеността, отговорността – високо ценени човешки качества във всички времена.
С други думи децата, които майката не е позволила до бащиния поток (съзнателно или несъзнателно) не могат леко и естествено да разсънят в себе си уравновесения, възрастния, виновния, разумния, целеустремения човек – в този момент се постанова да се поставят големи старания. Тъй като душевен те са си останали момчета и девойки, и по този начин и не порастват в мъже и дами.
Така за решението на майката да отдели детето от бащата, човек заплаща цялостен живот необикновено висока цена. Сякаш той е изгубил благословията на живота.
„ Ако дамата почита мъжа, а мъжът почита дамата децата също изпитват почитание към себе си. Който отхвърля мъжа (или жената), той отхвърля него (или нея) в децата. Децата възприемат това като персонално отвхърляне. “
– Берт Хелингер
Бащата има разнообразни, само че еднообразно значими функции както за сина, по този начин и за дъщерята. За момчето бащата е неговата самоидентификация по пол (т.е. чувството да си мъж освен физически, само че и психически). Бащата – за сина това е родината, неговата „ стая “.
Момчето през цялото време се ражда при човек от другия пол. Всичко, до което се допира момчето в майката, му е непознато по същина, друго от него самия. Майката претърпява сходно възприятие. Затова е удивително, когато майката успее да даде на сина си своята обич, напълвайки го с женския поток, иницииращ женските правила, а по-късно го пусне с обич да отиде в родината си – при своя татко. (Между другото, единствено в този случай синът може да почита своята майка и да ѝ бъде откровено благодарен). От момента на раждането до към три години, момчето се намира в полето на въздействие на майката. Т.е. то се насища с женското: чувствителността и нежността. Способността за близки, интимни и дълготрайни прочувствени връзки. Именно с майката детето се учи на емпатия (съпричастие към душевното положение на различен човек).
От общуването с нея се поражда интереса към другарство с други хора. Активно се инициира развиването на прочувствената сфера, а също по този начин и интуицията и креативните качества – те също са в областта на женското. Ако майката е била открита в своята обич към момчето, то след това ставайки възрастен, подобен човек ще бъде грижлив мъж, гальовен ухажор и любящ татко.
Обикновено след третата година майката пуска сина при бащата. Важно е да се подчертае, че тя го пуска вечно. Да го пусне значи, че тя позволява на момчето да се извърши с мъжкото и да бъде мъж. И за този развой не е толкоз значимо дали бащата е жив или мъртъв. Бащата може да има друго семейство, да е надалеч или да има тежка орис. Случва се и биологичният татко да го няма и да не може да бъде до детето. Тогава има значение това, което майката усеща в душата си към бащата на детето. Ако дамата не може да се съгласи нито с неговата орис, нито с него като с верния татко на нейното дете, то момчето получава доживотна възбрана за мъжкото. И даже вярна среда, в която то да се завръща не може да компенсира тази загуба за него. Момчето може да се занимава с мъжки спортове, вторият брачен партньор на майката може да е незабравим и неустрашим мъж, допустимо е даже да има дядо или чичо, които са подготвени да поддържат връзка с детето, само че всичко това ще остане на повърхността единствено като форма на държание. В душата си детето в никакъв случай няма да се осмели да наруши майчината възбрана. Но в случай че дамата въпреки всичко успее да одобри бащата на детето си в своето сърце, то детето неумишлено ще почувства, че мъжкото е нещо положително. Майката е дала своята благословия. Сега, когато срещне в живота си мъже: дядото, приятелите, учителя или новия брачен партньор на майката, момчето ще може посредством тях да се извърши с мъжкия поток. Който той ще вземе от своя татко.
Единственото, което има значение, е какъв облик има в душата на майката за бащата на детето. Майката може да допусне детето до бащиния поток единствено при изискване, че в душата си тя почита бащата на детето си или най-малко се отнася добре към него. Ако това не се случва, тогава е неефикасно да се споделя на брачна половинка: „ Отиди да поиграеш с детето. Отидете да се разноските дружно “ и така нататък, тъй като бащата няма да чуе тези думи, тъкмо както и детето. Въздействие има единствено това, което е признато в душата. Благославя ли майката бащата и детето да имат взаимна обич един към различен? Изпълва ли се майчиното сърце с топлота, когато тя вижда какъв брой детето наподобява на своя татко? Когато бащата получава самопризнание момчето стартира интензивно да се изпълва с мъжкото. Така развиването потегля по мъжкия модел с всички мъжки особености, привички, желания и нюанси. Т.е. в този момент момчето доста стартира да се разграничава от майчиното женско и от ден на ден стартира да наподобява на бащиното мъжко. Така порастват мъже с изразено мъжко в себе си.
