Символите на България бяха представени на Фестивал на Соленото езеро в близост до Анкара
Символите на България бяха показани на първия по рода си интернационален Фестивал на Соленото езеро (Tuzgölü), което се намира на територията на община Ескил, на два часа път от турската столица Анкара. Страната ни взе участие във фестивала дружно с повече от 20 страни. Рисунки на децата от ателие „ Приказен свят “ в София с началник Пламен Петков, които бяха изложени и в пресклуба на Българска телеграфна агенция в Анкара, национални носии, ателие за разработване на българска роза от вълна, ателие за рисуването ѝ във вода посредством техниката „ Ебру “, както и ателие за разработване на парцалени кукли в цветовете на българското знаме бяха измежду акцентите на българското присъединяване. По време на фестивала прозвуча песента-победител в тазгодишната Евровизия „ Бангаранга “.
Езеро с ята от фламинго и следи от сол, проблясващи под лятното слънце. Лъчите му към този момент са „ изпили “ водата от крайбрежията, с цел да трансфорат повърхността в бяла пътека, по която стотици посетитители се изкушават да поемат с чувството, че вървят към безкрая. На този солен бряг беше издигната сцена, на която жителите и гостите в сърцето на Анадола се срещнаха с музика и танци от разнообразни континенти.
„ Турция има доста хубава природа, а като се изключи че има естествена хубост Соленото езеро свързва три огромни града (Анкара, Аксарай, Кония – бел.ред.). Решихме, че белотата, чистотата и благодатта, които има солта, би трябвало да бъдат превърнати в изкуство. Изкуството не принадлежи единствено на една страна, а на доста страни. Смятам, че всички култури би трябвало да се сближат, да основат естетика между тях и това да бъде трайно. Когато приказваме за просвета, имаме поради изкуството, музиката, гастрономията. Но във всяка страна има специфични неща, които принадлежат единствено на нея. Когато съберем всичко това на едно място, става по-красиво поради това че сме дружно, имаме по-красиви връзки и демонстрираме по какво си приличаме и че може би някои от тези прилики имат по-дълбоки корени. Опитахме се да отдадем заслуженото на солта. Това е план, който реализираме с поддръжката на община Ескил – интернационален фестивал, който е ориентиран културата и туризма. В него вземат участие 25 страни и техните посолства “, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция уредникът на Фестивала на Соленото езеро Анжела Брегу.
Участниците в ателиетата за разработване на българска роза и кукли в цветовете на българското знаме научиха къде се намира Розовата котловина в България, тъй като българското розово масло е толкоз скъпо и какво символизират бялото, зеленото и аленото върху националния ни знак.
„ България е наш комшия и изпитвайки горделивост от това, ние се опитваме от една страна да разкажем в на нашите другари в нашата страна за българската роза, а въпреки това – да им я представим, до момента в който я създават “, изясни преподавателката в ателието за работа с вълна Фатма Бирсен Улусалоглу.
Посетителите на българския павилион споделяха какъв брой са впечатлени от гения на децата в България и не пропускаха да се снимат до творбите им със забележителности от нашата страна. Първият Фестивал на Соленото езеро беше посетен от близо 40 хиляди души. Догодина уредниците още веднъж чакат българско присъединяване. Желанието им е бялата булчинска рокля от плетива на една кука на дизайнера Иван Донев, която беше показана, да бъде изложена и на фона на белотата на Соленото езеро.
Езеро с ята от фламинго и следи от сол, проблясващи под лятното слънце. Лъчите му към този момент са „ изпили “ водата от крайбрежията, с цел да трансфорат повърхността в бяла пътека, по която стотици посетитители се изкушават да поемат с чувството, че вървят към безкрая. На този солен бряг беше издигната сцена, на която жителите и гостите в сърцето на Анадола се срещнаха с музика и танци от разнообразни континенти.
„ Турция има доста хубава природа, а като се изключи че има естествена хубост Соленото езеро свързва три огромни града (Анкара, Аксарай, Кония – бел.ред.). Решихме, че белотата, чистотата и благодатта, които има солта, би трябвало да бъдат превърнати в изкуство. Изкуството не принадлежи единствено на една страна, а на доста страни. Смятам, че всички култури би трябвало да се сближат, да основат естетика между тях и това да бъде трайно. Когато приказваме за просвета, имаме поради изкуството, музиката, гастрономията. Но във всяка страна има специфични неща, които принадлежат единствено на нея. Когато съберем всичко това на едно място, става по-красиво поради това че сме дружно, имаме по-красиви връзки и демонстрираме по какво си приличаме и че може би някои от тези прилики имат по-дълбоки корени. Опитахме се да отдадем заслуженото на солта. Това е план, който реализираме с поддръжката на община Ескил – интернационален фестивал, който е ориентиран културата и туризма. В него вземат участие 25 страни и техните посолства “, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция уредникът на Фестивала на Соленото езеро Анжела Брегу.
Участниците в ателиетата за разработване на българска роза и кукли в цветовете на българското знаме научиха къде се намира Розовата котловина в България, тъй като българското розово масло е толкоз скъпо и какво символизират бялото, зеленото и аленото върху националния ни знак.
„ България е наш комшия и изпитвайки горделивост от това, ние се опитваме от една страна да разкажем в на нашите другари в нашата страна за българската роза, а въпреки това – да им я представим, до момента в който я създават “, изясни преподавателката в ателието за работа с вълна Фатма Бирсен Улусалоглу.
Посетителите на българския павилион споделяха какъв брой са впечатлени от гения на децата в България и не пропускаха да се снимат до творбите им със забележителности от нашата страна. Първият Фестивал на Соленото езеро беше посетен от близо 40 хиляди души. Догодина уредниците още веднъж чакат българско присъединяване. Желанието им е бялата булчинска рокля от плетива на една кука на дизайнера Иван Донев, която беше показана, да бъде изложена и на фона на белотата на Соленото езеро.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