Автор: Калоян Стайков, ИПИ Либерализирането на пазара на електрическа енергия

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

Либерализирането на пазара на електрическа сила в България стартира през 2004 година със основаването на така наречен привилегировани потребители[1], които имат право да сменят обичайния си снабдител – НЕК. Със задълбочаване на този развой терминът придобива ново значение и към този момент обгръща контролирания сегмент от пазар – семейства и небитови консуматори, присъединени към мрежата на ниско напрежение, в който попадат предпазените от пазара консуматори. И до момента в който през последните години от ден на ден се приказва за унищожаване на контролирания сегмент, то 15 година след първата стъпка за либерализиране на пазара, Министерството на енергетиката предлага да се сътвори нов сегмент, на който да обезпечават силата си индустриалните консуматори.

Това е решението на министерството на зачестилите митинги от страна на бизнеса, последният – от началото на този месец, против внезапните промени и ценовите равнища на електрическата сила, която се търгува на борсата. Най-общо, свободният пазар на електрическа сила е разграничен на четири сегмента:

Пазар за двустранни контракти – с доставка за избран интервал – дни, месеци, години;

Пазар „ Ден напред “ - с доставка за идващия ден;

Пазар „ В рамките на деня “ – с доставка за идващия час;

Пазар на балансираща сила – (силно опростено) споразумяване на сметката за разминаване сред планирано и осъществено потребление/производство.

Първите три сегмента се провеждат от Българска самостоятелна енергийна борса, до момента в който четвъртият се провежда от Електроенергийният систематичен оператор. Към тях се прибавя и контролираният сегмент, на който цените се дефинират от Комисията за енергийно и водно контролиране, вместо на база пазарни взаимоотношения.

Вместо процесът на либерализиране на пазара да продължи, министерството предлага да се сътвори нов сегмент, т.е. нова група привилегировани консуматори. Дори и да оставим настрани, че по чисто механически аргументи сходна стъпка би била предизвикателство, тя по никакъв метод не взема решение казуса на пазара. Единствената ѝ роля, в случай че изобщо реализира нещо, би била да понижи напрежението измежду огромните индустриални консуматори. Това обаче не значи, че казусът за всички останали консуматори на свободния пазар ще изчезне, в противен случай. Една група консуматори ще бъде „ ваксинирана “ от тези проблеми, до момента в който всички останали ще продължат да страдат от тях.

Основният проблем на пазара продължава да бъде мощната му централизация. Трите държавни сдружения – АЕЦ „ Козлодуй “, НЕК и Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 “ в състава на Българския енергиен холдинг доставят към 85% от електрическата сила, търгувана по свободно контрактувани цени. Единственият вид за понижаване на тази централизация е посредством увеличение на конкуренцията – нови генериращи мощности и/или импорт на електрическа сила. За задачата обаче е належащо консолидиране на локалния пазар на електрическа сила в районните пазарни обединявания, за което се приказва от години, само че не се вижда на хоризонта. Това умозаключение е доказано в отчета на Световната банка от 2017 година с допълнението, че „ обединяването с електроенергийния пазар на Европейски Съюз е единственият резистентен вид за отбягване на евентуален риск от нарушение на конкуренцията на пазара, заради обстоятелството, че България е относително дребен пазар с дребен брой производители”.

Според Проекта на Интегриран проект в региона на енергетиката и климата държавното управление възнамерява България да се причисли към европейското Мулти-регионалното обединяване на пазарите (Multy Regional Coupling – MRC) вероятно през 2022 година Това ще стане едвам откакто районното обединяване 4MMC (4M Market Coupling) се сплоти с европейското MRC. При съществуване на борсова търговия в България от началото на 2016 година не излиза наяве за какво не са подхванати стъпки за обединяване първо с обединяването 4MMC. Още по-неясно е за какво, откакто дефектите на борсовата търговия в България стават явни, за какво липсва политическа воля за ускорение на този развой, вместо да се чака до 2022 година

Прекият резултат от напрежението на свободния пазар е, че това блокира всевъзможни предпочитание и старания за цялостна либерализация на контролирания сегмент. Първият политик, който предложи сходна стъпка в условия на борсови цени, имитиращи траекторията на влакче на ужасите, действително ще извърши политическо самоубийство. Достатъчно е да си напомним какъв брой напрежение има към издаване на две месечни фактури (или поради интервала на отчитане, или поради смяна на контролираните цени в границите на интервала на отчитане) и може да си представим какво ще стане, в случай че се окаже, че междинната цена за семействата за декември 2018 година е към 111,99 лева./МВтч, а за януари 2019 година е 131,79 лева./МВтч. А в случай че се окаже, че междинната цена за последната седмица на юни 2019 година е 89,27 лева./МВтч, а за първата седмица на юли е 124,92 лева./МВтч?

Подобни хрумвания за основаване на изкуствени непазарни сегменти освен че не вземат решение сегашния проблем на централизация на пазара, само че и на практика блокират либерализирането му. Тъй като скоро не се чакат нови вложения в генериращи мощности, единственият вид за стабилизиране на борсовите цени е пазарното обединяване – първо с районния 4MMC пазар, а след това – и с европейския. След като се стабилизират цените, вследствие на нарасналата пазарна конкуренция, може да се премине и към унищожаване на контролирания пазар. Ако пък се окаже, че новите цени са непостижими за някои семейства, то това не е пазарен проблем, а обществен и следва да се реши с инструментите на обществената политика.

[1] Предприятията с годишна консумация на електрическа сила над 40 ГВтч.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/novite-privilegirovani-klienti-na-tok/