При дъщерите този развой протича друго. Момичето също до три години се намира с майката, напълвайки се с женското. Когато стане на към три-четири години тя минава под въздействието на бащата и се намира в полето на неговото внимание до към шест-седем години. През това време интензивно се инициира мъжкото: волята, целеустрменността, логиката, образното мислене, паметта, вниманието, трудолюбието, отговорността и така нататък И най-много, точно в този интервал се залага разбирането, че момичето се отличава от татко си поради своя пол. Това, че дъщерята наподобява на майка си и скоро ще стане такава красива жена като своята майка. Именно в този интервал дъщерите обожават своите татковци. Активно демонстрират признаци на внимание и увлечение към бащите си. Добре е, в случай че майката поддържа това, а бащата успее да покаже на дъщерята, че тя е прелестна и той я обича. По-късно точно този опит от общуването с най-важния мъж в живота ще ѝ разреши да се претърпява като привлекателна жена. Дъщери, които не са позволени навреме до бащите си душевен остават девойки, без значение, че от дълго време са станали възрастни.
След известно време е доста значимо бащата да пусне дъщерята назад при майката – в женското, и също е значимо майката да я одобри. Това се случва, когато момичето стартира да усеща, че бащата обича майката повече от нея и че бидейки жена, майката е по-привлекателна и по-подходяща за бащата. Това е една горчива разлъка с най-хубавия мъж, само че е необикновено изцеляваща. Сега в момичето са инициирани мъжките правила, което значи, че тя може да получи доста в живота. Но най-важното, тя към този момент има благополучен опит да бъде призната и обичана за един мъж. Връщайки се при майката в този момент цялостен живот дъщерята ще се изпълва с женското. Тази мощ й дава опция да откри добър сътрудник и да сътвори семейство, да роди и възпита здрави деца.
Обикновено след сходно изобретение майките се усещат комплицирани и изпълнени с несъгласия. Всички те задават едни и същи въпроси: „ Какво се случва, когато освен че не обичам бащата на детето си, а даже го мразя?! Него даже няма защо да го почитам – той е пропаднал човек! Аз би трябвало ли да неистина детето, че татко му е добър човек? Та аз споделям на детето: ‘Погледни своя баща…. Моля те, единствено не ставай като него!’ “ Или: „ Когато виждам по какъв начин щерка ми мръщи вежди тъкмо като татко ѝ желая да убия и двамата! “.
Когато на нещата се гледа по този метод се появяват единствено яд и обезсърчение. Но в този момент става дума за детето, а не за партньорските връзки на дамата. А за детето и двамата родители са еднообразно значими и еднообразно обичани. Жената доста постоянно смесва своите партньорски връзки с родителските. За детето това е отвратително. Жената споделя на детето си: „ Той е неприятен сътрудник за мен, значи той е неприятен татко за теб. “ Това са разнообразни неща. Детето не би трябвало да бъде включвано в връзките в двойката. Образно казано, вратата на родителската спалня би трябвало да остане вечно затворена за него. Като в това време и двамата би трябвало да останат изцяло налични за него родители. Т.е. мъжът е двама разнообразни индивида – като сътрудник и като татко на детето. Детето нищо не знае за бащата като сътрудник. А брачната половинка не знае нищо за него като татко. Затова за дамата той е единствено сътрудник, а за детето – единствено татко.
Майка, която не може да одобри бащата на своето дете, не може изцяло да одобри и детето. Затова тя не може да го обича с безусловна обич. А тогава детето губи достъпа и до двамата си родители. Сега връзките с майката ще бъдат тежки вътрешно. Детето или ще угажда на майката, боледувайки постоянно (като по този начин „ изгаря “ експанзията към майката) или интензивно ще стачкува. Но нито в първия, нито във втория случай няма да има открита обич сред майката и детето.
Между другото, хора, които не обичат себе си, считат, че не са красиви и не одобряват своята характерност, а също и тези, които имат податливост към прекомерно самоосъждане и наказание на всички и всичко, са тези тогавашни деца, чиято майка е осъждала и отхвърляла татко им в тях. Сега връзките със самите себе си и с живота им се основават върху усвоения в детството принцип.
Но в случай че на дамата въпреки всичко ѝ доближи храброст и обич към детето, с цел да не сложи тежестта в партньорските връзки върху своето дете, да отдели в своята душа партньорските връзки от родителските, тогава в детето ще настъпи голямо психическо и физическо облекчение. (Много деца стопират да боледуват след осъществена психическа работа с тяхната майка.) Тогава, без значение от това, че родителите са се разделили или не се схващат, детето има задоволително сили, с цел да продължи да живее.
