Автор: Камелия Павлова Миналия петък в парламента се случи нещо много

Автор: Камелия Павлова

Миналия петък в Народното събрание се случи нещо доста значимо, само че съвсем никой не му обърна внимание. С импортирани в последния миг ремонти в Закона за правосъдната власт Националната следствена работа (НСлС) бе извадена от контрола на основния прокурор. Вместо това началникът на същата работа получи цялостна автономия и към този момент ще е напълно самостоятелен от прокуратурата. Както и самата работа ведно с поделенията й по места.

Защо това е толкоз значимо? Националната следствена работа е проверяваща институция с извънреден капацитет. В последните 15 години обаче той се употребява доста рядко. През 2009 година тогавашната тройна коалиция сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи реши, че тази конструкция би трябвало да премине на послушание на прокуратурата. Така шефът й стана заместител основен прокурор по следствието, следователите по места бяха подчинени на окръжните прокурори. Към всяка прокуратура към днешна дата съществува областен следствен отдел. Дали и с какви каузи ще се занимава той зависи единствено от прокурора.

С смяната от 2009 година бе ликвидирана освен независимостта на следствието. Неговата активност бе понижена фрапантно. На следователите бяха оставени за следствие по-тежките и комплицирани каузи, както и тези против депутати и министри. Иначе казано следователите се смятат за доста висококвалифицирани, с цел да се занимават с дреболии като обири и грабежи. Резултатът бе, че следствието съвсем спря да работи. А подчинеността му на прокуратурата докара до това, че един следовател не може да взима самичък решение кое дело да проверява и би трябвало да чака да му бъде подредено. И даже да има разпореждане, то идва много рядко, защото следователят и стеснен и законово за типа на закононарушенията, които може да проверява.

Ситуацията бе такава едвам до преди няколко месеца. В началото на тази година от ГЕРБ дадоха знак, че обмислят промени в статута на следствието. Те взеха решение да питат Конституционния съд дали решението Национална следствена служба да премине на послушание на прокуратурата опонира на Конституцията. Междувременно обаче „ Възраждане “ внесоха ремонти, с които следствието ставаше независима конструкция и те бяха утвърдени в Народното събрание.

Това е доста значимо, тъй като в този момент на процедура шефът на следствието ще бъде нещо като втори основен прокурор. Вярно е, че няма да има същите пълномощия, само че пък ще се избира на поста си както се избира основният. Вярно е също, че следствието към момента няма опция да проверява необятен кръг от закононарушения както преди двайсетина години. Т.е. това ще продължава да се случва по решение на прокурора.

Но за всички към този момент е ясно накъде се върви. Ако признатите в петък ремонти влязат в действие, евентуално ще има промени и в Наказателно-процесуален кодекс, с които към този момент на следователите ще бъде дадена автономия и за формиране на каузи. Това би означавало, че към този момент ще има „ втори център “ на власт в правосъдната система с пълномощие да образува и води каузи.

А това е извънредно значимо. В момента решението дали да се стартира или не несъмнено следствие е напълно на прокурора. Министерство на вътрешните работи може да образува наказателно дело единствено в избрани случаи – така наречен необходимост, т.е. когато би трябвало да се работи незабавно. После обаче това формиране предстои на прокурорски надзор, тъй че отново всичко се концентрира в държавното обвиняване.

Принципно не е неприятна концепция да има самостоятелна работа, която да води значимите следствия. Контекстът, в който идват тези промени, обаче е доста необикновен и поражда съществени подозрения за претекстовете на депутатите. В момента шефът на Национална следствена служба Борислав Сарафов и основният прокурор Иван Гешев са в сериозен спор. Изходът от него евентуално ще настъпи, когато един от двамата се раздели с поста си. Това обаче към момента не се е случило. И ето каква е обстановката – има основен прокурор, който образува каузи (мотивите му тук не се коментират) против депутати от ГЕРБ. Има началник на следствието, който е скаран с основния прокурор и утвърждава политиката на ГЕРБ, само че самичък не би могъл да образува каузи. Затова е много съмнително по какъв начин тъкмо в този миг се усилват пълномощията му.

Самият Сарафов съобщи, че бил сюрпризиран от решението. В изявление пред БНР той изрече почудата си, само че пък акцентира, че в този момент службата му ще има доста повече работа. Сарафов споделя, че не желае да става основен прокурор, само че в това време не желае и да подаде оставка като шеф на следствието. Може би вижда себе си на същия пост, само че с доста по-големи пълномощия. И е прав – в случай че поправките влязат в действие, следователите ще имат доста повече работа. Въпросът е в чия изгода ще работят.