Изправи се България – „Заедно срещу системата“: За проблемите на диалога между граждани и институции
Автор: Любомир Данков
Обърнахме се към всички политически сили, които имат шансове за влизане в Народното събрание, с няколко въпроса, които са значими за гражданските организации. Не тези организации, които в Съединени американски щати и Русия се назовават задгранични сътрудници, а тези с дела, които не получават финансиране за работата си. Искахме да се поемат някакви задължения за бъдещата работа в Народното събрание. За страдание, множеството от участниците в изборите пренебрегнаха предлагането ни. Съгласиха се " Възраждане " и гражданската квота на " Изправи се България " – „ Заедно против системата “.
Тук публикуваме изявление с Вера Иванова, Нели Димитрова и Албена Белянова от „ Заедно против системата “. Темите: проблемите с разговора жители - институции, изборът на Омбудсман, кой би трябвало да може да сезира Конституционния съд, нужни ли са промени в цялостната идея за гражданските организации, ролята на специалистите в политиката, за свободата и професионализма в медиите, връзките България - Европейски съюз, по какъв начин да се образуват самостоятелни и действително работещи контролни органи, предпочитани дела, по които биха работили.
Опитите за вдишване на съответни задължения от другите политически сили ще продължат и след изборите.
Вера Иванова:
Във връзка с въпроса за разговора сред хората и институциите – подобен разговор напълно липсва. Това, което ние сме постигнали, изобщо, с цел да ни чуе някоя от институциите е само с напън, със стоене по площадите и по улиците. Буквално в последните години се превърнахме в чудовище за институциите и единствено под някаква опасност могат да чуят нещо и вероятно да решат някакъв проблем. Като, за тези проблеми би трябвало да ги гоним, да задаваме въпроси непрестанно, само че тази гонитба не се показва ние да отидем в някое министерство и те да кажат „ добре пристигнали “. Изразява се да ги преследваме по техни събития и да ги притискаме с лайфове онлайн, с цел да свършат някаква работа.
Да, постигнали сме доста съществени триумфи, но… И по този начин наречения революционен закон прочут като закон на майките, който обръща цялата обществена система в поддръжка на индивида съгласно потребностите и потребностите му, а не в поддръжка на Неправителствени организации бранша, с цел да могат те да източват безотчетни и безобразни средства. Но тази победа търпя доста малко сега, в който трябваше да влезе в цялостна мощ се намеси Сачева като министър на МТСП, ГЕРБ и тогавашната обединението. Под управлението, по този начин да кажа управлението на Валери Симеонов, който с огромно наслаждение водеше тъкмо това пленарно съвещание, където унищожи за вярата за живот на болните деца на болните хора и тези с тежки множествени увреждания. Това се случи през 2020 година, откакто ние го сринахме като политик поради изявлението му, че ние сме кресливи женички на сякаш заболели деца “. Той ни го върна в пленарна зала, като гласуваше на драго сърце убийството на децата ни, на всички хора с увреждане, които не могат да живеят сами даже 10 минути. Всичко, което бяхме постигнали беше унищожено с лека ръка от Герб, Сачева и Валери Симеонов.
В тези институции работят бездушни служители, които единствено под някакви инструкции могат да вършат нещо. Наши майки стигнаха до това да пият валидоли, валериани преди да влязат в обществената система или в някоя институция, защото, като видят човек, който има права и би трябвало да му се дадат тези права – те задълбават и търсят защо могат да те върнат. Тяхната цел е да им мине работното време и да не получат хората поддръжка, нито инструкции на какво имат право. Работят от час за час, с цел да им мине работното време. Пълно безсърдечие!
Пълна безнаказаност, ние му споделяме чиновническо безхаберие. Всъщност ние обслужваме институциите, носим от врата на врата всякакви бележки и това е в продължение на часове. Социалните служби в един регион са на по 3-4 места. Красно село са на разстояние няколко спирки и ние би трябвало да носим безчет бележки и молби, с цел да получим обикновеното право, което сме извоювали след голям брой митинги. Парадокса е в Красно село. На първия етаж нося документ, че сина ми е под забраняване, които ми го е дал Кмета, който е на втория етаж, само че аз нося документите на ръка. Всеки път, за всяка една помощ се носят документи на ръка, нося ТЕЛК, които е доживотен и на всеки три месеца аз го нося по всякакви службички.
Липсата на надзор. Опита ми е в обществените служби. Особено в провинцията всички са навързани по роднинска линия. Като се стартира от обществения служащ, шеф отдел, шеф на дирекция, прокурор, съдията – там е единствено по роднинска история. Тази липса на надзор ни докара до това ние да сме на дъното и корупцията да вилнее в цялостна мощ. Ние можем да го променим.
Всъщност, ние желаеме един надзорен, мощен орган, който да може да постави на място всичките тези хора, тъй като ние им плащаме заплатите.
Нели Димитрова:
Проблемите, които се натрупват в обществото и които не намират своето решение е неналичието на надзор върху длъжностните лица от, които зависи ориста на всеки един българин срещнал се с някакви проблеми. Реално беше отстранена персоналната отговорност, наказателна и в последна сметка се получи групова безнаказаност, както виждаме, когато се случи някакво събитие – покруса има някакво прекачване сред организации и така нататък В последна сметка, когато жертвата не получи правдивост, търсят правата си в Европейски съд по правата на човека и осъждат България и тогава всички ние плащаме за нечия чиновническа неточност, за нечии чиновнически автограф, който е подложен не където би трябвало и е ощетил човек или страната с милиони и няма съответното наказване.
