Автор: Карън Вудол Поглъщането в себе си (егоцентризмът) е класическа черта

Автор: Карън Вудол

Поглъщането в себе си (егоцентризмът) е класическа линия на нарцисизма.

Това асимилиране е цялостно, а не е единствено обществена оценка от страна на други хора. За един нарцисист светът стартира и свършва с това по какъв начин се усеща и дали получава вниманието, което има вяра, че заслужава.

Когато вниманието е фокусирано върху него, всичко е наред, в случай че вниманието се насочи към потребностите и прекарванията на другите, виещата черна празнина, от която той се пази, става явна, а яростта и гневът се употребяват от нарцисиста като защитна реакция.

За всеки, който е бил обвързван с нарцисист в каквото и да е качество, знанието, че тяхната топлота и сексапил прикриват яростта и отмъстителността им е сериозно равнище на осъзнаване.

Когато нарцисистът почувства, че играта му не се играе по метода, по който той се нуждае, настава стихия от гняв и възмездие.

Кошмарът на нарцисиста не е да не бъде център на внимание, а да бъде на място, където би трябвало да види и одобри друга позиция.

Всъщност, с цел да не се стигне до място, където другата позиция става явна, нарцистичната гняв се употребява като отбрана против нея. Това дейно стопира всяко взаимоотношение, което разрешава на двама души да имат разнообразни гледни точки.

За нарцисистите техният път е или права автомагистрала, или отвод от всевъзможен контакт.

Ето по какъв начин нарцисизмът е сходен на психическото раздвояване, следено при децата.

Всъщност диагнозата нарцистично разстройство на личността включва разцепването като примитивен психически предпазен механизъм.

Това е методът на нарцисиста да поддържа в синхрон възприятието за себе си като изцяло прав, с възприятие за непорочност на мозъка и желанията, до момента в който други, които оспорват нарцистичния мироглед, са обезценени и демонизирани, прогонени в дивата природа.

Трагедията за децата на нарцистични родители е, че те в никакъв случай не са ценени за съществуването на личния им „ Аз “, а единствено за това, което могат да донесат на масата на нарцисиста (за това, което се назовава „ нарцисично хранене “) във връзка с облекчаване на потребностите му.

Нарцистичният родител постоянно се оказва цялостно копие на детето си и бързо губи интерес към него, в случай че към този момент не може да го управлява и манипулира, с цел да обезпечи запаса от лоялност и смирение, които се изискват от детето.

Ето за какво, изолирането на деца от родители с това разстройство на личността постоянно води до непринудено овакантяване на нарцисичния родител.

Ако няма надзор върху детето, тогава нарцисистът няма какво да употребява за психическа отбрана и затова детето би трябвало да бъде демонизирано. Била съм очевидец по какъв начин родители упрекват децата си, че не ги поддържат в постигането на житейските им цели.

Докато децата се трансформират в същества, с цел да задоволят потребностите на родителите си, нарцисичният марш продължава през поколенията.

Децата се нуждаят от родителите си, с цел да могат да им обезпечат подобаващи граници, с цел да се развиват без значение, до момента в който порастват.

В дома на нарцисистите няма граници, а единствено цялостен куп смътни стремежи, очакващи осъществяване от децата.

Нарцисистът се разкрива, когато вятърът се промени и същинската природа на техните проекции върху другия стане явна. Това може да се случи в един момент, в случай че нарцистичната рана се задейства посредством противоположни хрумвания и вярвания или посредством отвод да се работи и реагира съгласно изискванията на нарцисистите.

Едно от странните неща при нарцисистите е склонността им да имат вяра, че всички останали са нарцисисти и всички те са естествени.

Тази проекция на скритият „ Аз “ (това, което не може да види в самия себе си, а вижда единствено в другите) е налудно положение на мозъка, което се демонстрира клинично, когато човек с нарцистично разстройство на личността откаже да одобри такава диагноза, т.е. смята себе си за болен.

Това се дължи на психическите отбрани, употребявани в нарцисизма, които постоянно пазят индивида от действителността, че няма интегрирано възприятие за себе си.

Нарцисистите постоянно са доста умни, извънредно умни и са в положение да употребяват знанията си, с цел да се защитят от това, което се възприема като офанзива против тяхната действителност, когато са принудени да одобряват друга позиция.

Когато едно дете изпадне в лъжливо положение на мозъка на нарцистичен родител и този излъган балон се спука, когато детето бъде отстранено, най-честият резултат е, че нарцистичният родител напуща детето и не се връща.

Виждала съм това да се случва в няколко домове, където родителят е имал нарцистични черти, и в четирите случая на диагностицирано нарцистично разстройство на личността, с които съм работила преди време.

Когато това се случи, нещастието за детето е, че то би трябвало да се помири с обстоятелството, че то, като настрана човешко създание, в никакъв случай не е имало значение за нарцистичния родител, който го е стимулирал да отхвърли другия родител.

Тази загуба е доста значима за детето и би трябвало да се внимава да го отбраните, като му помогнете да разбере, че казусът не е в него, а в това, че родителят към този момент го няма.

Постигането на това с детето без поддържане на разграничено положение на мозъка е нашата цел в работата по обединяването. Поправянето на раздвоението е отбраната, от която детето се нуждае, с цел да предотврати развиването на разстройство на личността.

Тази работа е деликатна и лишава доста време, само че е доста нужна. Това се реализира посредством създаване на постоянна връзка с детето посредством лечебната поддръжка, от която то се нуждае, с цел да разбере, че родителят мисли друго и да развие вътрешно схващане, че това не е негова виновност или отговорност.

За едно дете да има родител, който постоянно грее (излъчва „ обич “) по-топло от слънцето и който по-късно изключва тази топлота и го изоставя, е в действителност извънредно прекарване.

За приемащия родител на такова дете лечебното родителство е основно. Събирането на дете с отхвърления родител е единствено началото на изцелението и това, което следва, е от решаващо значение за продължаващото здравословно пътешестване на детето в живота, с цел да се интегрира със себе си.

За здравия родител кошмарът е да поправи вредите, нанесени от обсесивната отбрана на детето.

Когато нарцисистът си тръгне, здравият родител остава с белези. Изцелението и превръщането им в благоденствие и мощ е това, което следва.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: Как нарцисистът претърпява разлъка