Автор: Калоян Стайков, Институт за енергиен мениджмънт Пазарът на балансираща

Автор: Калоян Стайков, Институт за енергиен мениджмънт Пазарът на балансираща сила остава нещо като последната черна кутия в бранш „ Електроенергетика “, след основаването на Българската самостоятелна енергийна борса и задължението търгуваната по свободно контрактувани цени електрическа сила да се търгува там (мярка, която наподобява е изчерпала своята полезност). Балансиращият пазар обаче остава непрогледен, непредвидим – от осведомителна, софтуерна и регулаторна гледни точки, а действителните разноски за производители, търговци и клиенти стават ясни две седмици не след привършване на съответната сесия, а след края на календарния месец. И тези разноски, напълно предстоящо, избухват през май 2024 година Всичко стартира с промени в Методиката за установяване на цените на балансиращата сила, които влизат в действие от началото на май, въпреки че възможните проблеми се показват и разискват няколко месеца преди този момент, в това число при промените в Закона за енергетиката, с които отпадат пределните цени на пазара. Новите текстове плануват и нови формули за установяване на цените при остатък и дефицит, както и въвеждането на коефициент, който увеличава/намалява цената за всеки 50 МВтч отклоняване от салдото на системата. Именно в изчисляването на този коефициент е казусът, защото за цена при остатък се взема най-ниската допустима, а при дефицит – най-високата допустима. Не става напълно ясно каква е повода за въвеждането на сходен коефициент, както и изчисляването му по сходен метод, с изключение на обяснението на регулатора, че „ Методиката за формиране на цените на балансираща сила има за цел да подтиква и дисциплинира комерсиалните участници да съблюдават своите графици и да ръководят активността си по този начин, че да не изпадат в небаланси “. Това е принцип, който е залегнал и в Регламента за определяне на насоки за електроенергийното балансиране – цената за балансиране „ санкционира “ пазарните участници за всяко отклоняване сред техните планирани и действителни графици за произвеждане и ползване. Проблемът е, че новата методика трансформира цената от наказателна в забранителна и елементарно може да докара до банкрути както на производители, по този начин и на търговци и крайни клиенти. Първият проблем е неналичието на данни за небалансите в действително време, които могат да оказват помощ на пазарните участници да работят в интерес на системата и да смекчат нуждата от потребление на балансиращи мощности. Регулаторът побърза да упрекна търговците – „ [а]нализите демонстрират, че тези случаи са вследствие на държанието на някои от комерсиалните участници, които изпадат в небаланси заради погрешно ръководство на активността и неправилно прогнозиране “. Но пропусна да обърне внимание, че високите разноски за дефицит на електрическа сила са съсредоточени единствено в два дни на месец май. Ако съществуваше систематичен проблем с комерсиалното държание и прогнозирането на товара, щяхме да го забележим и в някои от останалите дни, което не се случва. Това навежда на мисълта, че по-скоро не става въпрос за систематичен проблем, а за изключение, което се трансформира във финансова злополука за някои търговци. Вторият проблем е огромното разминаване сред прогнозните небаланси и техните цени, които ЕСО разгласява на всеки 15 минути, и окончателните цени, които се разгласяват две седмици след края на месеца. Така прогнозните цени за дефицит в някои часове и дни на май варираха сред 1500-2500 лева./МВтч, а окончателните доближиха до 6342 лева./МВтч. Оставяйки настрани, че цени от 2500 лева./МВтч са прекомерно високи, разлика от 2,5 пъти сред планирана и дефинитивна цена елементарно може да докара търговски участник до ликвидни проблеми, а даже и до нещо по-сериозно. Третият проблем е, че по силата на регламента цените за балансиращата сила следва да са наказателни, само че Комисията за енергийно и водно контролиране би трябвало да подсигурява, че систематичният оператор не генерира стопански изгоди или загуби от организирането на балансиращия пазар. С други думи, методиката не би трябвало да води до облаги или загуби за комерсиалните участници, които по-късно да се трансферират върху преносния оператор. Разбира се, постоянно има разлика сред планирани и действителни данни, тъй че е на практика невероятно систематично операторът да не генерира печалби/загуби. Регулаторът явно не е приел сходен механизъм, тъй като позицията му, декларирана по време на едно публично разискване, е, че „ като изминат няколко месеца и всички, които предвиждат, свикнат с новата методика, резултатите ще са напълно разнообразни “. Подобно държание припомня на дебатите за високи потребителски цени и успокоенията, че това е краткотраен феномен, а в дълготраен проект цените ще се успокоят. На което икономистът Джон Мейнард Кейнс декларира: „ Но този дълготраен проект е подвеждащ лидер за настоящите дейности. В дълготраен проект всички сме мъртви. Икономистите си слагат прекомерно лесна, прекомерно безполезна задача, в случай че в този плевел сезон всичко, което съумяват да ни кажат е, че когато бурята от дълго време е минала, океанът отново е спокоен. ” Ако перифразираме горната мисъл – неефикасно е откакто някои търговци банкрутират, поради забранително високите цени за небаланси, които стават ясни прекомерно късно, регулаторът да направи разбор и да промени методиката си. Нещо повече – няма гаранция, че финансовите усложнения ще бъдат лимитирани единствено до търговци и няма да се трансферират и към производители и консуматори. И още повече – след излизане от пазара на едни търговци и прехвърлянето на производители и консуматори към други търговци няма гаранция, че новите търговци няма да се изправят пред сходни провокации. Поведението на КЕВР е безконтролно както към пазара, по този начин и към пазарните участници и единствената причина за това държание е, че става въпрос за частни търговци и тяхната некадърност незабавно да трансферират казуса върху производители и консуматори. Ако обаче обстановката беше обърната, какъвто да вземем за пример е казусът с либерализирането на небитовите консуматори на ниско напрежение през 2021 година незабавно щеше да се откри „ решение “. Над 2/3 от небитовите консуматори тогава бяха изхвърлени при снабдител от последна инстанция, който също има наказателни цени, само че за доставяне с електрическа сила, а регулаторът доста бързо откри „ решение “, което смъкна сякаш наказателните цени под тези на пазар „ Ден напред “. Добре е да се учим от грешките си и регулаторът да не чака банкрути, централизация на пазара, понижаване на конкуренцията и други, с цел да поправя методиката си и да вкара механизъм, който да компенсира комерсиалните участници (при облаги за ЕСО) и систематичния оператор (при загуби за ЕСО). Успокоението, че след няколко месеца всичко ще е обикновено, не е правилно освен на доктрина, само че и на процедура, тъй като цените за балансиращи услуги трайно се усилват от началото на годината. С повишаването на присъединените ВЕИ мощности, които имат променлив темперамент на генерация, както и с растежа на електрифицирането на стопански и битови действия само могат да се усилят провокациите пред прогнозирането. И евентуално в дълготраен проект комерсиалните участници ще намерят решения и на тези провокации, само че е хубаво регулаторът да се погрижи до тогава въпреки всичко да са останали някакви участници на пазара.