Ние това ще го променим!
Албена Белянова:
Ще стартира от там, че в последните години държавните чиновници не помниха, че са чиновници на, които българските данъкоплатци им заплащат заплатите. Те се окупираха в техните кабинети и това може да се види във всяка една институция. Най-нагло отхвърлят достъп до социална информация. Това обаче е в резултат на преодоляването на страната и това в действителност се следи в изпълнителната, законодателната и правосъдната власт. За страдание не виждаме способени, образовани хора, които да служат на данъкоплатците, а най- към този момент шуробаджанашки назначения, което доста изненадващо, макар обещаваната смяна се видя при последното държавно управление – това на Кирил Петков, където бяха назначавани другари и родственици. Това е в основата на метода по който работят институциите, приказваме и за съда и за изпълнителната власт. Има закони, някои са положителни, някои се нуждаят от промени и допълнения, само че даже когато законите са положителни – те не се съблюдават от държавните служители – бюрократите.
Например: През 2015 година под напън от наказателна процедура против България се приема смяна в закона за отбрана от дискриминация. Закон, които би трябвало да пази уязвимите. Въпреки тази законова смяна съдилищата и КЗД не престават да ползват остарялата нормативна уредба и никой не понася отговорност за това безсрамие. В този смисъл, каквито и институции да създадем, в случай че в тях не работят способени, човечни, съчувствени, знаещи и можещи хора – нищо няма се промени.
Начина по който може да се вкарат тези хора стартира с изборите за народни представители и осъзнаването, че без значение, коя политическа партия излъчва този депутат, влизайки в националното заседание той служи на всеки един български жител, а не на излъчилата го политическата мощ. От там нататък народните представители би трябвало да държат виновни посредством парламентарния надзор чиновниците в изпълнителната власт. Когато бъде търсена тази бистрота и отговорност това ще промени метода на работа. Те пък от своя страна ще назначават хора, които да работят, а не просто да получават някакви заплати и привилегии или да извършват прищевки. По този метод ще се завърти целия кръг другояче ще продължим да се въртим в обаян кръг.
Медиите са оръжие. Те могат да оказват помощ доста за това, което говорихме, те са главен фактор за битката с корупцията, само че нищо не вършат, тъй като осветляването на корумпираните точно от медиите ще спомогне за тази битка. За страдание, в последните години медиите обслужват ръководещите без значение кой е на власт. Те доста бързо се преориентират от едни към други. Това несъмнено подкрепя съществуването на овладяната страна. Ако няма коректив – ние хората оставаме без всякаква поддръжка. Остава ни да седим по площадите и да ни наскърбяват „ мисирки “, „ тулупи “, „ крещящи дами “. Много е значим контрола. Видяхме един министър ръководител, които употребява институциите като бухалка, с цел да размазва физиономии. Това е неприемливо.
За Омбудсмана – критерии и избор
Албена Белянова:
Може би директния избор е вид, само че другото което е, още веднъж е въпрос до индивида. Един човек, който осъзнава, че без значение какви са политическите му пристрастия ставайки Омбудсман би трябвало да работи за всеки един български жител и да го пази – ще бъде добър Омбудсман. Мога да кажа, че образеца е с госпожа Манолова, която беше обвързвана с Българска социалистическа партия, само че до този миг е най-хубавия Омбудсман, който е имала България. Още едни избори биха натоварили бюджета и жителите. Със сигурност е добре да има критерии за избора на Омбудсман. Такива критерии в действителност има за всички ръководители на държавни институции, които се избират от Народното събрание, само че тези критерии би трябвало да се измислят доста добре, да не бъдат създавани за индивида, който да бъде определен, каквито видяхме за избора на ръководителя на КЕВР и видяхме опита да бъде определен Бойко Рашков за ръководител на КПКОНПИ. Тоест – предварителния избор не е никакъв избор. Трябва да се даде опция на повече хора с нужните квалификации и несъмнено с нравствените и морални качества, които имат и да могат да вземат участие. Другото значимо е да се даде право на жителите и гражданските организации да вършат оферти и номинации на такива хора, а не това да остава в границите на обособени народни представители и политически партии, които са показани в Народното събрание.
Кой би трябвало да може да се обръща към Конституционния съд?
Албена Белянова:
Да, поддържам това Конституционният съд да може да бъде сезиран от всеки един български жител, само че несъмнено би трябвало да има отсяване и въпросите, които се отнасят до Конституционен съд да са значими.
Нужни ли са промени в закона за юридическите лица с нестопанска цел?
Вера Иванова:
За страдание национално представителните НПО-та са грантаджийски организации. Организации, които не вършат нищо. Организации, които получават дотации каквито получават партиите от джоба на данъкоплатците в размери на доста милиони левове, като ги разходват за личните си ползи без никаква грижа за хората. Наемат първокласни офиси, секретарки, коли. Заради тези дотации тези НПО-та са комфортен слугинаж на всяко едно държавно управление и за това политиките, които се упражняват в последните години е геноцид по отношение на най – уязвимите. Това нещо е с помощта на Национален парк НПО-та и поради тези милиони, които усвояват за себе си. Трябва да има доста съществени законодателни промени по отношение на неправителствения бранш. Той би трябвало да е неправителствен бранш, а не проправителствен.