Нашите предшественици са знаели тази причинност: в случай че дамата може да почита своя брачен партньор, своите и неговите родители, то в такива фамилии децата не боледуват, а техният живот се подрежда сполучливо.
Практиката ми с работа с деца, младежи и възрастни ми е посочила, че най-силната човешка болежка, имаща дълготрайни последствия, това е болката от загубата на родителите в душата. Именно тази загуба постоянно е причина за депресията.
Затова за облекчение живота на детето и цялостното му излекуване е значимо не толкоз физическото наличие на родителите в ежедневния му живот, колкото положителното и уважително отношение към тях в личната му душа. Сякаш родителите в никакъв случай не са изоставяли детето, а стоят зад тила му. Стоят като ангели-хранители. И по този начин от първия до последния ден в живота на индивида. Не е инцидентно, че от десетте заповеди единствено една има пояснение и обосноваване – петата. „ Уважавай татко си и майка си, с цел да живееш на земята дълго и щастливо. “ Именно това познание разрешава на човечеството да оцелее, оставяйки духовно и физически крепко.
Само тогава, когато сърцето е изпълнено с почитание и признателност към родителите, най-малкото за скъпия подарък на живота, може да се върви самоуверено напред.
Искам да опиша за един случай, който блестящо илюстрира казаното тук. Към мен се обърнаха майка и баба на седем годишно момче. Детето имаше доста тежко положение: с изключение на необикновено неуправляемата експанзия имаше нервности, непрекъсната паника, проблеми в учебно заведение, нощни кошмари, страхове, имаше и мощни главоболия и трудно чувство за настинка по цялото тяло. Майката и бащата се бяха развели доста от дълго време. Детето помнеше татко си най-много от фотографии. Целият си умишлен живот то беше живяло с майка си и баба си. Детето беше тъкмо копие на своя татко. Както във външения тип, по този начин и в характера все по-често се проявяваха прилики. Единственото, което момчето беше чувало за татко си, беше това, че неговият родител е необикновено страшилище (майката и бабата не се скъпяха на епитети), а също и това, че за тяхна най-голяма тъга детето доста наподобява на това страшилище. И пред момчето беше сложена задачата да преодолее „ злите “ качества и да стане добър човек. А при приемането пред мен седеше удивително дете, което имаше огромни креативен качества, само че за живота разсъждаваше по този начин, като че ли е на не по-малко от седемдесет години. Всички дружно се заехме с работа: майката, бабата, момчето и аз. Първото, което направиха дамите беше изрично да трансформират фамилната политика.
Майката стартира да споделя на сина си за това какви хубави качества има татко му. За нещата, които са били хубави в техните връзки. За това, че й харесва, че синът й наподобява на татко си. Че той може да бъде безусловно същият като своя татко. И най-важното, че синът не носи отговорност за техните партньорски връзки. И без значение от това, че те са разведени като двойка, като родители ще останат за него постоянно дружно. А синът може да обича татко си тъкмо толкоз, колкото обича майка си. След известо време момчето написа писмо на татко си. Освен това сложи снимка на татко си на бюрото си, а друга, по-малка, стартира да носи със себе си в учебно заведение. След това в фамилията се появиха спомагателни празници: рожденият ден на бащата; денят, в който бащата е предложил брак на майката; когато бащата е спечелил мач. И най-главното, в този момент, когато майката гледаше сина си тя с горделивост споделяше: „ Колко доста приличаш на татко си! “ Когато се състоя следващата ни среща майката показа, че въобще не й се е наложило да лъже – някогашният брачен партньор в действителност бил многостранна персона. А със сина започнаха да стават изумителни промени: в началото изчезна експанзията, след това – страховете и болката; стартира да има триумфи в училище; изчезнаха злощастните втрисания; детето стана управляемо. И още веднъж се върна към живота. “Не мога да допускам, в действителност ли бащата има такава роля?! ”
Да, всеки от нас е продължение и резултат от сливането на два потока на живота: майчиното (и нейния род) и бащиното (и неговия род). Съглсявайки се с това в детето, приемайки неговата орис такава, каквато му е дадена – ние му даваме късмет да пораства. Точно това е родителската благословия за Живота.„
Автор: М.В. Луковникова
Превод от съветски: Виолета Спасова
Инфо: http://econet.ru/articles/70850-otvergaya-ottsa
