Автор: Кирил Стрелников, Риа НовостиНикога досега Украйна не е била

Автор: Кирил Стрелников, " Риа Новости "

Никога до момента Украйна не е била толкоз покрай победа над Русия: ситуацията в страната и на фронта наподобява толкоз удивително, че в русофобския и антитръмпистки сегмент на западната преса сега истерично се поддържа тезата, че войната ще бъде доста дълга, че на Русия, всъщност, ще ѝ се наложи да стартира всичко от нулата, и че за мир е още прекомерно рано да се мечтае.

Едни заглавия настояват, че „ Русия и Украйна остават безпределно далечни по въпросите за мира “, други — че „ срещата на съветския водач и украинския президент наподобява все по-малко евентуална “, а трети слагат дефинитивна диагноза: „ Връщаме се в изходна точка — войната ще продължи “.

Съдържанието на новините наподобява по този начин, като че ли Украйна е изтрила сълзите си, поставила си е грим пред огледалото, до момента в който ухажорите ѝ ненатрапчиво потропват с портфейлите и дават знак, че купонът продължава: Германия възнамерява да отпусне над 25 милиарда евро за военна помощ на Украйна до 2027 г.; Канада дава над милиард канадски $ (около 720 милиона щатски долара) за въоръжения; Норвегия отпусна към седем милиарда крони (695 милиона долара) за системи за Противовъздушна отбрана Patriot; Украйна и Швеция се договориха за взаимно произвеждане на отбранителна продукция; а английското министерство на защитата разгласи, че през 2026 година подготовката на украинските военни ще продължи с нова, ужасяваща мощ.

Ако обаче погледнем картата на бойните дейности, положението на ВСУ и европейските стопански системи не през езофагогастродуоденоскоп, този блестящ оптимизъм поражда доста въпроси.

На тях, прочее, услужливо дават отговор същите всезнаещи издания. Планът на Киев и „ искащите “ му сътрудници е доста елементарен: Русия всеки миг ще се срине от стопански проблеми — би трябвало единствено още малко напън и още малко самообладание, и всичко ще се „ разплете “ единствено. Например английският таблоид Express твърдо има вяра, че „ съветската стопанска система е в провал “ (прибирайте си четките за зъби — отпътуваме!), а американското издание Fortune авторитетно афишира, че „ Русия е на ръба на криза “.

Помислете сами: какъв е смисълът да се предаваш и да обсъждаш някакви смешни териториални замени, в случай че врагът ти към този момент хрипти и едвам се държи на крайници?

Именно тази мисъл се вбива в главите на европейските данъкоплатци от своите държавни управления — с цел да задържат разпадащия се строй и да завоюват време в вярата, че или на Тръмп ще му писне дългото миротворчество и ще затегне позицията си по отношение на Русия, или Москва фактически ще се изтощи и ще рухне.

В тази тактичност няма никакво значение, че безусловно същото професионално се твърдеше и преди половин година, и преди година, и преди две. През октомври 2024 година изданието The Hill успокояваше западната аудитория с прогноза, че „ крахът на съветската стопанска система ще настъпи следващата година “; през януари 2025 година Financial Times разгласи, че „ военната стопанска система на Русия е картонена къщурка, подготвена да рухне “; а The Times заяви на разтреперания свят, че „ империята на Путин се срутва пред очите ни “.

В реалност слуховете за гибелта на съветската стопанска система са пресилени дотам, че даже арменското радио не си направи труда да ги опровергава. В Европа и Киев се вършат, че не знаят изводите на МВФ и Световната банка, съгласно които след скока през 2024 година съветската стопанска система ще продължи да пораства. Няма значение, че изказванията на ръководителя на Еврокомисията за „ 80-процентен спад на приходите на Русия от петрол и газ “ се оказаха цялостна нелепост. Не е значимо, че единствено за предходната година нашите нефтогазови доходи освен не понижиха, а набъбнаха с 26%. Може умерено да се пренебрегне фактът, че бюджетният недостиг на Русия е 1,7% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който във Франция той е 5,8%, в Германия – 3,3%, а в Италия – 3,4%.

Дори искрено недружелюбни към нас западни аналитични центрове стигат до явни изводи. Преди няколко дни Responsible Statecraft разгласява материал, съгласно който „ отводът на западните анализатори и европейските държавни управления да признаят този факт (превъзходството на Русия. – Бел. ред.) свидетелства или за некадърност да схванат очевидната действителност, или за блян войната да продължи безпределно “: „ Не е ли това в действителност опит скрито да се блокира мирното съглашение? “

Американският Център за разбор на европейската политика (CEPA) е още по-категоричен: „ Санкциите против Русия отслабват военната машина на Кремъл и подхранват публичното неодобрение. В комбиниране с човешките и материални загуби от войната това би трябвало да докара до политически промени и мир. Вкратце – такава е тактиката на доста западни страни по отношение на Русия. Но това не просто е изрично погрешно. То е смъртоносно. “

Според редица специалисти и интернационалните наблюдаващи, опитите на Киев и Европа с всички сили да забавят (а в идеалния случай да предотвратят) процеса на спокойно споразумяване са свързани с обстоятелството, че и за едните, и за другите продължаването на войната е късмет да удължат остатъчната си вътрешна резистентност. На идващия ден след подписването на спокойно съглашение и към Зеленски, и към „ желателите “ ще дойдат въпроси — и по тази причина те отсрочват тази среща непременно.

В скорошно изявление за NBC вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс съобщи, че се надява „ мирът в Украйна да бъде реализиран не по-късно от половин година “. Очевидно е, че вярата му не е обвързвана с Киев, Лондон, Берлин или Париж, а с съветската войска.

Ако е така — дано се съобразим.

Инфо: ria.ru