Със Закона за обществените услуги по този начин хубаво ги навързаха, че към този момент търговците стават снабдители. Едно от първите неща ще бъде там да сложим ред и да не се иззема функционалността на страната от тези търговски сдружения. Няма малко или доста платени. Неправителствени организации би трябвало да се устоя от членската си маса – членски импорт. Трябва да има еднакъв достъп до планове и никакви външни и държавни финансирания. Трябва да бъдат доброволна организация. Ние в нашата организация отникъде не се устояваме, никой не ни заплаща. Всичко е на доброволни начала и по този начин би трябвало да бъде. За това имаме промени и триумфи.
Нели Димитрова:
През годините станахме очевидци на публични разисквания, където несъмнено се постановяваше мнението на тези, които са тъй наречените грантаджийски НПО-та, които получават финансиране, с цел да пазят избрани политики, които политики не са в полза на обществото. Те са под прикритието на угриженост и положителното. Така постоянно започват, сякаш ще трансформират по този начин нещата, че живота на хората ще се усъвършенства, а действително това, което се е случило по наши наблюдения, като образец мога да дам прекъсване на насилието измежду децата, прекъсване на насилието над дамите, домашното принуждение интеграцията на ромите в обществото. Ние видяхме, че това не работи. Наляха се милиони, милиарди в тези действия, които не направиха ромите интегрирани, нито стопираха насилието при децата, нито стопираха домашното принуждение. Ние имаме отношение по тези въпроси. Участвали сме в работни групи и публични разисквания където се оказва, че ние сме сами против всички. Организациите, които са изникнали от обществото, от будните жители, които четат законите и ги схващат, тъй като това са мога да кажа интелигентни хора, само че се оказахме сами против тези на които им се заплаща, с цел да прокарват тези политики. Лошото е, че тези организации съумяват да прокарат политиките си. Тук идва и корупцията на всяко едно ръководство, което безусловно може да бъде купено да прокарва тези политики, които вредят на хората. Ние знаем къде са проблемите, знаем тяхното решение и ще ги отстояваме. Това ще бъде нашата работа, в случай че влезем в Народното събрание.
За специалистите и политиката
Нели Димитрова:
За страдание, когато се взимат решения в Народно събрание или Министерски съвет или виновните институции, ставаме очевидци на все по-рядкото взимане на мнението на специалистите, а България има своите специалисти. Имаме стопански, обществени специалисти и тн, които в Българска академия на науките има учени на международно равнища, които могат да предложат решения. За страдание в годините знаем какъв брой са потискани тези специалисти и тяхното битие е сложено в риск дали въобще да съществуват. В последна сметка се опира до там да се заплати на някой академик, който да напише мнение, което е угодно за Министерски съвет, предприемайки дадена политика и приемането и през закон. Така, че – не е вярно употребен този капацитет с, който България разполага. Като образец мога да дам развиването на нуклеарната енергетика в България където имаше извършен референдум, които беше популистки и аз не отидох да гласоподавам, тъй като считам, че България има експертизата, която да каже е ли е допустимо, какви са упованията от бъдещите резултати и какъв брой е потребно това за обществото. Защото постоянно би трябвало да се гони изгодата за обществото.
Държава без просвета няма развиване. Разбира се, че би трябвало по-голямо финансиране за хората на науката. Експертите са изтикани в ъгъла. През последните 32 години сме очевидци на взимането на политически решения, които са противоречиви във връзка с това какъв брой са потребни за обществото. Не единствено противоречиви, те нормално са лобистки.
Мястото и ролята на България в Европейския съюз
Нели Димитрова:
Като елементарен жител моите наблюдения за участието ни в Европейски Съюз са, че положителните първични планове на това участие не се случиха. Може да се каже, че ние не сме пълноправен член на Европейски Съюз. Говори се за Европа на една, на две, на пет скорости. Ние сме на последна скорост. Ние сме на дъното на всички ранглисти. За страдание това не прави никакво усещане на европейските бюрократи, които слагат условия, които не са в наша изгода. Виждаме, че нашият политически хайлайф няма никаква воля да им се опълчи, когато те ни вредят. Такъв образец е енергетиката, където с единния европейски пазар трябваше да решим всичките си проблеми дали да разполагаме с сила евтино, с която да развиваме стопанската система си. Все повече се доближаваме да страните от третия свят, където няма развита стопанска система.
Поведението на България зависи от нашите управници. Например Виктор Орбан и неговата партия в Унгария пазят ползите на народа си. Получава се едно изключение в Европейски Съюз. Унгария се опълчва на решения, които биха били нездравословни за страната и тя би изгубила своята еднаквост.
За свободата на словото в медиите
Нели Димитрова:
Хубаво е да има самостоятелни медии, които да демонстрират всички гледни точки. За страдание, в последните години нормално се създава една единствена позиция и тя стартира да се пропагандира по всички медии. Опозиционната позиция нормално се компрометира и се показва като споделяна само от елементарни хора, които не схващат казуса и няма потребност да се изричат. Убедили сме се, че отразяването на един митинг е въпрос на позиция на самата медия. Може да има пет индивида на един митинг и той да се отрази като нещо грандиозно, а за 10 000 индивида да се каже, че това са маргинали. При медиите няма баланс на гледните точки. Държавните медии Българска национална телевизия, БНР, както и частните медии на национално равнище получават финансиране от страната. Щом получават пари от налозите ни, би трябвало да обезпечат плурализъм. Не споделяме мнението, че българинът е елементарен и не може да построи лично мнение. Финансиране от страната би трябвало да се дава при избрани условия, да има стоманени правила и да не се позволява едностранчиви гледни точки.
Ние сме за самостоятелност на контролните органи, тъй като всяка взаимозависимост би ги трансформирала в неконтролни органи. Те ще управляват единствено неуместните на властта. Съвет за електронни медии наподобява като една куха конструкция. Съвет за електронни медии позволиха в това число по националната телевизия да няма детски излъчвания. Ние какво отглеждаме? Директно възрастни хора? Децата имат право на своите детски излъчвания, на своя Сънчо. Подозирам дори умишленост в този развой. Ние се опитваме да ги отдалечим от смарт устройствата, само че не им предлагаме друго, даже през медиите.
Искаме самостоятелен надзор над всички институции, освен над медиите. Той ще обезпечи и самостоятелни решения по отношение на тези, които нарушават разпоредбите.
Как да се образуват самостоятелните контролни органи?
Нели Димитрова:
Например по какъв начин да се избира шеф на едно учебно заведение... Той би трябвало да се избира изпод нагоре посредством свободен избор от неговите сътрудници. Видяхме с партийните назначения какво се случва и на какво послушание се трансфораха всички учебни заведения. Този модел беше въведен от ГЕРБ, които за 12 години окупираха страната на всяко равнище. Независимия надзор би трябвало да се излъчи изпод нагоре.
Албена Белянова:
Въпросът за независимостта на контролните органи е доста сериозен. За да има самостоятелни контролни органи избирането и назначението на тяхното управление би трябвало да е обществен и транспарантен. Трябва да се даде опция за номиниране на по-голям брой хора, чиито хрумвания за метода на ръководство на тези органи да бъдат чути. На този стадий най-добре е те да бъдат избирани от Народното събрание, а не както е случая с Агенцията за държавен финансов надзор, шефът на която се назначава от министъра на финансите. Всички можем да си представим по какъв начин тя ще управлява да вземем за пример министерството на финансите. Другият фактор е финансирането на тези контролни институции. Те би трябвало да разполагат с задоволителен финансов и човешки запас, с цел да извършват функционалностите си и с цел да бъдат самостоятелни. Не единствено в контролните институции, само че във всички държавни институции, чиновниците би трябвало да минават тест за честност, както и тест за познания. Добри контролни институции ще има когато чиновниците в тях знаят, че носят отговорност за дейностите си. Тя би трябвало да бъде въведена посредством изменение на Закона за отговорността на страната за вреди. И сега съществува наредба, която разрешава след определяне на вреди, нанесени на жители, да се потърси регресна отговорност от държавния чиновник, който ги е предизвикал. Няма нито един случай, в който да е била потърсена. Това би трябвало да бъде променено и ние се ангажираме това да бъде едно от първите законодателни оферти, които да създадем в 48-мото Народно заседание.
Кои дела бихте определили като предпочитани за вас?
Вера Иванова:
Още от 2014 година се сблъскахме с проблемите на непозволено отнети деца заради беднотия и тръгнахме против обществената система в тази посока. За жал се сблъскваме с голяма корупция, големи схеми. Това, което вършим, е да спасяваме поединично деца и те са към този момент над 100, само че това не взема решение големия проблем. Една от първите законодателни промени ще бъде за прекъсване на отнемането на деца заради беднотия на фамилиите. Ние сме и против Стратегията за детето, така в нея детето се преглежда като обособена единица. Ще настояваме да влезе Стратегия за дете и семейство. По никакъв метод дете не може да се разделя от неговата среда и неговото семейство. Родителят може да взима най-правилните решения за своето дете с редки изключения при тежко принуждение и когато в действителност би трябвало да се намесят обществени служби и някаква форма на протекция, само че сега нашата рекомендация към всички е: не търсете обществените. За страдание, те освен няма да ви решат казуса, само че ще го задълбочат дотам, че и детето ще бъде душевен сринато, като и родителите.
Това, че приемната грижа я трансфораха в занаят за избрани обитаеми места за понижаване на безработицата. Стига се до фрапантни случаи, когато деца се експлоатират да работят и живеят в по-лоши условия. Приемните родители от време на време нямат никакво обучение. Порочната система е, че един и същи обществен служащ лишава дете и го настанява в приемна грижа. Това са схеми за корупция. Детето заплаща със унищожена душeвност. За никого не е загадка, че към спешните центрове за настаняване върлува и наркотрафик, проституция. Там децата стават по-голяма жертва на принуждение. Имаме случай на отнето дето на 13 години, оставено единствено, да се грижи за по-малкото си братче, до момента в който майката си търси работа. Когато обществените лишиха това дете забременя в спешния център, където страната трябваше да го пази. Това нещо би трябвало неотложно да спре.
Друг главен проблем са безумните коронавирус ограничения, като се вкарват все нови, без никаква успеваемост. Твърдо сме срещу насилственото и наложително имунизиране. Ние не сме имунизирани, макар натиска. Нашите деца не са имунизирани. При нашия опит, има случаи на деца в будна кома от ваксина, няма по какъв начин да го позволим. Решението за ваксина е персонален избор. Организирали сме и митинги против безумните ограничения за затварянето на парковете. Успяхме и безумната заповед на Фандъкова за затваряне на паркове и градинки да променим.
Другият проблем, за който ще предприемем незабавни дейности е казусът „ деца раждат деца “. С мълчанието на всички виновни институции това се толерира. Ако оставиш детето си единствено на 13 - 14 години, ти го лишават, само че в случай че родиш на роди на тази възраст, не се търси отговорност. Бащата, в случай че е невръстен, не носи никаква отговорност. Трябва да има ограничения. Децата би трябвало да се образоват, да се интегрират. В момента се усвояват милиони за интеграция без никакви резултати.
Обърнахме се към всички политически сили, които имат шансове за влизане в Народното събрание, с няколко въпроса, които са значими за гражданските организации. Не тези организации, които в Съединени американски щати и Русия се назовават задгранични сътрудници, а тези с дела, които не получават финансиране за работата си. Искахме да се поемат някакви задължения за бъдещата работа в Народното събрание. За страдание, множеството от участниците в изборите пренебрегнаха предлагането ни. Съгласиха се " Възраждане " и гражданската квота на " Изправи се България " – „ Заедно против системата “.
Тук публикуваме изявление с Вера Иванова, Нели Димитрова и Албена Белянова от „ Заедно против системата “. Темите: проблемите с разговора жители - институции, изборът на Омбудсман, кой би трябвало да може да сезира Конституционния съд, нужни ли са промени в цялостната идея за гражданските организации, ролята на специалистите в политиката, за свободата и професионализма в медиите, връзките България - Европейски съюз, по какъв начин да се образуват самостоятелни и действително работещи контролни органи, предпочитани дела, по които биха работили.
Опитите за вдишване на съответни задължения от другите политически сили ще продължат и след изборите.
Вера Иванова:
Във връзка с въпроса за разговора сред хората и институциите – подобен разговор напълно липсва. Това, което ние сме постигнали, изобщо, с цел да ни чуе някоя от институциите е само с напън, със стоене по площадите и по улиците. Буквално в последните години се превърнахме в чудовище за институциите и единствено под някаква опасност могат да чуят нещо и вероятно да решат някакъв проблем. Като, за тези проблеми би трябвало да ги гоним, да задаваме въпроси непрестанно, само че тази гонитба не се показва ние да отидем в някое министерство и те да кажат „ добре пристигнали “. Изразява се да ги преследваме по техни събития и да ги притискаме с лайфове онлайн, с цел да свършат някаква работа.
Да, постигнали сме доста съществени триумфи, но… И по този начин наречения революционен закон прочут като закон на майките, който обръща цялата обществена система в поддръжка на индивида съгласно потребностите и потребностите му, а не в поддръжка на Неправителствени организации бранша, с цел да могат те да източват безотчетни и безобразни средства. Но тази победа търпя доста малко сега, в който трябваше да влезе в цялостна мощ се намеси Сачева като министър на МТСП, ГЕРБ и тогавашната обединението. Под управлението, по този начин да кажа управлението на Валери Симеонов, който с огромно наслаждение водеше тъкмо това пленарно съвещание, където унищожи за вярата за живот на болните деца на болните хора и тези с тежки множествени увреждания. Това се случи през 2020 година, откакто ние го сринахме като политик поради изявлението му, че ние сме кресливи женички на сякаш заболели деца “. Той ни го върна в пленарна зала, като гласуваше на драго сърце убийството на децата ни, на всички хора с увреждане, които не могат да живеят сами даже 10 минути. Всичко, което бяхме постигнали беше унищожено с лека ръка от Герб, Сачева и Валери Симеонов.
В тези институции работят бездушни служители, които единствено под някакви инструкции могат да вършат нещо. Наши майки стигнаха до това да пият валидоли, валериани преди да влязат в обществената система или в някоя институция, защото, като видят човек, който има права и би трябвало да му се дадат тези права – те задълбават и търсят защо могат да те върнат. Тяхната цел е да им мине работното време и да не получат хората поддръжка, нито инструкции на какво имат право. Работят от час за час, с цел да им мине работното време. Пълно безсърдечие!
Пълна безнаказаност, ние му споделяме чиновническо безхаберие. Всъщност ние обслужваме институциите, носим от врата на врата всякакви бележки и това е в продължение на часове. Социалните служби в един регион са на по 3-4 места. Красно село са на разстояние няколко спирки и ние би трябвало да носим безчет бележки и молби, с цел да получим обикновеното право, което сме извоювали след голям брой митинги. Парадокса е в Красно село. На първия етаж нося документ, че сина ми е под забраняване, които ми го е дал Кмета, който е на втория етаж, само че аз нося документите на ръка. Всеки път, за всяка една помощ се носят документи на ръка, нося ТЕЛК, които е доживотен и на всеки три месеца аз го нося по всякакви службички.
Липсата на надзор. Опита ми е в обществените служби. Особено в провинцията всички са навързани по роднинска линия. Като се стартира от обществения служащ, шеф отдел, шеф на дирекция, прокурор, съдията – там е единствено по роднинска история. Тази липса на надзор ни докара до това ние да сме на дъното и корупцията да вилнее в цялостна мощ. Ние можем да го променим.
Всъщност, ние желаеме един надзорен, мощен орган, който да може да постави на място всичките тези хора, тъй като ние им плащаме заплатите.
Нели Димитрова:
Проблемите, които се натрупват в обществото и които не намират своето решение е неналичието на надзор върху длъжностните лица от, които зависи ориста на всеки един българин срещнал се с някакви проблеми. Реално беше отстранена персоналната отговорност, наказателна и в последна сметка се получи групова безнаказаност, както виждаме, когато се случи някакво събитие – покруса има някакво прекачване сред организации и така нататък В последна сметка, когато жертвата не получи правдивост, търсят правата си в Европейски съд по правата на човека и осъждат България и тогава всички ние плащаме за нечия чиновническа неточност, за нечии чиновнически автограф, който е подложен не където би трябвало и е ощетил човек или страната с милиони и няма съответното наказване.
Ние това ще го променим!
Албена Белянова:
Ще стартира от там, че в последните години държавните чиновници не помниха, че са чиновници на, които българските данъкоплатци им заплащат заплатите. Те се окупираха в техните кабинети и това може да се види във всяка една институция. Най-нагло отхвърлят достъп до социална информация. Това обаче е в резултат на преодоляването на страната и това в действителност се следи в изпълнителната, законодателната и правосъдната власт. За страдание не виждаме способени, образовани хора, които да служат на данъкоплатците, а най- към този момент шуробаджанашки назначения, което доста изненадващо, макар обещаваната смяна се видя при последното държавно управление – това на Кирил Петков, където бяха назначавани другари и родственици. Това е в основата на метода по който работят институциите, приказваме и за съда и за изпълнителната власт. Има закони, някои са положителни, някои се нуждаят от промени и допълнения, само че даже когато законите са положителни – те не се съблюдават от държавните служители – бюрократите.
Например: През 2015 година под напън от наказателна процедура против България се приема смяна в закона за отбрана от дискриминация. Закон, които би трябвало да пази уязвимите. Въпреки тази законова смяна съдилищата и КЗД не престават да ползват остарялата нормативна уредба и никой не понася отговорност за това безсрамие. В този смисъл, каквито и институции да създадем, в случай че в тях не работят способени, човечни, съчувствени, знаещи и можещи хора – нищо няма се промени.
Начина по който може да се вкарат тези хора стартира с изборите за народни представители и осъзнаването, че без значение, коя политическа партия излъчва този депутат, влизайки в националното заседание той служи на всеки един български жител, а не на излъчилата го политическата мощ. От там нататък народните представители би трябвало да държат виновни посредством парламентарния надзор чиновниците в изпълнителната власт. Когато бъде търсена тази бистрота и отговорност това ще промени метода на работа. Те пък от своя страна ще назначават хора, които да работят, а не просто да получават някакви заплати и привилегии или да извършват прищевки. По този метод ще се завърти целия кръг другояче ще продължим да се въртим в обаян кръг.
Медиите са оръжие. Те могат да оказват помощ доста за това, което говорихме, те са главен фактор за битката с корупцията, само че нищо не вършат, тъй като осветляването на корумпираните точно от медиите ще спомогне за тази битка. За страдание, в последните години медиите обслужват ръководещите без значение кой е на власт. Те доста бързо се преориентират от едни към други. Това несъмнено подкрепя съществуването на овладяната страна. Ако няма коректив – ние хората оставаме без всякаква поддръжка. Остава ни да седим по площадите и да ни наскърбяват „ мисирки “, „ тулупи “, „ крещящи дами “. Много е значим контрола. Видяхме един министър ръководител, които употребява институциите като бухалка, с цел да размазва физиономии. Това е неприемливо.
За Омбудсмана – критерии и избор
Албена Белянова:
Може би директния избор е вид, само че другото което е, още веднъж е въпрос до индивида. Един човек, който осъзнава, че без значение какви са политическите му пристрастия ставайки Омбудсман би трябвало да работи за всеки един български жител и да го пази – ще бъде добър Омбудсман. Мога да кажа, че образеца е с госпожа Манолова, която беше обвързвана с Българска социалистическа партия, само че до този миг е най-хубавия Омбудсман, който е имала България. Още едни избори биха натоварили бюджета и жителите. Със сигурност е добре да има критерии за избора на Омбудсман. Такива критерии в действителност има за всички ръководители на държавни институции, които се избират от Народното събрание, само че тези критерии би трябвало да се измислят доста добре, да не бъдат създавани за индивида, който да бъде определен, каквито видяхме за избора на ръководителя на КЕВР и видяхме опита да бъде определен Бойко Рашков за ръководител на КПКОНПИ. Тоест – предварителния избор не е никакъв избор. Трябва да се даде опция на повече хора с нужните квалификации и несъмнено с нравствените и морални качества, които имат и да могат да вземат участие. Другото значимо е да се даде право на жителите и гражданските организации да вършат оферти и номинации на такива хора, а не това да остава в границите на обособени народни представители и политически партии, които са показани в Народното събрание.
Кой би трябвало да може да се обръща към Конституционния съд?
Албена Белянова:
Да, поддържам това Конституционният съд да може да бъде сезиран от всеки един български жител, само че несъмнено би трябвало да има отсяване и въпросите, които се отнасят до Конституционен съд да са значими.
Нужни ли са промени в закона за юридическите лица с нестопанска цел?
Вера Иванова:
За страдание национално представителните НПО-та са грантаджийски организации. Организации, които не вършат нищо. Организации, които получават дотации каквито получават партиите от джоба на данъкоплатците в размери на доста милиони левове, като ги разходват за личните си ползи без никаква грижа за хората. Наемат първокласни офиси, секретарки, коли. Заради тези дотации тези НПО-та са комфортен слугинаж на всяко едно държавно управление и за това политиките, които се упражняват в последните години е геноцид по отношение на най – уязвимите. Това нещо е с помощта на Национален парк НПО-та и поради тези милиони, които усвояват за себе си. Трябва да има доста съществени законодателни промени по отношение на неправителствения бранш. Той би трябвало да е неправителствен бранш, а не проправителствен.
Със Закона за обществените услуги по този начин хубаво ги навързаха, че към този момент търговците стават снабдители. Едно от първите неща ще бъде там да сложим ред и да не се иззема функционалността на страната от тези търговски сдружения. Няма малко или доста платени. Неправителствени организации би трябвало да се устоя от членската си маса – членски импорт. Трябва да има еднакъв достъп до планове и никакви външни и държавни финансирания. Трябва да бъдат доброволна организация. Ние в нашата организация отникъде не се устояваме, никой не ни заплаща. Всичко е на доброволни начала и по този начин би трябвало да бъде. За това имаме промени и триумфи.
Нели Димитрова:
През годините станахме очевидци на публични разисквания, където несъмнено се постановяваше мнението на тези, които са тъй наречените грантаджийски НПО-та, които получават финансиране, с цел да пазят избрани политики, които политики не са в полза на обществото. Те са под прикритието на угриженост и положителното. Така постоянно започват, сякаш ще трансформират по този начин нещата, че живота на хората ще се усъвършенства, а действително това, което се е случило по наши наблюдения, като образец мога да дам прекъсване на насилието измежду децата, прекъсване на насилието над дамите, домашното принуждение интеграцията на ромите в обществото. Ние видяхме, че това не работи. Наляха се милиони, милиарди в тези действия, които не направиха ромите интегрирани, нито стопираха насилието при децата, нито стопираха домашното принуждение. Ние имаме отношение по тези въпроси. Участвали сме в работни групи и публични разисквания където се оказва, че ние сме сами против всички. Организациите, които са изникнали от обществото, от будните жители, които четат законите и ги схващат, тъй като това са мога да кажа интелигентни хора, само че се оказахме сами против тези на които им се заплаща, с цел да прокарват тези политики. Лошото е, че тези организации съумяват да прокарат политиките си. Тук идва и корупцията на всяко едно ръководство, което безусловно може да бъде купено да прокарва тези политики, които вредят на хората. Ние знаем къде са проблемите, знаем тяхното решение и ще ги отстояваме. Това ще бъде нашата работа, в случай че влезем в Народното събрание.
За специалистите и политиката
Нели Димитрова:
За страдание, когато се взимат решения в Народно събрание или Министерски съвет или виновните институции, ставаме очевидци на все по-рядкото взимане на мнението на специалистите, а България има своите специалисти. Имаме стопански, обществени специалисти и тн, които в Българска академия на науките има учени на международно равнища, които могат да предложат решения. За страдание в годините знаем какъв брой са потискани тези специалисти и тяхното битие е сложено в риск дали въобще да съществуват. В последна сметка се опира до там да се заплати на някой академик, който да напише мнение, което е угодно за Министерски съвет, предприемайки дадена политика и приемането и през закон. Така, че – не е вярно употребен този капацитет с, който България разполага. Като образец мога да дам развиването на нуклеарната енергетика в България където имаше извършен референдум, които беше популистки и аз не отидох да гласоподавам, тъй като считам, че България има експертизата, която да каже е ли е допустимо, какви са упованията от бъдещите резултати и какъв брой е потребно това за обществото. Защото постоянно би трябвало да се гони изгодата за обществото.
Държава без просвета няма развиване. Разбира се, че би трябвало по-голямо финансиране за хората на науката. Експертите са изтикани в ъгъла. През последните 32 години сме очевидци на взимането на политически решения, които са противоречиви във връзка с това какъв брой са потребни за обществото. Не единствено противоречиви, те нормално са лобистки.
Мястото и ролята на България в Европейския съюз
Нели Димитрова:
Като елементарен жител моите наблюдения за участието ни в Европейски Съюз са, че положителните първични планове на това участие не се случиха. Може да се каже, че ние не сме пълноправен член на Европейски Съюз. Говори се за Европа на една, на две, на пет скорости. Ние сме на последна скорост. Ние сме на дъното на всички ранглисти. За страдание това не прави никакво усещане на европейските бюрократи, които слагат условия, които не са в наша изгода. Виждаме, че нашият политически хайлайф няма никаква воля да им се опълчи, когато те ни вредят. Такъв образец е енергетиката, където с единния европейски пазар трябваше да решим всичките си проблеми дали да разполагаме с сила евтино, с която да развиваме стопанската система си. Все повече се доближаваме да страните от третия свят, където няма развита стопанска система.
Поведението на България зависи от нашите управници. Например Виктор Орбан и неговата партия в Унгария пазят ползите на народа си. Получава се едно изключение в Европейски Съюз. Унгария се опълчва на решения, които биха били нездравословни за страната и тя би изгубила своята еднаквост.
За свободата на словото в медиите
Нели Димитрова:
Хубаво е да има самостоятелни медии, които да демонстрират всички гледни точки. За страдание, в последните години нормално се създава една единствена позиция и тя стартира да се пропагандира по всички медии. Опозиционната позиция нормално се компрометира и се показва като споделяна само от елементарни хора, които не схващат казуса и няма потребност да се изричат. Убедили сме се, че отразяването на един митинг е въпрос на позиция на самата медия. Може да има пет индивида на един митинг и той да се отрази като нещо грандиозно, а за 10 000 индивида да се каже, че това са маргинали. При медиите няма баланс на гледните точки. Държавните медии Българска национална телевизия, БНР, както и частните медии на национално равнище получават финансиране от страната. Щом получават пари от налозите ни, би трябвало да обезпечат плурализъм. Не споделяме мнението, че българинът е елементарен и не може да построи лично мнение. Финансиране от страната би трябвало да се дава при избрани условия, да има стоманени правила и да не се позволява едностранчиви гледни точки.
Ние сме за самостоятелност на контролните органи, тъй като всяка взаимозависимост би ги трансформирала в неконтролни органи. Те ще управляват единствено неуместните на властта. Съвет за електронни медии наподобява като една куха конструкция. Съвет за електронни медии позволиха в това число по националната телевизия да няма детски излъчвания. Ние какво отглеждаме? Директно възрастни хора? Децата имат право на своите детски излъчвания, на своя Сънчо. Подозирам дори умишленост в този развой. Ние се опитваме да ги отдалечим от смарт устройствата, само че не им предлагаме друго, даже през медиите.
Искаме самостоятелен надзор над всички институции, освен над медиите. Той ще обезпечи и самостоятелни решения по отношение на тези, които нарушават разпоредбите.
Как да се образуват самостоятелните контролни органи?
Нели Димитрова:
Например по какъв начин да се избира шеф на едно учебно заведение... Той би трябвало да се избира изпод нагоре посредством свободен избор от неговите сътрудници. Видяхме с партийните назначения какво се случва и на какво послушание се трансфораха всички учебни заведения. Този модел беше въведен от ГЕРБ, които за 12 години окупираха страната на всяко равнище. Независимия надзор би трябвало да се излъчи изпод нагоре.
Албена Белянова:
Въпросът за независимостта на контролните органи е доста сериозен. За да има самостоятелни контролни органи избирането и назначението на тяхното управление би трябвало да е обществен и транспарантен. Трябва да се даде опция за номиниране на по-голям брой хора, чиито хрумвания за метода на ръководство на тези органи да бъдат чути. На този стадий най-добре е те да бъдат избирани от Народното събрание, а не както е случая с Агенцията за държавен финансов надзор, шефът на която се назначава от министъра на финансите. Всички можем да си представим по какъв начин тя ще управлява да вземем за пример министерството на финансите. Другият фактор е финансирането на тези контролни институции. Те би трябвало да разполагат с задоволителен финансов и човешки запас, с цел да извършват функционалностите си и с цел да бъдат самостоятелни. Не единствено в контролните институции, само че във всички държавни институции, чиновниците би трябвало да минават тест за честност, както и тест за познания. Добри контролни институции ще има когато чиновниците в тях знаят, че носят отговорност за дейностите си. Тя би трябвало да бъде въведена посредством изменение на Закона за отговорността на страната за вреди. И сега съществува наредба, която разрешава след определяне на вреди, нанесени на жители, да се потърси регресна отговорност от държавния чиновник, който ги е предизвикал. Няма нито един случай, в който да е била потърсена. Това би трябвало да бъде променено и ние се ангажираме това да бъде едно от първите законодателни оферти, които да създадем в 48-мото Народно заседание.
Кои дела бихте определили като предпочитани за вас?
Вера Иванова:
Още от 2014 година се сблъскахме с проблемите на непозволено отнети деца заради беднотия и тръгнахме против обществената система в тази посока. За жал се сблъскваме с голяма корупция, големи схеми. Това, което вършим, е да спасяваме поединично деца и те са към този момент над 100, само че това не взема решение големия проблем. Една от първите законодателни промени ще бъде за прекъсване на отнемането на деца заради беднотия на фамилиите. Ние сме и против Стратегията за детето, така в нея детето се преглежда като обособена единица. Ще настояваме да влезе Стратегия за дете и семейство. По никакъв метод дете не може да се разделя от неговата среда и неговото семейство. Родителят може да взима най-правилните решения за своето дете с редки изключения при тежко принуждение и когато в действителност би трябвало да се намесят обществени служби и някаква форма на протекция, само че сега нашата рекомендация към всички е: не търсете обществените. За страдание, те освен няма да ви решат казуса, само че ще го задълбочат дотам, че и детето ще бъде душевен сринато, като и родителите.
Това, че приемната грижа я трансфораха в занаят за избрани обитаеми места за понижаване на безработицата. Стига се до фрапантни случаи, когато деца се експлоатират да работят и живеят в по-лоши условия. Приемните родители от време на време нямат никакво обучение. Порочната система е, че един и същи обществен служащ лишава дете и го настанява в приемна грижа. Това са схеми за корупция. Детето заплаща със унищожена душeвност. За никого не е загадка, че към спешните центрове за настаняване върлува и наркотрафик, проституция. Там децата стават по-голяма жертва на принуждение. Имаме случай на отнето дето на 13 години, оставено единствено, да се грижи за по-малкото си братче, до момента в който майката си търси работа. Когато обществените лишиха това дете забременя в спешния център, където страната трябваше да го пази. Това нещо би трябвало неотложно да спре.
Друг главен проблем са безумните коронавирус ограничения, като се вкарват все нови, без никаква успеваемост. Твърдо сме срещу насилственото и наложително имунизиране. Ние не сме имунизирани, макар натиска. Нашите деца не са имунизирани. При нашия опит, има случаи на деца в будна кома от ваксина, няма по какъв начин да го позволим. Решението за ваксина е персонален избор. Организирали сме и митинги против безумните ограничения за затварянето на парковете. Успяхме и безумната заповед на Фандъкова за затваряне на паркове и градинки да променим.
Другият проблем, за който ще предприемем незабавни дейности е казусът „ деца раждат деца “. С мълчанието на всички виновни институции това се толерира. Ако оставиш детето си единствено на 13 - 14 години, ти го лишават, само че в случай че родиш на роди на тази възраст, не се търси отговорност. Бащата, в случай че е невръстен, не носи никаква отговорност. Трябва да има ограничения. Децата би трябвало да се образоват, да се интегрират. В момента се усвояват милиони за интеграция без никакви резултати.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